Имате ли си животно?

[kivv1973]

От: Имате ли си животно?

Бях пуснала нарочна тема, но тук май е по-подходящо... От както загубих моя любим Аякс, си търся късокосместа НОК до към 6 месеца. Зная, че развъдниците предлагат много и все с родословие. Не ми трябва родословие. Все някой има някое кученце в повече. Нямам претенции за пол. Ще живее в двор 3 декара в София и най -важното, ще бъде много обичано!

Твоето кученце ще се роди около 3-5 идния месец живот и здраве майка му е от вашия град само че живее в вила на белчин бани а баща е моят и както е известно на бащата му се полага 1 подарявам ти го ти си реши дали мъжко или женско щом ми се обадят че всичко е минало нормално ще ти дам кординати

[cveta68]

От: Имате ли си животно?

Гледаме се вече пет години ее няма такъв цирк често му се чудя от къде му хрумват различните дивотии а като те погледне все едно ще ти проговори Цезар 5год. НОК е не сме имали по умно и добро животно....[ATTACH=CONFIG]458448[/ATTACH]

Твоето кученце ще се роди около 3-5 идния месец живот и здраве майка му е от вашия град само че живее в вила на белчин бани а баща е моят и както е известно на бащата му се полага 1 подарявам ти го ти си реши дали мъжко или женско щом ми се обадят че всичко е минало нормално ще ти дам кординати

Е, това е!
Стискам палци всичко да е наред и очаквам с нетърпение !
Благодаря!!!

[Dan7]

От: Имате ли си животно?

Откакто имах далматинка и на 14 години вече не можеше да ходи, а си влачеше задницата, повече за домашно животно не искам и да чувам, умря самичка през нощта, намерихме я на другата сутрин...много тъжно беше..погребахме я ...но мъката остана, затова повече не искам домашен любимец...

[kivv1973]

От: Имате ли си животно?

ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ Юджийн О`Нийл

Posted on декември 16, 2009 by dailapa
Аз Силвердън Емблим О Нийл (познат сред семейство приятели и познати си като Блеми), тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото завещание, записвам моето последно желание и воля към моя Господар. Той няма да знае за съществуването му преди моята смърт. След това, потънал в самота, когато си спомни си за мен, внезапно ще разбере за завещанието ми и тогава, нека го запише в моя памет. Малко неща оставям след себе си. Кучетата са по-мъдри от хората. Те не събират вещи. Не си губят времето в трупане на богатство. Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат. Никаква друга ценност не бих могъл да завещая, освен моята любов и преданост. Това оставям на всички онези, които обичам – на моите господари, които ще скърбят най-много, на Фрийман, който винаги беше добър с мен, на Син, Рой и Уили и Наоми и….. но ако трябва да изброявам всички,които са ме обичали, ще трябва да напиша цяла книга. Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче. Моля моите Господар и Господарка да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. През целия си живот съм се опитвал да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. За мен ще бъде болезнено да знам, че дори и със смъртта си ще им донеса мъка и печал. Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен). Сега, когато съм почти сляп и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самия мен. Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота. Кой знае какво идва след смъртта? Бих искал да вярвам на разказа на моя приятел далматинец – мохамеданин, че има рай, където си винаги млад и пълен с енергия, място където дните са безгрижни, а наоколо танцуват стотици чудни нимфи с прекрасни черни петна , място, където зайците тичат бързо, но не прекалено бързо (също както нимфите) и са толкова много – колкото песъчинките в пустинята; място където всеки кръгъл час е час за хранене, където през дългите вечери горят милиони камини, в които цепениците никога не угасват, а ти се сгушваш на кравайче край тях, примигваш загледан в огъня, клюмаш и си спомняш за старите славни дни на земята и за любовта на някой Господар и Господарка. Страхувам се , че очаквам твърде много за куче като мен, но най-малкото ще намеря спокойствие – това поне е сигурно. Спокойствие и дълга почивка за едно старо, уморено сърце, за изтощените ми нозе, нос и уши, които ще намерят вечен покой в земята, която толкова обичах приживе. Може би така е най-добре. Искам да отправя една последна гореща молба. Чувал съм Господарката ми да казва “Когато Блеми умре никога няма да вземем друго куче. Обичам го прекалено много, за да имам другиго след него” Сега бих искал да и кажа – нека вземе друго кутре – именно заради любовта й към мен. Паметта ми ще бъде опетнена, ако тя никога повече не пожелае куче. Бих искал тя никога повече да не може да живее без куче след като веднъж е имала мен в семейството,! Аз никога не съм бил ревнив . Винаги съм смятал, че повечето кучета са добри (дори и онази черна котка, на която позволявах вечерно време да споделя с мен килимчето във всекидневната и на чиито чувства винаги съм отвръщал с добродушие и снизходителност а дори понякога с ). Естествено някои кучета са по-добри от други. Далматинците, естествено са най-добрите – това го знае всеки. Така че предлагам моят наследник да бъде далматинец. Той трудно би могъл да бъде с такава вродена изисканост или толкова добре възпитан и способен колкото аз бях приживе. Господарят и Господарката не трябва да искат невъзможното. Но уверен съм – той ще даде най – доброто от себе си и въпреки неизбежните си недостатъци в сравнение с мен, ще запази паметта ми чиста . На него завещавам моите каишка и повод, както и палтото ми направено по поръчка при Хермес в Париж през 1929. Той никога няма да постигне моята елегантност когато прекосявах площад Вандом или по-късно по време на дългите разходки по Парк Авеню, когато приковавах всички възхитени погледи; но все едно надявам се той да успее поне да не изглежда като просто и нескопосано провинциално псе. Тук на вилата, той може и да се покаже достоен за сравнение с мен в някои аспекти. Предполагам, че ще се справя по-добре от мен в гоненето на зайци поне в последните години. И въпреки всичките му бъдещи грешки и бели аз искрено му желая цялото щастие, любов и грижа в дома, който преди беше мой. Една последна дума за сбогом, любими мои Господарю и Господарке. Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си “Тук почива онзи, който ни обичаше и когото ние обичахме “. И тогава, без значение колко дълбоко съм заспал аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка.

[Паджеровод]

От: Имате ли си животно?

ЗАВЕЩАНИЕ НА ЕДНО ДОСТОЙНО КУЧЕ Юджийн О`Нийл

Добро е.
Хубаво ще е да пуснеш едно копие на завещанието и в темата "Ние, по-старите, които помним - да споделим !" Там също ще е много на място.

[Насов]

От: Имате ли си животно?



Роди ги 5, но това е снимка на 12 дни, та вече са по-големи мъниците, я и проходиха яко .

[cveta68]

От: Имате ли си животно?

Твоето кученце ще се роди около 3-5 идния месец живот и здраве майка му е от вашия град само че живее в вила на белчин бани а баща е моят и както е известно на бащата му се полага 1 подарявам ти го ти си реши дали мъжко или женско щом ми се обадят че всичко е минало нормално ще ти дам кординати

Има ли добри новини?

[kivv1973]

От: Имате ли си животно?

Има ли добри новини?

Оффф направо съм забравил още утре ще звъня и ще пиша

[cveta68]

От: Имате ли си животно?

Оффф направо съм забравил още утре ще звъня и ще пиша

Да започвам ли ново търсене?

[cveta68]

От: Имате ли си животно?

И така, обещаното кученце, което чаках с огромно нетърпение от юли месец...явно ми се размина. Колегата изчезна, не отговаря на съобщенията. То нали обещано не е като дадено Ама добре щеше да е поне да ми беше казал какво става...
Както и да е. Продължавам да търся малко кученце немска овчарка. Единствената ми претенЗия е да не е дългокосместо Не ме интересува родословие, по изложби няма да ходи и за търговия няма да се ползва.
Ако някой има излишно такова кученце може да е спокоен, че ще бъде гледано с много любов в 3 дк двор

[jeko47]

От: Имате ли си животно?

Колеги , привет! Това е Жеко ,а аз го редактирам

[Bogoljub Gagic]

От: Имате ли си животно?

Аз пък си гледам... Тасманийски дявол



Е, така изглежда като е събуден преждевременно. Иначе може да бъде и симпатичен:





Тъй като, за разлика от майка си, не си пада много по разкрасителните процедури и бяга от гребена, това лято го подстригахме и... :



Но постепенно придоби доста оригинален вид:







Същият е "собствена продукция" - остана нехаресан от едно котило на "основната" ни котка, ето го с майка му:





Живуркаха до едно време тихо-честито заедно, но... в един момент котаракът порасна и забрави, че това е майка му Затова майка му биде преселена при баба и дядо, които нямаше как да подложим на неприятностите, свързани с отглеждането на мъжки котарак
На него се наложи да му търсим съпруга. И - ето резултата:



"Едно, но Лъв !"

[Ясен]

От: Имате ли си животно?

Как понасят стригането?

[slowtraveler]

От: Имате ли си животно?

Преди няколко дни в класа на щерката правели някакви игри по английски, в който всеки трябвало да напише няколко твърдения, едното от които е явна лъжа. И да се отгатне лъжата.
Та щерката като едно от твърденията написала, че в апартамента имаме четири животни - водна костенурка, две котки и куче.. И всички си помислили, че това е лъжата
А то си е чистата истина....
Та да започнем от по-новата история (старите кучета и котки за съжаление не са фотодокументирани)...
Преди около 14 години взехме две червенобузи костенурки.
На едната не и вървеше - умря два пъти и остана само другата - по-яка костенурка:

Сигурно се питате, а как става номера с двойното умиране - сина бе на 5 годинки, когато другата костенурка се разболя - подуха и се очите, спря да яде...
Абе - мъчеше се животинката. Ходих до ветеринар, който каза - антибиотик, ама няма да има полза. Антибиотика - 12лв, а друга костенурка - 8лв...
Та викам си - я да съм готов за всеки случай - така и така съм в зоомагазин и взех още една костенурка.
Прибирам се вкъщи, а там - тягостно настроение. Децата подсмърчат - май костенурката е умряла. Гледам я - верно - изпружена на дъното. Бъркам с едната ръка докато не ме гледат децата, а с другата - пускам 'новата' костенурка. И им казвам - 'яяя, съживи се' Но след няколко месеца и тази втората костенурка се гътна по същия начин и се отказахме да вземаме втора.

Обаче си взехме котка - улична.

Преди 2 години решихме да и вземем другарче - синя късокосместа британка:


Която поотрасна и стана красавица:

За съжаление скоро след това черната маца се спомина (на 8г).
Потушавайки мъката взехме бяла късокосместа британка:

Която порасна и стана мързел:

И накрая преди два месеца зоокъта се допълни с един тримесечен малтизер :

Твърдо решихме, че повече никакво животно няма да вземаме вкъщи

[Bogoljub Gagic]

От: Имате ли си животно?

Как понасят стригането?

Правиха го с пълна упойка - на първата снимка като подстриган е още дрогиран. За лятото е идеално за такива свръхкосмати животини. Иначе преди време с много писъци и врясъци постригах сам с машинка майка му. Но явно много късо го направих и тя започна да се разранява като се чеше. Наложи се да й купим дрешка - едно бебешко (за хора) гащеризонче и ходи известно време с него, докато порасне козината.