Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Skorpion_BG]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Ммм, а димките от стара счупена линийка, или вестници натопени в амониева селитра и изсушени?

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Да, Коце, да - и до тая простотия го бяхме докарали, ама сега се сетих.

Верно е - работи перфектно!

Добре, че ме подсети - не, че ще предавам челен опит на синчето, ама - едно на ум.
Благодаря и наздраве!

[fill]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А мини арбалет от щипка за пране и кибритена клечка?

А първородителя на фризби от орехова черупка и канап...

[turtey]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А парашут по схема от руско списание и съседската котка като летец -изпитател ?
Живял съм в стар квартал с къщи и нямаше големи височини. Това за котката де.

Ние правехме друго - носна кърпа, малко канап и болт - връзваш болта към четирите края на кърпата, сгъваш и хвърляш яко нагоре
После се отваряше баш като истински парашут

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А хвърчила вече никой не правеше. А пък китайски още не се продаваха.

[agogov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А мини арбалет от щипка за пране и кибритена клечка?

Дървена шивашка макара, ластик, а през дупката за стрела пълнител с игла, вместо съчма. Не е използвано срещу хора, разбира се.

[fill]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Ммм, а димките от стара счупена линийка, или вестници натопени в амониева селитра и изсушени?

Назад сте...Ние ги ароматизирахме с конска пикня...и селитра...

А помните ли едни кондензатори от алуминиево фолио...каква заря се получаваше кат ги метнеш върху жиците...

[turtey]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А хвърчила вече никой не правеше. А пък китайски още не се продаваха.

Е то на фърчилото 98% от кефа е да си го направиш сам. Най-лекото лепило за хартия се прави от брашно.

[fill]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А хвърчила вече никой не правеше. А пък китайски още не се продаваха.

Да бе,да...От оризова хартия и пръчки за знаменца...

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Мда, изработката на т.нар индез - поне на филибарски това беше термина за определянето на правилния ъгъл спрямо плоскостта на чоркмата ( това, дето му викате хвърчило) си беше пиниз, дето се предаваше под сурдинка, и не на всеки.

Що паус от резервите на баща ми замина..
и една специална лека хартия от кварталния супермаркет, дето беше за завиване на меса - лелките зад тезгяха ни познаваха само по жадния поглед, и ни даваха по един лист - яркочервена беше.

Иначе клечките бяха от тръстика - имаше локва наблизо, която се претърсваше системно.

[turtey]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Мда, изработката на т.нар индез - поне на филибарски това беше термина за определянето на правилния ъгъл спрямо плоскостта на чоркмата ( това, дето му викате хвърчило) си беше пиниз, дето се предаваше под сурдинка, и не на всеки.

У наше село беше юзда. Ся то пинизи имаше ама и затова казвам че кефа е да си го направиш сам и да видиш как лети. То само рязането на лентички хартия за опашката и после навръзването им на снопчета си беше къртовски труд от поне седмица ))

[fill]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Брат,ти си нямаш представа каква революция предизвика безцветното тиксо,дето майка ми донесе от завода за релета...

[Chicho1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Две клечки от ветроупорен кибрит "Буря", между тях кабза от сигналист /до 68 год., чешките събития ги продаваха свободно по будките/ това увито в хартишка и стегнато с конец. Вечер в градската алея батковците и каките се гушнали на пейките, минаваш отзад, палиш, хвърляш под пейката и бегом на безопасна дистанция. Гърмеше като пищов и после яка гоненица.

[Кольо]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Картонена шпула от макара шивашки конец. Не знам по каква технология са ги правели, но това беше яко като че от желязо.
Та затапена в единия край, дупка с игла, и барута от няколко клечки кибрит. Направих му и "лафет"-на едно дървено трупче на което бях направил подходяща форма с конец доста нагъсто завързвах "дулото" и ето ти готово топче. Даже бях направил нещо като форт от една дъска и много летвички по 5 см, заострени отгоре, и заковани на дъската, като за топчето имаше специална амбразура. Разни дребни неща за джепане, насочване срещу построените в боен ред пластмасови индианци, и поднасяне на запалена клечка кибрит. Доста индианци съм изтрепал.

А това със затапената тръба в единия край, и барута от един кибрит вътре, в наше село му викахме "тъпкач" Щото се тъпче с разни неща може би...
Имах три. И трите гърмяха, и не са се пръскали, все още съм цял и здрав. Закачката беше кой има най-силно гърмящия тъпкач. Е, не беше моят...

А един батко имаше баща шлосер, та той му беше изработил някакъв механизъм с който като със спусък на истинска пушка се произвеждаше изстрела от тъпкача. То не беше баш тъпкач, доста сериозно оръжие си беше(поне на вид, и пречупено през детския ми поглед), имаше си и дървен приклад, абе за нас си беше върха на върховете, и всички му завиждахме за "играчката".
Ако моите поискаха да им направя такова нещо-щеше да има разправия, и със сигурност нямаше да видят такава "играчка", но по мое време времената и нравите бяха други.

И мъжете не си бръснеха краката..
Жените също...

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

И мъжете не си бръснеха краката..
Жените също...

Малеей как вонеше "кОла-маската" всяка сутрин пред фризьорските салони варяха такава в изнесен котлон, за да не ги овонява вътре. Та, жените се...ъ-ъ-ъ...епилираха с такова... веднъж месечно.