Tweet
Аз и комбито до нея не си спомням
. Имаше само "лимузини"
.
. Имаше само "лимузини".
-
-
Основната част от фотолабораторията ми и машинката за смущаване на ТВ ( черно-бели ) Коментар
-
Ние правехме "смущаването на телевизори" по доста по-елементарен начин: влизаш във входа (нито един не се заключваше "по него време"), отваряш ел.таблото с електромерите (повечето или не бяха заключени или с някаква "секретна" ключалка, която се отваряше с монета от 1 стотинкаПървоначално публикуван от gy6ter Преглед на мнение...и машинката за смущаване на ТВ ( черно-бели ) ), гепваш големия шалтер и го раздвижваш енергично нагоре-надолу три-четири пъти 
За да няма подозрения, оставяш го включен, затваряш таблото и 
България е единствената страна на тая плоска земя, която има цели СЕДЕМ рилски езера!Коментар
-
Имах такъв УПА. Що висене съм отвисял в банята на тъмно ...Първоначално публикуван от gy6ter Преглед на мнение
Ние не сме неутрални!Коментар
-
Nostalgia, nostalgia canaglia
Che ti prende proprio quando non vuoi
Ti ritrovi con un cuore di paglia
E un incendio che non spegni mai...
И да не кажете нещо - от същото време (ТЗВ) е! И беше много популярна в НРБ!
А и клипът е от "Программа Время"
България е единствената страна на тая плоска земя, която има цели СЕДЕМ рилски езера!Коментар
-
Всяко нещо с времето си ,тогава искахме да сме големи и да караме Лада ,а сега да се върнем ,ма с джипката примерно
Коментар
-
Със същата УПА и аз си отвисях в банята.
В миналото ще остане, каквито сме били...Коментар
-
Вив ла романтика.
И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧКоментар
-
Това вероятно не е съвсем опашата лъжа. Естествено после романтиката бързо е отстъпила на разочарованието но е било вече късно, обратен път не е имало.Първоначално публикуван от turtey Преглед на мнениеКоментар
-
Ми пак не ми се вярва.
Яли са папарицата на руснаците, и са били наясно какво ги чака ако преминат при тях.
Просто в онези времена се плюваше яко по другия лагер, та тази стаийка я приемам като чиста лъжа, заповядана от някой партиен секретар във вестника.
А може и някой ентусиаст-джурналист да си я е измислил-да се подмаже на партийния...
-
Ибаси, сега като ви чета и разбирам че съм бил супер разглезено дете
От колелата първо имах някво тенекиено копие на Москвич, с педали. Ярко червен. После няква триколка (синя, ясно си го спомням). Мечтата ми беше да имам Балканче, от тия с плоските рамки, с ключалката. Дядо ми Георги (лека му пръст, на него съм кръстен) даваше душа за внуците си, и съответно отишъл да ми купи балканче - ама купил най-скъпото. Тва с кръглата рамка, дългата седалка, облегалката и чопър-кормилото. Беше ме срам да го карам, барнах го с ножовката тук -там, бартеросах некви части - и го докарах до сравнително годен за употребяване вид, без да ме замерват с камъни връстниците
Фотоапарати имах два - по линия на дядо ми по майчина линия. Пеееха с баба ми в хор (любителски), и ходеха по гастроли. СССР, Чехия, и дори Турция. Имах смяна 8М, после някъв Зенит. Също - двигателче 1.5 см3 за авиомодели, с пропелер. Яката ралта. Дядо също ми купи (за 20+ лева - ясно си го спомням) от панаира в Орешака неква мега-яка макара за риболов, контри-монтри и т.н. Най ми беше любимо да ходим в Троян с него, щото винаги се отбивахме в Ловно-Рибарския магазин (дядо беше страстен ловец и рибар) и винаги намазвах некъв подарък (влакно, кукички, плувка).
За играчки - винаги съм имал, ама не всички ме кефеха. Първия ми спомен е за един тенекиен танк на батерии. Зареждаше се с пластмасови патрони, и стреляше с тях. Реших да видя как работи, и му евах мамата. Най-ценните ми придобивки бяха един дървен сандък с дърводелски инструменти (длета, клещи, трион, стяга и т.н) - детски, но напълно функционален. Един конструктор (май беше ГДР-ски) - планки с дупки по тях, и можеше да сглобяваш разни неща. И един оптичен набор с лещи и модули - можеше да си сглобиш бинокъл, микроспоп, телескоп (образа беше обърнат). По едно време ми купиха сглобяема писта с 2 колички, вървяха по една централна линия, контактуваха с пистата с 2 четки и се управляваха с потенциометър с бутон (газ/спирачка) - бързо ми омръзна.
Като цяло - никога не съм си искал подаръци. Просто със сестра ми бяхме единствените внуци на две фамилии, та явно сме били глезени. Единственото за което съм просил пари (докато станах на 15 и започнах сам да си изкарвам) бяха за електронни елементи (имаше голям щанд на последния етаж на ЦУМ) и най-вече книги - прекарвах часове в руската книжарница (на 2 етажа) на Раковска в София. Сега май е суши-бар или нещо подобно.
П.С. Сега като се замисля - явно си върви по фамилна линия. При всичките скъпи играчки които дъщеря ми има - най се кефи да си играе с празни кашони, клечки от сладолед, тиксо, лепило, кофички от кисело мляко, шишарки, клечки събрани от улицата, перушина от папагала и прочее клошарски изпълнения....
Синьо небе над златни жита. Ако някой се чуди - Добруджа е. Южна. Българска.Коментар
-
мдамммм, това за презадоволените с играчки деца го знам по моите 2 щерки, които дори през 90-те имаха кашони с играчки, но новата играчка им държеше вниманието най-много ден, после ползваха най-вече парчета от стари и счупени вехтории. Колкото до мен, родителите ми изплащаха някакъв голям заем за апартамент, едновременно го довършваха и обзавеждаха и всяка стотинка се цепеше не на 2, а на 6. Бабите и дядовците бяха с земеделски пенЦии и разбираемо и от там пари нямаше. Играчките ми бяха саморъчно направена прашка, тръба за фунийки, незнайно от къде докопана топка, за колелото писах по-горе и поне няколко часа на ден се четяха книги....... не съм и не се чувствам нещастен с това детство, де
-
-
Колко съм висял на въпросния щанд, покрай "Млад техник" и покрай няколкото други магазина за електронни части в района, само аз си знам.
И по битаците за BF и BFR транзистори. Имам направени няколко десетки антени, усилватели, висял съм и по покрива с часове. А сега се удървям даже и седейки на 3 метра от края му, при положение че покрива е плосък.
Долните твари, измислили перверзията Erlang, имат "много здраве" от мен. Болезнено!Коментар
-
Има ги то. Електрическия ми локомотив ТТ го намирам на цени от 200 лири. Подобен на оня комплект, който имах, надали ще е много под 1000 кинта.Първоначално публикуван от davc Преглед на мнение
PP: Малиии, единия ми вагон е 100 кинта в хобиленд. Локомотив под 250 кинта (ама нищо общо с оня, който имах), някакви релсички по 2 сантиметра са по 5 кинта. Комплект локомотив с 2 вагона - 500 кинта.
Последно редактирано от sparkybg; 30-05-20, 02:41.Долните твари, измислили перверзията Erlang, имат "много здраве" от мен. Болезнено!Коментар
-
В ТУ София девети блок транспортния факултет в коридора има един умален модел на парен локомотив в една витрина . Това е така нареченото царско влакче или каквото е останало от него . Знаейки за любовта на Борис ІІІ към парните локомотиви от Круп подаряват на Симеон този локомотив заедно с цяла ЖП система която е била над 100 квадрата разгъната . Имало е всичко ; депа ; гари и всичко останало . Тия дни ако има някой горе ще го снимам .Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .Коментар
-
Само че, това с влакчетата в момента не е играчка, а си е хоби. Никак не евтино и не за всеки. Имам приятел в Метман, който го практикува от над 30 години. Цените и на най- малката джвъчка са оле-мале, но не това е най- скъпото. Основната конструкция е сглобена на около 300 квадрата, отделя по 30 часа на седмица за човъркане, а като се зададе изложение и всичко трябва да се премести на някой панаир, пък после и обратно... Абе, трябва и да си малко луд, както и да го погледнеш. Инак, има вид на съвсем нормален човек.Първоначално публикуван от sek.1 Преглед на мнение
http://www.mbfmettmannev.de/ това му е сайта.Прави каквото щеш, ама да стане както трябва.Коментар
Коментар