.Другия път задължително с компас!!!Накрая навигатора разпозна следващата точка в далечината и улучихме правилния път
.Тази точка се вижда,че е като на картата чак като стигнеш до нея,отдалече не можеш да предположиш,че е тя.Браво на навигатора.Следващия азимут също го сбъркахме първия път,но го улучихме от втория.Имаше пресни следи и разбрахме,че и групата преди нас също не е минала по точния път,а той е едно екстремче(разбирай як кален баир)
.Третия азимут го улучихме от раз,но за него имаше по-точен ориентир-този път моя окомер излезе по-точен от навигаторския.От там нататък нямахме проблем с ориентирането,а само с гумите.Гуми от типа „mud terrain” не вършат никаква работа при такива условия-дълбоко напоена почва и постоянен дъжд.Станаха на валяци още от началото и никакво развъртане не можа да покаже грайфер на повърхността.А нямаше нито чакъл,нито асфалт,нито по-твърт път или безпътие,където да се изчистят-всичко мокро и меко.Гоооолям кефффф!!!Поне 3 пъти карахме по няколко десетки метра с вратите напред.Някави баирченца ги качвахме от 2ри път.От някакви коловозченца-няма излизане.Като използвам умалителни не се бъзикам,а казвам,че с тези гуми беше предизвикателство всяко елементарно препятствие.Доста време карахме със задните гуми в коловозчето,а предните отвън-така си се влачихме 150-200м,докато не дадохме назад за да излезем и влезем в нивата.Някъде преди 20ти км Трипа умря(пак).Но успяхме безпроблемно да се ориентираме по пътна книга.През цялото време я следвахме на 100%(то нямахме и друг шанс).На окло 30ти км застигнахме карачите.Там се включихме в изваждането на угаснал колега от калта.Дърпахме го 3 джипа в редичка.И аха да го извадим,той взе,че запали.Тук разходката приключи,т.к. следваха дълбоките локви,през които е преминал само Гробаря(с хубави истински кални 35ци,а не като нашите),а всички други са се превърнали в подводници и са се нагълтали с вода.Барбекю не можахме да направим-то този дъжд не спря.Жалко,защото не можахме да си поприказваме и да се опознаем по-добре.На половината хора не запомних имената.Обаче благодарение на дъжда Кольо беше с нас,което е по-добре от барбекю.Смятам,че това беше една изключително полезна тренировка за нас,макара че приключи едва на 30ти км.Научихме че на такъв терен-само с екстремни гуми-нищо друго не върши работа.Научихме,че трябва да си носим компас.Научихме,че трипа е много полезен,особено,когато не на 200,не на 100,а точно на 150м трябва да направиш азимут 120.Научихме,че е по-важно да се улучва всяка точка,отколкото да се гони вятъра без да си сигурен това ли е правилната посока.
А кой викаше"няма да минавам през локвите,филтър нямам,шнорхел нямам"гумите не ставали,шофьора се учел!
то верно че адреналина беше в повече..........следващия път по смело!
.Обаче ще трябва да ми осигурите един Шуменски гараж да сменя гумите и да оставя шосейните.Тръгваме от там където спряхме-да довършим пътната книга
.И мен ме беше шубе да мина през локвите сам,въпреки многото дървета за лебедки.
Tweet
Коментар