Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Спомени на танкистите.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #46
    До: Спомени на бившите танкисти.

    ПВО-то е застъпило на дежурство, и тогава там не лети и есенната шума, или не е, и тогава през мястото минава реактивен слон преял боб. Не може да лети? Затова и минава.
    На оня полигон си видял ПВО в дежурен режим. Нашето можеше същото, или повече. В Югославия нато имаше големи загуби във въздуха изненадващо за себе си. За друг - не. Сръбските офицери преди това бяха изяли българските учебници по въпроса. Не обичам сърбите и не го крия от тях, но съм чувал повече благодарности, отколкото съм очаквал. Задето някой тука е измислил нещо си, не че аз.

    Коментар


    • #47
      До: Спомени на бившите танкисти.

      Първоначално публикуван от maxxx Преглед на мнение
      Викаш-нямаше сами да се зъбят...А турският F-16,дето ни пробва август/май,или юли/ 1989 и мина над Безмер като на разходка?Махнатия шеф на ПВО,както и самото ПВО пък къде бля/те също имат ясни разпореждания и са първа линия/?
      И ВВС и те...
      Може би за същата история ми разказваха докато бях наборен в ПВО-то,те казваха че тогава е имало много нарушения на държавната граница както от турска така и от наша страна.Принципно ако изтребителя се скрие отдолу или отгоре на голям пътнически самолет на радара излиза една отметка,по която по-неопитен оператор няма как да различи,че са две целите и така навлиза в България по международните трасета.Единствения начин да се хване подобно нещо е да се насочи към подобна цел висотомера.Другия номер за влизане е да се лети под радара,тогава пак го лови единствено "слона".При нас имаше капитан-бивш старшина,оператор на висотомер,който е получил званието като награда,за това че успява да открие и да води такава цел през онези години.

      Коментар


      • #48
        До: Спомени на бившите танкисти.

        "Спомените на бившите зенитчици"?
        Също може, само модераторите да разкарат думата "бивши". Няма бивши войници. Има войници, па ако ще и мъртви, и други. На някои хора не им е провървяло отначало, заради докторите, и те не са виновни. Някои са си били мухльовци, и те не са в кюпа. Всички останали са.

        Коментар


        • #49
          До: Спомени на бившите танкисти.

          Първоначално публикуван от maxxx Преглед на мнение
          ...А турският F-16,дето ни пробва август/май,или юли/ 1989 и мина над Безмер като на разходка?Махнатия шеф на ПВО,както и самото ПВО пък къде бля/те също имат ясни разпореждания и са първа линия/?
          И ВВС и те...
          Първоначално публикуван от Стефан Преглед на мнение
          В частност - през 82-ра, примерно, същия Ф щеше да се окаже плевелни добавки в картофената нива на местното ТКЗС. Но това е въпрос на политическо, не на оперативно решение.
          есента на 83 година

          Помощник Оперативен Дежурен съм в поделение от ЗРВ на ПВО.

          Целта - реална цел, без ответ на запрос, влиза близо до Синеморец, минава над всички плажове по черноморието, около Дуранкулас обръща обратно, и почти от същото място излиза от зоната...
          Целта се следи от всички , които имат право, и се води на планшетите на всички поделения от системата.

          Всички поделения са приведени в състояние на повишена готовност.

          Комуникацията между тези, които имат право на пуск, и между тези в София, които могат да го разрешат, се чува из всички поделения в системата.

          От София беше поискано разрешение за пуск от място, където се говори на близък нам славянски език.
          На трикратното поискване на разрешение за пуск - отговор нямаше.

          На запрос за чуваемост - чуваемостта беше отлична.

          Целта така си влезе и си излезе.........

          Целта - визуално следена на ТВ - беше Ф16 - от Инджирлик, доколкото помня..

          и други интересни истории имаше, ама може би още не са за общо четене..
          поделението ми вече го няма..

          Коментар


          • #50
            До: Спомени на бившите танкисти.

            преименувайте темата на "спомени от казармата" за да си спамим откровенно

            Коментар


            • #51
              До: Спомени на бившите танкисти.

              Първоначално публикуван от Стефан Преглед на мнение
              ... само модераторите да разкарат думата "бивши". Няма бивши войници. Има войници, па ако ще и мъртви, и други...
              Готово! Кой се отказва от едно кафе... пък било то и с чаша вода, в допълнение...

              Що се отнася до останалите родове войска, мисля, че е по добре да бъдат отделни теми. Всъщност, както го решим всички...
              Land Rover Discovery I; Jeep Wrangler 4.0; Jeep Grand Cherokee 5.2.
              Honda Transalp XL600V; Suzuki DR-Z400; BMW F800GS.

              Коментар


              • #52
                До: Спомени на бившите танкисти.

                Първоначално публикуван от Veni1 Преглед на мнение
                Помощник Оперативен Дежурен съм в поделение от ЗРВ на ПВО.

                Целта - реална цел, без ответ на запрос...
                Целта се следи от всички , които имат право, и се води на планшетите на всички поделения от системата.
                Целта така си влезе и си излезе...
                Целта - визуално следена на ТВ - беше Ф16 - от Инджирлик, доколкото помня..
                Добре е, че и съседите ни не са избързвали в подобни случаи, че можеше и ние да останем без първия ни МИГ-29...
                ПП. Ако ще има нови теми по военни специалности, моля преместете поста във ВВС (и без "бивши", моля).
                Последно редактирано от trapper; 12-03-10, 09:30. Причина: послепис
                ЪХ: "Парите си похарчих за пури, пиене и жени, а останалите ги профуках"

                Коментар


                • #53
                  До: Спомени на танкистите.

                  Аз пак за 72-те.
                  Там трансмисията е решена по интересен начин. Въртящия момент от двигатела се предава на две скоростни кутии едновременно-по една за лява и дясна верига. Когато се превключват скоростите лоста чрез хидравлика включва и двете скоростни кутии на съответната предавка. Когато трябва да се завие-с дърпането на патерицата съответната кутия слиза с една скорост надолу, и от получената разлика в скоростите на въртене на двете вериги танка завива. Скоростния лост и патериците не са нищо друго освен разпределители в една хидравлична система... И поради тази причина управлението на танка е доста лесно.
                  На ход танк с добър двигател успяваше да развие около 70 км/ч което за машина тежаща 41 тона си е добро постижение. А също и добре спираше...
                  Бяха измислили интересен начин за чистене на веригите-танка се вдига на 4 крика тип "крокодил", вързва се с две въжета накръст за осигуряващ друг танк отзад, кемафа влиза в танака, затваря се, пали и на 7 предавка дава пълна газ Навсякъде хвърчат буци засъхнала кал, и поради тази причина задния танк беше завит с няколко слоя брезент, че ако някоя буца нацели оптиката за прицелване става лошо за началниците. И тогава кемафите се хвалеха, че скоростомерът показвал над 90 км/ч, ама това не се зачита. Относно веригите и ресурса им: за 2 години не видях нито една скъсана верига на Т-72. Разглобявали сме няколко, но това с ключ, за някакви ремонти по ходовата част, иначе не съм виждал скъсани. А танковете се ползваха доста, беше 1988-1990, и все още имаше пари за стрелби и учения.
                  Точността-правеше ми впечатление, че Т-55 бяха по-точни с оръдието от нас. Не знам защо, техния стабилизатор е по-несъвършен в сравнение с Т-72, но от 3 изстрела рядко се случваше да не вкараът и трите. В най-лошия случай поне един снаряд влизаше в целта. Може би се дължи на нарезното им оръдие, докато на 72-те оръдието е гладкостволно, и стабилизацията на снаряда идва от 4 перки разположени в задната част на снаряда. Може би там имаше нещо грешно, но ние бяхме по-слаби с оръдието. С картечницата нямаше никакъв проблем, случвало се е да върна 31 патрона от общо 35 полагащи се за упражнението. С две свалени мишени, едната от които подвижна.
                  Има ли желание-има и начин!

                  Коментар


                  • #54
                    Re: Спомени на танкистите.

                    Точността-правеше ми впечатление, че Т-55 бяха по-точни с оръдието от нас. Не знам защо, техния стабилизатор е по-несъвършен в сравнение с Т-72, но от 3 изстрела рядко се случваше да не вкараът и трите.
                    Или мерачите им са били по добри

                    Имахме един мерач на 72 ка в последните месеци от службата ми на който, много му трепереха ръцете - нещо с нервите май, вианги ги правеше 3 от 3

                    На 55 ца съм виждал счупен торсион след страхотен удар със скала. Иначе редовно от некадърни кемафи имаше двигатели с обърнат ход за ремонт.

                    72 ките си спомням, че винаги бяха в масло заради хидравликите, има няма и прас някое съединение. Но за сметка на това се карат супер.
                    55 цата си иска повече техника за да се кара - да не кажа че не спира
                    Така не можах да спра и отнесах едно дърво - много я бях настъпил
                    По заслуги даже и сержант ме направих не знам за друг сержант кемаф

                    Коментар


                    • #55
                      До: Спомени на бившите танкисти.

                      Първоначално публикуван от trapper Преглед на мнение
                      Добре е, че и съседите ни не са избързвали в подобни случаи
                      Имаше някакво негласно споразумение - западните комшии като правеха тренировки, и току кръшнат над Радомир, над Перник...
                      и после се извиняват

                      "Много мощни тия двигатели, докато завиеш, и то виж какво става..."

                      Проблеми не е имало, пък и то за мъничко - дори няма време дежурната двойка да се вдигне...

                      ама тоя прецедент, дето го описах, си беше наглост направо..

                      оцапахме темата на танкистите, съжалявам..

                      Коментар


                      • #56
                        До: Спомени на бившите танкисти.

                        Първоначално публикуван от Veni1 Преглед на мнение
                        Имаше някакво негласно споразумение - западните комшии като правеха тренировки, и току кръшнат над Радомир, над Перник... и после се извиняват "Много мощни тия двигатели, докато завиеш, и то виж какво става...".
                        То нашият случай беше същия, но успя да завие обратно още преди Белград...
                        ЪХ: "Парите си похарчих за пури, пиене и жени, а останалите ги профуках"

                        Коментар


                        • #57
                          До: Спомени на бившите танкисти.

                          Тези бетонирани куполи на т-34 бяха свьрзани с окопи ,като на определено разстояние имаше стаи за укрития от дебел бетон. Та в тез стаи до 1997 имаше дори легла .Говоря за траншеите от село Г. Дервент до поделението горе.

                          Коментар


                          • #58
                            До: Спомени на танкистите.

                            На Голям Дервент се изнасяхме при тревога.Голям купон.

                            Коментар


                            • #59
                              До: Спомени на танкистите.

                              Абе беше ми най спокойно там сравнение с другите три поделения дет сьм бил щот бяхме само 12 аскера и мизерията беше почти нулева,но отпуска пущаха на 3месеца само 3 дни,на 10 дни майката на ротата ти оклиочваше вьншната врата и ти засичаше да идеш до селото да те подстржат ида се вьрнеш за 1 час като тва си бяха 10 километа баири.Винаги закьснявахме заради двете бири изпити почти на екс в крьчмичката на селото ама старшината не на прашташе в ареста на Елхово щот нямаше кой да застьпи караул на другия ден.

                              Коментар


                              • #60
                                До: Спомени на танкистите.

                                Понеже темата официално (все още) е за спомени на танките, си спомних смешен случай, дал повод за много вицове и преразкази после. Преди изпитни стрелби с шатни, в околните села се съобщаваше полигонът да не се посещава, правеха се и отцепки за сигурност и безопастост, но дяволът си няма работа ...
                                След стрелбата на първата рота, проверяващите намериха зад мишените пресни трупове на магарица и пърле. Пратиха разведка да претърси района ... Зад предпазен насип намериха тяло ... спящ старец. Човекът бил самотник и напълно глух. Изкарал добичетата на паша, както обикновено и заспал на завет и припек в канавката зад една от мишените.
                                Направиха животните на кюфтета, бяха много вкусни. Дано са платили и обезщетение...
                                ЪХ: "Парите си похарчих за пури, пиене и жени, а останалите ги профуках"

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X