Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Спомени на танкистите.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Re: Спомени на танкистите.

    Екстиим винаги е имало но си зависи от човека,
    Аз обичах да карам, но имаше кемафи които не знам защо не искаха
    Правеха страхотно поразии - полигона в Ямбол ако не се лъжа - когато объркаш пътя се излизаше точно на една кръчма
    Имало е случай единия танк на задна да се качи върху другия и да му премаже всички външни резервоари.
    3 пъти съм гледал как се обръща хода на двигателя

    На сливница дърпаха една газка да запали с един танк - беше много весело газаката запали а танка не спира газ по калта и газката се ветрееше като парцал отзад,
    шофьора крещи ама кой да го чуе
    Най-мразех да сменям акумулатори - бяха завряни в една дупка в дасно зад водача и винаги се разливаше киселина, когато го вадиш през люка на механик водача.
    Кемафските гащеризони от смазката ставаха непромукаеми с дупки за проветрение от киселината (истински ГОРТЕКС)

    Коментар


    • От: Спомени на танкистите.

      И аз мразех да вадя акумолаторите за редовната месечна профилактика. Даниел; на Т72 са отляво зад таблото. Единия тежи 60 кг; първо го вадиш от дупката и го слагаш върху гърдите си после като щангист нагоре през люка. После като се наредим 10 човека и между всеки по един акумолатор ги носим до работилницата. В танка има 4 бр .
      На нас клиренс ни трябва , не скорост

      Коментар


      • Re: Спомени на танкистите.

        Аз основно съм карал Т55 на него са в дясно
        пак са 4 ри и пак са по 60 кг
        на 55 буташ седалката на водача назад, гушкаш акумолатора и вдигаш през люка - абсолютна гадост.
        недай си боже да протече и ставаш целия в киселина.

        Коментар


        • От: Re: Спомени на танкистите.

          Първоначално публикуван от Daniel Преглед на мнение
          Аз основно съм карал Т55 на него са в дясно
          пак са 4 ри и пак са по 60 кг
          на 55 буташ седалката на водача назад, гушкаш акумолатора и вдигаш през люка - абсолютна гадост.
          недай си боже да протече и ставаш целия в киселина.
          Не се ли вадят през десантния люк - само от там ги вадехме

          Коментар


          • От: Спомени на танкистите.

            Не; не се вадят през десантия люк. За две години служба не съм го отварял този люк.
            На нас клиренс ни трябва , не скорост

            Коментар


            • От: Спомени на танкистите.

              И аз не съм го отварял. Само знаехме, че го има...

              На Т-72 зенитната картечница не е ДШК, а НСВТ. Стрелят с еднакъв боеприпас, но са различни. Няколко пъти съм стрелял с нея, но по наземна цел. Добра скорострелност, но не особена точност. С всеки изстрел цевта се вдига по малко нагоре, въпреки блокировката против това.

              На Банево на нощни стрелби се е случвало някой да прихване с нощния мерник улична лампа от селото, и да зачеше с картечницата... Добре, че селото е сравнително далеч, та няма жертви.
              И още един интересен факт-на рубежа на 900 м съм намирал куршум от Макаров. Дали е прелетял сам дотам, или е стреляно от по-напред в стрелбище то не знам, но куршума си лежеше на 900 м от огневия рубеж.

              П.П. Светльо, ти по кое време си бил по онези места? може да се окаже, че сме служили заедно... Пък нямам спомен да те познавам оттогава.
              Последно редактирано от Кольо; 04-08-10, 06:00. Причина: Въпросът към Светльо
              Има ли желание-има и начин!

              Коментар


              • Re: Спомени на танкистите.

                Десантния и ние не сме го отваряли
                Вадехме си ги през люка на механик водача - това и на Т55 и на Т72.
                Не знам дали сте карали танков влекач - (танк без купол).
                е там вече си има място за всичко и много лесно се обсужва, защото цялата карантия е извадена.
                Отгоре на всичко са махнати ако не се лъжа 15 тона и машината направо лети.
                Даже не се усеща и според мен малко слабия двигател на Т55.

                Коментар


                • От: Спомени на танкистите.

                  Е такъв влекач ми трябва за зимата на Предел и тировете ще са мои. Само не знам кой ще му зарежда горивото; че доколкото си спомням му даваха разход от 250 до 450 на 100 според терена.
                  На нас клиренс ни трябва , не скорост

                  Коментар


                  • Re: Спомени на танкистите.

                    тон и половина гориво за 500 км
                    влекача ще харчи по малко но пак си е плаче майката

                    Коментар


                    • От: Спомени на танкистите.

                      Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
                      ...

                      На Банево на нощни стрелби се е случвало някой да прихване с нощния мерник улична лампа от селото, и да зачеше с картечницата... Добре, че селото е сравнително далеч, та няма жертви.
                      И още един интересен факт-на рубежа на 900 м съм намирал куршум от Макаров. Дали е прелетял сам дотам, или е стреляно от по-напред в стрелбище то не знам, но куршума си лежеше на 900 м от огневия рубеж.

                      П.П. Светльо, ти по кое време си бил по онези места? може да се окаже, че сме служили заедно... Пък нямам спомен да те познавам оттогава.
                      Да, и аз съм намирал, куршуми от Макаров, но при мен стреляха от началния рубеж на 25 м. по ръчно поставени мишени. На 400 м падаха без скорост на земята.

                      Ти си малък, след мен си бил. Бях началник полигонна команда 1985-1986 г. Основно бях Т-55, малко тунинговани АМГ-та, Т-72 и Т-34 дори.
                      Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                      "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                      Коментар


                      • От: Спомени на танкистите.

                        Сега се сещам за един интересна случка. Помните ли кръговете в житните ниви за които твърдяха че са от извънземни. Е между Сливница и Горна Баня по стария път се получиха такива полукръгове. Незнам защо тогава не ни качиха на влака а ни пуснаха да се прибираме на ход. Пред мен караше Гецата ; кара направо и изведнъж рязко наляво и в нивата. Смачка някое друго дърво по края направи един полукръг през житото и пак излезе на асвалта. След няколко километра повтори номера. После като се прибрахме го питах защо ми каза че му е задържала патерицата. Аз си мисля че прекалено много е задържал дръпната; а и на асвалта танка доста се пързаля. Абе важното е че успя да го прибере в поделението без повреди.
                        На нас клиренс ни трябва , не скорост

                        Коментар


                        • От: Спомени на танкистите.

                          Първоначално публикуван от s_s1 Преглед на мнение
                          Да, и аз съм намирал, куршуми от Макаров, но при мен стреляха от началния рубеж на 25 м. по ръчно поставени мишени. На 400 м падаха без скорост на земята.

                          Ти си малък, след мен си бил. Бях началник полигонна команда 1985-1986 г. Основно бях Т-55, малко тунинговани АМГ-та, Т-72 и Т-34 дори.
                          Не споря за това колко може да прелети куршумът, просто казвам какво съм видял. И при нас се стреляше от начален рубеж, всички стреляха оттам, та затова и си помислих, че може да е прелетял 900 метра. Разбира се възможно е куршумът да е изстрелян от друго място, и така да е попаднал там, не зная.

                          А ти в кое поделение си бил? Аз бях в Айтос, в поделението до автогарата. 26250. Влязох две години след като ти си се уволнил... На 21 Септември 1988.
                          Има ли желание-има и начин!

                          Коментар


                          • От: Спомени на танкистите.

                            Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
                            Не споря за това колко може да прелети куршумът, просто казвам какво съм видял. И при нас се стреляше от начален рубеж, всички стреляха оттам, та затова и си помислих, че може да е прелетял 900 метра. Разбира се възможно е куршумът да е изстрелян от друго място, и така да е попаднал там, не зная.

                            А ти в кое поделение си бил? Аз бях в Айтос, в поделението до автогарата. 26250. Влязох две години след като ти си се уволнил... На 21 Септември 1988.
                            Много хубава книга има излязла Аз убивах с Т 34от руски автор16 лева
                            К мирной жизни не пригоден.
                            Най обичам, обстановката да е максимално близка до бойната.
                            ГАЗ 69 ГАЗ 53 ЗИЛ 157

                            Коментар


                            • От: Спомени на танкистите.

                              Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
                              ...
                              А ти в кое поделение си бил? Аз бях в Айтос, в поделението до автогарата. 26250. Влязох две години след като ти си се уволнил... На 21 Септември 1988.
                              Служих в еN -ското поделение в гр. Айтос.
                              Да в това бях и аз, но само се водех там, защото бях на полигона до с. Банево, както вече писах.
                              Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                              "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                              Коментар


                              • От: Спомени на танкистите.

                                Първоначално публикуван от Кольо Преглед на мнение
                                И аз не съм го отварял. Само знаехме, че го има...
                                На Банево на нощни стрелби се е случвало някой да прихване с нощния мерник улична лампа от селото, и да зачеше с картечницата... Добре, че селото е сравнително далеч, та няма жертви..
                                А ... не знам спомняш ли си когато веднъж са простреляли на нощни стрелби с вкладна цев кабината на някакъв самосвал на кариерата(асвалтова база) северозападно от полигона ................... голямо писане имало след това

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X