Спомени на танкистите.

[hil]

От: Спомени на танкистите.

Включвам се и аз в темата , защото ме връща към годините 80-82 когато служих в поделение 34810 в Слиница . Това беше гарнизон със школа за танкисти /Т34/ механик - водачи и командири .Изкарах школата и останах в Сливница в /РОУП/ рота осигоряваща учебния процес като инстуктор механик-водач /рупаджия/ .За Т34 могат да се кажат и хубаво и лошо ,познавам танка до най-малкия детайл / в техническата му част / няма нещо което не съм ремонтирал освен ГНП/гориво нагнетателна помпа/, но факта че 2010г го дискотираме показва че е уникална машина ,което ме радва. Ще разказвам случки по-късно.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Това значи ли че 1983 вече не си бил там ? Аз влезнах 1 окт 1983 в школата за Т-72.

[giorgio]

От: Спомени на танкистите.

Моля, ползвайте, все още граматически правилните форми, на минало свършено време, на глаголите "влизам", "излизам", "слизам", а те са "влязох", "излязох", "слязох"!

Написал съм "все още", защото щом водещите, в официалните медии, се изразяват на диалект, вероятно поредния неграмотен учЕн, скоро ще предложи "нови" форми на глаголите, или ще обяви диалекта за граматически правилен...

[hil]

От: Спомени на танкистите.

Да , уволнението беше ноември 1982 , същата година докараха в Горнобанския парк и първите 3бр Т72 . Спомням си трансмисията на новите танкове се отваряха само от руснаци. За нас тези машини бяха като космически кораби , даваш газ и държиш пътя , дори не запъваш с крак на люка да превключиш на следваща скорост или при сухо време да си играеш с потериците и газта за да завиеш и още много такива трикове за да запазиш машината здрава.А октомври 1983 вече бях изкарал 52 дена запас във Враца за преквалификация от механик-водач в майстор по ремонта на танкове, вече и Т55.

[Стефан]

От: Спомени на танкистите.

Ей, диваци, не може да включвате жироскопите на ход, бе! Включвате, чакате 10 минути, и после тръгвате!
Или ще ви струва по десет големи бири, не по-малко. Серсеми!
Т.е. как, ако от това зависи живота ви - разбира се. Как ще му поръчате посоката, зависи от какво умее тоя, който го курдисва. Запускането на ход го успокоява даже по-бързо, отколкото от място. Работата е че в началото се шибва със страшна сила във всички крайни положения, и това рязко съкращава времето до следващия ремонт. На практика - армейски, често - заводски. Жироскопа ме заболя като ви четох(((
По един непоряд по бира за всички!
Само няма да имате компаса и координатора. Та е хубаво да търсите правилно място, и време, да се осеверите, че иначе е неуютно.

[aldr]

От: Спомени на танкистите.

Какви жироскопи какви бири бе човек ? Аз доколкото си спомням жироскопа е само един и се намира долу в ляво при водача. Служи за ориентиране при подводно кормуване. Един вид компас. Нас ни накараха само веднъж да го ползваме. Подводно кормуване нямаше защото няколко години преди нашия набор е имало смъртен случай с един екипаж в сливнишкото блато. Та след този случай са отменили подводното кормуване. За който не знае Т 72 не може да плува. Може да преодолее вода до 5 м дълбочина след монтаж на шнорхел също като при джипките. Освен шнорхела се слагат и специални клапани на изпускателния колектор. Та след като всичко е монтирано ти дават топогравска карта с начертан маршрут. Ориентирането става по километраж и жироскоп. По километража метри по жироскопа градуси на завоя. Горе долу е това.

[Daniel]

Re: Спомени на танкистите.

Не е един.
Жироскоп има за мерача (управлява купола и оръдието по хоризонтала и вертикала).
Иначе от движение ще е почти невъзможно да се стреля.

[Стефан]

От: Спомени на танкистите.

За тебе - три непоряда по жироскопи и бири!
Не е един, разбира се. Тоя долу е в жирополукомпаса. Освен него, навигационен има в координатора - навигационното оборудване на командира.
И в стабилизатора на оръжието и прицела.
Никой танк не плава, освен ПТ-76, и китайските му копия. Всички лазят по дъното, обаче компаса на водача служи изобщо не само за тая работа. Що не четете курса по бойна подготовка?

[Sibirski]

От: Спомени на танкистите.

Да не би да става дума за жироскоп на СУО?

[Стария]

От: Спомени на танкистите.

За тебе - три непоряда по жироскопи и бири!
Не е един, разбира се. Тоя долу е в жирополукомпаса. Освен него, навигационен има в координатора - навигационното оборудване на командира.
И в стабилизатора на оръжието и прицела.
Никой танк не плава, освен ПТ-76, и китайските му копия. Всички лазят по дъното, обаче компаса на водача служи изобщо не само за тая работа. Що не четете курса по бойна подготовка?

Никой танк не плава освен съветскитеДа ти изброя ли тези които са можели да преплуват Ла МаншаИ

[Стефан]

От: Спомени на танкистите.

В СУО има един или два, и в навигацията - още един или два.

[Кольо]

От: Спомени на танкистите.

Конкрено при Т-72 за стабилизатора на оръдието имаше (май) два жироскопа-за хоризонтална и вертикална ориентация. И си искаха време за развъртане при първоначалното пускане на стабилизатора. Пак казвам, че не си спомням колко точно, но майбеше от порядъка на 1,5-2 минути. Не си спомням случай да съм чакал толкова... И стабилизаторът си работеше идеално. Централния целик не мръдваше с повече от 15-20 % от зададеното му от мен положение. Което е напълно достатъчно за водене на поразяващ огън. За две години служба имам 71 дни отпуск изкарани само от стрелби...

А като се долепиш до мерника и забравиш, че съществува друг свят освен този който виждаш орез окуляра, и пуснеш два-три патрона, и по дирята от трасиращите виждаш как куршумите влизат в мишената-няма такъв кеф...
Който не е бил в танк да стреля-не може да разбере.

[Стефан]

От: Спомени на танкистите.

Не, всеки е трикоординатен. Единия е в стабилизатора на оръдието, другия - на прицела. Ако оръдието може да изстрелва ПТУРСове, работата е по-сложна, но изобщо казано е това.
Има още един в жирополукомпаса на водача, и един в координатора на командира, те може да са свързани по каналите си за данни. Също пълноценни трикоординатни, вече и с навигационни корекции.

[gabocvet]

От: Спомени на танкистите.

Колеги няма ли някой който да е служил на 3, 6, 10 или 2С1?
Аз 5 години бях в производството и съм се нагледал на щуротиите на изпитателите.

[Стефан]

От: Спомени на танкистите.

Не съм. Помня че в самото начало на 80-те, когато започнаха да постъпват на въоръжение, артилеристите ходеха объркани от възможностите им, и даже имаше нещо като страх. Та имаше и психопрофилактики в стил "Нема да се плашите, кучета, тва е наше, не е против нас!". Когато направиха Вулкана, не знам за артилеристите, у другите имаше усещането че вече няма как да се воюва - с толкова съвършено оръжие работата става като партия шах, която е решена на третия ход.
И те, и производството им, бяха много голям успех. Особено за толкова малка страна.