Спомени на танкистите.

[sek.1]

До: Спомени на танкистите.

Спокойно не сте били само вие. При нас на МТЛБтата особено за СТО (сезонно техническо обслужване) се сваляха веригите и всичко се чистеше до метал след което се боядисваше с зелена и черна боя. На една дата всички машини ги подреждахме на една голяма поляна пред парка минаваше преглед от десетина високопоставени шапкари и прибирахме техниката. Ден два след това обикновенно имаше тревога и излизане на 100-200 километра от подделението и ефекта от всичкото лъскане исчезваше за минути. Винаги съм се чудил на тоталната военна простотия половината камиони бяха джогани и молотовки които с клизма минаваха 30-40 километра но гумите и маркучите на водните и другите съединения ги мажехме с боя за обувки и като дигнеш капака изглеждаха като нови и се цепеха още на първото загряване до работна температура.

[trapper]

До: Спомени на танкистите.

Май само аз съм мил Т 34. Какви маркучи, какви "пет лева" - само кофи, четки и шанцов инсрумент. Но това е само приятната част. Чистенето на веригите беше същинско изпитания за силата на ... духа на българския танкист. Първо - сваляне и разкачване веригите. Траковете през един имаха една педя кух зъб (който влиза в колелото, което задвижва веригата). В него се набиваха камъни, спечени с пресована кал - няма вадене, ако предварително всяка дупка не е омазана с катран. За чистенето им правехме от вече чисти тракове петостени, а калният трак се вдига над главата и с все сила се тръшва върху петостена - от 1 до 100 пъти всеки. На новобранците казваха, че който счупи трак, ще го уволнят преждевременно...
Жалко, че машините излизаха на терена само 2 пъти годишно, иначе щяхме да станем културисти.

[Георги Крумов]

До: Спомени на танкистите.

На МТЛБ имаше кухини във веригите-там където се завиваха шиповете или тампоните и падаха само с много бой.Последната фаза беше със шило и със половинката чук.

[kilikandzer]

До: Спомени на танкистите.

При нас не се намираха такива екстри като мивки и маркучи. Учебните машин нямам спомен въобще да се миеха, но виж чукове, лостове и други железа от всякакъв вид и калибър се употребявах редовно. Почистването, разбира се, както казаха и по-горе се състоеше в къртене на добре засъхналата и спечена кал. Както казваше някой от големите фуражки от нашата дивизия: "Като видя танкисти без работа да се излежават на плаца все едно ми бъркат в стомаха".

[Izparitel]

До: Спомени на танкистите.

Странно, при нас имаше сериозна мивка, но въпреки това после и вериги се сваляха, и с чука се млатеше, накрая се нафтираше с пистолет за да е лъскава боята и така до следващото излизане, а те бяха чести. Това пръскане с нафта си беше жива безмислица и хабене на гориво, но кой те пита.

[Стефан]

До: Спомени на танкистите.

Ъ-ъ, не дава да замръзне и да мухляса. Поуките от зимата на 41-ва още.
Тогава немците са загубили много танкове които са работели, ама не са можели да помръднат. Или са враствали в леда, където са ги паркирали, или не са ги гасели, и бензина се е свършвал. Там са ги и застрелвали. А руснаците са знаели, и може да няма за конете, обаче на танковете са постилали слама. После се сетили, плисвали нафта, и щом дизела се събуди, гъсениците счупвали леда без да се изпокъсат.
Пък никой не знае дали пак ще излиза след два дни, пак през август, или след пет години, през декември. Нито какъв екипаж ще има тогава. Значи - трябва да е прибран така, че да може да го подкара всеки и винаги. Затова беше, не за извращение.

[гангер]

От: Спомени на танкистите.

А бе танкъри , някой може ли да каже някои интересни случки около събития с танкове ................
Напр. бях слушал че в Горна баня удавили танк, Сливен го обърнали с веригите нагоре в някакъв канал, Атос спрели влака за да мине колоната, Шумен се гърмели един друг ....
Или всичко е само войнишки фолклор

[гангер]

От: До: Спомени на танкистите.

Що бе , то в "US army" има логистични подразделения които след занятие поемат машините и ги обслужват ............. екипажите не се занимават с миене и друго там ... ?? ..... тъка не е ли така
какви кофи , какви маркучи..... !?

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

А бе танкъри , някой може ли да каже някои интересни случки около събития с танкове .

Имахме един водач, Мосюто, по-голям артист дори от Луи дьо Фюнес, с когото си приличаха като близнаци. Кумик - да, ама кемаф - не, природата не го беше създала за това. Та, отиваме на взводно занятие, трасето минава през плитко, но много кално дере. Взводният кемаф откри стар тесен каменен мост и мина, след него - и втората машина, като веригите стържеха в ниския каменен парапет. Мосюто се чуди, поти и накрая се прицели и настъпи яко газта. Дясната верига се качи на парапета и 20-тонната машина се повдигна плавно като балерина, преобърна се наляво и се заби с купола в калта. Ами сега, като няма лебедка? С двата танка падна голямо теглене, но успяхме да го преобърнем на веригите. Друг кемаф го изкара. На Мосюто никой не се сърди - той не беше роден за тази работа...

[Георги Василев]

От: Спомени на танкистите.

Колега, каква е тази 20 тонна машина? Ти нали си служил на Т-34?

[гангер]

От: Спомени на танкистите.

Велико
Бах слушал някъде че и Г.Мамалев се правел на танкист ................... има ли истина в това

[Кольо]

От: До: Спомени на танкистите.

Що бе , то в "US army" има логистични подразделения които след занятие поемат машините и ги обслужват ............. екипажите не се занимават с миене и друго там ... ?? ..... тъка не е ли така
какви кофи , какви маркучи..... !?

Гангер, ти бил ли си войник?
Питам защото явно не си наясно-истинското обучение на "екипажа" не е само да стреля и да кара танка. За да се справиш на бойното поле(справиш=да оживееш) трябва да имаш много по-широки познания и умения за машината и възможностите и.
И това е само част от това което трябва да знаеш и да можеш. Друга важна част е издържливостта, и мъжеството на хората. Именно мъжеството. Защото не може да очакваш на истинска война( а не на телевизионна) екипажа да се справя със сериозни задачи, ако не е бил научен, че има и такива. А сер научава по този начин- с четката и кофата(за боята) и с големия чук и секача за веригите. Не, че ще им стане нещо ако не е почистен кухият зъб, но така се прави боеспособна армия.
Това с охраната на поделенията от частни фирми, а не от вониците-на караул е чалга. Същото е и с почистването на веригите от "специалните" подразделения.
И с храненето от външни фирми...
Ама ние нали сега нямаме врагове, няма и нужда от армия.

И още нещо-"танкъри" е на английски, но даже не съм сигурен дали не е измислица. Тук сме все българи, и пишем на български. А на нашия език се казва танкисти.

[Николай Колев-64]

От: До: Спомени на танкистите.

Да върна темата в начало понеже не съм я чел цялата но за 10 г танкизъм знам че няма бойна стрелба нито със щатен снаряд нито с вкладна цев да има Кемаф с отворен люк, за да се покажеш навън и то да стреляш с АК седалката трябва да ена походно положение което означава че глава и рамене са навън от борда, а при въртене на купула .......... ти остава само шлемофона. Що се отнася до почистенето на машините почти на всякъде едно и също ОТВРАТ, веселбата винаги беше на ниво 42 ри танков полк Ямбол БАРМАНА, ако някой от форума е бил там да пише ЛС за да не товарим форума.

[Daniel]

Re: От: До: Спомени на танкистите.

10 г танкизъм знам че няма бойна стрелба нито със щатен снаряд нито с вкладна цев да има Кемаф с отворен люк, за да се покажеш навън и то да стреляш с АК

Става въпрос за т34 там люка е отпред на бронята и спокойно може да се отвори без оръдието да ти одреже главата.

Механик-водач - то си говори, първо си механик и евентуално водач а най вече си чистач дори и парковите машини се обслужват и чистят - мажехме ги с масло или нафта

Един единствен път съм мил танк на танкомивка - основно сме го почиствали с чука и длетото а калта по траковете става като цимент.

[trapper]

От: Спомени на танкистите.

Колега, каква е тази 20 тонна машина? Ти нали си служил на Т-34?

Да, 29 тона е, сбъркал съм клавиша.
(аз само съм служил на Т34, ама не съм го теглил, а и тогава бях млад и може да ми се е сторил по-лек)