"Никога не е късно човек да стане за резил" :)

[Павлин Андреев]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Нямам произведен изстрел по невнимание или непредпазливост. Имам един изстрел с "Макаров", който едва не ми отнесе стъпалото.

Ситуацията е следната. Пистолетът е със затворна рама в крайно положение (празен със затворна задръжка). Слагам патрон в патронника през прозореца на затвора. След това слагам пълен пълнител и освобождавам затвора. Следва веселата част - държейки пистолета насочен надолу, слагам предпазителя и...
...последва изстрел. Дефект в оръжието.
Проектилът мина на косъм от ходилото, като разкъса подметката на маратонката (която леко се подава встрани от обувката)! Добре, че подът беше дъсчен, а под дъските пръст, че нямаше рикушет или пък пръскане на куршума.

От този момент започнах да спазвам няколко железни правила:
1. Патрон в патронника само при необходимост (ситуация).
2. Оръжието винаги насочено в безопасна посока.
3. Основен преглед на оръжието на всеки няколко месеца.

[krras]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Пускам нова тема за всички, които искат да споделят своя "опит" с оръжие и неизбежно настъпващият момент на нежелан изстрел. Темата е насочена и към всички тези, на които все още им предстои този момент и все още си мислят, че те са "най-добрите", и на тях никога не може да им се случи това понеже другите са глупаци.

Ето моя скромен "принос":

1. Години боравене с огнестрелно оръжие при настъпване на събието - над 10год.
2. Oръжие - револвер Ruger GP100, кал. 357 Mag;
3. Местоположение - кухнята на апартамента;
4. Условия - при почистване, смазване и т.н. "игра с оръжието"
5. Причина за нежелания изстрел - изсипах (не ползвах лоста) боеприпасите от барабана в шепата си, без да ги преброя и без да проверя дали някой остава в барабана. Тъпанарско, но се случи и на мен.
6. Резултат - дупка колкото мъжки юмрук в тавана, цялата кухня в мазилка, дясното ухо даваше заето 2 дена. Рикошет и други поражения нямаше, тъй като куршумите бяха полуоблечени HP на Magtech. Пълен разпад на куршума. Все още си го пазя във витринката и никога няма да играя руска рулетка.

*забележка - в темата могат да участват и колеги с дълго оръжие, самоходни гаубици, танкове и т.н.

П.С. Няма нищо срамно човек да сподели какво му се е случило. Нека се посмеем дружно на нашата си глупост.

П.П.С. И дано резултатът от този наш "опит" си остане САМО смешен.

Саше дупката в тавана след ремонта ли я направи?

[Dagobar]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

1996 година с газов пистолет. Радост голяма, че имам пушкало. Зареждай, натискай, премятай- хлапашка му работа. По някое време си гръмнах порядъчно в стаята и се душих в газове и сълзи, ушите пищяха. Самонаказах се...

[snap]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Като ви чета коментарите напрао са чудъ кой ви е дал разрешителни за оръжие ?
Да пази господ , аз не мога да се похваля с вашия опит .... имам опит с забиването на стреличка с перо ония за мишените .... не знам как стана забех си я в палеца.... преди 12 години

[veskov]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Ще, ще.Тя игличката може и друго да удари. За щастие досега празната пушка не е гръмнала (нали приказката е, че веднъж гърми празна).

[ivo-police]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Нямам произведен изстрел по невнимание или непредпазливост. Имам един изстрел с "Макаров", който едва не ми отнесе стъпалото.

Ситуацията е следната. Пистолетът е със затворна рама в крайно положение (празен със затворна задръжка). Слагам патрон в патронника през прозореца на затвора. След това слагам пълен пълнител и освобождавам затвора. Следва веселата част - държейки пистолета насочен надолу, слагам предпазителя и...
...последва изстрел. Дефект в оръжието.
Проектилът мина на косъм от ходилото, като разкъса подметката на маратонката (която леко се подава встрани от обувката)! Добре, че подът беше дъсчен, а под дъските пръст, че нямаше рикушет или пък пръскане на куршума.

От този момент започнах да спазвам няколко железни правила:
1. Патрон в патронника само при необходимост (ситуация).
2. Оръжието винаги насочено в безопасна посока.
3. Основен преглед на оръжието на всеки няколко месеца.

Какъв беше дефекта .Макаров е доста разпространено оръжие все пак.

[slaf4u]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Какъв беше дефекта .Макаров е доста разпространено оръжие все пак.

И на мен ми е интересно... Може би е била счупена или изтънена преградата на предпазителя, която е между чука и иглата и така при декокването и поставяне на предпазител чука е ударил иглата.

[Павлин Андреев]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Счупване на самия предпазител в оста и чукчето удря не върху подложката на предпазителя, а върху иглата. Според оръжейника е било дефект в метала. Пистолетът беше български произведен през 1981 г. Аз му свалих фабричната смазка и освен един три изстрела на автоматична (най-вероятно вината е на боеприпасите) други проблеми не е правил. Ориентировъчен настрел при счупването - 7 000 изстрела.

[Бакалов]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Връщам се от лов на хищници , на дясната седалка на джипа се вози колега . Пушката му Меркел надцевка е "счупена" но с патрони в цевите и я държи в ръце като края на цевите опира в подкалника . Пред джипа рязко изскача чакал и аз набивам спирачките , и в този момент оглушителен гръм . Поглеждам колегата а той бял като платно и нищо не казва ... Каква била работата - като вижда чакала и затваря пушката с една ръка , но по навик макар и отстрани пръста му е върху спусъците .... Резултата - пробит подкалник , гръмната гума /чисто нова беше / и голяма уплаха ... Оттогава всички оръжия в колата да са без патрони в цевите !

[targa]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Античен револвер-чупещ. Барабан с три патрона. Патроните са рязани манлихерови гилзи и курщума (правен и той) стърчи от барабана. Начин на работа. Чупиш рамата, издърпваш барабана и със завъртане вкарваш куршума в цевта, да подведе. Щото няма ни фиксатор, ни дявол. Палиш и после същата процедура със следващия. Така е на теория, защото патроните ги беше правил един болен мозък, състав е неизвестен и никой на практика не е гърмял с това нещо. Махнал съм барабана и си штракам. Приятелчето вика да престана, ама кой да слуша. По някое време, без да се усетя, съм сложил барабана. Тъпооооооо. Опушена стая, част от цевта липсва, дупка в стената, от другата страна в банята 2 плочки с мазилката на земята. Яко кисме. Обадих се на пиромана, викам му, кретен, кво си натъпкал вътре бре. Идиота пита кой патрон съм гръмнал. Казвам средния. И кво? Как кво бре, пръсна се цевта. Оня се смее, споко вика, благодари се , че не са детонирали и съседните. Та и такива ги има. Имам и друга издънка, ама не е за тук.

[Slick]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

1990 година .. в една страна в Африка. Беше "нормално" всички от посолството да имат по нещо у къщата ... Предаваха се по "наследство" от служителите. Не ме питайте откъде и как ... Неам си на представа.
Резултат - налични у дома - Валтер П38, автомат Томсън - от памтивека - 9 мм. и едно УЗИ и то така - сичко с един боеприпас. Знаехме как да боравим с оръжието и сме ги чистили сума ти пъти ... до веднъж когато:
Брат ми си играл нещо с УЗИ-то ... оставил отворен затвора .. после неясно защо поставя пълнителя .. вадил патрони, слагал -- и уж знаеше ... при връщането на затвора се сещате - един патрон в пълнителя.
БуМ .. трЕс .. дупка в стената - добре че беше модерно да се слагат плакати та разминахме боя. Сплесканото FMJ го намерих след дни под кревата - късмет че не се спрял другаде.

Още един случай - пак с него. Отнякъде придобих вредното умение да си правя разни работи - реших че пиропатроните които добарах не са достатъчно "силни" и .. добавих още заряд - всичко нормално - гърми здраво. Е да, ама пък той да вземе да удари гилзата от обратната страна - не откъм селеновия кръг . Удар - трясък, гилзата на ресни, а брат ми гледа тъпо като в шок. Имаше една дребна резка под коляното - викам си еее малката беля - одрало го само. Е да ама след време започна да се оплаква от болки в коляното, които прераснаха в причерняване и припадъци. След две години горе долу стана ясно, че парче от гилзата 2х4 мм му се е забило под ставата баш до някакви връзки ...

И един случай с мен самия. Съседка си купила газов пищЧов .. покавзам това дето зная и това дето зная че не зная .. Досами финала, когато реших да покажа предпазителя за какво е. За да съм съвсем нагледен имаше и патрон в цевта. Резултат - един газов към стената и принудително проветрение с евакуация. Оказа се че въпросния предпазител не работи.

Горните да изцяло и само за поучителна и образователна цел и как от нищо става .... Исках само да покажа със скромния ми опит , че поговорката за "Проверката е висша форма на доверие" важи най-вече що се касае за оръжие.
Едно лично правило от мен лаика : Пипна ли чашка, оръжие не пипам.

[BENZBOSS]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Пичове спрете с тая тема да не пускам моя със заглавие ПРОДАВАМ

[Бакалов]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Що да си продаваш оръжието бе Босе , просто трябва по внимателно с него ...

[emil5koff]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

При мен се случи преди 7-8 години.Почистване на служебния пистолет в кабинета след края на работния ден.По онова време носех Броунинг 7,65 мм. Тривиална ситуация, правил съм го стотици пъти. Сваляш пълнителя,издърпваш рамата, контролен изстрел, разглобяваш, почистваш, сглобяваш, пак контролен, поставяш пълнителя и доволен от направеното прибираш оръжието, но... при последната операция, видях да стърчи малко парченце от парцалите за почистване подаващо се под затворната рама.Естествена реакция... издърпване на рамата за да изпадне парцалчето, леко забърсване, пускане на рамата и....контролен!? Нормално, пистолетът гръмна...куршумът бе пробил две папки с документи...първата (около 200 стр.) изцяло, а втората(почти толкова дебела) до половината, където беше заседнал. Проектилът и до сега го пазя...Винаги, като се сещам за случая си давам сметка, че някои правила насаждани ми с години, са компенсирали проявената небрежност...А именно: почиствайте оръжието си в помещение в което сте сам... При произвеждане на контролен изстрел, даже и да сте убеден, че няма патрон, насочвайте оръжието към нещо в което куршумът няма да рикошира, примерно диван, дървен под или мебели, камара натрупани папки, като в случая. Има и други правила които всички знаем, но тези двете при мен свършиха работа и никой не пострада!

[Skorpion_BG]

От: "Никога не е късно човек да стане за резил"

Пичове спрете с тая тема да не пускам моя със заглавие ПРОДАВАМ

Абе какво да ти кажа - след 6 години изучаване на всякакви видове оръжия и муниции и получаване на диплома със специалност "конструктор на стрелково оръжие" не исках, а и до момента не искам да имам нищо което може да стреля в къщи! Извинявам се за спама!