Crazy Job - Обикновено Ендуро

[И.Илиев]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Ванка като гледам по репортажа бая добре сте си прекарали... Браво Ние в същия ден тренирахме навигация с бат ви Жоро и някой от другите джуниари покрай Стара Загора. Тази неделя с групата а другата седмица на старта в София

[turlaka]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

искам да попитам дали мотористите от клуба са карали в село михайлово на 28 километра от стара загора питам защото това е моето село и мисля че ви видях л

[jorojeton]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

ЧЕСТИТО ВОЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

[Kawasaki KLX]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Вчера на връщане от Раднево по околовръстното видях едни колеги да правят изпълнения и едно девойче ги снимаше няма ли да стане достояное на всички ни тоя материал

[Мартин Иванов]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Crazy Job , не правят такива изпълнения!

[Жоро Хаджиев]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Миналата година с австрийска група правихме един импровизиран преход около язовир Копринка, та тези дни се сетих за този интересен маршрут, в който може да се кара и рали, и истинско, здраво ендуро и реших да го вкарам в подготовката на Ивка, джуниърът Марти и Ванката (The_fen).
Навигацията по GPS на юг от язовира на места е много трудна, тъй като се кара направо през гъста, непочистена борова гора и трябва много фантазия и добра навигационна подготовка, за да се нацели точно трака, а също и да се намери най-подходящото и "безболезнено" място за преминаване през гъсталака.
Загрявката в събота беше по-лека и развлекателна. Тя включваше изкачване до първите била на Средна гора, после спускане към река Тунджа и все по нея с рали рейд прибиране към Стара Загора. Гладките черни пътища на места позволяваха скорост от над 140 км/ч, разбира се, на който му стиска !
Започвам направо от село Турия, родното място на големия наш писател и художник Чудомир.


Ивка седи на прага на къщата - музей на Чудомир, която се намира в центъра на селото. До тук колежката се справи с навигацията перфектно !




Ето и самата къщичка, намираща се точно на мегданя на селото.


Тази любопитна снимка намерихме в селската кръчма. Фалшификат е, но тъй като мухите много години вече наред я бяха плюли, направо приличаше на автентична.


От селото вече по стръмна пътечка нагоре започваше истинската навигация.


След сложно криволичене по пътеки или направо през дъбовите гори на Средна гора, маршрута ни стигаше до това интересно дърво, което е защитен вид и аз поне съм го виждал само на това място в България.


По-криво дърво наистина никога не съм виждал !


Колежката се кефеше много на интересния природен обект ...


И аз обичам това място, въпреки че вече съм го посещавал 3-4 пъти.




Интересно, нали ?!


С карането си до тук, колежката си заслужи "голям" букет от горски цветя !


Идеята да снимаме този стрък беше на Ивка. Извадих "големия" (400 мм) и стана интересно ! Разбира колежката от сюжети и композиция, нали и е първа специалност, но скромничи нещо ...
Е, всяка почивка приключва по някое време и трябваше да поемем по трака, който се насочваше през близките възвишения към река Тунджа. Минахме без да спираме много километри. Ивка водеше сигурно, но темпото и малко поспадна заради изненадващите коловози, които се появяваха тук-таме из затревените пътища.


... и ето ни на "пералнята", монтирана на реката ! Това е обща, междуселска бара с три големи гнезда. Представям си каква навалица е тук в големите горещини ...


Днес обаче имаше изпрани само три одеяла ...


... и някава ендуристка, превъплатила се в подпора.


Хубав пейзаж ! На преден план е Тунджа, а в дъното се вижда заснежения все още на места връх Триглав. Само да не беше тоя КТМ там, ама ... стават и грешки.


Още малко снимки от тази почивка.


Хубав път за рали !


Почивката приключва и е време вече за малко екстрийм !


И от тук започва едно по-стръмно качване по най-северните склонове на Средна гора, които достигат до самата Тунджа.


"Тук се озорих, но се качих !" - радва се колежката.


... сега да опитаме пък тук. Яко гааз и ...


... пак съм горе !
Е, имаше малко "конско" точно тук и малко след това, но се налагаше ! Още повече следващите ескстреми Ивка премина сигурно и без никакви забележки.


Нов рали рейд към Копринка. Язовирът беше окупиран от рибари. Никой нищо не вадеше, но явно всеки искаше да използва топлият, пролетен ден, за да избяга от къщи.


Рибата скачаше, но ... вода много !


"Още ме е яд за онова качване там !" - преживяваше емоционално колежката всяка несполука.
"Ще видиш, че утре тези грешки няма да ги има !" - успокоявах я аз накрая.
Денят на "голямото каране" приключи. Общо взето Ивка допусна само две грешки, но може би, защото бяха една след друга и двамата ги преживяхме малко по-емоционално ... Е, стават такива неща в ендурото.
Предстоеше на другия ден карне около язовира, което никак не бе шега работа. Сложното тепърва предстоеше !


Денят се познава от сутринта !
Ето Ивка, която още на импровизирания Х-трак на сечището показа, че днес е във върховна форма ! Виждате сами.


Тя преминаваше сигурно дърво след дърво без каквито и да е грешки !


Вдигаше хондата на задна гума точно колкото трябва ! Браво, дори и аз, който съм обикновено твърде критичен, останах наистина впечатлен !
Така дойде вече и настроението за каране.


Отново красив пейзаж край Копринка. На преден план е блок с маслодайни рози. Възвръща се позабравения от преди време бизнес в този край.


"Май не взехме днес вода, а ?! Я да потърсим в близкото село !"


Набелязваме си една къща и изведнъж ... някаква странна опашка на стената ! Я да видим сега някой ще познае ли какво е това ... ?


"Я виж, виж !"


Ами да, маймуни ходят по дуварите все едно, че сме в сърцето на Африка ! Този мъжки беше организаторът на бягството от клетката.


Още една маймунка ! Само че това е "дама", която си носи бебето - гумена играчка. Обърнала го е малко с главата надолу, ама мисля, че за маймуна това си е сравнително нормално състояние.


Големи симпатяги бяха ! Забавлявахме се с тях дълго и от сърце.
Напълнихме вода, запалихме по една свещ в близкия параклис и ... отново по трака.


Не, не е това, което си мислите ! Ивка все още не е станала напълно мъж, макар че ...


... е на път да стане. Вижте какви черни косми са и поникнали по краката !


"Плажът". Така нарекохме това място тук. Ами да, колко голяма пясъчна ивица има ! До тук се стигаше след голямо въртене из гъста гора, но колежката се справи с GPS-a перфектно !


"Днес съм във форма, а ?!"

МНОГО СНИМКИ БЕЕ ! СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...

[Жоро Хаджиев]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро


Много харесвам този кадър, какви цветове само, а отзад отново заснежените върхове на Стара Планина. Красота !


И до този нос в язовира тракът беше много сложно прокаран. Ивка нямаше проблеми. Смея да твърдя, че съклубничката ни вече навигира безпогрешно с GPS. Жалко, че прибавихме през тази година маркировка към траковете в състезанията !


След съботните тревоги в неделя Ивка се успокои и си отдъхна от напрежението. Нито една грешка, макар тракът да беше труден за навигация, а имаше едни стръмни и тесни пътечки между дърветата... Впечатляващо !


И аз бях много доволен. Нямаше за какво да се хвана, че да я нахокам, ама не съжалявах особено.


В тази гора близко край брега карахме през този ден най-вече. Макар язовирът да се беше напълнил и предишните места вече да бяха под водата, пак се намираха интересни места.


Както казах в началото, това каране исках да съчетава освен подготовка по ендуро, така и посещения на интересни и красиви места в Казанлъшко. Ето ни вече накрая пред етнографския музей в село Скобелево, нахочиво създаден от едно семейство, за да покаже поминъка в района наоколо от преди години.


Изложени са всякакви "сложни" машини и инсталации от близкото и по-далечно минало.


Колежката много искаше да потъче мялко на този стан, но совалката се оказа празна ...


Това пък е малко "по-аматьорски" стан. На него са се правели рогозки от церевична шума. Навремето нищо почти не се е изхвърляло !


"Я снимай колежките!"


Чакай да щракна и колегата !


Наоколо в двора се надуваха пък цяла тумба гълъби и колкото по проскубани бяха, повече се надуваха ! Мъжки ми ти синдром ...


Ето, това представлява отвътре този етнографски музей. На малка площ са изложени много интересни експонати, повечето от които за съжаление вие няма да сте виждали никога, а аз си спомням сравнително добре !


Доволен съм много от великденското каране с колежката Ивка, а се надявам и тя да е останала доволна, тъй като то се превърна ем в една хубава тренировка, ем в едно чудесно докосване за втори път до красивата природа около Копринка, само че този път сезонът беше друг и някакси оптимистичен.

----------------------------

В понеделник карахме същия трак с джуниъра Марти, защото навигацията по GPS не му бе много ясна. За моя очудване Марти започна от Стара Загора във вихрено темпо и първите 30-40 км все едно, че карахме по мотокрос трасе !
След това обаче темпото спадна, дойдоха и няколко несполуки при една от които кормилото на КТМ-а му се поизкриви "леко"


За съжаление почти не успях да снимам, защото почивки нямаше и въпреки изкривеното кормило, тракът беше преминат целия, макар и с леко лутане из гъсталака, ама като за начало е дори много добре ! Трябва да се пооправи още сигурността и всичко ще е ОК за джуниъра, но всичко с времето си.


Само спираме за поредните снимки на "плажа" ...


... малко фойерверки и пак по трака !


Няма начин да тръгнеш да караш с Марти и да не изяде поне две кебапчета по пътя.


Ха, те били четири !
За съжаление Ванката в понеделник стана късно и ни изпусна, ама му прощавам, защото той сега изживява "семейна" драма май нещо, за което му съчувствам, но като види какво е изпуснал, вярвам, че много ще се ядосва !

[buchkata]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Колеги,внимавайте,петък и събота/5.06-6.06.2009/ще се провежда състезание по сп.ориентиране за деца в района на село Ягода,повечето от нас ползваме редовно този маршрут,затова моля ви бъдете много внимателни и ако е възможно дори го избегнете за да не се получи някой инцидент,благодаря на всички и успех

[uzuna]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Браво бе Бучка информацията е много важна Поздрави

[stalinov]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Колеги , какво става защо не пишете къде сте карали или спряхте да карате ?

[Мартин Иванов]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Спряхме да караме!

[Жоро Хаджиев]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Много време никой не е писал в темата, че чак ми става вече неудобно пред феновете на Crazy job, но наистина не бяхме правили организирани карания през последните няколко месеца.
Онзи ден решихме да разчупим мълчанието и в събота, и в неделя направихме две мазохистини разходки, както най-обичаме. Ето малко кадри от тях:
В събота си взех сапунерката, но за съжаление се оказа, че картата е останала в компютъра ми и се наложи да снимаме с телефона на Марти, затова бързам да се извиня за качеството на снимките.
Този преход по-скоро беше експеримент от къде можа да мине едно АТВ. За опитен екземпляр беше жертван Радо, но все трябва да има някой за жертва.
Щеше да е още по-весело, ако банкера (Ротор), водач на групата "Огледалата" не се бе усетил и не ги бе отклонил предварително от нашя трак. Искам да поясня, че гореспоменатата група са много готини пичове, но все още са начинаещи в ендурото и моторите им са оборудвани с огледала за обратно виждане. Искахме принудително да отстраним ненужните аксесоари по моторите им, но Ванката беше категоричен, че "на пичовете този трак им е твърде неприятен" и те се разделиха за съжаление от нас.


Ползвахме трак, който минаваше в много гъста гора, като на много места се съмнявахме, че АТВ-то няма да може да премине между дърветата, но Радо се нави да пробва възможностите.
На снимката: Зарко търси подходящ път за АТВ-то из гъстълака.


Ицо "Ефира" също реши да се поразходи с нас и въпреки, че отдавна не бе карал, се справи много добре с трудното трасе. Всъщност най-кофти беше, че в гъстата гора задухът и горещината бяха неописуеми. Все едно бе, че сме в екваториалните гори на Конго.


Ужасно е да се снима с телефон в тъмната гора, колкото и мегапиксели да е камерата му ! Радо очудващо добре си проправяше път сред гъсто разположените дървета, а храстите направо ги мачкаше.


Аз водех напред, но от миналата година до сега гората беше израстнала още повече.


Чукура си стои спокойно на йониката, но се чудя до кога ли ?!


Е, на места АТВ-то не минаваше, но с повече труд и помощ от приятел ...


... както и тук. Е, затова са приятелите, да те изоставят, когато най-много имаш нужда от тях, ама нали обичаме ташаците !
Както и да е, в събота разбрахме, че АТВ-то може да мине през много по-трудно проходими места, отколкото сме си представяли. Само не исках да съм на мястото на Радо, който беше така изпотен, че все едно току-що излизаше от банята, ама експеримента си е експеримент.

Неделя. Събрали сме се на края на града: Пастрана, Ванката, Марти и аз и си мислим, че дори и в Стара Планина вече почти няма място, където да не сме карали, а този факт много ни натъжаваше. Прехвърлих си аз през главата целия Балкан и се сетих, че има един отсек зад Мъглиж и малко на изток, откъдето никога не сме пробвали да катерим планината директно нагоре. Ъм чи, там ще идем, разбира се !


На какви ли жертви не е готов Марти, само и само да изкара една пържола на обяд, дори се съгласи да измие фара на мотора ми.


Ванката веднага пък го възнагради с 1/2 вафла "Туикс", ама т'ва е само колкото нашия да загрее.


Дори пресичането на Средна гора импровизирахме и искахме да е различно, затова доста се промушвахме из храстите насам-натам. Време е за почивка и за това, да се уточни кой с колко жени е спал напоследък. Познайте по изражението на Ванката на Марти бройките ?!


Нямаше как, трябваше да се пие вода от чешмата, но и нямахме много доверие, та единодушно решихме Марти да я тества първи, защото е живял доста по-малко и няма какво да загуби, ако ...


Колкото и да се мъчехме да не караме из полето, имаше един учстък, който нямаше как да съкратим, ама пък слънчогледите бяха красиви.


Прекосяване на Тунджа. Останалите към мен: "Я, ти си спец по реките, пробвай първи !"


Тунджа на това място се оказа много плитка, но малко поразмътена от всекидневните дъждове в Балкана.


Пастрана, пък не ще да се мокри.


Това бе късметчето, което ми се падна с кафето "Лаваца" на червената бензиностанция, на която уж спрахме за малко.


Не, от бирата няма късметчета.


Ачо Пастрана. Нямаше до тук той поводи да се изяви като фрийстайлър, но предстоеше качване на стръмните склонове край Мъглиж ...


Тзи ден бе много задушно и горещо, та малкия се наака направо с тая бира.


Ъм чи, к'во да пра'им и ние с Ачката ... А уж спряхме само за по кафе.


Да не забравяме за какво сме се домели до Мъглиж ! Накрая изядохме и по едно шкембе и затърсихме подходящи места за качване на стръмните южни склонове, които от шосето Казанлък-Бургас направо се виждат "мишън импосибъл", ама не и за нас.


Настана едно врене нагоре по въобръжаеми пътечки, които свършваха пред стени от скали.


А сега, пък обратно. Марти каталяса да се катери нагоре-надолу и да пробва тук-таме, ама като го влече.


Абе, ние сме големи бунаци, констатирах по едно време, все търсим деретата, я да опитаме някой скат ! Ето го и подходящият - стръмен, изпълнен с паднали дървета, ама май няма друг наблизо ...




От тук нататък е май по-добре да оставя снимките да говорят сами, че нещо нямам подходящо чувство за хумор ...












Ако тук някой открие къде се намира мотора на снимката, ще го черпя едно двойно кафе на червената бензиностанция.


До тук добре, ами какво ли ни чака още нагоре ... А малкият вече не е толкова ентусиазиран.






- Нещо май ме напускат силите ...
Тук следваха две вадения на мотори от дъното на дереттат вляво и в дясно, но не са документирани, защото вече забравих, че съм бизнесмен с извадено рамо и се втурнах да помагам.


- Ми сега, какво ще правя ? Нахаках се на грешно място, а и тия паднали дървета ...
Урок No.1 от ендурото: "Трябва да се мисли в перспектива и отрано да се преценят възможните места за преминаване !"


Няма как, трябва да се разчиства отпред.


Тук вече и моите сили свършиха, та Ванката дойде на помощ. Всичко изглеждаше ОК, а и склона вече не бе толкова стръмен.


Да, ама като се форсира машината постоянно в меката, наслоена с паднали борови иглички земя, моторът се окопава. Тук следва урок No.123, ама за него друг път !


Като не може право нагоре, става на зиг-заг, стига да има място за това. Боже, сега нас пък колко вървене пеш ни чакаше нагоре !


- Я да взема аз пак да се окопая за по-сугурно.


На Марти му оставаха още само около 10-тина метра, но реши да се разсърди и да се върне и последва урок No.54,6 : "Не се отделяй от групата в гората, особено ако не си сигурен къде отиваш !"


Къде отиде това хлапе, бе ?
Вече сме на спасителния път и пресиайки го само, трябваше да поемем отново нагоре по склона, но Марти го нямаше...


Ванката: "Я сега да се наиграе хубаво, та да знае за следващия път!"
Още като видях, че джуниърът обърка пътя обратно и знаех, че от там на където е тръгнал слизане няма, ама го оставихме около 30 мин, та да му дойде акъла в главата.


Обадих му се по телефона след време и се оказа, че се е заклещил надолу. Пастрана тръгна да го търси, а аз разгледах наоколо. Ето долината под нас. Стръмно си беше това качване, няма шега !


Върнах се след около час на "лобното място", Марти беше изваден успешно от Пастрана и вече беше запрашил при мама.
На нас ни оставаше останалата част от прехода.


Нагоре се оказа вече далеч по-лесно. Оформяше се приятно, не толкова стръмно седло към върха, по което се караше с удоволствие.


Нашата цел беше върхът пред нас, но решихме да се отбием и до едни интересни скали, които се виждаха в подножието му.


Те се виждат тук по-добре някъде в средата на кадъра.


Ето, вече сме при тях. Пастрана вече си е отдъхнал.


Ванката - също. Отдавна караме по походи заедно и всеки вече има достатъчно опит да се справи във всякаква ситуация.


Ха, мене също ме имало !


От снимките не личи големината на тези естествени пирамиди, но са величествени, повярвайте !


Така е, няма пълно щастие. В такива моменти се питам защо не съм с мусове, ама ...


Пастрана и Ванката слязоха набързо, а аз се затътрузих със скоростта на охлюФ-рекордьор и пристигнах на "червената" когато вече те се канеха да тръгват.


Не ми оставаше нищо друго, поръчах си 3 бири и се обадих да дойдат да ме приберат. Докато дойдат изпих още 3 и яко подпомогнах шуменските бирени заводи.
Това бе от събота и неделя. Сега тръгвам да проектирам трасета, че състезанието вече наближава, а ми се иска да изненадам приятно участниците !

[Жоро Витлиемоф]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Ето го мотора. Натискам се не за друго, ами понеже кафето ще е двойно има вероятност да ми се падне двойна свирка

[Жоро Йорданов]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Ето го мотора. Натискам се не за друго, ами понеже кафето ще е двойно има вероятност да ми се падне двойна свирка

Ееее......,твоята лакомия и на сръбския пазар я няма. То с двойното кафе върви пак едно късметче но пък за теб свирката може да е stereo

[stalinov]

До: Crazy Job - Обикновено Ендуро

Eеееееее,браво на Жоро пак е направил страхотно каране , ама не разбрах къде загубихте Марти ?