До: Crazy Job - Обикновено Ендуро
Ето и обещаните снимки от днес ! Направо ме е страх да не объркам раздела, ама ще рискувам.
Казах ви още вчера, че днес с Рени ще направим "лека" тренировка. Направо се притеснявах, защото тя до сега не беше карала 100 км за един ден, а можеше да стане и повече ...
Колежката никак не бе добре екипирана от кръста надолу и сутринта като я видях, се притесних още повече ! Предвиждах най-много да стигнем до Ягода и и да поемем обратния път. На всичко отгоре, много рано тя си обели палеца на лявата ръка в ръкохватката !
Тук сме едва между Ст.Загора и Змеево.
Като я гледах как е замръзнала, очаквах постоянно да отговарям поне на въпроса: "Има ли още много до Енина?", но километрите си вървяха един след друг и подобем въпрос не ми бе зададен нито веднъж !
Пътят преди Д.Изворово.
- Пръстите ми се схванаха и не си чувствам краката изобщо в тия мокри маратонки.
- Я се стегни, малко остана ! (около 1/3 )
Ура, целта е постигната ! Рени стои щастлива на беседката на енинската група. Виждате щастливата усмивка на лицето и, както и мокрите маратонки.
... наоколо много приятели, а на скарата цвърчат кИфтета, отново доставени великодушно от Магарето за дегустация дали имат трихинилоза, защото са от дивечово месо.
Виждате и Чичко Фър, който вари курбана и е готов да ми сипе "малко" с лъжичката в дясната му ръка.
Снимка за спомен на трима изявени спамъри от форума: Жоро Витлиемов, Петьо Джартов и моя милост.
Джартата пожела да се снима с всички дами от женския отбор на Crazy Job, ама каза да застана по средата, че жена му четяла форума.
После искаше и едно кръгче, ама не разбрах точно какво, затова му дадох да го направи с един хубав мотор.
Не опитахме от курбана, защото трябваше да поемаме обратно, но още веднъж благодарим на енинци за гостоприемството !
Вече сме по обратния път. Краката на Рени са грижливо опаковани в найлони и проблеми вече нямаме, пък и тя се държа мъжки ! Само дето ръцете и се схванаха, но то е нормално след първо такова натоварване. Когато пристигнахме в гаража, видях на трипа, че сме изминали 120 км. дори ! Попитах чаровната брюнетка дали не се е разочаровала, тъй като едно такова натоварване със студ и умора обикновено разколебава начинаещите, но тя твърдо каза, че и е харесало много и ще продължава да кара с още по-голямо желание !
Поздравявам я за решимостта !
Ето и обещаните снимки от днес ! Направо ме е страх да не объркам раздела, ама ще рискувам.
Казах ви още вчера, че днес с Рени ще направим "лека" тренировка. Направо се притеснявах, защото тя до сега не беше карала 100 км за един ден, а можеше да стане и повече ...
Колежката никак не бе добре екипирана от кръста надолу и сутринта като я видях, се притесних още повече ! Предвиждах най-много да стигнем до Ягода и и да поемем обратния път. На всичко отгоре, много рано тя си обели палеца на лявата ръка в ръкохватката !
Тук сме едва между Ст.Загора и Змеево.
Като я гледах как е замръзнала, очаквах постоянно да отговарям поне на въпроса: "Има ли още много до Енина?", но километрите си вървяха един след друг и подобем въпрос не ми бе зададен нито веднъж !
Пътят преди Д.Изворово.
- Пръстите ми се схванаха и не си чувствам краката изобщо в тия мокри маратонки.
- Я се стегни, малко остана ! (около 1/3 )
Ура, целта е постигната ! Рени стои щастлива на беседката на енинската група. Виждате щастливата усмивка на лицето и, както и мокрите маратонки.
... наоколо много приятели, а на скарата цвърчат кИфтета, отново доставени великодушно от Магарето за дегустация дали имат трихинилоза, защото са от дивечово месо.
Виждате и Чичко Фър, който вари курбана и е готов да ми сипе "малко" с лъжичката в дясната му ръка.
Снимка за спомен на трима изявени спамъри от форума: Жоро Витлиемов, Петьо Джартов и моя милост.
Джартата пожела да се снима с всички дами от женския отбор на Crazy Job, ама каза да застана по средата, че жена му четяла форума.
После искаше и едно кръгче, ама не разбрах точно какво, затова му дадох да го направи с един хубав мотор.
Не опитахме от курбана, защото трябваше да поемаме обратно, но още веднъж благодарим на енинци за гостоприемството !
Вече сме по обратния път. Краката на Рени са грижливо опаковани в найлони и проблеми вече нямаме, пък и тя се държа мъжки ! Само дето ръцете и се схванаха, но то е нормално след първо такова натоварване. Когато пристигнахме в гаража, видях на трипа, че сме изминали 120 км. дори ! Попитах чаровната брюнетка дали не се е разочаровала, тъй като едно такова натоварване със студ и умора обикновено разколебава начинаещите, но тя твърдо каза, че и е харесало много и ще продължава да кара с още по-голямо желание !
Поздравявам я за решимостта !
Коментар