До: Crazy Job - Обикновено Ендуро
Ето, че дойде време да раздвижим малко темата. Четири, че и пет дни по празниците не спряхме да караме по различни места и в различни формации.
Петък:

Мартин и Ванката правиха каране по тренировъчното ендуро трасе.

Внаката вече също е с КТМ 250 ЕХС и това му беше последното каране с CRF-a. Да му е честит новият мотор !
През същия ден направихме и тренировка на Х-трака. Имам клипове от тази тренировка, но дано не ме домързи да ги кача накрая.
В събота тренирахме с Жоро Пашов на трасето, но не съм доволен от дисциплината определено ! Само някои бяха точно навреме, а други закъсняха и съответно занимания с тях нямаше. Както се казва: "За глухите камбаната не бие два пъти !"
В неделя решихме с Мартин да отидем на гости на митковците в Харманли. Ударихме окло 40 км по права линия през полето из кал, угари и кории. Всичко беше подгизнало от вода, а на места имаше още и сняг, но доста бързо стигнахме.

Гледката наоколо беше предимно такава. В интерес на истината не регистрирахме нито едно падане, което беше направо очудващо !

Нали съм романтична натура
, чат-пат слизах да правя снимки на минзухари, а Марти покорно държеше и моят мотор, тъй като пачият крак потъваше в подгизналата земя.

Оказа се, че при монтажа на предната гума, "специалистите" са забравили да завият всички болтове и едва не изгубихме по едно време цялото предно колело. Направихме се спешен ремонт с налични инструменти, тъй като се оказа отново, че не носим дори едни клещи с нас.

Тук се наложи да импровизираме по изкъртен мост с големи дупки, ама Харманли беше пред нас и отцепихме по него.

Ето ни вече на трасето и Марти обикаля по него, а през това време аз "изтичах" до града за още месо за барбекюто, защото все пак сме на гости на Митков и там всичко е разпределено както се следва: "На мен една пържола, на жената друга (по-малка) и на щерката - половина."


"Я да видя дали правилно съм ги сметнал ?!"

Съпругата на Митака обаче е ларж и пече ли пече !

Димитър през това време се скъса да пробва мотори. Оказа се, че най-много му хареса моят КТМ. Митков и той прави проби, но за него КТМ-ът на Марти се оказа по-удобен.
Предпочитания разни.

"Страхотна машина !" - изказа се Димитър ухилен след теста.

Хапнахме ние по 253 гр. пържоли на човек
и Митков ни заведе по неговите трасета в околията. Интересни места беше включил той в този ендуро тест ! Смея да твърдя, че половината експерти няма да могат да изкарат лесно това спънато и на места доста засукано трасе !

Виждате на места колко е стръмно и на всичко отгоре се налага да преминаваш каменни прагове. Много ефектно измислено ! Браво на Митака ! На места БАЯ зор видяхме и ние, а няма време да си починеш изобщо.

Марти се хили, но не му беше никак лесно !
Искаме да благодарим на Митака за чудесната тренировка, която ни направи ! Наистина беше трудно, но пък се накефихме много !
Понеделник.
Голяма група от заралии, хасковлии, търновлии и севлиевци карахме по южните склонове на Средна гора. Интересно каране беше, но не си носих сапунерката да снимам. Стана една кофти случка. Иво от Хасково и Николай от Севлиево се сблъзкаха и вторият замина за болницата със счупен крак. Последва операция и навярно дълга пауза за Николай, ама ... какво да се прави ?!
Вторник.
Решихме аз и Марти да покараме с гостите от Севлиево по Средна гора, докато Бат Дак и още няколко човека бяха на мнение да атакуват връх Шипка и да поиграят малко хоро на празника горе.

Ние започнахме с ремонти, а уж на цвайките нямало какво да се поврежда ...


На КТМ-а на Краси се бяха развалили всички резби на болтовте от помпата на съеденителя. Е, и тунинга беше помогнал за това де !

Времето беше влажно, на сутринта дори валя малко.

Затова избрахме по-каменист район за каране. Минаваше се дере след дере.

Имаше си от всичко по трасето.

Не очаквах, че в този район има толкова разнообразен релеф ! Често бях минавал преди това транзит от там, но все ми се виждаше малко постно за ендуро. Оказа се, че не е така !

Точно преминеш едно дере и следва друго ... Няма място за отдих !

Тази пътечка отдавна я гледах от асфалтовия път, но ми се струваше много стръмна за катерене. И при пробата се оказа стръмна, но не чак толкова.

Кофти е, че има много камъни, които, ако не катериш на сравнително висока скорост, те подхвърлят насам-натам.

"Още малко и ... вече съм горе !"

Тази снимка трябваше да я скрия и да заявя някой ден, че съм карал на BAJA 1000 в Мексико, но обещах на местния фен клуб, че скоро ще ги дадат по телевизията
, а обещанието си е обещание и не може да се нарушава току-така !


Над тази кариера щеше да приключи разходката ни, защото гостите вече трябваше да си ходят.

... и точно тогава, на най-невинното място при един банален завой, Марти се подхлъзна върху едър пясък пръснат на асфалта и си строши лакетя !
Честно да си призная, очаквах нещо такова да се случи на всяко друго място, защото малкият много смело атакуваше сложни места, ама така баламски да стане ...
И пак ... болница, операция, лепене, шиене на връзки и ... дълга пауза.
Два дена - два инцидента ! Много кофти !

Е, ние се изкушихме и след като транспортирахме джуниъра да потренираме по насипите на родения Ерзберг, който намерихме наблизо, но настроението беше някакси подтиснато.

Ето го нашият човек вече с шинирана ръка, чака операция и пак нагъва.
Този честно няма наяждане ! 

"Тате, изтръпват ми пръстите и няма да мога да си изям двете пържоли, които съм си поръчал !"
... а ние с мама и тати поляхме ръката за здраве и да му е за последно !
"Много ме боли, искам да си ходя!" - отсече нашият "герой" и след 30 мин. го засякох с шината и приятелката горд на "Вегас". Как да не го убиеш такъв човек ?!!!
Е, все пак нали сме с него тандем, пожелавам му бързо възстановяване !
Утре ще ида да го нашокам в болницата и да му занеса порно списаня, че иска !
Ето, че дойде време да раздвижим малко темата. Четири, че и пет дни по празниците не спряхме да караме по различни места и в различни формации.
Петък:

Мартин и Ванката правиха каране по тренировъчното ендуро трасе.

Внаката вече също е с КТМ 250 ЕХС и това му беше последното каране с CRF-a. Да му е честит новият мотор !

През същия ден направихме и тренировка на Х-трака. Имам клипове от тази тренировка, но дано не ме домързи да ги кача накрая.
В събота тренирахме с Жоро Пашов на трасето, но не съм доволен от дисциплината определено ! Само някои бяха точно навреме, а други закъсняха и съответно занимания с тях нямаше. Както се казва: "За глухите камбаната не бие два пъти !"
В неделя решихме с Мартин да отидем на гости на митковците в Харманли. Ударихме окло 40 км по права линия през полето из кал, угари и кории. Всичко беше подгизнало от вода, а на места имаше още и сняг, но доста бързо стигнахме.

Гледката наоколо беше предимно такава. В интерес на истината не регистрирахме нито едно падане, което беше направо очудващо !


Нали съм романтична натура


Оказа се, че при монтажа на предната гума, "специалистите" са забравили да завият всички болтове и едва не изгубихме по едно време цялото предно колело. Направихме се спешен ремонт с налични инструменти, тъй като се оказа отново, че не носим дори едни клещи с нас.

Тук се наложи да импровизираме по изкъртен мост с големи дупки, ама Харманли беше пред нас и отцепихме по него.

Ето ни вече на трасето и Марти обикаля по него, а през това време аз "изтичах" до града за още месо за барбекюто, защото все пак сме на гости на Митков и там всичко е разпределено както се следва: "На мен една пържола, на жената друга (по-малка) и на щерката - половина."



"Я да видя дали правилно съм ги сметнал ?!"


Съпругата на Митака обаче е ларж и пече ли пече !


Димитър през това време се скъса да пробва мотори. Оказа се, че най-много му хареса моят КТМ. Митков и той прави проби, но за него КТМ-ът на Марти се оказа по-удобен.


"Страхотна машина !" - изказа се Димитър ухилен след теста.


Хапнахме ние по 253 гр. пържоли на човек



Виждате на места колко е стръмно и на всичко отгоре се налага да преминаваш каменни прагове. Много ефектно измислено ! Браво на Митака ! На места БАЯ зор видяхме и ние, а няма време да си починеш изобщо.

Марти се хили, но не му беше никак лесно !
Искаме да благодарим на Митака за чудесната тренировка, която ни направи ! Наистина беше трудно, но пък се накефихме много !

Понеделник.
Голяма група от заралии, хасковлии, търновлии и севлиевци карахме по южните склонове на Средна гора. Интересно каране беше, но не си носих сапунерката да снимам. Стана една кофти случка. Иво от Хасково и Николай от Севлиево се сблъзкаха и вторият замина за болницата със счупен крак. Последва операция и навярно дълга пауза за Николай, ама ... какво да се прави ?!

Вторник.
Решихме аз и Марти да покараме с гостите от Севлиево по Средна гора, докато Бат Дак и още няколко човека бяха на мнение да атакуват връх Шипка и да поиграят малко хоро на празника горе.

Ние започнахме с ремонти, а уж на цвайките нямало какво да се поврежда ...



На КТМ-а на Краси се бяха развалили всички резби на болтовте от помпата на съеденителя. Е, и тунинга беше помогнал за това де !


Времето беше влажно, на сутринта дори валя малко.

Затова избрахме по-каменист район за каране. Минаваше се дере след дере.

Имаше си от всичко по трасето.

Не очаквах, че в този район има толкова разнообразен релеф ! Често бях минавал преди това транзит от там, но все ми се виждаше малко постно за ендуро. Оказа се, че не е така !

Точно преминеш едно дере и следва друго ... Няма място за отдих !

Тази пътечка отдавна я гледах от асфалтовия път, но ми се струваше много стръмна за катерене. И при пробата се оказа стръмна, но не чак толкова.


Кофти е, че има много камъни, които, ако не катериш на сравнително висока скорост, те подхвърлят насам-натам.

"Още малко и ... вече съм горе !"


Тази снимка трябваше да я скрия и да заявя някой ден, че съм карал на BAJA 1000 в Мексико, но обещах на местния фен клуб, че скоро ще ги дадат по телевизията




Над тази кариера щеше да приключи разходката ни, защото гостите вече трябваше да си ходят.

... и точно тогава, на най-невинното място при един банален завой, Марти се подхлъзна върху едър пясък пръснат на асфалта и си строши лакетя !


И пак ... болница, операция, лепене, шиене на връзки и ... дълга пауза.


Е, ние се изкушихме и след като транспортирахме джуниъра да потренираме по насипите на родения Ерзберг, който намерихме наблизо, но настроението беше някакси подтиснато.

Ето го нашият човек вече с шинирана ръка, чака операция и пак нагъва.



"Тате, изтръпват ми пръстите и няма да мога да си изям двете пържоли, които съм си поръчал !"

... а ние с мама и тати поляхме ръката за здраве и да му е за последно !

"Много ме боли, искам да си ходя!" - отсече нашият "герой" и след 30 мин. го засякох с шината и приятелката горд на "Вегас". Как да не го убиеш такъв човек ?!!!

Е, все пак нали сме с него тандем, пожелавам му бързо възстановяване !



Коментар