До: Техники в офроуда: Кал и Коловози
Не знам какво искаш да кажеш със това но мога да го снимам и да го видиш.Ето ти и телефоните на човека дето внася моторите -0888334456 и 0888688867-Семир.По между другото и на мен не ми се вярва,че някой може да се пребие 20 пъти във 10 метра кални коловози,но ти го твърдиш и то доста настоятелно
Първоначално публикуван от SAMURAI
Преглед на мнение

За сметка на това успях да изкривя задната спирачка. Оправихме я за 15-тина минути с помощта на адаша. В същност паднах точно когато реших, че съм му хванал чалъма. Класика в жанра. Карахме по всевъзможни трасета. Кал с големи коловози, кал с малки коловози, лигава кал без коловози, кал с листа, кал с камъни, кал с дървени трупи и клони, кални спускания, кални изкачвания, кални орани ниви, кални поляни отъпкани от добитък и порядъчно осрани, кални пътища с огромни кални локви, прекосяване на река със стръмни кални брегове и други кални места съдържащи елементи от предходните във всевъзможни комбинацй. В общи линй трасетата бяха много разнообразни, но по едно си приличаха. Имаше кал в изобилие. В същност то друго нямаше. Определено майката му е стискане на резервоара с колене и да не пускам крак в завоите, а да подавам газ и да натискам с коленете. Схванах и момента с излизането от коловозите. Не е чак толкова трудно, когато ти го покажат. Имах няколко доста критични ситуацй, от който не само, че се измъкнах с лекота, ами дори и не си забавих темпото. Когато изкачвахме стръмен, кален баир през сечище покрит с клони и трупи целия мотор се мяташе по трасето, като заклана кокошка. По едно време се метна бая яко във въздуха и се завъртя на 90 градуса, но аз не върнах газта и веднага щом докосна земята просто се изстреля в правилната посока. Прегазваше трупите с лекота и мятайки се страхотно летеше право на пред. Осещането беше все едно дъвча чакъл без да си строша зъбите. Не съм карал така добре никога даже и на сухо. Все едно не карах аз, а някой друг. В края на деня бях много доволен и превъзбуден. Чувствах се страшно горд от себе си и имаше защо. Все пак преодолях най-големия си страх. Е има още много да уча, но най важното го научих, а именно че В КАЛ МОЖЕ ДА СЕ КАРА и даже е готино. Определено голяма роля изиграха съветите на Иван, както и усещането, че не си сам и имаш морална подкрепа. Потвърди се поговорката че човек се научава да плува във дълбоки води. Иван беше 100% убеден, че аз ще мога да карам в кал и ще схвана бързо и лесно. Това ме накара и аз да повярвам и да му се доверя за да направя неща, които инстинкта ми за самосъхранение не ми позволяваше да правя преди. Ами най просто казано майката му е газ, натискане с колене, и без подпиране с крак в завоите. Разбира се имам още много да уча и да тренирам, но определено вече виждам смисъл и смятам, че е въпрос на време да се отпусна напълно. Не само, че не е чак толкова страшно, ами даже е страшно кефещо. Май вече по сухо няма да карам. ХАХАХАХА По-късно ще кача и малко снимки от телефона.
Коментар