Техники в офроуда: Кал и Коловози

[ulkataa]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Газз му е майката и добар баланс

[SAMURAI]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

И добра гума.

[ЕМО]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Пробвай с припомпване на окачването-ще се изненадаш колко по-лесно става(преди това си трябва малко тренировка де).

[Rotor]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

...и още нещо което не видях да коментираш в предходните постове - седнал ли караш или прав?
Ако си прав увеличаваш баланса на мотора с поне 50% , особено когато караш в коловоз, в изправено положение много по-лесно следваш траекторията му и намаляваш опасносността предната гума да приплъзне по някоя от стените и да последва падане.
В такива моменти изтеглем тежестта на тялото назад, така че предницата максимално да олекне.
Не съм с много богат опит и не мога да твърдя че това е правилното, но усещам, че ми помага.
Най-важното е да не се отказваш, тъй като само с каране можеш да напредваш и да продължиш да се развиваш. Когато падаш, анализирай причините и следващия път в подобна ситуация се опитвай да не повтаряш същата грешка.
Много помага и да караш с по-опитни от теб хора - така летвата винаги ще е поне малко по-високо от възможностите ти, което ще те развива. В противен случай ще стигнеш някакво ниво от което няма да мръднеш нагоре.

[Тодор Пашов]

До: Първи стъпки в офроуда

Калта не ме притеснява чак токова, а калните КОЛОВОЗИ. ...

от всичко което прочетох до тук, оставам със силното впечатление, че се панираш прекалено много и от там следват и грешките
като караш не мисли толкова за препятсвието а за това какво следва след него.
не знам при другите как е - лично аз смятам че съм новак в ендурото, но си мисля че ако се абстрахирам от препятствието като такова го минавам супер лесно

[VaHk0_]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Да и аз съм горе-долу на мнението на todos.В моя случай обаче си казвам как не трябва да се излагам и трябва да се раздавам за да имам напредък и смея да твърдя, че се получава.Дори карането ми е горе-долу такова.Понякога когато сметна за нужно и не водя групата, изоставам малко за да мога после да карам на по-бързи "обороти" последвани от спадане на темпото (когато настигна групата) и пак забързване на темпото и т.н.Играя си един вид (знам че е малко опасна тази игра ама си е готино).

[Tpunep]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

ХА ХА все едно аз съм я зачекнал тая тема защото явно и аз имам доста сериозен проблем със кални и дълбоки коловози оня ден във съботата специално отидох в долината на закъсалите виетнамки които са от София или района знаят за какво става на въпрос, та така цял ден само в тая отсечка напред назад и открих че и на мен ми е доста зор да изляза от коловоз където е по дълбок само че на мен ми е по проблем да ми излезе предната гума излезе ли после изкача и матора, при доста от опитите предната поднася и с матора се разделяме веднага в различни посоки убаво че беше меко и кално, карам предимно седнал знам че е грешно но така се чуствам по сигурен да давам повече газ явно баланса ми куца явно каране му е майката все пак това ми беше 5 или 6 каране въобще в живота на мотор

[SAMURAI]

До: Първи стъпки в офроуда

от всичко което прочетох до тук, оставам със силното впечатление, че се панираш прекалено много и от там следват и грешките
като караш не мисли толкова за препятсвието а за това какво следва след него.
не знам при другите как е - лично аз смятам че съм новак в ендурото, но си мисля че ако се абстрахирам от препятствието като такова го минавам супер лесно

БАААААААА.... Ти май си някакъв психолог или психопат или психо друго нещо. ХАХАХАХА Абсолютно си прав. Както казах ИМАХ фобия от коловози. (вече нямам) Наистина при мен проблема беше страх и див ужас. За мен лично най-големия проблем се оказа, че се опитвах да се справя с проблема сам. Оказа се че с чужда помощ се справих за един ден. Какво говоря? Справих се за един час. Едно на ръка бяха полезните съвети от по-опитните, но и голяма роля изигра желанието да се представя добре и да не се изложа. Амбицирах се демек. Още от самото начало, веднага щом слязохме от асфалта и стъпихме в калта се амбицирах адски много да покажа, че мога да се справа и да не се излагам. Точно поради тази причина влязох в първата голяма кал, която видя и в най-големите коловози с локви, които другите заобиколиха. Казах си, тръгнал съм да се уча и няма да заобикалям трудностите, а напротив, ще се хвърля в най големите лайна и ще покажа, че мога. Толкова ме беше страх, че като карах в коловозите се хванах, че крещя и псувам със все гърло и злоба, която имам. Усещането беше, все едно водя неравна битка с много по-силен противник и отчаяно се опитвам да го сплаша с агресия. Е, сплаших го. Както казах, сега имам респект от кални коловози, но не ме е страх от тях. Най-голямата файда беше, че сам на себе си показах какво мога и сега всеки път се опитвам от ново да надмина себе си. За сега ми се получава завидно добре. След всяко каране самочувствието ми е все по-силно и то с основание. Да не говорим какво въздействие ми оказва това в живота. Появяват ми се разни професионални трудности в службата и какво мислите ми минава през главата? Ш, ей! Аз за един час се преборих с ебаси калните кйоловози ве ей! Вие с някви смешни нормнативни ограничения ли ще ме плашите ве? Ей сега ще намеря решение на проблема. И намирам, защото знам, че мога и защото знам, че е много по-лесно от коловозите. Не съм предполагал, че ендуро спорта възпитава такъв спортен дух и вяра в себе си. Ако иамам син ще го насърча да се занимава с точно този спорт за да го подготвя за живота. В същност живота много прилича на ендурото. Препуска по пресечен терен и се опитва да те метне, а ти трябва да го стиснеш за резервоара и да го управляваш в тази посока, която ти искаш и от горе на всичко трябва да стигнеш пръв. Ако те е страх губиш. Ако си бавен пак губиш. И когато паднеш се изправяш въпреки болката и продължаваш с още повече хъс иначе просто губиш. Когато си най-изморен трябва да намериш сили да продължиш с още по-голям хъс от колкото в началото. И всичко това продължава цял един живот. Прва ли съм, или домашната ракия, която варихме с баджанака ми завъртя прекалено много главата, а? ХАХАХАХА... Баси как ми се докара!!!

П.П. От последното каране ръката ми мина, но баджака още ме боли, обаче като ме заболи и ми става кеф, защото си спомням колко яко беше.

[Ivan_J]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Абе от коловозите излязохме, но какво правим след това. Разбрахме, че се излиза на скорост, за да не се завърти мотора и да не берем цветя
Дотук добре, но като излезем сме на една тясна и хлъзгава пътечка между два коловоза - този от който току-що излязохме и съседния. А мотора е насочен към съседния, за да може да излезе. И в този момент ако има някой клонче или камък или просто наклона е към съседния коловоз, мотора влиза в него и пак се връщаме отначало. И не сме могли да видим какво става, защото сме забили тъпо поглед на 2 м пред мотора и сме се мъчили да излезем. Ето една задачка-закачка какво да правим в такива случаи.
Щото си говорим тука, но никой не обяснява подробно как се прави - всеки дава по някой съвет, но няма кой да систематизира информацията.
И понеже аз не се имам за голям карач, по-скоро съм голям разходкаджия ще предоставя честта на някой друг. Пък ако иска и Чефо може да се пробва, ние ще коригираме.

Баси колко изписах, сега дали някой ще ме разбере.

[SAMURAI]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Ти ако си разходкаджия значи аз съм горски ч*к*джия. Муахахаха.
(Модове, цензурирал съм го. Не ми скачайте, че ме стресирахте вече. хихихи...)

В същност ти караш супер яко. Все пак не сме състезатели. Излязли сме да си правим кефа и си го правим много добре.

Наистина си прав за момента в който излизаш от коловоза но влизаш в другия. Това ми се случваше почти всеки път. Сега, обаче ми се случва доста рядко. Не знам дали това е правилното, но аз лично гледам доста напред за да знам какво следва. Обикновенно ти като си пред мен си на около 20-тина или повече метра. В такива случаи следя теб. Мотора ти много добре ми подсказва какво се случва там. Гледам си пътя, но следя и окачването ти какво прави. Своего рода подсказване. Обаче избягвам да следвам твоята траектория, защото, ако ти се прецакаш ще се прецакам и аз. Карам си по мой си път, е понякога съвпада с твоя, но няма как. Когато аз съм на чело на групата тогава просто следя терена напред и се опитвам да отгатна какво следва. Не знам дали ти направи впечетление, но като изляза от коловоз си се задържам съвсем спокойно по средтат. Е, един два пъти ме дръпна другия коловоз, но на мен ми е простено. Освен това пак излязох с лекота.

Да обобщя:
Според мен трябва да се гледа напред и да се следи какво те чака. Не бива да си забиваш погледа пред гумата. Колкото е по-висока скоростта толкова по-далеко трябва да гледаш. Това, като правило си важи и при пистарките. Карай и милси 5 хода напред. И винаги бъди готов за спасителен вариант. Това трябва да се превърне в инстинкт. Не излизам от коловоза когато ми скимне, а карам в него и търсе подходящо за излизане място след което да мога лесно да се задържа по средата. Демек освен че преценявам самото излизане гледам и след него какво има. За целта набележа ли веднъж мястото го запомням и карам по памет и усет, а погледа ми си е пак напред. Не фиксирам погледа си върху нещо за повече от секунда.
Е, прав ли съм?

[ЕМО]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Специалистите препоръчват"70% напред и 30% под мотора".Колкото повече гледаш напред,толкова по-добре си избираш пътя и по-малко ти се налага да гледаш предната гума.
Проблема е , че колкото по-неопитен е един човек , толкова повече гледа надолу.Трябва си практика!

[spotbeam]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

SAMURAI, мойто мнение е че мотора ти е прекалено голям за тебе. Просто не е лъжица за твойта уста. Не го приемай това като обида. Ако искаш да продължиш с този спорт и да не се отчаяш, продай този мотор и си намери нещо по-подходящо. Тези мотори big bore са много капризни при подаване на газ и веднага ти "изхвърлят" задницата ако не си им свикнал. Те са повече за по-прави участъци. Ще ти дам пример. Явих се на моето първо състезание с целият си акъл на Хонда CR500. Кал и коловози в изобилие. Станах за смях на гугутките. Паднах 6 пъти само докато се добера до трейла.
Та, с този мотор няма да можеш да се равняваш с по-големите си братя. Намери си нещо като 250F.

Още нещо, не се срамувай да ползваш краката си за подпиране баланс и бутане, не се притеснявае ако ти се смеят - и професионалистите го правят.

[SAMURAI]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Мерси за съвета колега, но май нещо не си разбрал. Аз съм най големия в групата. Ако не се лъжа даже и Иван е малко по-малък от мен. Имам пред вид най-големия на години. Почти на 33 съм. Освен това съм и най големия на килограми. 120кг. Когато седна на 250-тка 4Т тя просто ще заспи дълбок зимен сън. Ще подържа съвсем лек и плах ритъм на малкото си сърчице придружен от звуците на скърцащата под тежеста ми рамичка. Изпаднало в дълбока летаргия това моторче ще се опитва да влачи мудно малкото си изтерзано картерче по земята и ще си удря болезнено маслената пробчица в чакълчетата. ХАХАХА А като спрем ще трябва да ми го вадят от задника със щанга. МУАХАХАХАХАХАХА... Ако е 2Т работата е съвсем друга. Изобщо не ме усеща на гърба си. Обаче честно казано не виждам много разлика в силата на 250-2Т и 650-4Т. Макар и с по-малък въртящ момент си се рязка завидно добре. Занимавам се с ендуро от кажи речи 4г. Въпреки това сериозно ми куца техниката. Грешката ми беше, че се опитвах сам да се справя с проблема и така стигах до никъде. С помощта на Иван обаче нещата бързо се промениха и започнаха да си идват по местата. Сега вече карам за удоволствие без да се страхувам от кал. Напротив кефя се като има кал. Щом и Иван каза, че вече не съм котвата на групата значи наистина нещата се нареждат и вървят в правилната посока. За едно обаче си прав. Добре би било да сменя мотора, с по-лек тъй като този е доста тежичък. Добре би ми лепнало едно пъргаво WR-че 400. По леко е с цели 40 кила и макар и малко по слаб би се справял доста по-добре. Все пак още веднъж благодаря за съветите.

П.П. Надали вече някой ще ме базика за карането ми. Не виждам за какво ще ме базикат. А и след всяко каране ставам чувствително по-добър. Разбира се за това заслуга има Иван с точните си и добре премерени съвети.

[spotbeam]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Да, прав си, че WR400, ще е добре за твойте колограми, но не бъди толкова скептичен към 250 също, ще бъдеш мноооого изненадан. Не става въпрос за 2Т 125сс. Нямаше сила която да ме убеди (като тебе), че тези WR250 ще могат да ми мръднат задника и ще ме катерят по хълмовете. Сега съм на друго мнение. С малкият мотор нито ще изгубиш скорост нито нужната сила. Ще изпиташ по-голямо удоволсвие и повратливост. Не е приятно да дигаш от земята като каза с 40 кг повече. Не се сърди ако нещо съм те засегнал, просто съдя по мене си. Зарязах ги големите машини и сега няма сила която да ме върне обратно. При нас даже не са и популярни - не се купуват, и класовете им зачезнаха. Сугурен съм, че когато си на мотора ЧУВСВАШ тежината на мотора под тебе и това допълнително те стяга.
Аз бих направил и едно сравнение между два коня - баварски кон (твоят мотор) тежък и трудно повратлив, но мощен и жребец - бърз, пъргав и лесен за управление.
И отново, не ми се сърди. Аз в последните седмици нямам какво да правя (криза) и си драскам по форума.

P.S. Както и да е карането на кал си е като каране на лед. Ще ти кажа един случай при едно от сътезанията ми. Няколко класа бяха стартирали преди мене. Може би 2-3 километра след старта пътя излизаше на открито място малко под наклон. Излизайки от гората се озъбих. Не бях виждал толкова хора да лежат на земята. Беше като бойно поле. Просто нямаше сила която да ги държи на мотора.

[borisgp]

До: Техники в офроуда: Кал и Коловози

Мерси за съвета колега, но май нещо не си разбрал. Аз съм най големия в групата. Ако не се лъжа даже и Иван е малко по-малък от мен. Имам пред вид най-големия на години. Почти на 33 съм. Освен това съм и най големия на килограми. 120кг. Когато седна на 250-тка 4Т тя просто ще заспи дълбок зимен сън

Аз пак ще ядосам някой ама едно е да караш мотор дето тежи 96 кг. друго е да караш мотор тежък 106кг. а пък да вкарваш тия чудовища коловозите и в калта ми се струва мисия невъзможна.
Поздрави за всички които се справят с тия тежки машини в екстремни условия.