До: Tips & Tricks
Отдавна не бях писал умнотии в тази тема, та чак се бях притеснил, но ето вчера ми се отдаде сгоден случай да импровизирам в гората, та рекох да го споделя с вас.
Та, правя си аз трасета в гората, качвам дълги и продължителни спънати пътечки и съм спокоен, защото CRF 250 X знам, че никога не прегрява.
По едно време спирам на едно място да бера цветя и слушам от мотора дълбоко, тъмно клокочене. Въх, притесних се много !
Отдавна не бях гледал нивото на водата в разширителния съд. Погледнах, нямаше грам. Теглих си едни майни, че пропускам такива подробности често и реших, че трябва спешно, след като поизстине двигателят да долея вода.
Да, ама с какво ?
Аз съм особен чешит и никога не нося в гората нито ключове, нито гуми, нито разни "камили", че да пия вода докато карам. Като стане сакатлък, импровизирам на място. 
И така, огледах аз мотора, огледах празната си микроскопична чантичка "Семото" на кръста, но напразно. Нямаше в какво да налея вода, а поточето беше в краката ми.
Тогава именно ми хрумна гениалната идея, произхождаща от маркуча за отдушник на резервоара и голямата ми уста.


Ето, това беше решението. В този момент похвалих собствения си мързел, че не си смених маркуча с онзи модерен вентил, който австрийците ми подариха преди 2 години за рожденния ми ден.

Тук, както виждате съм залегнал ниско с маркуча в уста и пълня ли, пълня бузи. Добре, че нямаше наоколо от ония мечки от вица за ловеца и мечока.


Тичам до мотора и изпразвам поне по кило на пълнене.
Виждате колко ми е гениално решението, тъй като на това място без да демонтираш кората с какъвто и да е друг уред няма как да налееш вода.

След второто голямо изпразване, разширителния съд вече беше пълен до нормата. Цялата процедура ми отне малко повече от 5 минути, след което имах половин час търсене на капачката, която се бе търкулила по закона на Мърфи най-далеч и на най-закътаното място.
Все пак след пословичната вече моя търпимост с помощта на майката, CRF-a беше окомплектован и готов за нови подвизи.

Дано четивото ви помогне някога, ако изпаднете в моята ситуация, макар честно да си призная, не вярвам да има друг такъв балък като мен !
Отдавна не бях писал умнотии в тази тема, та чак се бях притеснил, но ето вчера ми се отдаде сгоден случай да импровизирам в гората, та рекох да го споделя с вас.
Та, правя си аз трасета в гората, качвам дълги и продължителни спънати пътечки и съм спокоен, защото CRF 250 X знам, че никога не прегрява.

По едно време спирам на едно място да бера цветя и слушам от мотора дълбоко, тъмно клокочене. Въх, притесних се много !

Да, ама с какво ?


И така, огледах аз мотора, огледах празната си микроскопична чантичка "Семото" на кръста, но напразно. Нямаше в какво да налея вода, а поточето беше в краката ми.
Тогава именно ми хрумна гениалната идея, произхождаща от маркуча за отдушник на резервоара и голямата ми уста.



Ето, това беше решението. В този момент похвалих собствения си мързел, че не си смених маркуча с онзи модерен вентил, който австрийците ми подариха преди 2 години за рожденния ми ден.


Тук, както виждате съм залегнал ниско с маркуча в уста и пълня ли, пълня бузи. Добре, че нямаше наоколо от ония мечки от вица за ловеца и мечока.



Тичам до мотора и изпразвам поне по кило на пълнене.

Виждате колко ми е гениално решението, тъй като на това място без да демонтираш кората с какъвто и да е друг уред няма как да налееш вода.


След второто голямо изпразване, разширителния съд вече беше пълен до нормата. Цялата процедура ми отне малко повече от 5 минути, след което имах половин час търсене на капачката, която се бе търкулила по закона на Мърфи най-далеч и на най-закътаното място.

Все пак след пословичната вече моя търпимост с помощта на майката, CRF-a беше окомплектован и готов за нови подвизи.





Дано четивото ви помогне някога, ако изпаднете в моята ситуация, макар честно да си призная, не вярвам да има друг такъв балък като мен !



Коментар