Tweet
Източна Монтана
Ден 8: 7-ти Юли (заключение)
Като стана дума за изненада, точно това и стана в Роундъп. Спряхме да заредим, а там бензиностанцията се оказа и авто и мото сервиз. Поприказвахме надълго и нашироко с персонала, оставиха ни да ползваме тоалетната и да се измием, и потеглихме. Брайс водеше. Излязохме от града, и на около миля-две от града двигателят на мотора ми спря, с усещането че все едно съм на ниска скорост и използвам двигателя за спирачка...
Дръпнах настрани от пътя, превъртях ключа отново--нищо... Никакви светлини, нито пък въртене на двигателя при натискане на стартера. Ясно, проблема е електрически. Брайс вече не се виждаше, но аз започнах да разтоварвам багажа. Лошото е че да стигна до акумулатора, трябва да махна седалката, а за да махна нея, трябва да махна страничните пластмаси... За да махна и тях, трябва да махна и стойките за багажа, и самия багаж.... Вече наближаваше обяд.
Докато разхвърлях всичко от мотора, Брайс се върна. Като видя че бъркам по мотора и се паникьоса, говорейки че трябва да намерим камион с ремарке за да ни върне обратно в Роундъп, и да търсим сервиз... Казах му че няма страшно--града е наблизо и мога просто да бутна мотора до там, а и проблема е електрически и би трябвало да не сме чак толкова сакати в ръцете и да проследим къде отиват 2-та кабела от акумулатора... Първо да проверим дали акумулатора работи--нямах инструмент (волтомер? не знам как е на Български), но затова пък Брайс имаше 12-волтова помпа. Закачихме я, и тя заработи. Значи проблема е по-нататък.
Кабелите продължиха под резервоара. Тръгнах да махам и него, като затова смъкнах и предните пластмасови кори. Вече мотора беше гол до рамата, като всичко останало беше в тревата. Слънцето вече печеше ужасно. Следейки кабелите от акумулатора, стигнах до главния бушон, който се оказа отстрани, под капаче държано от един единствен болт Филипс. Измъкнах бушона, погледнах го срещу слънцето--изгорял... Кавазаки са се сетили да оставят резервен, от което в този момент бях много благодарен. замених го со изгорелия, свързах акумулатора, натиснах стартера--и мотора запали!!!
След всичко това, уважаеми читатели, се оказа че е трябвало да махна едно единствено болтче, което е отстрани, и всичко останало съм махнал напразно... МНого срамен момент, но и в същото време триумфален защото мотора запали. Два часа под горещото слънце за 2-3 сещестени минути за поправка на проблема!!!
През тези два часа ни задминаха безбройни мотористи, много от тях носейки пълната линия на каталога на Touratech по моторите. Нито един не спря. Единственият човек който спря да предложи помощ, беше в стар пикап--личеше си че е кореняк Монтанец:
Благодаря искрено за това че спря човеко, който и да си. Моят проблем вече беше отстранен, просто поставях всичко обратно на мотора. Капачето за главния бушон доржано от едно болтче се вижда под резервоара:
Продължихме отново. Белоглав орел пази око какво става наоколо:
По препоръка на Бутс, спряхме в още едно историческо селище--Martinsville:
Не останахме задълго, и продължихме. Тук вече минаваме Хелена, столицата на Монтана. Облаците са застрашаващи:
Минахме през Дръммонд (на около 50 мили от Мизула), където и заредихме. Учат малки деца да карат пони:
След Дръммонд ни заваля дъжд--за пръв път през цялото пътуване!! Добре че след като се върна мога веднага да облека сухи дрехи. Скоро пътешествието до Източна Монтана приключи, а когато се прибрах над вкъщи ме посрещна двойна дъга:
Маршрутът за последния ден:
https://www.google.com/maps?saddr=In...t=h&mra=ls&z=7
Край
Ден 8: 7-ти Юли (заключение)
Като стана дума за изненада, точно това и стана в Роундъп. Спряхме да заредим, а там бензиностанцията се оказа и авто и мото сервиз. Поприказвахме надълго и нашироко с персонала, оставиха ни да ползваме тоалетната и да се измием, и потеглихме. Брайс водеше. Излязохме от града, и на около миля-две от града двигателят на мотора ми спря, с усещането че все едно съм на ниска скорост и използвам двигателя за спирачка...
Дръпнах настрани от пътя, превъртях ключа отново--нищо... Никакви светлини, нито пък въртене на двигателя при натискане на стартера. Ясно, проблема е електрически. Брайс вече не се виждаше, но аз започнах да разтоварвам багажа. Лошото е че да стигна до акумулатора, трябва да махна седалката, а за да махна нея, трябва да махна страничните пластмаси... За да махна и тях, трябва да махна и стойките за багажа, и самия багаж.... Вече наближаваше обяд.
Докато разхвърлях всичко от мотора, Брайс се върна. Като видя че бъркам по мотора и се паникьоса, говорейки че трябва да намерим камион с ремарке за да ни върне обратно в Роундъп, и да търсим сервиз... Казах му че няма страшно--града е наблизо и мога просто да бутна мотора до там, а и проблема е електрически и би трябвало да не сме чак толкова сакати в ръцете и да проследим къде отиват 2-та кабела от акумулатора... Първо да проверим дали акумулатора работи--нямах инструмент (волтомер? не знам как е на Български), но затова пък Брайс имаше 12-волтова помпа. Закачихме я, и тя заработи. Значи проблема е по-нататък.
Кабелите продължиха под резервоара. Тръгнах да махам и него, като затова смъкнах и предните пластмасови кори. Вече мотора беше гол до рамата, като всичко останало беше в тревата. Слънцето вече печеше ужасно. Следейки кабелите от акумулатора, стигнах до главния бушон, който се оказа отстрани, под капаче държано от един единствен болт Филипс. Измъкнах бушона, погледнах го срещу слънцето--изгорял... Кавазаки са се сетили да оставят резервен, от което в този момент бях много благодарен. замених го со изгорелия, свързах акумулатора, натиснах стартера--и мотора запали!!!
След всичко това, уважаеми читатели, се оказа че е трябвало да махна едно единствено болтче, което е отстрани, и всичко останало съм махнал напразно... МНого срамен момент, но и в същото време триумфален защото мотора запали. Два часа под горещото слънце за 2-3 сещестени минути за поправка на проблема!!!
През тези два часа ни задминаха безбройни мотористи, много от тях носейки пълната линия на каталога на Touratech по моторите. Нито един не спря. Единственият човек който спря да предложи помощ, беше в стар пикап--личеше си че е кореняк Монтанец:
Благодаря искрено за това че спря човеко, който и да си. Моят проблем вече беше отстранен, просто поставях всичко обратно на мотора. Капачето за главния бушон доржано от едно болтче се вижда под резервоара:
Продължихме отново. Белоглав орел пази око какво става наоколо:
По препоръка на Бутс, спряхме в още едно историческо селище--Martinsville:
Не останахме задълго, и продължихме. Тук вече минаваме Хелена, столицата на Монтана. Облаците са застрашаващи:
Минахме през Дръммонд (на около 50 мили от Мизула), където и заредихме. Учат малки деца да карат пони:
След Дръммонд ни заваля дъжд--за пръв път през цялото пътуване!! Добре че след като се върна мога веднага да облека сухи дрехи. Скоро пътешествието до Източна Монтана приключи, а когато се прибрах над вкъщи ме посрещна двойна дъга:
Маршрутът за последния ден:
https://www.google.com/maps?saddr=In...t=h&mra=ls&z=7
Край
Коментар