С мотор по Дивия Запад

[Purple Elephant]

2012-05-12 Fish Creek

В началото на Май Брайс ми каза че изкарва караваната в гората. Покани ме на гости, ако успея да го намеря...
Fish Creek се намира около 100-ина километра от Мизула, в гора обявена като едни от Националните гори (Lolo National Forest).

Аз натоварих моторчето в Събота, и потеглих. Целта ми беше да стигна до Surveyor Lake, за да хвърля въдицата няколко пъти:

https://www.google.com/maps?q=Fish+C...ntana&t=h&z=14

Запътих се към езерото, като след това смятах да намеря Брайс. Знаех само приблизително къде е той и плана ми беше ако не го намеря да спя някъде в гората сам. За съжаление не стигнах до езерото--беше още много рано за сезона и се озовах в снега, а езерото се оказа нависоко... Малко разочарован, слязох до ниското, като по пътя намерих страхотен малък къмпинг, където нямаше никой.

Все пак успях да намеря Брайс, знаейки че е някъде "наляво от пътя":



Него го нямаше, и затова аз почаках пред реката. След време той се завърна, разхождал е домашните любимци. Подкарваме огъня:



Аз се разготвих--все пак не бях дошъл с празни ръце, макар че съм на мотор:



Скоро и месото зацвърка:



С пълни кореми и блеснали очи замъкнахме столове пред потока, а той беше доста силен от стопения сняг:



Брайс се наслаждава на природата, а Джули иска внимание:



Тук вече се бях омотал съвсем, след виното минахме на уиски



Тръгнахме на разходка, като аз грабнах и въдицата... Кой ли знае защо, след като водата беше толкова бърза...

Интересна кора от дърво, фотоапарата на Брайс я разпозна като "старопис"





Близо до водата:



Не знам дали защото се бях омотал, или защото брега беше висок и нестабилен, но докато хвърлях въдицата се изтърсих в реката Брайс да не остане назад, закачи куката в корен и нарочно влезе да я откачи... Викам му от къв зор, късай линията, майната и на блесната...

Започна да се здрачава:





Върнахме се обратно:



На другата сутрин Брайс се зае с храната:



Хамбургери и какъвто хляб има



Песовете явно бяха изтощени след игра в реката. Джули се радваше да и хвърляме клони в реката--тя скачаше и ги носеше обратно.



След храна отново се разхождаме наоколо:







Аз водих Брайс до къмпинга който намерих :



Доста сенчесто, спокойно място:



Това дърво като че ли е претърпяло светкаавица:



И отново намирам повод да си играя с макрото на сапунката:




Няколко месеца по-късно Джули умря много болезнено от рак. Никакви операции не можаха да я спасят. А докато играеше тук в реката, ние нямахме никаква представа че тя боледува.

[Purple Elephant]

Gibbons Pass

Gibbons Pass

В края на Август (28-ми) Кайл и сина му Джереми ме взеха с тях към Gibbons Pass--на юг от Darby, близо до прохода Lost Trail Pass който всъщност е и границата със щата Айдахо.

Винаги е удоволствие да се мине през Darby--малко селище но с интересни места и хубави кафета и кръчми където може да се хапне и много обичан от мотористи.

След Сула се оклонихме от асфалта:



Джереми нямаше търпение да опита Сузуки ДР 350, който след ужасно дълго колебание си беше купил наскоро.
Хубав ден:



Отново спряхме на почивка, този път до интересен мост:



Тук беше направо удоволствие да се кара:



Стигнахме и до прохода, Gibbons Pass:



Оттук са минали експедицията на Луис и Кларк на завръщане от Орегон...



...както и племето Нез Пърс при техният опит да достигнат Канада. Недалеч от тук са били атакувани от полковник Gibbon:



Спряхме да разгледаме и мястото на битката при Big Hole, но не знам защо нямам снимки оттам...

http://visitmt.com/listing/categorie...IDRRecordID=34

На връщане отново минахме през планините, избягвайки асфалта. Вече късно следобед, димът от горските пожари стана непоносим, но все пак беше някак си красиво:



Спомнян си че след като се прибрах, очите ми бяха почервенели от дима като на този:

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Отново през Септември (още в началото, 2-ри), аз и моята по-добра половинка поехме на мотора към горещите извори на Elkhorn Hot Springs. Предишно описание на тези бани бях направил по-рано когато бях за първи път с Чейс:

http://www.offroad-bulgaria.com/show...08#post2101908

Попитах дали може да останем на палатка, и отново ни разрешиха!!! Точно след нас група с 3 KLR помолиха за същото, но им отказаха... Сигурно заради шума, не знам...

Ние умряхме от студ през нощта, температурата падна под нулата. Още по-лошото беше че миришеше на крави, или по-точно на това което кравите са оставили.

След закуска и горещо кафе в ресторанта, поехме към селище-призрак, Coolidge. Това изоставено селище е че не се поддържа--много от сградите са оставени на милостта на времето:



В миналото Coolidge е бил основан от политик, Уилям Алън, купил много земя тук заради сребърните добиви. Той наименува града на името на свой приятел, Калвин Кулидж (Calvin Coolidge), който по=късно става вицепрезидент, а в последствие и президент.

Града е бил обитаван от 350 жители, от които 250 са работели в мините. През 1914 в града се отваря и пощенски офис. Града замира през годините на Великата депресия заради падналите цени на драгоценните метали.

До селището се върви на крак от паркинга, около 2-3 км. Всичко написано винаги се чете най-внимателно



Някои сгради все още стоят прави:



През селището минава поточе, Crystal Creek:



Това някога е било училището, с клас от 20 ученици:



Това може би е единствената поддържана сграда:



След градчето-призрак спряхме в Wise River, където се залостихме в бара:





След това беше бързо движение до вкъщи. Спряхме и във Phillipsburgh за шоколадови изкушения, но за съжаление беше затворено:

http://www.sweetpalace.com/

[Purple Elephant]

Holland Lake

Малко по-рано, през Август, отново успях да навия половинката да се повозим. Този път до Holland Lake:

https://www.google.com/maps?q=Hollan...land+Lake&z=14

Целта беше водопадът над езерото, като дотам се стигаше на крак по пътечка, около 5-6 км. Първо да наберем сили:



След това да се полюбуваме на брега на езерото:





И най-накрая да потеглим към водопада:



След дълго ходене стигнахме и до водопада!!



Оказа се че никак не сме сами, изненада ни мечка стръвница



Мечката-стръвница нямаше нищо против да позира многократно:





Последен прощален поглед към езерото--непременно ще се върна да половя риба:

[Purple Elephant]

Коледа

Не на мотор, но...


Докато моторът зимуваше в гаража на приятел по време на Коледните празници, с половинката решихме да посетим Leavenworth, селище в Баварски (или Варварски, както сметнете за добре) стил в планините Cascade в щата Вашингтон.

Оттам за пръв път минах на връщане от Аляска, и винаги ми се е искало да се завърна:

















Бонбонен магазин—голяма радост!!





Аз пък се правя на луд



На следващият ден рещихме да избегнем купищата туристи и да се поразходим из планината—Баварски стил:



Возиш се в Баварски стил, а се топлиш в Индиански:



Cascade са красиви планини:







За тях се носи легенда, че там все още живее племе Stick Shower Indians, за които до ден почти нищо не се знае… Обикновено се придвижват нощно време. Пребиваващи в планината могат да чуят животни или птици—ако тръгнат след звука, никога няма да се завърнат…

Ние няма от какво да се страхуваме, все още е ден:





Нащият водач:







Любимец на всички, голям сладур:





Вечерта завърши достойно в Баварски стил в Ludwig’s—като че ли е най-посещавания ресторант в Leavenworth!!

[Purple Elephant]

Traveller's Rest--Март 2013

Времето се смили над мен още през Март!! Открих сезона карайки през долината Biterrot, радвайки се на светлото небе
и слънчевата топлина.


Първо спрях да разгледам музея Traveller's Rest в градчето Lolo, където Люис и Кларк са спрели на отиване и връщане
по време на тяхната експедици през 1805 и 1806:


Музеят отразява живота и културата на племето Biterroot...
















...както и част с местна история:








Старите тукашни бакалии винаги ме привличат:














Стара пералня?










Най-важният инструмент в света, както обича да казва мой колега:

[Purple Elephant]

Lee Metcalf Refuge

Последва резерват--Lee Metcalf Wildlife Refuge, през който мигрират многобройни видове птици. Доста хора като мен бяха
навън да се порадват на хубавото време, и фотографи с триножници и дълги обективи бяха готови да съхранят красотата на това място.


Моят КЛР също се радва под слънцето:





За мое щастие музеят беше отворен--дори мисля че беше неделя!!! След като не ползвам качествен фотоапарат, аз се задоволявам
да снимам експонатите в музея:

















Бобър--преди откриване на златото, търговията с кожи е била най-разпространеният начин на поминък:





Поглед към самия резерват--по средата се вижда изграденият път:








Реката Biterroot--по време на ранна пролет е пълноводна и прекалено бърза, но от Май нататък риболова е супер!!






Рано пролетна идилия, на която се наслажавах след дългото зимно чакане

[Purple Elephant]

Началото на един виц

Събрали се веднъж един англичанин:



..един германец:



...и един българин...

Марршутът:



Продължението--следва...

[Венци- малкия]

От: С мотор по Дивия Запад

е това е Маршрутът !
Очаквам разказа с нетърпение

[Purple Elephant]

Ден 1

Това че пътуването звучи като начало на виц го каза една колежка когато разказвах с кого съм пътувал…


Може би си спомняте за Адам—англичанинът, който живее в Канада:



С него се запознахме в град Бойзи, по време на ралито огранизирано от Happy Trails. Тoгава обменихме контактна информация, и селд това често поддържахме връзка.

През Март той сподели че би искал да направи едно пътуване с негов приятел през Западната част на САЩ. Аз обещавах че ще се присъедния. Маршрутът който той ми изпрати беше този .

Плануването продължи чрез електронна поща—срешата ни в Монтана беше за 19 Май.

Седмицата преди това за мен се състоя в следното:
1) Изпросих си отпуск
2) Смених масло, филтър, почистих въздушния филтър, закачих страничните стойки за дисагите.
3) Хукнах из града да сменям гуми, тъй като тогава все още нямах щанги.
4) Смених височината на лоста за скоростите, и този за задната спирачка.
5) Инсталирах и стойка за навигатор (Oregon 450) който бях купил през зимата.

Вечерта на 19-ти Май Адам и Мартин, германец също живеещ в Канада, пристигнаха при мен. Излязохме да вечеряме, разбира се спряхме и в местната пивоварна, и след това всеки заспа.

На сутринта натоварихме багажите, и се оптравихме към щата Айдахо . На минаване през прохода Lost Trail Pass умряхме от студ!!!

След почивка на прохода навлязохме в Айдахо:



Айдахо винаги удивлява:



Отново спряхме на почивка—аз умирах от студ и веднага заврях ръце до цилиндъра:



Дeстинацията за деня беше градчето Ketchum (Кетчъм)—селището веднага ми се стори доста префърцунено за Запада:





Вечеряхме в ресторант, а човекът който ни настани на маса взе да ни разпитва. Оказа се че харесва мотористи.Ние го питахме къде може да намерим къмпинг, или хотел на приемлива цена. Той направо ни покани у тях!!! Тъй като работеше до късно в ресторанта, ни даде адреса и ни каза да влизаме направо тъй като било отключено… Не само това, но ни каза да отидем в задния двор и да се разположим в джакузито. Голям късмет след мръзнене цял ден!!

Къщичката, все още беше в процес на довършване за наем за туристи:



Адам проверява със собствени очи, Мартин и той там гледа



Ох мамооо:



Разположихме се и вътре:





След къпане и бири заспахме веднага.

[f500]

От: С мотор по Дивия Запад

...и аз да благодаря за споделеното до тук.Очакваме продължението и на тази история.

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

...и аз да благодаря за споделеното до тук.Очакваме продължението и на тази история.

Благодаря колега, ще се постарая.

Писах че тогава минахме през прохода Lost Trail Pass--така изглеждаше прохода вчера :



Вчера тук беше минус 30 по Целзий...

[Purple Elephant]

Ден 2--от Айдахо то Невада

Ден 2--20 Май

На другата сутрин, седалката на Адам!!



Беше голям студ. С трудност оправих багажа и смазах веригата. Моторът запали с още по-голяма трудност в тоя студ. Винаги пали трудно , особено в студено. Уж нагласих клапани, но не помогна….

Планът за деня беше да стигнем до Елко, Невада, където живее нашият познат Хари, от миналогодишното рали. Спомняте ли си бъбривият Хари? Той миналата година спечели всичко от томболата—ролбари, куфари, и тн. Прибра се от ралито като бандит с плячка…

Стигнахме до Twin Falls, до моста където Evil Knievel се опита да прескочи каньона на мотор:



Snake River гъне снага отдолу:



Спряхме да разгледаме туристическият център, където забелязах това до вратата:



Не че съм кой знае какво цвете, но ако бях растение точно в такава саксия бих искал да отрасна



Мартин се притесняваше че задната му гума е на свършване—имаше още малко грайфер, но той искаше да не мисли за това и да я сменим докато сме в Twin Falls. Разтичахме се да търсим магазин, и като ударихме на камък в първите два, щастието на Мартин се узмихна в третия. Имаха гума, можеха и да я сменят но трябваше да свалим задното колело. Заех се да покажа на Мартин как се сваля колело в паркинга.

Докато гумата беше сменяна, аз се оглеждах в магазина:



Тази стара помпа ми хвана окото:



След сменянето на гумата ние се убихме да се мъчим да наместим задното колело в оня пек… Оказа се че задните накладки са държани от метална пластина, която служи като пружина. Адам се справи с цялата работа, докато аз изчаквах.

Персоналът в магазина ни даде идея за маршрут до Елко, който заобикаляше доста повече от магистралата, но за сметка на това много по-интересен. Като им казахме че ще минаваме и през Калифорния, механикът ни попита: “Какво ще гледате там, ненормалните ли??”

След мъките със задното колело Мартин беше повече от щастлив да ни почерпи с обяд. Das ist gut ya!!

Мноого по-късно стигнахме до Hammet, Idaho, където заредихме:



Замряло селище, където излезлите навън 2-3 жители ни гледаха като извънземни…

[Purple Elephant]

Ден 2--от Айдахо то Невада

Към Невада!!!



Мnого от пътищата в Невада са абсолютно прави, където няма нищо за гледане за стотици километри наред:



Адам води:



Монотонността започна да ме мъчи:



Наистина издивявам от скука:



Започнах да търся разнообразие от безкрайния прав път:





Най-после малко разнообразие!! Навлязохме в каньона на река Owyhee:



Спряхме за снимки—хареса ми че Адам и Мартин с готовност спираха да снимат:





Язовирът Wild Horse, на един от завоите наклоних малко повече и остъргах асфалта със степенките:



Пак спряхме да снимаме, макар че тук беше след 8 вечер и закъснявахме:



Докато стигнахме до Елко, беше тъмно… Тъй като само аз имах телефон със номер в САЩ, звънях на Хари. А той, както се очакваше, подкара по телефона без спиране…

Както и да е, той живееше някъде извън града—така и не можах да му намеря адреса в навигатора, така че той реши да ни посрещне. Като се срещнахме, спряхме в една пицария. Да ви представя моят познат, разговорливият Хари (очилатият младеж вдясно):



След много смях и задяване на сервитьорката се отправихме у тях… Беше вече много късно и студено да търсим място за палатки. Заспах веднага след като стигнахме у Хари.


Маршрутът за този ден:

https://www.google.com/maps?saddr=Ke...mra=ls&t=m&z=8

[Purple Elephant]

Ден 3--Невада

Сутринта започна с кафе в домашна уютна обстановка:



Докато си бъбрехме, аз изпратих горната снимка в Русия, за да разкажа къде съм. Хари остана много трогнат. Жена му ми даде капки за очите, че алергиите ме измъчиха…

След голямо бутане излязохме навън да се приготвим. Аз разглеждах конете на Хари:





Жалко че не поснимах из гаража му… Той се оказа колекционер на класически БМВ-та, и участник във всички ралита на БМВ по Западното Крайбрежие… Сега се чудя какво съм мислел че съм останал без снимки от моторите в гаража, ама на…

Хари ни беше обещал да ни изпроводи лично по черни пътища до Eureka, Nevada. Потегихме, и пак спряхме като стигнахме до магазин… Заредихме с провизии и поехме към пустинята на Невада. Хари ни поведе през резерват на Шошоните:





Когато спряхме отново, Хари не пропусна възможността за сладкодумие Всъщност той беше изключително добре запознат с местната история и разказваше:



Сладкодумец



В началото на сезона все още е зелено:



Аз избрах да карам последен, да остана назад за да не ме удря праха в очите. Спирах и често за снимки, защото наистина имаше за какво: