С мотор по Дивия Запад

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 4--3 Юли (продължение)

Значителна част заема и изложбата за региона по време на строежа:










Експонат от 1800-те, когато се е търгувало с кожи:




След посещението на музея се отбихме до близкия къмпинг, за да питаме дали може да се ползва душ. Брайс си остави шлема на главата, докато аз говорих с лелката. Тази лелка взе Брайс за жена, при което аз си умрях от смях. Случката остана бъзик до края на пътуването.

След това беше дългият път обратно до палатките. Заехме се с готвене на вечеря. Огнището като че ли може да разкаже някои истории ако можеше да говори:



Брайс беше помъкнал цяло барбекю, заедно с торба въглища!!!





Скоро отново се любувах на залеза:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 5--4 Юли

Поехме към Плентивуд (Plentywood), малко селище което се намира на североизточния край на Монтана, съвсем близо до границата със Северна Дакота. Утрото си беше направо студено, но затова пък гледките покрай пътя не разочароваха. Чисто небе, обширни полета... Това като че ли е рапица:



Аз се върнах за да снимам тези стари помпи--за съжаление не функционираха:



Наближаваме Плентивуд:



Оказа се че селището празнува 100 годишнината си--точно на 4-ти Юли!!





Спряхме за пържена риба и картофки:



След това посетихме музеят на града:





Бакалията от миналото:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 5--4 Юли (продължение)

Все още рано следобяд, потеглихме към Глендайв, където искахме да разгледаме паркът Макошика--най-големият от щатските паркове на Монтана.

По пътя спряхме на почивка в Колбъртсън. Времето вече беше непоносимо жарко и започнах да разхвърлям екипировка. Интересни вагонетки:







Надвечер стигнахме в Глендайв, а паркът е точно в покрайнините на града. Температурата беше ужасна, около 35С градуса. Въпреки многото хора излезли в почивка за 4 Юли, намерихме място за палатките. Това се виждаше от моята, на ръба на скала:







Само дето не бях намислил как ще ставам посред нощ ако се наложи...

След опъването на палатките пообиколихме парка, но предимно да вземем нещо от магазина:



След това чаках залеза:







Маршрутът з този ден беше подобен на този:

http://goo.gl/maps/R4WVR

[suzuki team]

От: С мотор по Дивия Запад

Нямаш никаква милост,ама нищо,продължавай! Просто са омагьосващи някои от снимките,за което пак огромно благодаря!

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 6--5-ти Юли

Първото което направихме този ден беше разходка около парка. Макошика е прочут със скалните образования наричани Badlands--пясъчни скали, които впоследствие на ерозия от вятър и вода придобиват уникални форми. В САЩ има национален парк Badlands, намиращ се в Южна Дакота, за който само съм чувал че е бил много по-впечатляващ.

Времето тази сутрин беше идеално--малко облаци и приятно прохладно. Дори нямаше никакво друго движение из парка въпреки праздника. Идеални условия за разходка с мотор:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 6--5-ти Юли (продължение)

Не знаех че в Монтана растат кактуси!!!





Брайс или позира, или се прави на луд:









Пътят през парка си беше чисто удоволствие!!











След като разгледахме парка, се върнахме да съберем палатките и багажа. На излизане от парка все пак спряхме да разгледаме и музея, който беше затворен през вчерашния ден:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 6--5-ти Юли (продължение)

Целта за деня беше да стигнем до още един парк в Монтана, Medicine Rocks State Parks. Маршрутът ни поведе през малко селище, Wibaux, на около 30 мили от Глендайв. Аз видях табела за местна пивоварна, и за голямо разочарование на Брайс се заинатих като магаре на мост. Трябваше да спрем. Беше около 2 следобед. Собственикът тъкмо пристигаше, и ни попита дали ще искаме да купим бира. Разбира се, има си хас!! Оказа се че все още е затворено, но той отвори заради нас!!! Ей това се казва гостоприемност... Попита ни откъде сме научили за пивоварната. Брайс отговори че е чел в книга за мотоциклетни пътешествия. Дори извади книгата да покаже.

В пивоварната:





Интересни боксерки Лозунгът на пивоварната беше "Our beaver tastes better", идвайки от името и ("Beaver Creek Brewery"). В САЩ думата "бобър" има и друго значение, отнасяйки се за част на женското тяло...

Аз опитах всички бири, докато Брайс сумтеше с неудоволствие (той пие само след каране):





Собсвеникът, заедно с дъщеря си:



Цените за скатаване на посетителите на заведението от съпругата:



Дойде и партньорът на нашия домакин:



Той каза че ни е видял в една бензиностанция в Глендайв тази сутрин. Като го попитах "Личеше ли си че се бяхме загубили?", той отговори "Дааа..."

Освен с бирата, пивоварната е прочута и с пресните курабийки, правят се свежи всеки ден:



Накрая купихме още половин галон бира да вземем с нас и потеглихме. Още веднъж рапица:



Спряхме още веднъж в Baker да вземем нещо за хапване. Чудя се защо нямам снимки оттам, ресторантът си заслужаваше...

Небето започваше да застрашава с дъжд, така че скоро трябваше да намерим подслон. Стигнахме до парка, който за жители на Монтана беше безплатен!! Не само това, но и нямаше почти никой. Мисля че ние бяхме единствените посетители да останат през нощта.

Опънахме палатките тъкмо навреме, преди да завали:



След това намерихме подслон където да опитаме бирата. Брайс изучава карта:







Съвсем кратък маршрут за този ден:

https://www.google.com/maps?saddr=Gl...t=h&mra=ls&z=8

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 7: 6-ти Юли

Ако скалите в парк Макошика наподобяват донякъде тези в Кападокия, то Medicine Rocks се различава напълно, като скалните образования наподобяват швейцарско сирене. Имайки предвид неголямото разстояние между двата парка (около 150 км), изживяването е съвсем друго...

Цяла нощ слушах как дъжда усърдно барабанеше по палатката, но след като водата не успя да пропълзи през нея, аз спах много добре. Дори монотонния звук на дъжд ми действаше приспиващо. Сутринта се събудих едва след като вече дъжда беше спрял. Започна се с кафе:



Брайс също излази от палатката си. Оказа се че неговата не е издържала на дъжда и се събудил в локва. Изкара надувния дюшек, който беше украсен с голямо мокро петно--все едно че се беше подмокрил

Използвахме природен хладилник:



Около парка:



Първите народи са вярвали че това място е свещенно, събирали са растения както за храна, така и за лечение:

















Света явно тежи:





Мммм, швейцарско сирене...











Забележете тънката струя пясък, която тече в тази природна ниша:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 7: 6-ти Юли

Едва около обяд потеглихме към Икалака, след като стомасите роптаеха от дългата разходка. Ресторантът там (The Wagon Wheel) ни беше горещо препоръчан. Не са вдигали цените от 70-те, човек може да се нахрани много добре за около 2-3 долара... Освен това, там видях за първи път такава карта на САЩ:



След хапването прекосихме улицата за да разгледаме музеят с местна история. Странно как в селище където живеят около 300 жители има музей, при това много впечатляващ:











Напомня ми за времето когато бях малък и правехме вино:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 7: 6-ти Юли (продължение)

Местни хора:





Съвсем местни хора:



















Двуглаво теле:



Оказа се че наоколо са намерени много останки от динозаври, дори някои от най-запазените скелети са намерени тук.













Чак от Мароко:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 7: 6-ти Юли (продължение)


След музея спряхме да заредим--тук вече обръщаме обратно за вкъщи. Интересно ретро пред бензиностанцията, дори с регистрация:







Минахме през полета за да разглеждаме и за разнообразие от асфалта. Надявам се тази снимка да се хареса, защото заради нея аз затънах в калта след като се отклоних:



В Източна Монтана калта е много особенна, няма отлепяне от нея. Аз доста се озорих но Брайс беше напред и пропусна този епизод...

Отново на път:





Беше доста красиво--спрях да направя панорама:



Вече беше на свечеряване... Брайс кривна в някакво почти изоставено селище покрай пътя да провери за гориво. Решихме да попитаме и за нощуване. Така се озовахме в Ингомар...

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 7: 6-ти Юли (продължение)

Веднага след отбиването имах странното усещане че съм се върнал поне с един век назад във времето... Спряхме пред бара, защото освен него друго така и не се виждаше, и пред който няколко посетители бяха седнало мързеливо с нахлупени шапки...

Те ни загледаха с изненада и интерес. Обърнах поглед към Брайс, който определено беше стъписан и не знаеше какво да прави... Аз слязох от мотора, свалих шлема, и с най-идиотската усмивка която някога съм имал протегнах ръка на първия човек и се представих. Той също се представи и като му чух името, трябваше да го попитам отново--Бутс. Оказа се че той всъщност работеше в бара--"The Jersey Lilly". Не губи време да ни покани вътре...

The Jersey Lilly отвътре:











Метнахме се на храната която действително беше вкусна:





Представям ви Бутс:



Не се познавахме дълго, но разговорът течеше така че все едно бяхме стари познати. Разпитваше ни за пътешествието, къде сме били, и как така сме се озовали при тях... Една особеност в менюто беше предястие със свежи портокали и суров лук, които трябваше да се ядат със жълто сирене Аз опитах, но в крайна сметка наблегнах на боба и месото. И бирата!!

Разказа ни за Ингомар--селището преди е било важен възел по железопътната линия, но със спирането на железниците замира. Сега има само осем жители. Дори самия той живее на 2 часа път, където има ферма.

Питахме Бутс дали ще може да опънем палатки--никакъв проблем, дори ни показа къде се намират тоалетните. Опънахме палатките на поляната и заспахме в пълно спокойствие...

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 8: 7-ти Юли

На другата сутрин....



Някой е имал добро чувство за хумор--Централен парк, Ингомар....

Събудих се около 6 сутринта. Гледайки изгрева и наслаждавайки се на пълната тишина, реших да се поразходя наоколо. The Jersey Lilly, където спряхме
в края на вчерашния ден:





Още веднъж, Централният Парк в Ингомар



Разходка рано сутринта:











Повечето къщи са запустели, няколко са добре поддържани:



Училището в Ингомар:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 8: 7-ти Юли (продължение)



Кончето се зарадва много когато се приближих:





Тази снимка за мен като че ли олицетворява идилията в Ингомар:



Като че ли наистина съм попаднал назад във времето:



Оказа се че Бутс е станал по-рано и от нас, за да дойде и да ни готви закуска!!! Чувствах се притеснен, но и не отказах на поканата, след като той настоя да готви След като събрах палатката, реших да си "вържа коня"



Би трябвало да имам снимки и от сутрешната ни среща, но не знам защо нямам... Докато закусвахме, влезе едно младо момче с бял потник и каубойска шапка за да си купи кашон бира. Разказваше че работи в нефтените находища открити в Североизтночна Монтана и Северна Дакота. Говори се че тези находища са най-големите в САЩ. Както и да е, той имаше интересни истории от учавстване в състезания по родео. Докато разказваше и плащаше за бирата, глътна две уискита. Качи се в камиона си, извъртя гуми докато обръщаше и изчезна. От него остана само облак прах...

Кой може да си помисли, че население от 8 човека може да си има музей... Бутс настоя да го разгледаме, и след закуска ни даде ключа за вратата. Снимки от музея в Ингомар:



Чесало за гръб и клечка за зъби в Монтански стил:

[Purple Elephant]

Източна Монтана

Ден 8: 7-ти Юли (продължение)

След музея Бутс разказа че училището тези дни функционира като хотел. Оказа се че декорацията е подарена от местен жител, който е прекарал голяма част от живота си в Африка на сафари. Трофеите са негови:











Не е кой знае какво, но затова пък удобно (и цените бяха съвсем ниски):













Върнахме ключовете на Бутс, казахме си довиждане, и се разделихме. Останах с впечатлението че Ингомар е най-хубавото място на света. Той ни покани да се върнем през Юли, когато там има голямо родео, скупяват бикове и след това готвят отрязаното. Упъти ни и къде да спрем за гориво, в съседния град Роундъп, на 30 мили по пътя. Неочакваните преживявания ми напомниха един от последните дни от пътешествието до Аляска, когато се запознахме с Пол от Ванкувър. По време на пътешествие могат да се случат всякакви изненади, до самото приключване...