С мотор по Дивия Запад

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

На снимката мисля е Франк Синатра

Браво колега, бира от мене при среща!!

Франк Синатра е бил арестуван във Вирджиниа Сити за наемане на проститутка. Това му е снимката от тамошния дрънголник.

[green]

От: С мотор по Дивия Запад

Браво колега, бира от мене при среща!!

Франк Синатра е бил арестуван във Вирджиниа Сити за наемане на проститутка. Това му е снимката от тамошния дрънголник.

Тез сини очи и усмивка се разпознават лесно Ама той до край не се е отказал от каките

[Purple Elephant]

2012--откриване на сезона

Ще прескоча направо до 2012. Все още дължа тема за Русия и не съм забравил. Чакам да ми дойде хъса

Още в началото на Март при първите обещания за хубаво време, с колегата Кайл се върнахме до езерата които бяха описани по-рано. Но нали все пак сме в Монтана, където зимата често се инати чак до Май, бързичко се озовахме в снега:







Езерото тук е все още замръзнало:





Кайл излезе от храсталаците, моля внимавайте за жълт сняг





Все пак слънцето грееше и небето беше прекрасно:



На връщане се отклонихме в бензиностанция, след около 50 мили. Както спряхме, и Кайл ми кимна да погледна вдясно. Точно до главата ми беше това:



Аз залитнах както бях на моторо и едва не се изтърсих. Въобще не очаквах, случилото се ми напомня за колегата и змията в Невада. Явно беше мой ред да се стресна...

След като се окопитих:





Човекът който беше застрелял пумата излезе от магазина и се разсмя като му разказах какво изпитах. Скоро се събра тълпа. Там беше и малкия му син. Казаха че пумата е застрашила сина му, и са я застреляли при защита. Аз се съмнявах, и до сега не вярвам. В камиона му имаше и клетка за кучета, по мое мнение историята че пумата е нападнала момчето не беше истина...

[Purple Elephant]

Bitterroot National Forest

В началото на Юни Брайс искаше да се повозим на разузнавателна мисия до Bitterroot National Forest за да намерим място за неговата каравана. Пътят през планината беше затворен още в самото начало за моторни превозни средства, и продължихме на крак. Някои снимки оттогава:



Доста експериментирах с макрото на фотоапарата:





Малко по-късно небето се изчисти



Пак си играя с макрото:

[Purple Elephant]

Риболов на Rainy Lake

В края на следващата седмица (9 Юни) мерака за риболов ме отнесе отново до Дъждовното езеро (Rainy Lake). За него споменах по-рано.

Пътят до там е само по асфалт, но интересен и разнообразен с много завои, големи пасища, гъсти гори и езера.

Езерцето си има и къмпинг с маси и огнища. Може да се пусне и лодка.

На брега:



Винаги ми е интересно да търся начини за дейности с помощта на мотора--на палатка, на риболов, напоследък мечтая да взема и съвсем лека надуваема лодка... Тежат около 3 кг и са доста компактни когато са прибрани. Само дето не съм измислил номера с плаването по реките--след като се пусна, ще трябва да се връщам назад за мотора...

Намерих въдица която се свива в раница--точно тази и носех през този ден и не мина дълго докато ми излезе късмета:



Още една пъстърва (cutthroat trout), която направо видях как се засили към куката:



Bull trout, които са защитени и трябва да се пускат:



Пуснах всички обратно--едно е че ми стана жал, а и не бях подготвен да нося риба с мен на мотора. Не знаех че ще ми излезе толкова късмета И наистина започна да прикапва дъждец през този ден, може би затова рибата налиташе.

Панорама от езерото:



Тази снимка е от едно следващо излизане, по време на здрач:

[sl.daskalov]

От: Риболов на Rainy Lake

Човеко, ти живееш в Рая (според моите представи)! Мотори, хубави горски пътища, езера пълни с риба, гори , планини.... и всичко това на куп! Блазя ти!

[Purple Elephant]

От: Риболов на Rainy Lake

Човеко, ти живееш в Рая (според моите представи)! Мотори, хубави горски пътища, езера пълни с риба, гори , планини.... и всичко това на куп! Блазя ти!

Благодаря за отзивите колега Монтана за мен наистина е като дом, но очите ми започнаха да се отварят едва след като се качих на две колела.

[Purple Elephant]

KLR събор в щата Айдахо

Cлед като завърши училище, Чейс се премести в щата Айдахо, по-точно в град Бойзи (Boise). Happy Trails, изеестни като производители на куфари и други аксесоари за най-различни мотори. Чейс ми каза че те организират КЛР събор, за 25-годишнината от първата година на производство на този модел. Бях веднага заинтригуван, приходи ми се... Говорих с Кайл, но той се опъваше. Реших все пак да участвам. Записах се и си изпросих отпуск!!!

Сутринта на 21-ви Юни си накачих багажа, още от сутринта. Планувах да тръгна веднага след работа, като едва изчаках да свърши работния ден. Около 5 вече се засилих през града, след като получих безбройни пожелания за най-приятно прекарване от колегите. Избрах да мина през US Highway 12, който свързва Монтана и Айдахо и се слави като един от най-известните пътища за мотористи в САЩ. Ето и маршрутът ми до Бойзи.


Асфалтът се вие през Скалистите планини, следвайки Lochsa River. Тук бях спрял за почивка:





Тук мисля че вече бях поел на Юг, по US 95:





Айдахо винаги ме зашеметява с природата си--до ден днешен не мога да се наситя на това което предлага този щат:



Планините отстъпиха място на обширни полета за известно време. Гледката на безкрайни ферми по пътя е успокояваща:



Не слеd дълго пътят отново премина през планините, пресичайки няколко гори обозначени като Национални богатства (Nez Perse, Payette, Boise Naional Forests), където отново спрях за минутка:





Горите отстъпиха място на хълмист, но пустинен терен. Наближих Бойзи на свечеряване, което по лятно време е доста късно, около 10. Не си направих сметката че имам близо 600 км от Мизула, и започнах да се лутам по тъмно из града, явно объркан накъде трябва да поема. На светофари хора в коли ме гледаха доста озадачено, като се мъчех да чета карта и управлявам мотор едновременно... Сигурно съм бил голяма скица

След голямо лутане намерих Happy Trails някъде към полунощ. От това, кето знаех, можеше да се опъне палатка безплатно зад сградата по време на събора... Проблема е че толкова късно вечер беше заключено, пък и там имаше само настилка от камъни...

Хммм, какво да правя... Така или иначе трябва да съм отново тук рано сутрин за регистрация. Докато намеря някъде хотел, ще бъде най-рано 1, а докато заспя сигурно и 2 сутрин. Реших да спя на улицата:

[Purple Elephant]

KLR събор в щата Айдахо

На другата сутрин:



Надничам навън:



Накрая изпълзях от палатката:



Започнах да си правя кафе на тротоара. Хора започнаха да пристигат на работа. Поздравяваха ме, а мен ме беше срам че ме завариха на улицата... Всичко това се разсея след като човек с нов КЛР спря, и бодро ме попита: "Как ти хареса тротоарният Хилтън?" Разсмя ме. Така се запознах с Джеф, механикът в Happy Trails.

Други участници започнаха да пристигат. Аз все още си събирах багажа. Регистрирацията започна, и Тим Бернард, собственикът на Happy Trails, ни запозна с програмата. Загрижи се и дали има къде да спим. Като разбра че нощувах на тротоара, заедно с още няколко участника ме покани у тях!!

Можехме да се разделим на групи и да изберем различни маршрути. Запознах се с Рон, който живее близо до Мизула, дори недалеч от Кайл (затова по-късно). Беше дошъл със сина си, Бен, който работи и живее в град Спокейн, щата Вашингтон.

Нашата група:



Първият ден доколкото си спомням имаше игра на покер, тук май трябваше да теглим карта в навряно в гората малко селище:



Местен тунинг на покрива на една каравана



Някъде на обяд (забравих къде...):



Реших да се върна обратно до Happy Trails, където имаше клиника за поддръжка на механизма за балансиращата верига--който има КЛР, знае доста добре за този проблем!!

Самият Eagle Mike беше дошъл чак от Калифорния (Сан Диего) за да даде урок:



Масло се източи, двигатели се отваряха:



Аз само гледах, но сега съжалявам. Все чувам шум от балансиращата верига и май трябваше да отворя капака и да погледна кое как е...

Вечерта след клиниката имаше състезание по стрелба в оръжейният магазин срещу улицата:




Участници в събора се завръщат в края на деня:



След стрелбата се събрахме да послушаме някои лекции. Тим Бернард, собственикът, представя Eagle Mike:



Обявиха и резултатите от състезанието по стрелба. За голяма моя изненада спечелих второ място . На първо място беше един калифорниец, бивш шампион по стрелба в Армията. Имаше награди.

След лекциите Тим ни заведе у тях. Запознах се с Адам--англичанин живеещ в Канада:



Моторът най-отляво беше на един чичка от Невада--Хари. Голяма скица!! Започне ли да говори няма спиране: "Абе знаеш ли какво?..."

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Забравих да напиша най-интересната част--на връщане към Бойзи спрях в Horseshoe Bend--малко селище на път за Бойзи. Жегата беше невероятна, и веднага спрях като видях табела за домашен сладолен. Човекът който ми го продаде ме пита дали искам единичен, или двоен. Двоен, защо не.... Той сложи 6 лъжици на конуса, сладоледа едва се крепеше!!!



Скоро целият магазин се събра да ме гледа как го ям... Доста се бях задъхал на края.

[Purple Elephant]

KLR събор в щата Айдахо

Няколко снимки от следващия ден. Отново спряхме в Placerville:



А след това поехме из планината. Аз отново карах със Рон:



Като че ли чакаме някого:



Маршрутът минаваше през връх който беше покрит със сняг, аз не успях да премина оттам:



Обсъждаме варианти за заобикаляне:



Вечерта пак имаше теглене на награди-този път Тим от Buffalo, New York спечели награда за най-далечно пътуване до събора:



Околосветски пътешественик от Сиатъл изнесе лекция:



Докато слушахме, Канадецът Адам излезе някъде и след малко се върна с кашон бира, и мълчаливо ми връчи една.


На другият ден предстоеше дълъг маршрут до Hell's Canyon в щата Oregon. аз и двамата Тимовци (този от Ню Йорк, и собстеникът на Happy Trails) заформихме група. Водачът Тим дава инструкции:



Карахме по баластра, като аз едва пазих контрол. Тимовците ме посъветваха да си пусна въздух от гумите, които и без това бяха за сменяне. Като спряхме следвашият път се натъкнахме на рали:





Продължихме, но не след дълго време нашият водач Тим се отби--спукана гума:



Младият Тим беше механик за БМВ и се зае с гумата за нула време:



Показва къде се е мушнал гвоздеят:

[Purple Elephant]

KLR събор в щата Айдахо

Лош пирон!!



Нова вътрешна гума е готова да влезе вътре...



Само че не толкова бързо--Тим е грабнал грешен размер на излизане от магазина!!! Голям смях...



Докато те се занимават, аз убивам време като снимам наоколо:







Налага се да лепим спуканата гума:





Като че ли е готова:





Радостта не изтрая дълго, като се оказа че има и други дупки. Лепихме още веднъж.

Най-накрая, Тим помпи с компресора:



И остана опръскан от сапуна като гумата си дойде на мястото, голям смях...



Стана вече доста късно, и видяхме че няма да стигнем до Hell's Canyon и обратно. Освен това и лепенката не издържа. Като стигнахме в следващото селище, спряхме за пица, обадихме се на механика и чакахме за камиона с ремаркето от магазина. Аз отведох Тим отзад на моя мотор, а той с подринато достойнство каза че за пръв път в живота си се вози отзад. Механикът Джеф по-късно се уби да го бъзика.

Обядът в пицарията беше почерпка от мен:

[Purple Elephant]

KLR събор в щата Айдахо

Събора завърши, но аз трябваше да остана до следващият ден, защото имах уговорка с Джеф за обслужване на моя мотор.

Вечерта беше тиха--това май беше Sally, ако и помня точно името:



На другата сутрин (Понеделник) Джеф се зае с моя мотор:





Смени гумите, нова верига и пиньони, ново масло, смени и маслото в коловете, и ми постави нови пружини (Progressive). В последствие узнах че не съм доволен от пружините, защото вече втора година предницата ми е страшно твърда по черен път и няма свиване като минавам през дупки. Може би ще трябва да сложа по-малко масло за следващия сезон...

След сервиза спрях да се видя с Чейс, тъй като не се бяхме виждали отдавна. След това потеглих към Монтана... Маршрутът ми беше препоръчан на тръгване и се оказа невероятен:

http://goo.gl/maps/YtY0B

Хубав ден:

[Purple Elephant]

KLR събор в щата Айдахо

Панорама по време на почивка:





Нови гуми (Dunlop D606), нова верига...:



И отново хубави гледки по пътя:









Реката е отново Salmon River, за която споменах по-рано когато бях в Шуп:







Последната ми спирка беше в Salmon, след което ми оставаха още около 200 км до в къщи:

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Следващата тема-- 8 дена около Източна Монтана!!