С мотор по Дивия Запад

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Ден 5

Успях да спя доста здраво през нощта, че и сутринта хич не ми се ставаше!!! Рон, от друга страна ме чакаше до масата тропайки нетърпеливо с крак, и със щанги в ръце. Вече наистина не можеше да понася моята предна гума!!



Беше категоричен че сега е момента да се науча да сменям гуми. Аз се заех, под негови инструкции:





Предното колело вече си има нова гума:



Вързах старата гума на мотора, за да не я оставям в гората:



Последен поглед към нашия къмпинг:



И отново на път:



Разбра се че вътрешната ми гума изпуска въздух, докато стигнахме до асфалта. Наложи се да спираме от време на време за да я помпим с въздух. Спряхме някъде на обяд:



Имаше го и този екземпляр, със железен поглед:



и топки от стомана:



След като обядвахме отново минахме по Fisher Creek Road, както и през 2010-та:



Почти до вкъщи ни задуха силен вятър и ни гонеше дъждовна завеса:



Макар че спирах да помпя гума, останахме сухи:



В къщи извадих вътрешната гума и се оказа че имаше дупка точно до вентила. Явно при първото ми сменяне съм я затиснал. Сложих друга вътрешна и всичко беше ОК.

Край

[Purple Elephant]

От: Събор във Вашингтон 2012

Не знам какво е впечатлението ти от тези стъпенки, но аз лично не бих поверил телесата си на алуминиеви отливки с такива размери (предполагам че са алуминиеви де)! За такъв тип мотор или оригиналните (ако имат опция да им се махат гумите и да остават само назъбени железа) или кросови от по-широчките!

Алуминиеви са, да. Това което ме притеснява е, че трябва съвсем да си вдигна крака и да "търся" педала за задната спирачка, дори след като го смъкнах колкото се може. В последствие на това свикнах много да използвам предна спирачка. Мисля че това беше причината да се изтърся яко слизайки от планината това лято когато изкълчих глезен.

Мисля да ги преместя отзад, защото задните стоят много нависоко за пасажер(ка). Особено ако тя е с дълги крака...

Иначе все още имам оригиналните, но при тях гумата не се сваля. Брайс има такива за каквито говориш на БМВ-то.

[sl.daskalov]

От: Събор във Вашингтон 2012

Те тия алуминиевите са си за пистарки където шанс няма да караш прав стъпил на стъпенките! Но за пасажерски стават може би! Моите на ямахата са със свалящи се гуми, на Доминаторите също са със свалящи се, та се учудвам че твоите не са! Ама като гледам по снимките от събирането, май твоя е доста по-нов модел от останалите участници. Техните дали не са със свалящи се гумички? Вземи си някакви кросови (ако няма оригинални за твоето кавазаки със свалящи се гумички) - направо ще се изкефиш какво е чувството да си стъпил стабилно и да няма шанс да ти се изпързаля крака независимо какви ги вършиш! Само малко свикване иска щото зъбите закачат по подметката ако си свикнал (или се налага) да си местиш крака за да пипаш спирачката или скоростния лост, но пък ако ти паснат така че да не се налага да си местиш крака напред назад, е супер удобството! Да си вдигаш крака от стъпенката за да натиснеш педала на спирачката е абсолютно неприемливо и доста опасно - такова чудо (че и невъзможност да се поправи) съм виждал само при Харлей Дейвидсън "Фат Бой" досега!

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Още си държа оригиналните и макар че много хора недоволствуват от тях, за мен са добри. От широките при нас се намират лесно в ибей, и не са толкова скъпи. Няма да е голям зор поне да ги пробвам

[Ivan_J]

От: С мотор по Дивия Запад

Сашо, внимавай с широките. Още имам белези на крака от едни такива, но самоделки. А само ремонтирах мотора на клиент в гаража.
Гледай да не са много остри.
Много пътешествия да опишеш през новата година!

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Много пътешествия да опишеш през новата година!

Мерси Иване!! Определено ще има. Писането е добър начин да избутам зимата

[Purple Elephant]

Magruder Corridor

В края на Юли (28-ми) реших да мина по един от най-желаните маршрути за ендуро в Северозападната част на САЩ--Magruder Corridor. Опитвал съм по-рано да мина през него, когато бях с Кайл, но не се получи защото снегът не беше стопен. Този път бях заречен да мина, тъй като именно този маршрут беше мое старо желание.

Пътят е построен през 1930-те и свързва Darby, Montana със Elk City, Idaho. Дълъг е около стотина мили, през които няма нито една възможност да се зареди или не дай си Боже, да се търси помощ. Теренът е каменист на много места, стръмен, с много завои, и само с няколко места за отбивка (при случай че превозни средства трябва да се разминат). Във всички описания се подчертава че е напълно изолиран, през по-голямата част на годината непроходим, и че се съветва да се пътува с подходящ 4х4 автомобил. Дори и снегът да е разтопен, често пътят пропада, или е блокиран от паднали дървета.

Освен това този маршрут е пълен с история--индианците Нез Пърс са го ползвали по време на техният проход до Канада. По-късно, през 1861 е открито злато около Elk City. Този маршрут започва да се използва като директна линия до градовете от времето на златната треска Bannack, и Virginia City. През 1863 Лойд Магрудър, известен търговец от Калифорния който носи значително количество злато от продажбата на провизии на миньорите w Elk City е убит от четирима пытешественици които среща по пътя. Те нападат Лойд и спътниците му, убиват ги, хвърлят телата им от скала, погребват всичко останало и със плячката избягват във Сан Франциско. Приятел на Лойд Магрудър ги открива и ги връща на съд в Lewiston, Idaho. Трима от тях са намерени за виновни и са обесени на 4 Март, 1864. Пътят носи името на Лойд Магрудър.

За да стигна до там, стигнах до Darby, MT където няколко години се държа едно от ралитата на ADVRider. Пътят до прохода Nez Perce беше сравнително лесен. На върха спрях да почина и да поогледам наоколо:



Оттук нататък започва примитивният участък. Стигнах и до мястото където е описано убийството:



Зад мен напираха тъмни облаци, като от време на време бляскаха светкавици и се чуваше гръм:



В тази снимка се вижда се и поражението от горски пожар.


По пътя:



От време на време се засичах с АТВ-та. Първият път едва не ме отнесоха, излизайки от завой. Те карат много бясно. След това внимавах повече, и като се засичахме, аз се отбивах и изключвах двигателя докато отминат. Хвърляха много прах, но водачът винаги сигнализираше колко още има зад него.

Тук през лятото се стъмва доста късно, след 10. Около 8 вече бях намерил къмпинг. Имаше една семейна двойка с каравана, и още една на две KLR 250. Аз си намерих място, опънах палатката и се разходих по хълма:





Интересно дърво:

[Purple Elephant]

Magruder Corridor

Върнах се навреме са да погледам залеза. Като че ли е облак осветен от залязващото слънце:





На другата сутрин се запознах с двойката на 250-ите. Бяха много щастливи че са предприели такова пътешествие. Госпожата не беше карала досега мотор, купили са ги и са потеглили из сокаците... НИкога не е късно да станеш приключенец

С Питър и Надин от Бойзи, Айдахо. Разказах им че съм бил там през Юни на рали. Те пък познават Тим Бернард, който организира ралито и ме приюти у тях!!! Ей какъв малък свят...



Оказа се че Питър е голям филмов директор!!! Аз си нямах представа, узнах по-късно когато пусна Гугъл с името му. Намерих и видео от тяхното пътешествие:

http://www.youtube.com/watch?v=cAfwsHG62O8

Поразходих се около къмпинга:













Вече след 10, поех към Elk City. Не бързах.



Видях табела за горещи извори и се отбих. Не останах очарован, знам по-хубави места в Монтана:





Постоях около час-два и продължих към Elk City. Вече съм слязъл в равното:





Спрях в ресторанта за да хапна. Правиха ремонти и не предлагаха нищо особено, затова пък разговора с барманката беше интересен:



Накрая ударих Highway 12 за да се прибера. Правиха ремонти и трябваше да почакам. Отново си поговорих докато чаках. Едно от нещата което ми харесва когато пътувам с мотор е спонтанното събеседване с най-различни хора.

[sl.daskalov]

От: Magruder Corridor

Страхотно както винаги!
Дали са се върнали някои Непърс даживеят по родните места на народа си, от заточението в Оклахома или още не им позволяват? Речта на вожда им Джоузеф при залавянето им навремето е страхотна и трогателна!

[Purple Elephant]

От: Magruder Corridor

Страхотно както винаги!
Дали са се върнали някои Непърс даживеят по родните места на народа си, от заточението в Оклахома или още не им позволяват? Речта на вожда им Джоузеф при залавянето им навремето е страхотна и трогателна!

По време на седем годиншото им изгнание в Оклахома, вожд Джоузеф активно е преговарял, дори сам се е явявал пред Конгреса във столицата Вашингтон за завръщането в родните им места. Накрая им е позволено да се върнат в щата Айдахо, но и това обещание не е спазено. Отведени са в резервата Колвил (Colville Indian Reservation) във Североизточната част на щата Вашингтон. През този резерват минава пътят до събора в който участвах (ние му викаме рали, макар че няма състезания).

Както винаги съм благодарен за интереса, колега

[sl.daskalov]

От: Magruder Corridor

Не ме разбра ! Аз каквото е написано за историята и геноцида над този и други коренни американски народи, съм го издирил и прочел отдавна! Та като те питам за тях, по скоро ме интересува ако можеш да споделиш твои преки впечатления и наблюдения за настоящето им. Понеже живееш и пътуваш из земите им, пък може и да си се поразговорил на тая тема с някой от местните ти приятели. Та така, любопитен съм и попивам всякаква информация по въпроса независимо от източниците. А може и на лични, ако прецениш.

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Така е, наистина не разбрах

Моите впечатления са доста обобщени... Те, разбира се, имат права както всички останали граждани, и са напълно свободни да се внедрят в обществото. Въпреки трагичното минало, те са готови да направят най-голямата жертва като се записват в Армията. Когато прекосявам резервата Колвил, белите кръстове които символизират тези загинали във войните винаги ми правят дълбоко впечатление.

Законите в резервата са си техни... Включително и нарушаване на пътните правила. Докато обикновено номера минава с превишаване на скоростта с 5-10 мили, в резервата няма прошка.

От моите съучвниците и приятелите, които са от коренното население, ми прави впечатление че въпреки съвременният начин на живот, се стремят да запазят езика, културата и традициите си като участват в годишни ритуали--потене, лов на бизон, и пау-уау.

Доста неща свързани с техните ритуали бяха разказани от мой състудент, с когото заедно учихме китара в Аризона:
http://www.ayalaguitarist.com/

Той ме водеше по ресторанти предлагащи традиционна храна, които сам никога не бих намерил.

По-късно съм присъствал на Салиш-Кутени пау-уау, но за съжаление не помня да имам снимки оттам... На влизане цялата ми кола беше претърсена за алкохол, включително и под нея. Туй намерих някои снимки от 2012 които не са мои--аз бях там през 2011:

http://www.valleyjournal.net/photos/...ee-Powwow-2012

[Purple Elephant]

Ретро автомобили

Ще си позволя донякъде да се отклоня от темата...

Колега с когото се запознахме чрез ADVRider организира мото събор с благотворителна дейност. Той отговаря за училищата в съседно малко селище (Lolo). Идеята беше да се съберат мотористи от страната за да караме, и освен това да пуснем по някой лев (или местен долар) за децата които планираха пътешествие до столицата Вашингтон, за да я опознаят. В замяна на даренията децата ни наготвиха вкусна закуска--със надениците, картофите и омлетите!! А, и pancakes (как е на български?) със сироп!!!

Събитието включи и автомобилно ретро изложение, именно което ще покажа тук. Невероятно съботно събитие през което всички бяхме щастливи--децата, мотористите, притежателите на ретро автомобили, и посетители от околностите...











Сбственикът на този Форд беше много общителен--беше готов да отговаря на всички въпроси по реставрацията която е правил:







На табелката пише нещо от рода на "И ти си мислиш че твоята кола е трудна за миене..."





Личи, че е поддържана с мерак:



Забележете багажникът отзад:

[ВладиЧ]

От: С мотор по Дивия Запад

Pancakes - палачинка

[Purple Elephant]

От: С мотор по Дивия Запад

Pancakes - палачинка

Мерси Владич!! Мина ми през ума, но не бях сигурен...