Дивото зове 2011

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Наистина дивото зове!!!Като гледам какъв сняг в момента вали в България, ми се прииска да си подкарам мотора-ВЕДНАГА!Егати колко увлекателно четиво е това тук!!!!

Невероятни красоти. Продължавай в същия дух - пък руснаците да чакат. Няма да ти развалят кефа за глупости!

Благодаря за отзивите колеги--ще продължа да разкавам за събитията от 30-ти Май, че снощи не успях да завърша...

[Purple Elephant]

Ден 17--Май 30

Някъде по пътя до тук (като че ли беше съвсем в началото на Dalton), един заек изскочи из храстите и се затича да прекоси пътя. За съжаление срещна неочаквано колегата, който мина през него със задната гума. Стана ми жалко да гледам как заeka се мъчи да стигне до другата страна на пътя, влачейки се по корем само с предни крака...

Освен това на около 50-60 мили след Hotspot Cafe, достигнахме до Полярния кръг, миля номер 115 по Dalton. Колегата отново беше отпред, но не забеляза табелата и отпраши. Аз се учудих какво става, защо не искаше да спре, но се оказа че той съвсем не е забелязал. За съжаление ще трябва да дочакаме да си направим снимки на Полярния кръг на връщане... Вече сме официално на Север

[Purple Elephant]

Ден 17--Май 30

4) Coldfoot camp

След като преминахме през други известни места по пътя, като "Oh Shit Corner", "Prospect Creek", където е измерена най-ниската температура в САЩ, Douglas Creek, и Koyukuk, най-после достигнахме до Coldfoot, където можеше да заредим гориво за последен път преди да стигнем до Северния Океан. Coldfoot се намира на миля номер 175, и за този лагер може да се прочете повече тук:

http://en.wikipedia.org/wiki/Coldfoot,_Alaska

Население--13 души

Забележете и ефекта от мократа калциева настилка по мотора--до тук имаше няколко влажни участъка, по които работници слагаха калциева настилка, но се справихме без проблем.





Тук може да се наеме и стая за спане, или да се остане на палатка. Къмпинга е до езерото, зад фургоните със стаи под наем . След като заредих, влязох в ресторанта да заплатя. Докато се оправях с момчето зад касата, дочух ужасен, кръвосмразяващ вой... Попитах момчето какво е това, а той отвърна: "Има кучешки впряг зад лагера, искат да са нахранени." Аз попитах дали може да отида да ги видя, а той ми каза с намръщен поглед: "Добре, само не прави някоя глупост!"

Тръгнах сам, колегата не се виждаше. Скоро срещнах групата:



След като ме видяха и помахаха опашки, отново завиха. Забележете как водача в горната снимка е извил глава нагоре. Имам и видео оттогава, но не знам дали може да се качи тук, 39 MB е по размер. Дойде и една жена, отвърза едно хъски, което почна да скача по мен. Аз не знаех дали иска да ме яде или да си играе. Тя ми обясни че е нейно, и започна да ме разпитва. Един от въпросите и беше: "Какво правиш тук, кога си тръгваш?" Аз не се засегнах, отговорих и учтиво, и и разказах че сме на път до Prudhoe Bay, и после назад. Поговорихме си още малко, тя ми пожела безопасен път и се разделиме.

Голяма изненада ни чакаше точно след като излязохме от Coldfoot--чисто нов асфалт!!! Като че ли беше поставен няколко дни преди да дойдем, на мен дори ми се струваше че мога да помириша прясната боя от лентата в средата:

[Purple Elephant]

Ден 17--Май 30

5) Atigun Pass http://en.wikipedia.org/wiki/Atigun_Pass

Предстоеше ни да прекосим прохода Atigun (Atigun Pass), който минава през планинската верига Brooks Range. Височината на този проход е 4,739 ft или 1,422 m.

Но преди да достигнем до прохода, минахме през още няколко участъка с мокра калциева настилка (снимка от колегата):



Последният участък беше нагорнище--опитвах се да мисля единствено само да давам газ, и да не сменям скорост до края. Изкарах участъка на 2-ра, докато мотора се хлъзгаше от страна на страна. Аз бях със съвсем неподходящи ботуши--армейски, и то за пустиня и май пропускат вода...

Стигнахме и до началото на прохода:



Някъде по време на преминаване на прохода--спомням си, че там изчезна всякаква растителност, и някак си "нищото" наоколо беше много впечатляващо:





Панорама от Wikipedia:

[Purple Elephant]

Ден 17--Май 30

6) Тундра

Вече на другата страна на прохода, изгледът се промени изцяло--нищо освен безкраен път, равна тундра, блата, вятър, и за наш късмет, синьо небе:





Имаше многобройни птици, които за съжаление не успях да снимам. Трудно се снимат от мотор в движение, пък и те не искат да стоят
Освен това бях с 2 чифта ръкавици--след като преминахме прохода, лъха на Северния Океан се усещаше здраво.



70-80 мили преди да стигнем до Deadhorse, започнахме да се приближаваме до фигура, която се движеше много по-бавно от нас по пътя. Когато се приближихме, спряхме за да се запознаем:



Това е Пиер, германец, който е на велосипеда си, започнал от Anchorage, на път за Северния Океан. Отнело му е 8 дни досега да стигне тук от Fairbanks. Докато си говорихме, видяхме и карибу за първи път:





След като си поговорихме с Пиер (най-вече слушахме за неговото пътешествие), проверихме дали се нуждае от нещо, и продължихме. Беше страшен студ, въпреки ясното небе и изгрялото слънце късно вечер (около 21:00).

[Purple Elephant]

Ден 17--Май 30

7) Deadhorse

Най-накрая пристигнахме в Deadhorse. Тук са предимно лагерите на работниците, които работят по нефтодобива. Ако има интерес, ще кача снимки, но изглежда като фабрика.

Ние спряхме да търсим стая пред Prudhoe Bay Inn.



Бях вкочанясал целия, а дясната ми ръка отказа да се отвори. Изправих пръстите с помощта на лявата. Видяхме едно лъскаво BMW, все едно че е излязло от витрината, докато нашите возила бяха в окаяно състояние. Чудихме се как ли този мотор е докаран тук, може би на камион или самолет...

Оттук започва и екскурзията до самият Северен Океан. Там се ходи само с автобус, удоволствието струва $40, и резервация трябва да се направи най-малко един ден предварително, за да направят проверка за криминални прояви. Забравих да кажа, че ние се бяхме обадили докато бяхме във Fairbanks, като бяхме дали номерата си на шофьорското право, и т.н.

За моя изненада, появи се и сигнал на моя телефон. Значи ще мога да отговоря когато ме търсят за интервюто, което тук се падаше в 5 сутринта. Кой да повярва, почти на брега на Северния Океан?

Данни от този ден, едва сега забелязвам широчината записана от ГПС-а:

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Забравих да добавя линк от Wikipedia, жалко че няма превод на български, но поне има такъв на руски:

http://en.wikipedia.org/wiki/Deadhorse,_Alaska

[Стария]

От: Дивото зове 2011

Решихме да останeм още един ден във Fairbanks. Разписанието ни го позволи, а и ни се искаше да го ударим на бездействие за един ден. Е, не беше чак толкова голямо бездействие, тъй като посетихме The Museum of the North, една от главните атракции в този град, а и в Аляска.


Посрещача на входа--аз се опитах да направя подобна ядосана физиономия, но не се получи:


Изкуство от немски имигрант:







Носиите, изработени от местното население, бяха впечатлителни:

Защо са избродирали руския имперски двуглав орел?Толкова време е минало а още да го помнят.

3) Hotspot cafe

Недалеч след бензиностанцията, само след около 6 мили, спряхме да посетим The Hotspot Cafe,горещо препоръчано от Dan Armstrong. Трябва да призная, беше забавно--магазин за сувенири, горещи сандвичи и хамбургери които се правят по поръчка (а не приготвени предварително и притоплени при закупуване), а и градината на стопанката не беше лоша. Общо взето, тиха и замряла обстановка, личи си че е далече от всичко. И това казано от човек, който живее в Монтана, едва ли не сърцето на Дивия Запад

Колегата, разбира се, си поръча голям хамбургер:


Не останах назад, дори моят го поръчах с жълтото cheese отгоре, само че без лук--не понасям суров лук... Ако лукът беше на грил или нещо такова, би било друго:


Добре, но при такова угощаване, а и като че ли винаги по обяд, нали в БГ-нцето си поръчваме и бира? За мое голямо разочарование бира не се предлагаше. Хмм, аз си нося в чантата, и измъкнах една бутилка тихомълком. Собственичката на кафето по едно време мина, забеляза бутилката, изгледа ме убийствено, но нищо не каза. Аз бях решил с такъв скъп хамбургер да си изпия бирата, дори ако след ще ме убият само с поглед...

Този хамбургер не се оказа достатъчен, както бях уверен многократно предварително. Само докато го погледнах, половината вече го бях свършил... Другата половина я свърших само след като си поех дъх. Колегата ме изгледа изумително, и прекара следващия половин час в ядене на неговия. Аз пък пих бира

Колегата си купи стикер: "Unless you are the lead dog, the scenery never changes", нещо такова:



След като се разплатихме, шофьор на камион който беше седнал сам на маса, с изпито лице, бейзболна шапка и студен поглед от сиви очи, ме спря с въпроса: "Вие ли сте с моторите?" Отговорих:"Да".

Той ми каза: "След потока 'Без име' (който всъщност наистина няма име) има камиони и трактори които слагат мокра настилка със натрошен калций. Внимавай как минаваш и да не се претрепеш. Успех!!!"

Натрошеният калций е известен като създаващ опасни условия за мотористи по Dalton. Сместта се използва като начин да се намали праха, вдигнат от големите камиони. Обаче когато е влажен, е много хлъзгав и се лепи като че ли завинаги навсякъде--ботуши, дрехи, мотор...

Благодарих за съвета на шофьора и потеглих към мотора отново, мислейки върху току-що казаното...

На чашата кучето е нарисувано с пет пръста на задните крака а то е с четири.Трябваше да искате намаление от цената заради заблудата

Много ме кефиш с биричката „моето любимо питие“Поздрави приятелюи продължавай следя те с огромен интерес.Джек Лондон мие от любимите писатели.Друго си е поне визуално да се запознаеш със земите описани от него.Жив и здрав да си

[dzaro]

От: Дивото зове 2011

Няма как да остана безучастен след видяното и прочетено тук.Снимките и пътеписа са изключителни.Колега моите поздравления !!!

[mureto]

От: Дивото зове 2011

Колега, пътеписа ти е най-интересния който съм чел до сега!
Всичко в него ми е интересно,затова предлагам да качиш и снимки все що имаш

[sstoynov]

От: Дивото зове 2011

Purple Elephant, а в ADVRider форумите публикувал ли си този пътепис или не? Аляска/Deadhorse ми е голяма мечта и на мен от 1-2 год. насам. Живея в щата Вирджиния и готов съм да тръгна ако намеря още един навитак. Но пък хора с опит са ми казвали че ако не познаваш добре партньора с който ще изкараш толкова време заедно - по-добре сам да тръгнеш.
Някой беше питал за мечките по-рано в тази тема, няма ли опасност като сте на палатки докато спите да им станете плячка? А и има други големи хищници които си бродят навсякъде там.
Също помня четох в някакъв друг пътепис, че колега, който е обикалял Аляска е зареждал от тубите като му свърши бензина на мост само че било опасно да спираш къде да е.

Много се кефя да ти чета писанието, много вдъхновяващо звучи.
В крайна сметка заминаваш ли в Русия?

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Защо са избродирали руския имперски двуглав орел?Толкова време е минало а още да го помнят.

Музеят се стреми да съдържа цялостната исория на Аляска, затова и са показани материали и факти от руско време. Интересно беше да се научи, че когато Аляска е била руска територия, руснаците са се отнасяли с местното население (инуити) като равни, и са създавали семейства заедно. По-късно това съвсем не е било така...

На чашата кучето е нарисувано с пет пръста на задните крака а то е с четири.Трябваше да искате намаление от цената заради заблудата

Ей колега, много правилно!!! Сега ще трябва да караме дотам отново, за да си искаме парите обратно.

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Много ме кефиш с биричката „моето любимо питие“Поздрави приятелюи продължавай следя те с огромен интерес.Джек Лондон мие от любимите писатели.Друго си е поне визуално да се запознаеш със земите описани от него.Жив и здрав да си

Няма как да остана безучастен след видяното и прочетено тук.Снимките и пътеписа са изключителни.Колега моите поздравления !!!

Колега, пътеписа ти е най-интересния който съм чел до сега!
Всичко в него ми е интересно,затова предлагам да качиш и снимки все що имаш

Много се кефя да ти чета писанието, много вдъхновяващо звучи.

Искрено благодаря за вашия интерес, колеги. Аз намерих желание да започна пътеписа само след като четох за приключенията на нашите колеги в този форум. За мен безкраен интерес представляват и пътешествията из България и Балканите.

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Purple Elephant, а в ADVRider форумите публикувал ли си този пътепис или не? Аляска/Deadhorse ми е голяма мечта и на мен от 1-2 год. насам. Живея в щата Вирджиния и готов съм да тръгна ако намеря още един навитак. Но пък хора с опит са ми казвали че ако не познаваш добре партньора с който ще изкараш толкова време заедно - по-добре сам да тръгнеш.
Някой беше питал за мечките по-рано в тази тема, няма ли опасност като сте на палатки докато спите да им станете плячка? А и има други големи хищници които си бродят навсякъде там.
Също помня четох в някакъв друг пътепис, че колега, който е обикалял Аляска е зареждал от тубите като му свърши бензина на мост само че било опасно да спираш къде да е.

Все още не съм започнал пътеписа в ADVRider, макар че имам това намерение. Желанието ми е да го напиша заедно с колегата, така би било по-интересно.

С колегата карам от 2-3 години--всъщност аз бях причината той да си вземе мотор (че и 2-ри, че и 3-ти...не смея да се покажа пред жена му...).
Познаваме се от години, тъй като работим заедно, което влючва пътувания из Скалистите планини, а и по Западните Щати. Аз не бих тръгнал сам--не смятам че имам достатъчно умения нито като механик, нито като моторист. Колегата определено беше най-подходящия партньор за пътуване.

Мечките не се интересуват от хората, те се интересуват от храната им... Затова се взимат съответните предпазни мерки. Няма да атакуват, освен ако някой например застане между майка и малкото и. Ако има опасност, най добре е тя да се намали колкото се може повече, с връзване на храна и отпадъци далеч от палатката и високо в дърво, спрей за мечки, и т.н. При нас в Монтана също има черни мечки и гризлита, взимам същите мерки когато съм на къмпинг и тук.

[Вещер]

От: Дивото зове 2011

Колега - давай още че сърце юнашко не издържа вече!Заредил съм кафето и цигарите и чакам нервно нова порция