Дивото зове 2011

[Венци- малкия]

От: Дивото зове 2011

Е*аси рибоците !! Поздравления Колко пари излиза риболовното разрешително ?

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Е*аси рибоците !! Поздравления Колко пари излиза риболовното разрешително ?

Мерси Венци

Разрешителното беше по $20 на ден + $10 за king salmon печат. Повече подробности тук:

http://www.adfg.alaska.gov/index.cfm...license.prices

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Пътеписа е супер.
Много ми харесва.
Чакаме продължението...и да видим улова.
Поздрави.

Браво!
Присъединявам се към отбора на завистниците!

Благодаря най-искрено за комплиментите колеги
Пътешествието беше незабравимо, но факта че мога да го споделя тук с вас ме кара да го оценявам още повече.

[evelin d]

От: Дивото зове 2011

Страхотно е споделеното от теб.Следя пътеписа от самото начало и всяко продължение го чета на един дъх, и го споделям с близките хора до мен.

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Страхотно е споделеното от теб.Следя пътеписа от самото начало и всяко продължение го чета на един дъх, и го споделям с близките хора до мен.

Благодаря сърдечно колега--това само може да ме накара още повече да се старая и да продължа с писането.

[mohera]

От: Дивото зове 2011

Включвам се пак само да благодаря
Много готино, и на добри "хапки" го предлагаш .

[vikik]

От: Дивото зове 2011

Човече, пишеш много увлекателно, докато четях си мислех че и аз къръм редом с теб!!!
Благодаря!

[Purple Elephant]

Ден 14--Май 27

След пълнодневен роболов, печена сьомга, и огън късно вечер, амбицията да станем и да сме на път рано звучеше прекалено оптимистично.
Нямаше как, трябваше да го направим. Плана за този ден беше да стигнем до Fairbanks. Разстоянието до там от Soldotna е 505 мили, или 812 км:

http://www.google.com/maps?saddr=Sol...ra=luc&t=h&z=6

Не помня много от сутринта--само това, че беше раничко и че бях страшно доволен че не се налагаше да хвърча из града и да се занимавам с пакетиране на риба...

Обратно на път за Anchоrage спряхме да се насладим на това езеро:



Панорама благодарение на колегата:



Отново избрахме да преминем през Anchorage колкото се може по-бързо. Тежко движение ни забави, и по време на зареждане на бензиностанция забелязахме че е време за обяд. Отново благодарим на Ерик, нагънахме пушената сьомга:

[Purple Elephant]

Ден 14--Май 27

Хммм, следващото което помня може да не се хареса много... Както и да е, това стана, това пиша. Следващият град по пътя се случи Wassila, градът на Сара Пейлин... Сега, писнало ни е до уши да слушаме как там "трябвало да се оцелява", как там "хората за далеч от всичко и трябва да се прехранват" и т.н. Пълна измишльотина--беше натъпкано с кви ли не магазини както навсякъде другаде по USA, а и движението беше отвратително. Не само това, но и шофьорите бяха под всякаква критика. Например--напред виждам червен светофар и съответно забавям скорост. Това не се понрави на охранено женище във голям автомобил зад мен, ядосано ме изпреварва от дясно, само за да забие спирачки пред мен и така чакаме за зелен сигнал
Най-смешното беше, че след зеления светофар още веднъж забива спирачки, за да влезе в бензиностанция . Голям зор за 2 метра напредък

Както и да е, след като най-после се отървахме от "истинската" Америка на Пейлин, продължихме по Glenn Highway към Fairbanks:



За съжаление дивотиите продължиха. Спираме да заредим, по това време "банда" мотоциклетисти, в интереса на истината хлапетия, пристигат също... Също така следвани от кола, с момче и момиче. Тоя вътре в колата по едно време почва да ръкомаха оживено, гледайки в наша посока. Отивам до там да го видя кво иска, той обяснява "Аз говорих с момчетата с които сме заедно..." Добре, а би ли се мръднал назад сега, че да изляза с мотора напред, да не го бутам назад? Отговора беше не. Ей това е--също като в Калифорния, само дето е по- на север.

Махнахме се и оттам. Пътят беше доста оживен от туроператори в автобуси, карайки баби насам натам да видят Denali. Стигнахме и дотам, и честно казано гледката си заслужаваше, макар и да и се насладихме от разстояние:



Това е може би една от любимите ми снимки от това пътешествие:

[Purple Elephant]

Ден 14--Май 27

Не стояхме много, все пак нашата задача за деня беше тежка. Продължихме към Fairbanks. Когато наближихме града, слънцето вече беше слязло доста ниско. Имайки предвид че дните по това време на годината тук са много дълги, беше късно вечер, 22:20. Сянката все още ме следваше, въпреки късният час:




Информация от форумите ни беше подсказала, че може да намерим стая в общежитията на университета на Аляска на достъпна цена. Речено сторено, намерихме университета и се устроихме там за следващите няколко дни. Не е лошо, до сега живяхме в къмпинг, а тук има и баня и перални, макар и да са в коридора!!!



Трябваше да сменим гуми, масло, да проверим вериги и т.н по време на престоя тук. Освен това и трябваше да решим дали да се осмелим да стигнем до Северният океан до Deadhorse, карайки по Dalton Highway--пътят който е описан доста подробно в шоуто Iceroad truckers.

След като се настанихме, аз и колегата имахме доста сериозен разговор... Той заяви, че целта му е да се опита да стигне до Северният океан, и е готов да тръгне сам. Аз бях доволен с постигнатото, нямах интерес да направя същото, а и тревогата ми беше телефонното интервю с Москва. Исках да бъда сигурен че мога да получа сигнал когато ми се обадят. Колегата провери покритието, и изненада--има покритие в Deadhorse. Аз изпаднах в размисъл--не ми пука ако работата в Русия се провали, но за шефа е от голямо значение, той разчита на мен... Въпреки това аз съм с колегата в това пътешествие, и ако сме тръгнали заедно, не би трябвало да го изоставям...

Майната му, да става каквото ще, ако интервюто се провали, ще намеря начин да говоря с Русия по-късно. Заминавам с колегата до Северния Океан.

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Ден 14--Май 27

.....Заминавам с колегата до Северния Океан.

Браво, само така!!!!

Давай да видим какво има на там.

Поздрави.

[nadiator]

От: Дивото зове 2011

Чудесен пътепис. На един дъх го прочетох и чакам с нетърпение развитието нататък. Благодаря много за хубавите снимки

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Включвам се пак само да благодаря
Много готино, и на добри "хапки" го предлагаш .

Човече, пишеш много увлекателно, докато четях си мислех че и аз къръм редом с теб!!!
Благодаря!

Аз също благодаря за вниманието, драги колеги. Такива коментари само ме мотивират да продължа.

Браво, само така!!!!

Давай да видим какво има на там.

Поздрави.

Да си призная, и моят интерес е все още изострен да науча повече за този край на света.

Чудесен пътепис. На един дъх го прочетох и чакам с нетърпение развитието нататък. Благодаря много за хубавите снимки

Мерси за комплиментите--не мога да твърдя че съм фотограф, а и открих че снимането от мотор добавя допълнителни трудности. При положение, че фотоапарата може да се ползва само с една ръка, а по същото време да се управлява машина която се движи със скорост, наред със всички останали елементи, необходими за добра снимка... Като че ли аз разчитам на количеството направени снимки, като накрая избирам сполучливите. Цифровата техника определено ме подпомага.

[Purple Elephant]

Ден 15--Май 28

Какво мога да кажа за началото за този ден--има опасност да открия че се повтарям неколкократно със станалото от предишни дни:



Както може да се очаква, колегата се възмути от метода ми. Открит огън в сграда, и на повърхността на дървен предмет--много умно!!!
Но аз не съм тръгнал на пътешествие да се правя на умен, а преди всичко да си изкарам добре

Въпреки заплахите, че направените от колегата снимки ще се появят по форумите, където определено ще чуя цъкане с език, аз предпочетох удобството на донесените от мен способия, вместо да тичам из университета да намеря чаша кафе. А и българското 3 в 1 е много по-хубаво от каквото и да е американско кафе, че и е лесно да се носи и прави. Старбакс трънки да яде.

Когато бях в Dawson City, аз писах с Dan Armstrong от Motorcycle Adventure Works за покупка и смяна на гуми. Пича тогава ми каза--ела, кой когато пристигне, ще бъде обслужен по ред. Макар че не обичам да провеждам телефонни разговори, след като си изпих кафето набрах номера. Чух доста невежливото "Кой си ти?" Може би е заради акцента ми, не знам... Както и да е след като намерихме адреса, Dаn вече се беше сетил какво си говорихме по-рано и се извини. Почти веднага се разбра, че този човек е един от характерите който смята че е експерт по всичко. По време на решаване на световните проблеми, Дон погледна нашите гуми, и ни пита с колко налягане сме ги карали:



Казахме му, а той: "Там ви е грешката. Прочети си на мотора какво е точното налягане, тогава гумите ти ще издържат очакваните километри". Ние в началото си бяхме купили Heidenau K60, с надеждата че ще издържат до завръщането в къщи. Нямаше такова нещо, затова и виснахме на вратата на Dan Armstrong. В интерес на истината, нашите гуми биха издържали още 1-2 хиляди километра, но Dalton не е шега работа, и искахме да имаме добри гуми за всичките трудности които могат да се появят на разстояние от цивилизацията.

Колегата здраво "запретнал ръкави"--махаме задните колела, за да сменим гуми на въртележката в гаража.

[Purple Elephant]

Ден 15--Май 28

Накрая Dan се поотпусна, и като многократен ветеран на Dalton, предложи съвети къде да спрем за бензин, къде непременно трябва да ядем и т.н. Каза ни на всяка цена да спрем на Hotspot Cafe, където се продава огромен хамбургер, като се изрази: "О, да... цяло угощение си е...":


През дългия разговор, по-скоро едностранната тирада, аз усещах как все повече умирам от жега и жажда. Накрая се измъкнахме и се понесохме към Walmart--голям магазин който мразя, но там можехме да сменим масло и т.н. На излизане от пътя усетих че изведнъж мотора ми не спира въобще--а то трябвало да се помпи спирачката за да заработи нормално отново. Кой да знае, едва не се разлепих...

Вече в паркинга на магазина, се заехме със смяна на масло:



Нови гуми, пак Heidenau K60, да видим колко още ще им се нарадваме да изглеждат така:



Колегата реши да смени спрея на въздушния си филтър. Аз ползвах фабричния филтър, от дунапрен, намазан с масло. Колегата щедро напръска неговия филтър, инсталира го, закачи куфарите, и а да тръгнем... мотора му взе да киха и да се дави. Оказа се че тия мрежовите филтри искат съвсем малък слой, иначе е запушен и никакъв въздух не се поема от карбуратора. След занимавка от около половин-един час, ние се понесохме да търсим бира и нещо за ядене. Аз дотук (късен следобяд) бях само на кафе и бях готов да изям света