Дивото зове 2011

[Veselin Monkov]

От: Дивото зове 2011

От септември съм спрял бирата, но тази от предната страница не ми излиза от главата... Отивам до магазина.

Колега, страхотен материал!!!

[ВладиЧ]

От: Дивото зове 2011

Това време е само за червено вино, колеги... Какво кафе, каква бира?...
Както казваше един друг колега... – "Нека вън да вият бури, а вътре нии до дъбовото буре".....
Пътеписа е невероятен! И снимките са много добри!

[Purple Elephant]

Ден 18--Май 31

1) Интервю

Станах в 4 сутринта, за да имам време да направя кафе и да се опитам да събера мислите си в очакване на интервюто. В ресторанта бях сам--нямаше жива душа по това време... Интересното е, че можеш да си вземеш каквото ти хареса от хладилника, и да заплатиш по-късно. Система на доверие.

Чаках да стане 5, но сигнал вътре в бараките които се наричаха хотел нямаше. Излязох навън в паркинга, беше около 22F, някъде под нулата в Целзий.
Гледах, че телефона има сигнал и продължих да мръзна. Телефона звънна точно в 5

Едната колежка се намираше във Владивосток, а другата във Вашингтон. Започна да се говори по руски, затова и се обаждаха. Ще съкратя нещата--казаха ми че искат някой който не само говори и пише езика, а и да може да води разговори по техническите въпроси на проекта по руски. Кажи-речи нищо не можах да обеля, само че разбирам езика, а също така чета и пиша. Като че ли само това повтарях. От другата страна по едно време имаше дълго мълчание. След известно време приключихме и си казахме довиждане. Пълен провал. В 5 сутринта толкова можах да направя.

Прибрах се в стаята, а колегата ме пита как е минало. И той се е събудил. Казах му как оплесках работата. Той каза нещо в смисъл: "Сигурен съм че си се справил по най-добрия начин за момента, и каквото и да се случи, не се притеснявай." Опитах се да забравя.

[Purple Elephant]

Ден 18--Май 31

2) Северен Океан

Настъпи време за екскурзията до Северния океан. Отначало ни показаха видео: как BP взема нещата на сериозно и се грижи за природата, и т.н. Беше интересно да се научи как живеят работниците тук. Работят 2 седмици, после почиват за толкова. Общо взето работят половин година при сурови условия.
След това ни натовариха в бус за екскурзията до брега на Северния океан, като по пътя шофьорът се опита да покаже нещо по-интересно наоколо.

Кой да знае, че точно на брега на Северния Океан има гора определена като Национален Парк:



Тези "пълзачи" са интересни. Гумените балони са с 3-5 psi (0.2 до 0.34 atm) налягане. По този начин като минат през тундрата, не прегазват и стръкче трева когато пренасят тежки товари. Чухме и история, когато шофьор попаднал под един от тези пълзачи който минал през него. Когато пълзачът отминал, шофьорът станал и го догонил.



В очакване да достигнем до Северния океан:



Това е Коледната елха тук, наистина така се нарича:



Наближаваме брега:

[Purple Elephant]

Ден 18--Май 31

Вече на брега на Северния Океан. Аз умирам от студ:



Не можах да се потопя във водата, а и не знам дали бих искал:



Опитах се да показа възторг, триумф, и ентусиазъм, но нещо не се получи:



На връщане се заговорихме с Джeк и жена му--оказа се че BMW-то което видяхме предишната нощ е негово:


Питахме го как е стигнал до тук с него. Tой като че ли се засегна и отговори: "Карах го, как иначе." Питахме го как е успял да стигне до тук и мотора да бъде толкова чист. Той каза, че неговият sport tourer има добри спойлери и тн. Неговата цел беше много интересна--покрива разстоянието от най-южната (Key West) до най-северната точка на САЩ (Deadhorse), за да получи сертификат от Iron Butt Association (IBA). След като стигнахме до хотела, ние се подписахме като свидетели че сме го срещнали в Deadhorse.

[Purple Elephant]

Ден 18--Май 31

3) Departure

След като си поговорихме с Джек, започнахме да се приготвяме за завръщането до Fairbanks. Това ни беше стаята в хотела, над $200 на вечер:


Това е BMW-то за което говорих:




Отидохме да заредим, минавайки през "задръстените улици"



По-рано по време на сутрешната екскурзия, наблюдавахме с безпокойствие приближаването на тежки облаци от Океана. Тръгнахме си от Deadhorse. Студът беше голям и ръцете ми измръзнаха почти веднага. Започна и да вали сняг. Стигнахме около 35-40 мили извън Deadhorse, когато снегът започна да пада на парцали:



Опитвах се да чистя стъклото на шлема с ръкавица, но почти веднага пак се покри със сняг и нищо не се виждаше. Колегата в скоро време спря, за да решим какво да правим:





Решихме да се върнем в Deadhorse и да опитаме отново през следващия ден. По същото време видяхме и Пиер, който се появи от снежната завеса. Когато ни видя, той слезе от велосипеда и започна да прави въртележки, опитвайки се да раздвижи кръвта си. Беше се вкочанясал целия. Каза че е почти ослепял от снега. Ние му казахме че ще се върнем, и дали иска да идва с нас. Той все още искаше да стигне до Dеadhorse на велосипеда си. Питахме го дали да му донесем или да му дадем нещо ако му трябва. Отново отказа.

[Purple Elephant]

Ден 18--Май 31

4) Завръщане в Deadhorse

Върнахме се обратно в Deadhorse. През цялото време ми се струваше че и аз бях се вкочанясал като Пиер. След като стигнахме отново в хотела, Джек ни посреща и пита с усмивка: "Върнахте се, а?" Казах му за снега, и за това че условията бяха отвъд възможностите ми. Той послуша и се позамисли. Докато продължихме разговора, видяхме 2 фигури с мотоциклетно облекло в хотела. Оказаха се 2 момчета от Англия--Andy и Phil. Те са пътували от Аржентина, като участници в експедицията на Ник Сандерс. Те са последните 2-ма които са още на път от експедицията. Питахме ги за условията. Казаха ни че са били в снега откакто са прекосили прохода на планинската верига, Atigun Pass. Да не повярва човек как са стигнали, при това карайки Harley Davidson Sportster (Andy), и KTM Supermoto (Phil). Запознайте се с Andy, тук той ми показва ключовете си солидно "гипсирани" от калциевата настилка по пътя:



След време около вечерта най-сетне пристигна и Пиер, ние се зарадвахме и го поздравявахме, докато той едва мърдаше. Лицето му беше замръзнало. Първото нещо което той направи е да вземе нещо за вечеря. Вече затваряха ресторанта и му отказаха. Той се ядоса, започна да спори, и обслужващите ресторанта му приготвиха вечеря.

Късно вечерта се събрахме заедно за снимка. От ляво на дясно сме Пиер, аз, Andy, Phil, Jack, и колегата:



Още по-късно вечерта разговора продължи, като главно слушахме преживяното от Пиер:



Предната вечер снежната буря го е настигнала. Той се помъчил да разпъне палатката си, но вятъра я отнесъл нависоко и вече не я видял. Като е стигнал до изоставения лагер Happy Valley, е разбил вратата на една от бараките за да намери подслон. След храна и нещо топло за пиене той се съживи и започна да разказва за случилото се преди това. Помните ли моста през реката Yukon? Преди дни той е спрял там за да се нахрани. Забравил си е портфейла, и забелязал едва след ден-два. Споделил случилото се с един от шофьорите на камион, който се е обадил по радиото до негови колеги. Те са питали в ресторанта. Портфейла му е намерен, даден на шофьор, който е настигнал Пиер по пътя. Портфейла на Пиер е върнат с абсолютно всички пари които е имал там и нищо не е липсвало.

Накрая се разотидохме по стаите си. Денят завърши с провал, но поне все още бяхме читави.

[Purple Elephant]

Ден 19-- 1ви Юни

На сутринта станахме рано, за да се подготвим за тръгване. Не бяхме сами. Там бяха Джек, британците и още двама на KLR 650 като нашите. Тези последните също са се опитали да излязат от Deadhorse вчера, но не са успели. Те правят турне по всички заливи в Северна Америка, за да го пишат в блога си.

Моторите на англичаните:


Вижте радиатора на KTM-a, а аз и колегата си мислехме че нaшите са запушени:



Phil се опитваше да го изчисти с вода:



Скоро открих че мотора ми не ще да върви нормално--угасваше и после палеше от инерцията отново. Беше като кон който се опитваше да ме хвърли. Отново отидох да зареждам, докато се опитвах да разбера какъв е проблема. В същото време един изскача от камиона си и ми вика: "Проблеми ли имаш? Карай зад мен и ще го оправим в моята рабоилница." Аз си знам че ме гледа като мишена за пари. Чудех се: "Ти ли направи нещо докато го бях оставил навън?" Казах му "Трябва да си събера багажа, кажи ми къде ти е работилницата и аз ще дойда." Той ми каза и ме остави на мира. Отново в паркинга на хотела, казах на колегата, който също се чудеше какъв е проблема. Накрая съединих на късо ключа за пачия крак, създавал ми е проблеми от доста време, но само при палене.

Англичаните са питали шофьор на камион, който току-що е пристигнал, за условията по пътя. Отговора който са получили е бил че има сняг включително и по прохода, но може да се премине. Но да си правим сметка когато слизаме през прохода. Ако ни засече камион който слиза надолу, няма да спре за нас, а най-близката болница е на 300-400 мили разстояние...

[Purple Elephant]

Ден 19-- 1Юни

Събрахме се в паркинга, решени да караме в група, за да се изчакваме и да си помагаме по пътя. Отляво са нашите мотори, по средата са англичаните, в дясно са другите две KLR:



Jack и жена му тръгнаха по-рано. Те ми дадоха чифт гумени ръкавици, за да ми стоят сухи ръцете. Взехме си сърдечно довиждане с Пиер, който беше решил да намери превоз обратно до Fairbanks. Пожела ми успех, и да се пазя.

Най-накрая потеглихме. Не останахме група от 6 задълго. Аз спрях един или два пъти за да топля ръце, други спряха също за момент, и не мина дълго време докато другите 2 KLR отпрашиха и повече не ги видяхме. Както и да е, като през цялото това време мотора ми се опитваше да ме хвърли като гаснеше и палеше отново.

В един момент докато пътя леко завиваше, Andy изостави пътя и тръгна из тундрата. Оказа се че се е заплеснал и излезе извън пътя, около метър и половина по-ниско и въпреки това не падна. Така и го намерихме долу под пътя, застанал на мотора:


Моменти по-късно той забеляза спукана гума. Разрязала се е когато е ударил камъни когато излезе от пътя:



Не стана да залепим външната гума, тъй като разреза беше твърде голям. Сложихме гума за офроуд, с вътрешна благодарение на колегата. Тая външна гума ни озори здраво докато се намисти правилно на джантата:


Вече с нова външна гума Дъг, твоя Dirtster си има приятелче:

[Purple Elephant]

Ден 19-- 1Юни

Най-после преминахме прохода Atigun Pass. Спряхме за кратка почивка докато бяхме на върха. Там Phil и Andy ми показаха скъсания колан от Harley-то който са закачили на пътен знак предишния ден. За тях многократни повреди с този мотор били нормално ежедневие. Вече слизаме на южната част на прохода.

Andy:


Phil:


Ето ме и мен:


Колегата разбира се щрака снимките. Успех, измъкнахме се от Северната част на Dalton. Като че ли да подчертае това, времето стана ясно и слънчево.

[Purple Elephant]

Ден 19-- 1Юни

Ентусиазмът ми не остана за дълго, скоро видях пламъци от аспуха на Харлито. Andy дръпна настрана, да каже че мотора му не ще да върви. Опитахме се да го бутнем по надолнище, мотора му уж като че ли запали но не задълго. Това е от момента когато пробвахме да запалим мотора с бутане:



Започнахме да разглобяваме мотора на пътя. Използвах момента да снимам наколо:



Планината над пътя:


Планината под пътя



Проверихме за гориво, работи. Проверихме въздушния филтър, работи. Проблема се оказа електрически--зареждащата му система не работеше,и батерията му вече беше изтощена наред със куп други проблеми... Нямахме кабели да стартираме мотора от друг. По едно време дойде редица камиони. Пикапа който ги водеше ни даде кабели, а големите камиони чакаха търпеливо. Докато ги гледахме как идват към нас, аз очаквах да ни пометат:



Англичаните повтаряха че биха се справили сами, и че ако искаме можем да тръгваме. Аз и колегата бяхме решили че ако се измъкнем, ще го направим заедно. Нямахме никакво намерение да ги изоставим сами. Дори ако се наложи да отидем напред да вземен гума или гориво, или каквото и да е, все е от полза.

[Purple Elephant]

Ден 19-- 1Юни

Тръгнахме отново:


Не беше за дълго... Новата вътрешна гума в Харлито издаде багажа. Спряхме да я лепим:



Andy ме умори... Докато проверяваше къде е спукана гумата, се опитваше да се изплюе деликатно:




Аз се разсмях здраво, да не би да плюеш на .....? Всички се захилиха. Намерихме къде е проблема, залепихме гумата, айде пак е инсталирана на мотора, може да продължим...

Да, ама не...Накрая вътрешната гума остана на пътя:



Оказа се, че когато джантата е ударила камъни когато удари камъните извън пътя, съвсем се е изкривила. Това наряза гумата. Накрая изоставихме Харлито край пътя. Coldfoot беше само на 30 мили от нас, и на другия ден Andy ше дойде да го вземе с изправена джанта и залепена гума.

Най-накрая пристигнахме до Coldfoot, успяхме да преминем едва половината разстояние което планувахме за днес:


Взехме място на къмпинг, и поръчахме ядене в ресторанта. Тази снимка беше в 11 вечерта и първото ми хранене за деня:



Това беше от менюто за закуска--Trucker's favorite, и се сервира денонощно. Със закуска поръчах и бира:



След време Andy и Phil също пристгнаха. Докато седяхме заедно, едно мило момиче мина и каза на бармана: "Бира за тези момчета, аз ги видях как се мъчат по пътя и след всичко това го заслужават." Приехме на драго сърце. След това опънахме палатките и колегата извади SPOT-a си да изпрати съобщение с нашето местонахождение.

[sstoynov]

От: Дивото зове 2011

Бравос, супер - наистина сте имали перипетии. Явно аз чета а ти поустваш същевременно и всеки път като рефрешна ми излизат нови снимки. с какъв фотоапарат си снимал? готини снимки.

[yaha_yamaha]

От: Дивото зове 2011

Последно редактиран от Purple Elephant ; Днес в 07:10 Причина: Офф, нищо не стана...

Станало е перфектно.Не се задълбочавай толкова,защото всеобщото ни мнение е че разказваш много увлекателно,така че давай защото чакаме продължението с нетърпение

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Станало е перфектно.Не се задълбочавай толкова,защото всеобщото ни мнение е че разказваш много увлекателно,така че давай защото чакаме продължението с нетърпение

Мерси колега--редактирах защото отначало поста ми показа че поръчах за ядене една сиамска котка с бутилка бира...