Ден 21--3 Юни
Тук някъде видяхме гризли покрай пътя. Имаше колега зад мен, който спря да я снима. За съжаление аз не го направих.
Но пък затова доста по-късно аз бях впечатлен от залеза. Спрях настрана, изгасих мотора, и приготвих фотоапарата за да запазя тази снимка:
Тази снимка ми излезе доста скъпо, затова се надявам да се хареса... След като прибрах фотоапарата, аз опитах да запаля мотора... Хммм, още веднъж, аз опитах да запаля мотора...
Никакъв резултат. Най-накрая мотора след всичките тия проблеми когато тръгнахме от Deadhorse отказа да пали. След многократни опити аз се отказах и чаках колегата да се върне--той носеше инструментите с него. Това се случи на 50 км от Whitehorse. След време той се върна, и попита какво е станало. Казах му, и започнахме да разглобяваме мотора край пътя. Махнах багажа, след това страничните пластмаси, след това седалката, след това пластмасите покрай резервоара, и накрая резервоара, за да стигна до свещта...
Аз се уморих само докато написах това, какво остава за тогава Освен това вече беше около полунощ. Комарите след кратко време се настаниха където намериха възможност да хапят. Не мога да си спомня кога за последен път изредих толкова цветисти изрази...
Един индианец мина с пикапа си (като че ли в БГ се нарича джип) и каза ако искаме да бутнем мотора в ремаркето, ще ни закара до града. Взехме му номера за всеки случай. Запознахме се, името му беше "О" (като буквата). Питах го и втори път, защото си помислих че не разбрах когато си каза името първоначално. Скоро мина и друг индианец, който ни предупреди че по пътя има гризли, на около 4 км от нас. Благодарихме му сърдечно за загрижеността. Колегата започна да проверява електрическата система. Накъсо, изкарахме лулата на свещта (лула ли се казва?), вкарахме я отново, и мотора запали!!!
Това е. Не знам какво сме поправили, ако въобще поправихме нещо, защото оттогава досега мотора си работи нормално, без да ми е правил проблема с угасването и запалването по време на движение. И до днес се чудя, но тогава останахме на пътя около полунощ.
Най-накрая около 1 сутринта стигнахме до Whitehorse. Уморени и ядосани, намерихме долнопробен мотел на висока цена. Не беше добро решение--наложи се да оставим моторите навън, където имаше някакъв досаден характер който все ги поглеждаше и гледаше да изпроси бира. Това беше единствената неприятна среща с канадец в продължение на 1 месец.
Някои данни от този ден:
Тук някъде видяхме гризли покрай пътя. Имаше колега зад мен, който спря да я снима. За съжаление аз не го направих.
Но пък затова доста по-късно аз бях впечатлен от залеза. Спрях настрана, изгасих мотора, и приготвих фотоапарата за да запазя тази снимка:
Тази снимка ми излезе доста скъпо, затова се надявам да се хареса... След като прибрах фотоапарата, аз опитах да запаля мотора... Хммм, още веднъж, аз опитах да запаля мотора...
Никакъв резултат. Най-накрая мотора след всичките тия проблеми когато тръгнахме от Deadhorse отказа да пали. След многократни опити аз се отказах и чаках колегата да се върне--той носеше инструментите с него. Това се случи на 50 км от Whitehorse. След време той се върна, и попита какво е станало. Казах му, и започнахме да разглобяваме мотора край пътя. Махнах багажа, след това страничните пластмаси, след това седалката, след това пластмасите покрай резервоара, и накрая резервоара, за да стигна до свещта...
Аз се уморих само докато написах това, какво остава за тогава Освен това вече беше около полунощ. Комарите след кратко време се настаниха където намериха възможност да хапят. Не мога да си спомня кога за последен път изредих толкова цветисти изрази...
Един индианец мина с пикапа си (като че ли в БГ се нарича джип) и каза ако искаме да бутнем мотора в ремаркето, ще ни закара до града. Взехме му номера за всеки случай. Запознахме се, името му беше "О" (като буквата). Питах го и втори път, защото си помислих че не разбрах когато си каза името първоначално. Скоро мина и друг индианец, който ни предупреди че по пътя има гризли, на около 4 км от нас. Благодарихме му сърдечно за загрижеността. Колегата започна да проверява електрическата система. Накъсо, изкарахме лулата на свещта (лула ли се казва?), вкарахме я отново, и мотора запали!!!
Това е. Не знам какво сме поправили, ако въобще поправихме нещо, защото оттогава досега мотора си работи нормално, без да ми е правил проблема с угасването и запалването по време на движение. И до днес се чудя, но тогава останахме на пътя около полунощ.
Най-накрая около 1 сутринта стигнахме до Whitehorse. Уморени и ядосани, намерихме долнопробен мотел на висока цена. Не беше добро решение--наложи се да оставим моторите навън, където имаше някакъв досаден характер който все ги поглеждаше и гледаше да изпроси бира. Това беше единствената неприятна среща с канадец в продължение на 1 месец.
Някои данни от този ден:
Коментар