Дивото зове 2011

[mohera]

От: Дивото зове 2011

Тея "харлей" ще излезе, че само на легендата за тях се крепят .


Екстра е, а когато и групата/спътниците се увеличават би следвало да има по-голямо разнообразие и нови преживявания, но не е задължително да са само приятни.

[churov]

От: Дивото зове 2011

Колега! Не -Приятелю , прочетох всичко на един дъх - така както някога четях Лондон (пояснение за не разбралите -Дж.Лондон )
Благодаря ти от сърце ,че ни заведе там за където повечето мечтаем ,а надали някога ще имаме възможността да отидем! Велики сте!

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

с какъв фотоапарат си снимал? готини снимки.

Апаратът е евтин Panasonic DMC-F2, който бях закупил по време на продажба с намаление. Общо взето гледах да има Leica оптика, а и макрото на Panasonic обикновено ми харесва.

Колега, по-рано съм дал грешна информация--тази камера има Lumix Vario оптика.

[Purple Elephant]

Ден 20--2Юни

Сутринта аз и колегата станахме рано, за да тръгнем от Coldfoot и да стигнем до Fairbanks. Andy и Phil взеха стая в мотела. Би трябвало да добавя малко информация, за която забравих по-рано... Докато прекарахме няколко дни във Fairbanks преди да потеглим по Dalton, ние закупихме билети за ферибота от Prince Rupert, Британска Колумбия до Vancouver Island (остров Ванкувър). Билетите ни бяха за 6 Юни и ако не се появим, изгарят. След като изгубихме един ден в Deadhorse когато се върнахме там заради снега, а след това и още един по Dalton с аварии, това ни остави 4 дни да изминем 1700 мили (2720 km).

Преди да тръгнем, отделих време за кафе и баня. Не се знае кога ще мога да ползвам баня отново

Докато бях там, Jack и жена му, които бяха на лъскавото BMW, като че ли тичаха към мотора, казвайки набързо: "Довиждане, радваме се че се видяхме отново, успех..." След всичките проблеми които имахме вчера аз също бих избягнал такива като нас...

Накрая тръгнахме, знаейки че ни чака доста път, но не изпуснахме шанса да направим снимки. На връщане спряхме на Полярния кръг:

[Purple Elephant]

Ден 20--2Юни

Hotspot cafe

На връщане спряхме отново на кафето Hotspot. Аз поръчах солидна закуска, този път без бира. Нямаше как, дори тази която носех беше свършила

Ако нещо не е харесано, може да се ползва този бутон за да се направи оплакване:



Освен това в тоалетната ни е напомнено от надпис, че "не е толкова дълъг колкото си мислим", и да се приближим.

Аз купих сувенири, между които и чаша на която пишеше "I survived the Dalton." Не посмях да изкушавам съдбата и не я купих на отиване, но на връщане си я позволих.

Спряхме и на бензиностанцията до моста на река Yukon, за да заредим за последно преди да стигнем до Fairbanks. Уцелихме най-неподходящия момент когато имаше куп туристи от автобус, и колегата беше питан от бабичка дали не иска в момента да е на Harley... Доста дълго чакахме на опашка за да платим закупеният бензин. Този нашарен мотор също беше там:



Nамерихме и подходящо място да направим снимки до нефтопровода в Аляска, който се протяга от Deadhorse до Valdez по цялата дължина на щата:



Колегата нагласява фотоапарата:



Докато се оглеждах наоколо, нещо изпръхтя край мен. Живота намира начин да си върви:



Спряхме и в началото (за нас вече края!!) на Dalton Highway:

[Purple Elephant]

Ден 20--2Юни

Fairbanks

Стигнахме отново във Fairbanks рано вечерта, около 5-6 часа. Първата ни задача беше да намерим автомивка и да измием моторите от калциевият слой.
Намерихме автомивка. Там колегата се заговори с двама човека в камион, които са питали: "Вие ли сте мотористите от Dalton, които имаха проблеми по пътя?"
След това се обади в къщи. Докато беше на телефона, се обърна и каза: "Полицията те търси..." Моля?!?! Оказа се че SPOT сигнала който е изпратил предната вечер не е бил получен от жена му. Тя се е разтревожила, и се обадила в полицията във Fairbanks. Оттам са потърсили информация за мотористи с проблеми, и че ще ни потърсят със самолет.

Шефа съответно е оставил няколко съобщения на моя телефон, от рода на: "Ако имате възможност се обадете защото чухме че сте имали проблеми и се чудим дали сте живи." А сега де... Както и да е обадих се да кажа че всичко е наред. Също така научих че и колежката от Вашингтон се е обадила за да ме поздрави с успешното интервю и че заминавам за Русия. А аз още веднъж: Моля?!?!

След като успокоихме всички, които се тревожеха за нас, се заехме с работа:





Също така почистих и въздушният филтър. Беше и време да сменя маслото, и се понесохме към Walmart. Оттам отказаха да ми услужат с леген за масло, и трябваше да купя нов и да го ползвам веднъж. Явно миналият път сме прекалили, или просто някой друг е на смяна.

Не можах да повярвам на очите си кого срещнахме отново:



Andy и Phil!! След сърдечни поздрави, ги запитахме какво е станало. Те са спали до обяд, въпреки че са сложили часовник да ги събуди в 6 сутрин... Когато погледнах Харлито, имаше отново спукана задна гума. Казах на Andy, той не знаеше.

[Purple Elephant]

Ден 20-- 2Юни

След всичко това, ние решихме да продължим вместо да оставаме във Fairbanks. Вече закъсняхме с 2 дена, и ако можем да наваксаме дистанция, ще можем да хванем ферибота. Казахме на Andy и Phil че ще останем на къмпинг по пътя, и ще вържем оранжева лента да покажем къде сме. Поехме отново. Мотора ми отново имаше проблеми, като угасваше и запалваше.

Изминахме около стотина мили и започнахме да търсим място за престой през нощта, което не отне дълго:





Лос ме изненада след като преминах завой, но се разминахме. Върнах се до главния път и оставих оранжевата лента и бележка за Andy и Phil.

Някои данни от този ден:

[aldr]

От: Дивото зове 2011

Супер приключение. Чакаме продължението.

[fozy]

От: Ден 20--2Юни

......... Също така научих че и колежката от Вашингтон се е обадила за да ме поздрави с успешното интервю и че заминавам за Русия.....
.....

Мисли му ако не направиш там някое "птрипче" което да споделиш тук.

Твоя разказ и Дакар е моето упование в тези зимни дни. БРАВО

[Alexr]

От: Дивото зове 2011

Бях сигурен за одобрението докато четях, че ще имате интервю. Ако сега сте в Русия не планирате ли някое мърдане по безкрайните простори там?

[Veselin Monkov]

От: Дивото зове 2011

Обаче там ако си загубиш портфейла като колоездача......

[valentin46]

От: Дивото зове 2011

Браво колега!
Много хубава тема,и чудесни снимки!
Поздравления!!!

[Purple Elephant]

От: Дивото зове 2011

Колеги, благодаря най-искрено за сърдечните отзиви и интересът Ви към темата.

Надявам се уикендът да Ви намери в отлично здраве и добро настроение

[Purple Elephant]

Ден 21--3 Юни

На следващата сутрин успяхме да станем сравнително рано. Целта беше да стигнем обратно до Whitehorse, Yukon, където се бяхме намерили отново с Дики преди време. Макар че ми се искаше да разгледаме нови места, пътят за връщане минаваше отново през Whitehorse. През Западна Канада и Аляска няма голям избор при избиране на маршрут--вариантите са общо взето само 2-3. Разстоянието дотам беше около 510 мили.

За съжаление не успяхме да се видим с Andy и Phil отново. Те или останаха във Fairbanks, или ни подминаха през нощта. Разполагаха само с 3-4 дни за да стигнат до New York.

Delta junction

Първата ни спирка за деня беше в Delta Junction, където и свършва знаменития Alcan Highway:



Някъде в началото ние се снимахме на миля Номер 0, и сега не пропуснахме възможността да направим снимки и на края. Общо взето заредихме и спряхме до информационния център за да купим по някой сувенир. Много мотористи се снимат със статуите на комарите, но ние не успяхме, защото имаше по-големи мераклии:


Интересно беше да се научи как се чисти нефтопровода който минава през Аляска. Тези машини минават 6-7 мили, за да почистят восъчно-подобна материя образувана от нефта, който е доста по-охладен когато протича през нефтопровода:



Tok

След това продължиме към Tok. Насрещният вятър беше брутален. Бях дал пълна газ, а мотора едва-едва се движеше напред. Струваше ми се, че ако мотора вървеше малко по-бавно, би тръгнал назад. Скоро се наложи да спрем и заредим отново, и се оказа че изминахме едва около 30-35 мили за галон (~ 8l/100 km).

Както и да е, стигнахме до Tok, и отново спряхме пред ресторанта Fast Eddy's, известен с мотористи (http://www.facebook.com/fast.eddys). Да си призная, не разбрах какво толкова специално имаше там--сандвичи и пица, и баби дето се показват рано за да ядат с намаление... Колегата си поръча горещ шоколад:



След като излязохме оттам, се засякохме с група мотористи на BMW-та. Взели са ги под наем, и ще посетят Канада.

[Purple Elephant]

Ден 21--3 Юни

Скоро след Tok започнахме да имаме проблем с умора. Колегата разумно реши да спрем за почивка. Аз постелих найлон и заспах, със шлем и ръкавици:



Около 90 мили по-късно наближихме границата с Канада. Митничаря събра всички мотористи заедно, и ни пита общо. Така се запознахме с Джон, от Oregon, който беше на V-Strom. Казахме на митничаря че имаме билети за ферибота и Джон се заинтересува. Скоро говорихме само помежду си, при което митничаря махна отчаяно с ръка да минаваме.

Някои моменти от Alcan Highway:





Беше интересно да видим шпертлатовата кола. Тези не ги бях виждал откакто живях на източното крайбрежие: