Дивото зове 2011

[Purple Elephant]

Ден 25--7 Юни

Караме на Юг:





Пътя следвайки океанското крайбрежие не се оказа добро решение. Имаше гъст трафик и докато аз го толерирах, колегата беше готов да си прегризе лакътя... Качихме се на магистралата и мръднахме доста по-бързо.

След време спряхме да заредим отново, във градчето Fanny Bay. Заредих, и влязох да платя. Оказа се, че съм влязъл през служебния вход, който интересно се намираше към улицата. Изведнъж се оказах зад тезгяха Както и да е, хубавицата там не ми направи забележка, и аз платих и излязох. Седнах на външната маса с две дами в лятно облекло. Едната от тях се оказа майка на момичето зад касата. Тя ми направи забележка че не съм уцелил правилния вход, и като че ли всички гледахме с хумор на ситуацията. Запознахме се, и те започнаха да ни разпитват откъде сме, и колко сме пътували.

Разказахме нашата история набързо, и дамата която ме скастри възкликна: "Ей виж, тези момчета са като Charley и Ewan!!!" Гледали са дисковете и са големи почитатели. Аз се въздържах и не казах: "След малко и Клаудио ще пристигне..." Питахме ги къде да хапнем, и тя отново възкликна: "The FBI!!!" Ние с колегата се погледнахме объркано, а тя обясни: "Това е Fanny Bay Inn, а не ФБР.." Аааа, ясно... На тръгване ги питах коя от тях идва с нас Получих отговор от рода на: "Мъжа ми се прибира скоро..."

[Purple Elephant]

Ден 25--7 Юни

Скоро намерихме и ханчето, което се оказа популярно с мотоциклетисти:



Съжалявам че не купих такава тениска:



Сервитьорката/барманката беше като кукла, очите ми останаха в нея... Питах я какво би трябвало да си поръчам тук, и тя ми каза че стридите тук са специалитет:



Когато плащахме сметката, тя донесе машинката за кредитните карти при нас. В същото време успя да си пусне косата и да се наведе над масата... Притъмня ми пред очите. Платих цялата сметка, а мисля че също така оставих и толкова бакшиш. Все пак успях да щракна снимка незабелязан:



Това е сайта на ханчето:

http://fannybayinn.com/

[Purple Elephant]

Ден 25--7 Юни

След като си оставих очите, сърцето, и портфейла, потеглихме към западната част на острова.



Скоро пътя минаваше през гъсти гори с гигантски дървета:



По едно време умората ме налегна. Опитвах се да се боря, и тръсках глава. Скоро умората победи и заспах... Когато отворих очи видях че съм в другото платно, на път да прегърна един от тези:




Веднага се прибрах в моето платно. Като че ли умората внезапно изчезна. Продължих да карам изтръпнал...

Скоро стигнахме и до Port Alberni, красив град в сърцето на остров Ванкувър:

http://www.hellobc.com/port-alberni.aspx

Докато минавахме през централната част, спряхме на светофар. Колегата беше пред мен. Светна зелено и потеглихме, но не задълго. Няколко метра след това колегата дръпна настрана, а и аз зад него. Той се обърна и каза: "Веригата ми я няма..."



Аз се залях от смях: "Флинтстоун, ти как стигна от Северния океан до тук?"

Той изтича назад до светофара да търси верига:

[Purple Elephant]

Ден 25--7 Юни

Не мога да обясня как по същото време аз умирах да се смея. Той досега ми се подиграваше че все чистя моята верига, че ще я скъсам от чистене, и че той чака всеки момент моята верига да падне. Тя падна, ама на кого?

Оказа се че сме точно до бензиностанция, и тикнахме мотора там за да решим какво да правим... Звеното което съединява веригата се е скъсало:



Макар че имаше магазини наоколо, в Канада затварят рано вечер. Аз задействах да намеря помощ. Намерих интернет, след това и адреси за магазини с резервни части. Затворени... Колегата се обади на жена си, за да и каже че сме по пътя с авария. Поне бяхме в града, и хотели колкот щеш...

Изненадващо, аз не бях разтревожен. Излязох на улицата и махнах на минаващи колеги:



Да ви запозная с Кен, Дейвид и приятелката му която е зад него. Обясних положението. Кен ми каза: "Сега всичко е затворено, но ела с мен до моята работилница, аз сигурно имам тази част" ОК, карам зад него. Стигнахме до работилницата, той се порови, намери едно което като че ли ще пасне, и айде обратно.

Колегата се зае да монтира веригата:



Съединението пасна!!! Невероятни хора!!! По-малко от час по-късно и сме готови отново за път. Да ви запозная и с героя на деня--Кен, индианец:



Кен посещава Стърджис всяка година и минава през Монтана. Казахме му да се обади за да се видим когато минава. Поне да го почерпим с бира.

Кен и Дейвид дори ни придружиха до магазин, който те препоръчаха. Планувахме да спрем там на връщане за да сменим веригата. Не моята, а на колегата Чистил съм я аз много...

[Purple Elephant]

Ден 25--7 Юни

Продължихме към западното крайбрежие, като пътя беше с многобройни остри завои. Може да се видят на тази карта:

http://www.google.com/maps?q=port+al...src=6&t=h&z=11

Аз едва не катастрофирах минавайки през един от тях, навлязох много бързо... Започна да се здрачава и да става студено.

Стигнахме и до Long Beach, където останахме за вечерта. Някои изгледи от Long Beach, остров Ванкувър:







Някои данни в края на деня:

[petar_ray]

От: Ден 25--7 Юни

Скоро намерихме и ханчето, което се оказа популярно с мотоциклетисти:

Когато плащахме сметката, тя донесе машинката за кредитните карти при нас. В същото време успя да си пусне косата и да се наведе над масата... Притъмня ми пред очите. Платих цялата сметка, а мисля че също така оставих и толкова бакшиш. Все пак успях да щракна снимка незабелязан:



/

Явно морския полъх те е превзел. По-рано не споменаваш какъв си палавник.

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Ден 25--7 Юни

Явно морския полъх те е превзел. По-рано не споменаваш какъв си палавник.

Е па то човек търпи, търпи, все пак ден-25ти е!

[petar_ray]

От: Ден 25--7 Юни

Е па то човек търпи, търпи, все пак ден-25ти е!

Е, хубавицата си я бива. Сигурен съм, че знае как да те накара да си изгубиш и портфейла и очите, и сърцето.
Ама, нали за това живеем

[Purple Elephant]

От: Ден 25--7 Юни

Явно морския полъх те е превзел. По-рано не споменаваш какъв си палавник.

Прав си колега--и аз това си помислих докато писах събитията за деня, но нали все пак бях на остров...

[iopy]

От: Дивото зове 2011

Бих искал и аз да се присъеденя към многобройните поздравления към автора.Все пак това е огромното предимство на форума след невероятното удоволствие от прочетеното да кажеш едно голямо БЛАГОДАРЯ.

[ValPop]

От: Дивото зове 2011

Срахотно! Благодаря на автора, че ни прави съпричасни с това пътешествие! С нетърпение очаквам следващия "епизод".

[nvelikov]

От: Дивото зове 2011

Здравейте,
доста време седя и мисля как да изкажа възхищението си от целия репортаж и накрая се сетих....
с две думи НЯМАМ ДУМИ . Колега благородно ти завиждам за цялото това преживяване , да си жив и здрав и очакваме следващи репортажи.

Поздрави и успех във всичко .

[Purple Elephant]

Ден 26--8 Юни

За разлика от предишната, тази сутрин се събудихме раничко--около 8, може би 8:30. Наблизо имаше тоалетни с всичко необходимо, даже електрически контакти. Аз заредих батериите на фотоапарата и телефона докато се приготвях.

Не пропуснах възможността да се огледам отново наоколо.

Мъглив Тихоокеански бряг:



Обърнах се назад и се стреснах--имаше човек зад мен. Не го бях чул когато се е приближил... Попита ме нещо от рода на: "Красиво е, нали?" Запознахме се и започнахме разговор. В един момент той попита дали се спали на палатка тук. Казах му, че да. Той отвърна че не било позволено. Хммм, ние снощи си платихме... Наскоро са въвели нов закон, който позволява да се остане на къмпинг по провинциални паркове дори ако има забрана, но аз не влязох в спор.

След като се приготвихме, карахме до Тофино (http://www.my-tofino.com/gallery.htm) за да заредим и да намерим кафе.

Намерихме кафе



След това си направихме труда да разгледаме селището:



Като че ли нямаше какво толкова да се гледа. Обърнахме моторите обратно първо на Юг, а след това на Изток. Целта ни за днес беше да хванем ферибота обратно до континента и да разгледаме каквото има по пътя. Колегата също така искаше да закупи нова верига.

[Purple Elephant]

Ден 26--8 Юни

На връщане аз отново имах ситуация "на косъм" минавайки през острите завои. Имаше някакъв залепен зад мен който караше агресивно, съответно и аз налетях в завоя с по-голяма скорост. Трябва да престана да си пробвам късмета...

Отново простигнахме в Port Alberni, където спряхме до Austin's motorcycles за да сменим веригата на колегата. Умрях от смях когато видях написаното при влизане в магазина:



Направих тази снимка за да я покажа на жената на колегата.

След смяната на веригата спряхме в провинциалния парк McMillan, за да разгледаме гигантските дървета:





Както вече за нас е нормално, без усилие срещнахме нови приятели:



Оказа се че човека е глухоням. Той умираше от желание да ни каже нещо, и "разговаряше" с колегата надълго и нашироко. За съжаление диалога като че ли се състоеше най-вече от усмивки и кимане, но понякога като че ли това е най-важното.

[Purple Elephant]

Ден 26--8 Юни

След парка спряхме в Coombs:



Coombs се слави с пазара, който е покрит с тревен покрив. На покрива се отглеждат кози:




Не удържахме дълго на кулинарните изкушения:





Ресторанта с козите: