Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Памир - 2025

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #46
    Първоначално публикуван от ВладиЧ Преглед на мнение
    И така на 13-ти август рано сутринта тръгнахме от Бишкек към Ош. Но понеже това разстояние е 690 км нямаше начин да го минем за един ден…
    Тук да вметна, че това е възможно да се мине и за един ден.
    Пътят наистина минава през високи места но няма технични или лоши участъци.

    Обаче не си струва заради красивата природа и особено ако се минава от там за първи път!

    Аз опитах на връщане да го взема за един ден понеже ме беше трето минаване.
    Обаче не успях заради лошо време и пак стана както обикновено за 2 дни.
    Буря на 3000м не е приятно преживяване и щеше да убие удоволствието.
    Тоест уж може но в случая планината не ме пусна!
    Враг усраине

    Коментар


    • #47
      И преди да продължим нататък да спомена някои важни неща за Киргизстан и Бишкек. Киргизстан е най-развитата от всички станове. Навсякъде има пост терминали и може да се плаща с карта, или направо с телефона. Лично аз, когато бях в някакво квартално магазинче от 20 квадрата с разни зеленчуци и плодове видях една жена, която си купи връзка лук и плати на касата с телефона си. На мен това ми се стори прекалено, но беше факт. Освен това много важно нещо. Ако искате да сменяте пари и валута в Киргизстан задължително това трябва да са едри копюри банкноти. Доларите трябва да са 50, а понякога и на тях се мръщят, или задължително да са нови банкноти от по 100 $. Дребни не искат. По 5-10-20 $ никой няма да ви обмени, а да не говорим пък за по 1 $. Същото е и с еврото. Искат нови банкноти от 50 евро нагоре. Даже и по 50 евро банкноти може да не вземат, а от 100 нагоре... Не знам, каква е тази схема в Киргизстан, но е факт. За Таджикистан и Узбекистан такова нещо не важи. Там можеш да плащаш, или обменяш, ако искаш само по 1 $ цялата сума, която ти трябва.
      Цените в Киргизстан на храните и напитките, особено в по-големите градове са същите, както в България. Вече в Таджикистан и Узбекистан е малко по-евтино. Бензина в Киргизстан е към 1 $ литъра за А 95 и почти навсякъде го има, както има и много бензиностанции. Хотела в Бишкек - Салют стандартна стая за един човек на нощ струваше 3200 сома, или 32 евро.
      Там в хотела Салют, до като чакахме моторите си проведох много интересен разговор с един от местните, които помагаха на Кщищоф, около моторите. Било му много интересно да види българи в този хотел. До сега българи в този хотел не били отсядали.
      – Е сега вече, като знаем къде е базата на Кщищоф в Бишкек, ще дойдат и други българи в този хотел. Обясних му аз.
      – Ти на колко си години? Ме пита киргизът.
      – На 71.
      – А колко жени имаш?
      Примигнах няколко пъти и отговорих. Ами една...
      – А къде е жена ти? Пак пита.
      – В България.
      – А защо не е с теб?
      – Е тя на тези години вече не си пада по разходки с мотоциклет...
      – Аз - вика - Бях в България преди години, но не ми хареса...
      – И какво не ти хареса в България?
      Пътувал от София до Варна и не му харесало, че от страни на пътя имало само хълмове обрасли с гори... Той в същност използва руската дума "сопки", което е малко повече от хълмове. Предположих, че става въпрос за Средна гора и Стара планина.
      – Но София и Варна бяха красиви градове. Допълни киргизът.
      Те там в Киргизстан и особено в Таджикистан, почти нямат гори. Само едни голи огромни баири, които поне в Киргизстан са зелени.
      Не сетих да го питам той, колко жени има...
      И сега да продължим нататък към езерото Токтугул.

      Из Киргизстан.




      Част от езеро Токтогул.






      Езеро Токтугул.



      След като подминахме езерото стигнахме до малко градче наречено Каракул. Там в гест хаус "Мостът" взехме две стаи по 2500 сома стаята, или по 25 евро, където преспахме. На другият ден вече щяхме да гоним град Ош.
      Последно редактирано от ВладиЧ; 30-08-25, 07:47.
      Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
      Златомир Попов - Forry

      Коментар


      • #48
        Системата на Киргизия за електронно плащане си нарича ELQR и е на съвсем различен принцип от плащането с електронен портфейл, каквото ние ползваме.
        Пак е с телефон но е базирано на QR код, генериран от търговеца..
        Няма нужда от банкова карта (физическа или електронна) но естествено трябва да имаш банкова сметка.

        Този начин на плащане НЕ е приложим за чужденци или поне така си мисля.

        Естествено има ПОС терминали работещи с VISA но не са така масови както горната система.
        С нея наистина може да си платиш дори пикането в обществен нужник!

        Аз нямам Master Card но на няколко места станах свидетел като обясняваха на чужденци, че не работят с този система.

        Банкоматите в Киргизия ползват стандартна пластика но не мога да твърдя със сигурност пък е мисленето не ми е специалност!
        Е Владич е спец по банкоматите и той може да сподели ценен практически опит

        П.С:

        И като споменах за пикане по-горе - още особености, свързани по-скоро не толкова с региона колкото с религията.
        На много места, особено в провицията влизането в помещение, дори в хотел не е редно са се прави обут - събуваш се на входа.
        В юртите, които в планината се ползват за всичко - също задължително без обувки.

        Личната хихиена за разлика от обществената е традиционно на много високо ниво.
        Във всяка тоалетна има вода за хигиенни нужни, порцеланов трон със сифон е обичаен.
        За мен не би било нищо впечатлително но това вече беше:

        Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Screenshot 2025-08-30 070424.png
Прегледи:224
Размер:500.7 КБ
ID:7009167

        Нов левел, никъде не бях виждал сифон за подмиване (предполагам) на точно такова място
        Последно редактирано от Esper; 30-08-25, 08:21.
        Враг усраине

        Коментар


        • ВладиЧ
          ВладиЧ коментира
          Редактиране на коментар
          Да стигнем до там...

      • #49
        14-ти август.
        До Ош имахме да минаваме някои и друг превал, както и да караме доста дълго по дефилето на река Нарин, за да се насладим на уникалният и цвят. Някои от куполите на дажмиите в Самарканд бяха облицовани с плочки със същият цвят.

        Река Нарин.










        И аз съм тука. На един от мостовете през Нарин.


        Малко превалче. Няма и 2000 м нмв.


        Монументът на Койчу Датка.




        И дедо Влади е тука с жълтия...

        И така след обяда стигнахме Ош. Настанихме се в този хотел с цена от 21 долара за стаята.

        Хотелът в Ош.
        Последно редактирано от ВладиЧ; 03-09-25, 08:37.
        Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
        Златомир Попов - Forry

        Коментар


        • #50

          Исках да сменя още малко пари за киргизски сомове. Хванах едно такси, за да ме отведе до обменните им бюра.
          Намерихме улицата с обменните бюра. В първото изобщо отказаха да се занимават и да купуват евро. Второто бюро също не работело с евро. В третото човека каза, че купувал евро, но едри копюри. А моите бяха 5 банкноти по 20 евро. 100 евро, ама на дребно според тях. Предложих му да вземе комисионна и след малко пазарлък ми даде 9500 сома вместо 1100. Издялка ме с 6 евро гада, ама нали все пак ги купи.
          Хванахме едно такси, за да ни откара до центъра на Ош. Човека беше някъде между 30 и 40 годишен. Разговорихме се. Той каза, че е работил към 15 години в Санкт Петербург в някакъв завод като шлосер. Получил повиквателна от военните в Русия. Взех си парите. - Вика - И на другият ден си тръгнах към къщи в Киргизстан. Какво ме интересува тяхната война?!?! Аз имам жена и деца. И сега човека кара такси в Ош.
          Никой не обича руснаците. Беше крайната констатация на таксиджията... Само белорусите ги обичат. Поправих го аз...


          Обществен парк в центъра на Ош.


          Атракциони в парка.


          Надписи по пейките.


          Вечеря в местен ресторант.
          Последно редактирано от ВладиЧ; 04-09-25, 14:51.
          Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
          Златомир Попов - Forry

          Коментар


          • #51
            15-ти август.
            На другият ден потеглихме от Ош към Сариташ.

            Започват пак превали.


            Превал.


            Киргизстан.


            Киргизстан.


            Киргизстан.


            И ние сме тука.


            Красив е пустият му Киргизстан.


            Катерим превала Талдик.


            Катерим.


            На върха на превала Талдик сме. Височина 3583 м нмв.


            Върха на превала.


            На върха на превала сме. От тук започва спускането от другата страна към Сариташ. Също е много атрактивно и стръмно, но няма панорамна гледка, както на изкачването.


            В Сариташ в гест хаус Акун платихме само легла по 18 евро леглото, свалихме страничните чанти и куфари и тръгнахме към базовият лагер на пик Ленин, сега Авицена.



            Последно редактирано от ВладиЧ; 03-09-25, 08:39.
            Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
            Златомир Попов - Forry

            Коментар


            • #52
              И така тръгнахме към Сари Могул да търсим моста през река Кизил за да хванем черният път към базовият лагер на Ленин.

              Река Кизил.


              Намерихме един мост през реката, но решихме, че не е тоя, който ни трябва. По спомените ми от това място мостът приличаше на железопътен, а не беше бетонов, като този.


              На грешният мост съм... След още няколко километра пред Кашка Су видяхме този мост, който ни трябваше.


              Отбивката е тук.


              От тук тръгва пътя за базовият лагер на Ленин.


              На моста съм.




              Пътя беше черен, не особено труден и тежък, но на места се газеха реки и имаше интересни моменти.


              Такива реки се газеха на места.


              Ще се справим няма начин.


              Пейзажът започна да се променя. Стана по-стръмно на места.


              Малко преди базовият лагер се появиха юрти на номади.


              Близо сме вече.


              Зад този завой на пътя е базовият лагер. Тук моторът вече ми е обърнат в обратна посока.


              Базовият лагер на Ленин на 3800 м нмв. Върхът е 7134 м нмв.






              Тръгвам обратно. Спирам при децата на номадите.


              Тъкмо прегазих тази речица. Там по-горе на широкото.


              Слизам надолу. Моторът ми е току що измит...


              Вечерта се прибрахме в хостела в Сариташ. На другият ден щяхме да влизаме в Таджикистан и Памир.





              Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
              Златомир Попов - Forry

              Коментар


              • #53
                16-ти август.
                И така тръгнахме към Памир.

                Пътя води направо към планините.




                Алайската долина е на 3000 м нмв. От едната и страна е Заалайският хребет, а от другата и страна е Алайският хребет. Красотата е неописуема. В момента, обаче имаше мътилка във въздуха и видимоста не беше хич добра. Но, каквото такова.






                Навлизаме в планините.




                Дедо Влади се кефи.










                Отиваме към киргизската гранична застава пред прохода Кизил Арт пас.








                Вече сме минали граничният пункт и заставата. Това в далечината е последният пункт за проверка на печатите от киргизска страна. След това започва прохода.


                Началото на прохода.


                А това е върхът на прохода Кизил Арт пас на 4282 м нмв. Не беше много лесен за изкачване. Освен това, ако завали дъжд там става почти непроходим този проход, поради червената глина по пътя.


                Дедо Влади на Кизил Арт пас.




                Това е картата на Таджикистан на върха на прохода и е показана схема на памирската магистрала М41. Разбира се всичко е напляскано с тъпите лепенки на идиотите... Все едно някой специално ще отиде там на това място, за да им зяпа глупавите лепенки?!?!


                Ето го и Мирослав на върха на прохода.


                А ето я и камбаната, която бие при лошо време, за да ориентира хората в района.


                Това вече е Таджикската застава след прохода Кизил Арт пас и тъкмо пристига група моторджии от към Таджикистан. Ние сме вече в Таджикистан.
                Последно редактирано от ВладиЧ; 03-09-25, 08:41.
                Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                Златомир Попов - Forry

                Коментар


                • #54
                  И така ние сме вече в Таджикистан и Памир.







                  Тази ограда, която се вижда на снимката е границата на Таджикистан с Китай. Тука съм в Китай! Виждате ли двата войника от патрула в дясно на снимката. Те вървят по М 41.


                  Както си карах по М 41 и гледам отворена врата в граничната ограда с Китай. Веднага завъртях мотор и влязох в Китай. Тука на тази снимка съм в Китай! До като се мотах и снимах видях в далечината да се задава граничен патрул от двама войника. Метнах се веднага на мотора и излязох пак на М 41 в Таджикистан, за да нямам неприятности с китайците. Кой ги знае, какво може да им скимне, ако ме хванат... Добре, че този патрул беше от таджики.


                  Вижда се ясно оградата по китайската граница. Това е поглед назад. Тази ограда ми е от ляво по посока на движението.


                  Памир.




                  Ето и тука се вижда ясно граничната ограда.


                  Поглед назад, там от където идвам.


                  Започвам спускане към езерото Каракул.
                  Последно редактирано от ВладиЧ; 30-08-25, 17:18.
                  Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                  Златомир Попов - Forry

                  Коментар


                  • #55

                    От долу се задава мотоциклет.


                    Оказа се италианец с приятелката си. Обясних му за прохода Кизил Арт пас и заставите. Бяха притеснени и бяха питали Миро за газенето на реки. Вярно, че имаше срутен мост на М 41 след Каракул и газихме реката там край него. Според Миро, явно някой ги беше наплашил все едно ще форсират Ефрат... Но не беше нищо особено там, а реката беше малка, и плитка с няколко ръкава. Газихме реки и на места по прохода Кизил Арт пас. Към базовият лагер на Ленин газихме доста по-сериозни реки. Не казвам, че е много лесно, просто и безопасно, но това си е част от приключението.


                    Памир.












                    Езеро Каракул в Памир.











                    Последно редактирано от ВладиЧ; 07-09-25, 09:01.
                    Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                    Златомир Попов - Forry

                    Коментар


                    • Esper
                      Esper коментира
                      Редактиране на коментар
                      С тези двамата и аз приказвах преди теб - взеха настоятелно да ми кимат и да ме спират!
                      Освен общите лафове се оказаха МНОГО сериозно притеснени заради газенето през барата около срутеният мост.
                      Това малко след Каракул в посока Мургаб.
                      Не знам кой ги беше наплашил така, все едно ще форсират Ефрат
                      Надявам се да съм ги успокоил - то смешна работа.
                      Водата реално нямаше и педя, към базовият лагер на Ленин се пресичаше по-сериозна бара.
                      Даже на връщане баш там за една бройка да се изплющя в нея, че вторият път я минах на джихад и вдигнах вода чак над каската

                  • #56

                    Част от село Каракул.


                    Част от Каракул.






                    Каракул означава в превод Черното езеро.




                    Миро край Каракул.


                    Табелата за началото на прохода оплескана с тъпите лепенки... Таджиките смениха името на Ак Байтал с Хушанг. В същност и двете имена означават в превод Белият кон, но на различни езици.


                    Ето това е върха на превала на прохода Белият кон на 4655 м нмв.


                    Гледка от върха на прохода.




                    Започвам да слизам.


                    Горе в ляво е Ак Байтал. А аз снимам памирската красота.




                    Вечерта сме вече в Мургаб на 3900 м нмв.


                    Спахме в този гест хаус с цена 230 сомона (23 долара) със вечеря и закуска.
                    Последно редактирано от ВладиЧ; 31-08-25, 11:47.
                    Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                    Златомир Попов - Forry

                    Коментар


                    • #57
                      Вярно, че имаше срутен мост на М 41 и газихме реката там край него. Но не беше нищо особено, а и реката беше малка, и плитка с няколко ръкава. Това го бях забравил. Към базовият лагер на Ленин имаше по-сериозни реки. Газихме реки и на места по прохода Кизил Арт пас. То си е част от приключението.
                      Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                      Златомир Попов - Forry

                      Коментар


                      • #58
                        Те питаха дали в ляво или в дясно да форсират реката?!?
                        Трябваше ми време да разбера какво всъщност питат - дори в един момент си помислих, че питат за Бартанг

                        Та не е лошо човек да е информиран.
                        Но трябва да се слуша КРАЙНО информативно.
                        Понеже света не е изобщо черно/бял.
                        Черното за някой е сиво за мен!
                        Враг усраине

                        Коментар


                        • #59
                          17-ти август.
                          В първите ни планове за това пътешествие бяхме предвидили освен отбивката до базовият лагер на Ленин да минем и през долината Бартанг в Памир. Това е около 400 км офроуд, като в половината от него няма никой, а само реки без мостове и друга памирска красота. За другата половина от 200 км вече в по-ниската част имаше някакви махали, села и кошари, които започваха от Кудара до Рушон, който вече беше на пътя Хорог - Калайкхум. Бензин там няма освен в Рушон. Та планът ни беше да заредим в Мургаб, там туби, шишета, каквото имаме и да се върнем от Мургаб обратно към Каракул. Там някъде по средата на този път беше отбивката за Бартанг. Когато отивахме към Мургаб я видяхме тази отбивка. Проблемът на Бартанг е, че се газят много реки, някои от които хич не са малки и плитки. Всичко зависи от времето и топенето на снега по високото. Ако нивото на тези реки е високо, просто не може да се мине, но това се разбира, след като вече си навлязъл дълбоко в тази долина на Бартанг.
                          Когато бяхме в Бишкек разговаряхме с Кщищоф Самоборски и му споделихме плановете си. Той каза, че този план не е добър. Ако закъсате, не можете да преминете реките ще трябва да се връщате и качвате обратно към Каракул и Мургаб. Бензинът няма да ви стигне и ще изпаднете в много лоша ситуация. По-добре отидете до Рушон, заредете гориво и карайте нагоре по долината. Там са селата и махалите до Кудара. Местните ще ви кажат, дали изобщо е проходимо нагоре и дали може да се мине в момента. Ако не може ще се върнете пак в Рушон. Така и решихме да действаме.
                          От Мургаб тръгнахме надолу по М 41 към Хорог.

                          Утро в Мургаб.


                          Бензиностанция в Мургаб. Бензинът беше А 92 и струваше по 1 евро литъра, за разлика от долу в ниското, където струваше малко под долар литъра.


                          Довиждане Мургаб.


                          По М 41 из Памир.








                          Асфалт е, ама не съвсем...






                          Тука пътя от прохода Кхаргуш се слива с М 41. През 2023 година дойдохме от тука през този проход. Височината е малко над 4300 м нмв.


                          Има и такива участъци по памирската магистрала.


                          Ето още един такъв участък.


                          И аз съм тука.


                          Спускам към Хорог.


                          Памир.


                          Тука съм с екипа за дъжд, че преваля няколко пъти. Имаше и много силен вятър. Големият цирк беше, до като си обуя панталоните от екипа за дъжд. Вятърът развяваше проклетите панталони, като знаме и изобщо не можех да ги обуя прав. Тогава легнах на чакъла, затъркалях се по земята и успях да ги обуя тези панталони. Весело клипче щеше да се получи, ако имаше кой да ме снима, как се търкалям по земята, като юндолска мечка..




                          Това е горното течение на река Гунт, която тече през Хорог.


                          Река Гунт.


                          Ето това е пак река Гунт, но вече в Хорог.


                          Хорог и Гунт.


                          Ето в този хотел "Заря", който е със синият покрив над река Гунт спахме в Хорог. Стаята струваше 350 сомони, или 35 долара със закуската.


                          Е това е входа на хотел Заря в Хорог. Миро освен неговата Хонда е снимал група румънски мотори, които отиваха нагоре към Памир. Имаше Триумф, Ктм, Тенере 700, Априлия Туарег... Никой от тях не ме впечатли с изключение на новото BMW R 12 GS. Е те това е мотора, за който може да си го позволи!!! Гледах в Бишкек и БМВ R 1300 Adventure, но подобен гюм и ботур с 30 литров резервоар е много далече извън представите ми за мотоциклет...
                          Последно редактирано от ВладиЧ; 03-09-25, 08:43.
                          Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
                          Златомир Попов - Forry

                          Коментар


                          • #60
                            Екстра сте си пракарали.
                            А за последната снимка...тамън я гледам и си викам кога излезе тоя мотор,кога го закараха там.(бмв-то имам на в предвид).
                            Много компактен изглежда на фона на всички останали в предвид,че е и с 1200цц мотор.
                            Записвам си да му седна като имам време.
                            Няма страшно в умирачката...
                            Страшното е да си жив!...

                            Коментар

                            Активност за темата

                            Свий

                            Тук са 8 потребители онлайн. 7 потребители и 1 гости.

                            Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                            Зареждам...
                            X