Памир - 2025

[Esper]

...


Езерото на Амударя...

Местните му казват море.
На няколко пъти казаха, че трябва да заобиколим "морето".
Реално бяхме зад баира на снимката, там има също граничен пункт.
Но той се оказа един от многото, които са само за местни.
Има дори такива пешеходни - преди 2 години се набихме на такъв

По прицип по времето на СССР всички тия пунктове са били просто пътища.
После като са надрискали границите през тях са наджвъкали пунктове а голяма част от тях са с особености.
И човек трябва предварително да се информира кой точно може да ползва!

Ние не трябваше да минаваме изобщо от там и не си направих труда да проверя.
И за пореден път хухъля ни нахендри

[ВладиЧ]

Езерото на Сърдаря. Поправих го.

[ВладиЧ]

И така подкарахме в жегата из Узбекистан. Пътищата бяха широки, но с не особено добър асфалт. И когато дойдеше населено място започваха светофарите и източната бутаница през пазарите, та не можехме да развием висока средна скорост. Помня, че минах през кръстовище с табела наляво Ташкент към 220 км, а надясно Фергана към 150 км. Свих към Фергана, а след известно време по табелите хванах на изток към Андижан. От Андижан до Ош е към 30 км, като граничният пункт е точно пред Ош. Пристигнах там към 19,30 часа. Вече започваше да се смрачава. Добре, че този пункт работи денонощно. Минах през разни гишета с разни бележки в ръка. Провериха ми формално и багажа. Накрая трябваше на някакво гише да ми регистрират мотора. Там на стъклото имаше някаква кръстословица (QR код), хората я снимаха, показваха си телефоните и минаваха. Аз, едно че батерията на телефона ми беше изтощена и второ бях с киргизската карта вътре, така че снимката на кръстословицата нямаше, как да се получи и да даде данните ми за мотора. Ошашках се. Дадох му на оня талона и документа за мотора с печата от киргизите, когато влизах в Таджикистан, а също и застраховката, а оня ми сочи телефона и ми връща документите. Да ви пикая на телефонната история... Помолих едно момче да ми помогне. То с неговият телефон вкара данните на мотора ми, името ми от паспорта и там всичко, каквото трябва в неговият телефон, снима кръстословицата и показа всичко това на чиновника. И работата взе, че стана. Регистрираха ме. Момчето се мота с мен над 10 минути. До като му благодаря и бързо изчезна някъде. Тия телефонни схеми създадени за "улеснение" определено много ме напрягаха.
Това беше последното препятствие, за да мина тази граница. Вече беше към 22,00 часа. Миро ми беше пратил на ватсапа името на хотела. Тъкмо разпитвах един таксиджия за този хотел, който ми обясняваше, от къде да мина и видях Миро с мотора. Беше се върнал да ме посрещне. Хотелът беше наблизо до граничният пункт и беше преди град Ош. На няма и километър и половина от пункта.
Та днес вместо да караме 300 км и да стигнем Ош след обяда, карахме над 500 км и пристигнахме в Ош доста след вечеря...
Хотелът беше от нисък клас с бани и тоалетни в дъното на коридора, а стаята струваше 3200 сома (32евро). Не беше много евтино, но такова беше положението. Имаше и закуска на сутринта.

[ВладиЧ]

24-ти август.
На другият ден тръгнахме към Токтогул. Тук ще кача много снимки на река Нарин, за да се насладите и вие на невероятният и цвят.

Река Нарин.


И дедо Влади е тука.


Пейзаж от Киргизстан. В ляво Нарин.


Нарин.




Друга река се влива в Нарин.










Нарин.


Тука започват снимките на езерото Токтугул. Спускам се към него.






Езеро Токтугул.


Краят на езерото.



След езерото стигнах градчето Токтугул. Тука в гест хаус Рахат за 2000 сома (20 евро) спах в самостоятелна стая.
На другият ден 25-ти август през проходите тръгвах към Бишкек.

[Esper]

Върнах се да те посрещна понеже видях от позицията на SmartTag-а в теб, че си на митницата.
Реално от няколко часа нямах никаква информация къде си докато не се сетих да проверя него от хотела.

На тоя пункт наистина процедурата беше най-хаотичната от всички и за това пътуване постави рекорд по загубено време.
Това е основният пункт за преминаване Узбекистан - Киргизстан и винаги е голяма гняс.

Нещо не харесаха мен или паспорта, гледаха го детайлно с лупа няколко човека.
Изглежда и аз им се видях съмнителен, взеха да ми задават контра-въпроси за България.
Какви забележителности има, какво символизирало знамето ни.
Това с цветовете ми дойде в повече и викам: Но факинг айдия!
"Е как си роден там и не знаеш?!?"
Ми е така - изобщо не ме интересува какво значат тия цветове нито на тяхното нито на нашето!
Май беше верен отговор и ме оставиха на мира.

Онова с QR кода е за тяхно улеснение всъщност и изисква интернет свързаност, каквато и аз нямах.
Казах им да си цъкат там както при зомби апокалипсис и това мина.

Също утепАх час и нещо там но поне беше по светло.
Надявах се през онзи пункт над "морето" да минем тънкана но се оказаха само 150км+
Иначе трябва да има още един граничен пункт ушким - Учкурган около Джалалабад.
Но ми се драйфа само при мисълта за налучкване на място по скапаните им граници.

Не ми пречи ориенталското движение в градовете, интересно ми е да се адаптирам и дори ми харесва.
Обаче висенето като прани гащи по граници е нещо, от което изпадам в бяс, все тая къде.
По малките пунктове е ОК и не ме дразни но на големите...

[ВладиЧ]

25-ти август.
И така последен ден. Тръгваме за Бишкек. Миро не знам защо много бързаше за Бишкек. Няма начин аз да бързам за тоя град. Първо аз не съм дошъл тука заради Бишкек, или за който и да е град, а съм дошъл за планините. Аз не обичам гардовете и изобщо големите струпвания на хора на едно място. И другият му аргумент да бързаме е, че вече сме минавали през тези места и за какво тогава да се бавим?!?! И какво, като сме минавали от тука? Аз съм минавал над 30 пъти примерно по дефилето от Варвара за Велинград, но нямам никакво намерение да се отказвам пак да карам по него. А тука с тези огромни планини и проходи да бързам за Бишкек, защото вече съм минавал от тука?!?! Няма начин... Спирах. Снимах. И даже се връщах по някога назад по някой и друг метър, за да направя по-добра и интересна снимка.

Добре дошли. Иска ли някой хубава чорба край Токтогул?


След поредното дефиле се забивам навътре в планините.


Изкачвам поредният превал над 3000 м нмв. Тука моторът ми е обърнат в обратна на движението ми посока и е подреден за снимка.


Ето го и дедо Влади на превала.


Номадите са наоколо.


Август месец е, но на 3000 м нмв коминчетата пушат.


Продукцията на номадите.


Пейзаж.


Пейзаж.


Номади.


Пейзаж.


Започва следващият проход Тео Ашуу. Върхът му е на 3200 м нмв.


Това пред мен е южният вход на прохода.


Изкачвам се.


Прохода.


Поглед назад към Сусамирската долина, от където дойдох. В дъното на снимката части от Тяншан.


Склоновете над мен.


Бавно се изкачвам към връхните части на прохода.


Пак поглед назад.


От тука дойдох.


Тунелът на върха на прохода на 3200 м нмв. Този тунел е много добре осветен и има идеална вентилация. Нищо общо с червата адови, с тунелите в Таджикистан.


Започвам да спускам прохода от другата страна на север.





Части от прохода. Спускам.






Тука съм и аз...


По дефилето на река Кара Балта. Суусу на киргизски е река.

26-ти август.
И така след обяда на 25-ти август се добрах до Бишкек. Намерих хотела Салют. Подредих багажа, който щеше да остане в мотора. Взех останалият в чанта, която щях да чекирам на самолета. Платих за последно 3200 сома (32 евро) за стаята в хотела Салют и на 26-то рано сутринта потеглихме с такси към летище Манас за полета ни до Истанбул. Там сменихме самолета и надвечер кацнахме в София.

Летище Манас - Бишкек.



Това беше. Карахме 13 дни и минахме малко под 4000 км, от които към половината офроуд. Определено на мен ми беше малко... Планът беше да караме поне един месец, но помиярите от Белорус ни изядоха 15 дни от времето за каране. Но все пак карахме. Алтернативата беше да се откажем, когато се провалиха първоначалните ни планове, но тогава хем нямаше, изобщо да караме хем щяхме да загубим по близо 4500 лева на човек.
Винаги сме срещали трудности и е трябвало да преодоляваме различни положения, неприятности, късане на нерви и какво ли не при уреждането на подобни пътешествия. Но този път работата много трудно стана и се подреди, макар, и далече от първоначалните ни планове. Толкова пречки и неприятности никога не сме имали, както този път. Но се справихме.
Между другото моторите ни са още в Бишкек и дано да успеем да си ги приберем вече от Варшава до края на септември.

Пожелавам на всички успешни и дълги пътешествия, повече кеф и каране, и по-малко ядове, и късане на нерви!

[trapper]

Браво, Владо, страхотни снимки!

[the slow heart]

Браво, бате, жив и здрав да си за още хубави пътувания и споделяния . Имаш едно агнешко шкембе от мен на Юндола, когато се завъртим тъдява

[ittso]

...Това с цветовете ми дойде в повече и викам: Но факинг айдия!
"Е как си роден там и не знаеш?!?"
Ми е така - изобщо не ме интересува какво значат тия цветове нито на тяхното нито на нашето!
Май беше верен отговор и ме оставиха на мира...

Така, така... Това са стандартни практики - задават въпроси и следят не какви са отговорите, а каква е реакцията ти.
Ама да не разводнявам темата...

Един фотографски въпрос към Владич:
Снимките обработвани ли са? На някои от последните има толкова контрастни цветове, че чак изглеждат нереални?

[ВладиЧ]

Само на хистограмата на снимките съм махнал празните места в двата края на графиката. Цветовете са си ярки. Там няма сиво. И с телефона снимах, за да качвам на фейсбука и там са ярки снимките, макар, че това точно го нямам за снимки... Има снимки и на Миро в пътеписа, и те са ярки. Тях пък, изобщо не съм ги докосвал. Снимал съм на позиция "пейзаж" на Никона. Цветовете апарата си ги прави автоматично и според мен са мнооого, ама много близо до реалните. Изобщо не съм си играл с бленди, скорости и т.н. Светът е цветен, ярък и красив, при ярко слънце, а не е сив! Аз така го виждам, а така го вижда и апарата ми с тоя обектив.
Като видя някоя сива снимка, в павян цвят снимана с някакъв тъп телефон, за отбиване на номера и чак коремът ме присвива. Освен това с тези телефони, на всяка 3-та 4-та снимка все си снимат мутрите тези " големи фотографи". Но това е вече друга тема.

[Esper]

Връщам те към към наш спор от преди 2 години свързан с обработката на снимките, които правиш след заснемане.




Първата е каквото е заснел собственият ти фотоапарат и цветовете са реални.
Втората е променена от теб към каквото ти харесва но цветовете вече не са реални.
Съвсем конкретно; логото на тениската ми - от зелено си го докарал до синьо.

Не че е важно ама и не е верно

[aldr]

Големи сте ...благодаря

[pansim]

Благодаря!!!
Имам питане, което и предния път питах - тогава бяхте с карбураторни мотори а сега и двата инжекцион
Разлика в поведението при височини над 3000метра?

[ВладиЧ]

Нямаше разлика, Пана. Може би една идея бяха по-тромави ДР-ите 650. Все пак са с карбуратори, но нещо ги бяха барали от фирмата от която ги взехме, защото 4000 м нмв си е сериозна височина и кислорода е към 30-35% по-малко от този на морското равнище. Но пък и карбуратора на Сузуки е малко по-друг от карбуратора на Хонда примерно. Аз на моята Африка РД 07 , когато се качих на хижа Вихрен с нея започна да прекъсва и да гасне, та вдигах оборотите с винта. А къде е хижа Вихрен, къде е Памир.
Инжекциите изобщо не им прави впечатление надморската височина и по-ниското съдържание на кислород. Има си компютър той си следи нещата и на по-малко кислород отваря повече там клапата. Даже на Памир карахме с А 92 бензин, защото нямаше А 95, но нямаше ядове. Усещаше се, че е по-ниско октанов бензина. Работеше на малко по-високи обороти мотора и на високото, и на ниското, но по отношение на кислорода никакви ядове. Между другото техният бензин вони много гадно, когато изгори. Не мирише, като нашият изгорял бензин. Не знам, какви добавки са му слагали.

[Esper]

По-долу писах, двата ДР-а се държаха различно на височина.
За разхода на масло може би причината беше начина по който двамата ги карахме.
Обаче това няма значение за височината - просто “моят” горе беше много зле а неговият - не.
Със сигурност е имало разлика но горе тя беше просто драматична!

[Esper]

…Алтернативата беше да се откажем, когато се провалиха първоначалните ни планове, но тогава хем нямаше, изобщо да караме хем щяхме да загубим по близо 4500 лева на човек.
…

Това не е вярно.

Поляците обявиха, че хората чиито планове са провалени поради забавянето могат да ползват внесените суми за техни бъдещи събития, като ваучер.
Това далеч не е супер оферта но и не са съвсем загубени пари.
Не се справиха никак добре в кризисна ситуация и определено не бих ползвал повторно услугите им.

Сега похарчихме повече за 2 седмици което също трудно може да се нарече разумно.
Та ни така ни иначе.

Нещото просто не трябваше да се случи и го избутахме с клизма единствено заради твърдоглавието на Владич.
Аз бих спрял бая по-рано, много преди да си загубя документи и карти 2 дни преди полета

А за снимките няколко пъти съм му казал, че прекалява с обработката.
Цветовете са пресилени без никаква нужда от това и не камерата е виновна.
Обаче снимките са си негови и е важно как той си ги харесва.
Забранил съм му само да маже по моите, които ползва.
Не са много но вероятно си личат

Пана, тези мотори се държат по еднакъв начин и долу и горе.
Няма никаква разлика.
Преди 2 години бяха наистина 2 карбураторни и уж еднакви но моят над 3500 метра се задъхваше много.
И навсякъде гореше много масло, нещо около литър на 2000км.
Този на Владич вървеше на бургия над над 4000м и не бараше масло.
Карах и неговият малко за тест - съвсем ОК се беше.

Та явно си е до състояние и настройки.
Не толкова дали е карбуратор или инжектиплястор!

[ВладиЧ]

Ама аз тогава предишният път бях със съвсем друг фотоапарат. Тогава бях с безогледален Самсунг. Сега снимах с огледално рефлексен Никон с огромен обектив. Разликата е от тук до мъглявината Андромеда.
И от двете снимки, които си качил тука се вижда, че първата, сивата е направо трагична. Втората, даже след обработката има малко вид, но не особено добър.
Тогава за по-лек багаж носех този малък апарат. Сега си казах, майната му на багажа и носех Никона, който е поне пет пъти по-голям от Самсунга и също толкова пъти по-тежък. Но има защо.

[Esper]

Някой доста подходящо се е изходил за глупавият миш-маш, който са сътворили с границите след разпада на СССР.
Това на фотката е някъде след Алайската долина - ничията замя между таджики и киргизи.
Спорните и неясни граници са ярка особеност на целият този район.
И като се замисля не по-малка гняс е и под носа ни - парчетиите от СФРЮ.
Доста показателен е гр.Меткович за две от тях и не само там.

Изобщо след разпад на такива мега-структири само порно остава за десетилетия.
Но на някои ни харесва вероятно точно заради него

[ВладиЧ]

Сега направих една сметка, какво съм похарчил за това пътешествие. 1550 евро за транспорт на моторите. 141 евро и 137 $ за спане по хотели хостели и гест хауси. 180 литра бензин за 4000 км по 1 $ литъра при 4,5/100 разход. 50$ за разрешителни и 605 лева за руска виза със застраховката.
До тук всичко обърнато в левове са 4614 лева. Останалите там 386 лева, или 193 евро ги слагам за храна. До тук 5000 лева. И самолетният билет, който струваше по 1137 лева на човек. Със самолетният билет 6137 лева тогава на мен ми излиза цялата сметка до тук. Но моторите още са в Бишкек.
Значи, ако се кача на мотора и тръгна на там ще карам близо месец за отиване, и връщане, и може би ще дам по-малко пари, но не кой знае, колко по-малко, защото няма да има транспорт на мотора и самолетен билет, но пък и километрите няма да са 4000 а поне 13 000. Разбира се Казахстан, Узбекистан и Таджикистан са с по-ниски цени за спане и ядене от Киргизстан. Иначе бензина навсякъде е по 1 $ литъра с изключение на Казахстан където е 70 стотинки литъра. В Турция има и евтино, и скъпо, зависи, къде ядеш, и къде спиш. В Грузия и в Киргизстан цените са, както в България.
Такава грубо е сметката.

[Esper]

Самолетният билет беше 1100лв на човек.
Последният, двупосочен и доколкото помня 3 по ред

Но да - толкова струваше!
Предните 2 бяха по-евтини и анулирани да кажем без финансови щети!

Черта можеш да теглиш едва когато си върнем моторите, които все още са в Бишкек.

Не беше предвиден и дори не знаем колко ще струва а това също и разход към цялото мероприятие.
Предполагам от 500лв до няколко К.

Знае се, че моторите ще са в около 4 месеца логистика за… 2 седмици карани.
Големи сме верно

Принципно нашите разходи изобщо не са показателни.
Те са доста далеч от оптималните и реално при по-добро стечение на обстоятелства вероятно могат да се редуцират с поне 30%.

[slatanic]

Положението е имате пари...угаждате си!
Важното е че го направихте.
Сега остава и моторите да се върнат насам без забележки и сте готови за следващата мисия.
Благодарим за споделеното.
Аз съм убеден,че ще ми дойде в повече карането там та затова и само се облизвам на снимките,но и това не е малко.
Сега остава да се видим да пробвам новата червена въшка тук като имаш време.