Памир - 2025

[Esper]

Да, това бенве дори на мен ми допадна.
Него хванах в кадър точно за това а не за тролня.
Успокояващо е да се види, че все още съществуват нормални мотоциклети!
И собсвеника го оставил такъв, което е още по-рядко събитие!

[slatanic]

Мотора е хубав...цената...цената...както си е така уж без нищо е поне 35-6К лв.
Ще се въздържа на този етап от смяна.
Но да,определено лъч светлина във непрогледния мрак на мастодонтите носорози наречени адвенчъри.

[Esper]

Моделът нов ли е?
Ако да може би собственика просто не е имал време за по-сериозни промени от това до метне 2 чанти и 1 гайда отзад

Но и така да е адмирации за избора да го закара там а не на Стелвио или на Транс* примерно

[ВладиЧ]

18-ти август.
Тука в Хорог беше и най-далечната точка от Бишкек, от там, от където бяхме тръгнали. До Рушон от тука имаше към 70 км лош път по край река Пяндж. Ние имахме три дни за Бартанг. С отиването до Рушон оставаха два дни и половина. Ако карахме един ден нататък по Бартанг и трябваше да се връщаме още един ден ни оставах 5 дни до Бишкек. Ако минехме за два дни през Бартанг, което беше почти невъзможно, защото най-бързите са го минавали за три дни, пак ни оставаха 5 дни до Бишкек. Работата при всички случай се оказваше мнооого на кантар...
Разбира се това бяха сметки на маса, а ние бяхме в Памир с лошите и тежки пътища и непредвидените случайности. Решихме накрая, че два и половина дни за Бартанг са нещо почти невъзможно. Удължехме ли този срок сигурно щяхме да го направим това преминаване, но пък щяхме да изтървем самолета на 26-ти.
И така за пореден път теглих едни яки псувни на белоруските чукундури за забявянето от над 15 дни, което ни осигуриха и пак за пореден път променихме плана си. Нямаше да минаваме през Бартанг. Щяхме да караме към Калайкхум и Душанбе и да се прибираме през Узбекистан. Път, по който сме минавали през 2023 год.

В дясно Таджикистан, а в ляво Афганистан. По средата река Пяндж.


Поглед назад. Река Пяндж и Афганистан. Планините са Хиндокуш.


Пак поглед назад. В дясно Пяндж и Афганистан.


Река Пяндж и Афганистан.


Части от Хиндокуш.


На места Пяндж се разлива.


В ляво Афганистан, Пяндж и пътя, по който карам в Таджикистан.


В ляво Афганистан на другият бряг на Пяндж.


Афганистан и Пяндж.






Всичките тези снимки са на Афганистан.


Друга река се влива в Пяндж.


На заден план Афганистан.


На повечето места Пяндж е такава.




Клисура на река Пяндж.




Тука някъде по този "прекрасен" път от Хорог до Калайкхум, Миро успя да строши на парчета стойката на задният си куфар. От тук нататък куфара беше завързан с колани за задницата на мотора и така стигна до Бишкек.


Входа на Калайкхум.

[Esper]

Ето какво се получава при "секса" на 2 реки - и това пред погледа на всички в Калайкум



Иначе малко преди града и няколко часа по-рано куфара се отказа от мен и реши да си ходи.
Само десетина км му оставаха до асфалта ама той откъде да знае?!?

На едно място граничарите ме овикаха, че съм спрял да снимам това на Афганска земя:



От чий зор ме навикаха - не разбрах.
Както и не разбирам за чий държат целият този аскер по границата с всички тия патрули, застави, бункери и стрелкови гнезда непосредствено на пътя.
Около Калайкум покрай реката на места вдигали и кльон с бодлива тел сакън некой да ги не нападне жалките несретници.
А половината им клета страна е свързана със столицата единствено и само с пътя, който Владич е снимал.

Тъжна картинка са Таджиките ама на тях явно си им харесва.

[ВладиЧ]

19-ти август.
И така в Калайкхумб Миро си беше взел хотел с 4 звезди и беше дал камара пари за едно спане. Май над 100 лева. Аз не бях склонен да давам толкова пари за едно спане, така че се насочих към гест хаусите. Там стаята ми струваше 230 сомони, или 23 долара и въпреки, че беше с две легла бях сам в нея... Тази сума включваше вечеря и закуска.

Ето това беше дворът на гест хауса, а прозореца в ляво долу беше прозореца на моята стая.


Това беше името на гест хаусът.


Моторът ми в гаража.


Съседен гест хаус.


Рекламен надпис.


Входа на Калайкхум.


Реката която пресича това селище. В ляво и в дясно над реката са ресторанти.


Ресторантът на зороастрийците в Калайкхум.

20-ти август.
На следващият ден тръгнахме от Калайкхум към Душанбе по долният път през Куляб. От Калайкхум към Душанбе има два пътя. Горният през превала Хабурабат 3252 м нмв, който е черен в по-голямата си част и долният път през Куляб който е по-дълъг, но целият е с асфалт. Ние сме ги минавали и двата пътя през 2023 год, но сега прдпочетохме асфалта. От там е по-бързо, а освен това задният куфар на Миро беше завързан с колани и не беше за черно каране.

Нурекското водохранилище.


Пред хотела Шарк в Душанбе. Стаята струваше 640 сомони, (64 $), или по 32 долара леглото.


Хотела в Душанбе.


Фоайето на тризвездният хотел.

[pansim]

На какъв език се разбирате с тамошните?

[ВладиЧ]

На руски с по-старите и на английски с по-младите. Аз предпочитам руският, че го знам добре.

[Esper]

Аз за сефте се "прекърших" на руски, английски този път почти не съм използвал.
Но да - младите масово дори не го разбират камоли да говорят на него.
Прави впечатление, че тези, които все пак го говорят - знаят и английски.

С дъртите - само по руски.

Местните езици нямат абсолютно нищо общо и с двата.
А явно в училище вече няма задължително изучаване на чужд.

Владича не го слушайте - той просто си шиба основно на български.
Как го разбираха - ума ми не го побира ма някак се получаваше или поне така изглеждаше

Иначе като си говорим по между си често ни мислеха за турци.
На няколко пъти имаше такива предположения та явно не е случайно!

[ВладиЧ]

На тръгване от Калайкхум трябваше да заредим. Първото, което видяхме се оказа газстанция. На второто вече беше бензиностанция, но нямаше бензин. Карай -рекох си- Ще заредя по пътя. Имах две чертички за бензин в резервоара от общо 6. Подкарахме по дефилето по край Пяндж. Тука има гледки, но реката е оградена с телени огради и бодлива тел от към Таджикистан, да не би някой афганистанец да прегази Пяндж... По тази причина снимки не съм правил. Започнаха военни поделения и застави през 15-20 км, но никаква бензиностанция. Минахме към 60 км. Останах с една чертичка. На един чек пост, където ни проверяваха паспортите попитах служителя, къде има бензиностанция. След 100 км каза той. Това беше в Куляб. Калайкхум - Куляб е 160 км... Взех леко да се притеснявам. След още 30 км чертичката ми започна да мига. Минах на резерва. Бензиностанции все така нямаше. След 20 км видях бензиностанция, но не работеше. След още 10 км друга, но тя пък нямаше бензин. Момчето каза, че имало криза за бензин в Таджикистан. Чак сега се усетихме, че почти всяка втора бензиностанция и то там, където ги има е със завити с найлон колонки и не работи. Освен това, даже в тези бензиностанции, които работеха бензин А 95 беше много рядка стока. Имаше А 92 там, където изобщо имаше бензин. Оставаха по-малко от 50 км до Куляб. Лампата за резервата ми мигаше усилено, но нищо не можех да направя. Само карах и се ослушвах. Спрях в някакво населено място и попитах, къде има бензиностанция. След 30 км ми казаха местните. Успях да стигна... Брояча ми показваше, че съм минал 390 км от предишното зареждане. Сипах над 17 литра. Значи в резервоара ми бяха останали малко над 2 литра. Аз си знам на теория, че с този 20 литров резервоар мога да мина 400 км, защото мотора гори 4,3 - 4,5/100, но нямах никакво намерение сега да пробвам точно този показател. Но така се получи.

[ВладиЧ]

21-ви август.
И така в Душанбе бяхме в хотела Шарк. Трябваше да дръпна малко пари от дебитната карта, че бях останал със 30 сомона (3 $). Отидох на главната улица да търся банкомати. Намерих 4 броя. Два сини, на които пишеше Виза и два шарени със съвсем други карти. Пробвах и двата банкомата с Визата, но и двата казаха, че операцията не може да се извърши. Тъй като беше надвечер реших, че и двата банкомата са празни.
На другата сутрин вече се подготвяхме за тръгване, когато пак отидох при банкоматите. Мушнах картата, банкомата я взе и нищо... Продължи да си мига и да излъчва реклами. Натисках копчета, но никаква реакция. Взе ми картата и май нямаше никакво намерение да я връща... Каквито и копчета да натисках реакцията беше нула. Вбесих се и му теглих няколко много яки шута на тъпия банкомат, но това хич не го трогна. Видях, че има камера, която наблюдаваше банкоматите. Размахах ръце пред нея и се развиках. Ако някой гледа тази камера да дойде да помогне...
От някъде се появи охранител, но не банков, а от някакво кафене наблизо. Обясних му, че банкоматът ми е глътнал картата. Той ми показа телефон за връзка с банката, който се ползвал при екстрени случаи. За мен обаче не ставаше. Аз бях с киргизска карта в телефона за да ползвам интернет в Киргизия. По Памир интернет нямаше. Тук в Душанбе просто ползвах Вайфая на хотела, но сега бях на половин километър от хотела. В момента телефона ми беше безполезен. Аз и не го знаех този киргизски № който ползвах в момента. Връзка нямаше. Опитах се да се обадя на полицията на № 120, но и там връзка не се получи. Тогава отидох в близкото кафене, купих три лимонади за 30-те сомона, които имах (за подкуп) и обясних на момчето там, за какво става въпрос. Той се обади на банката, приказваха много време на таджикски и после ми каза. Трябва да отидете до офиса на банката. Там ще напишете молба, а те ще пратят техник, за да извади картата. Давай адреса на банката моля ти се! Написа ми на листче адреса на банката и аз изфучах към хотела. Вече беше към 9 часа. Казах му на Миро, че банкоматът ми е глътнал картата и трябва да отидем до офиса на банката и после ще тръгваме към Худжент.
Собственикът на хотел Шарк казал на Миро, че може да ни обмени долари. Аз имах 44 долара, но казаха само по 50 и по 100. Дадох ги на Миро моите долари, а той ми даде една педесетачка. Собственикът на хотела ми връчи 550 сомона за нея. Вече имах и таджикски пари.
Вкарахме адреса в ГПС-а и тръгнахме с моторите. Забихме се в центъра на града. Там беше някакъв ужас. Асфалта изстърган и свален, светофарите не работят и някакви страшни задръствания. Всеки се бута да мине, но стана тотална тапа. Разбрахме, че няма да стане работата и паркирахме пред някакъв ресторант. Миро вика аз оставам при моторите. А аз намерих такси и му връчих адреса на банката. Оказа се в друг край на града доста далече от центъра. Защо е толкова тежко положението тук е центъра? Попитах. Защото щяло да има среща на БРИКС след две седмици в Душанбе и Бащицата, дето ги ръководи разпоредил да се смени асфалта с чисто нов в целият център на града...
Вече беше към 11 часа. Обясних в банката, какъв е случая. Те вече знаеха от момчето, което им се обади. До довечера ще извадим картата. Казаха. Не мога да чакам до довечера. Довечера трябва да съм в Худжент... Все още си въобразявах, че до вечерта ще успеем да стигнем Худжент на 310 км от Душанбе...
Екипите ще тръгнат да зареждат банкоматите и когато стигнат до този ще извадят картата. Обясних на техника, за кой точно банкомат става въпрос. Ще дойдат към 13 часа ми казаха от офиса. Момчето си вкара телефона в моят Ватсап, за да ми се обади, когато съм в хотела да дойда да си взема картата.
Преди да си тръгна си поприказвах с охраната на банката. Няма да дойдат към 13 часа каза охранителя. По-скоро ще дойдат към 13,40... Хванах такси и тръгнах към мястото, където оставихме моторите. Оказа се паркинга на грузински ресторант. Миро им беше станал клиент. Обясних му, какво е положението. Той се усетил и запазил стаята ни за още една нощ, така че да тръгнем утре за Ходжент.
Към 13,30 се опитах да дрънкам на банката, но никой не ми вдигна. Поръчаха ми такси от хотела. Обясних на шофьора, каква е работата и тръгнахме към банката. Помолих го да чака и му казах, че ще платя за престоя. Само да си взема картата. Към 14 часа бях в банката и видях техника от сутринта да се мотае там. Значи бяха приключили със зареждането на автоматите и бяха дошли. В офиса, в който бях сутринта имаше друг човек. След извесни обяснения той ме отведе при една жена, която ме накара да подпиша един документ (на руски), че съм получил картата си и ми връчи злополучната ми карта...
Добре. Рекох аз. Взех си картата, но аз исках да тегля пари с нея. Сега ще ми дадете ли пари? Ние не работим с точно тези карти. Каза жената. Техните били Виза Мич, или нещо подобно, различни от европейската Виза. За това банкоматът ми я е глътнал.
А има ли банки, които работят с такава Виза? Попитах. Имало. Извиках шофьора на таксито и те му обясниха на таджикски, къде има такава банка. Качихме се на таксито и я намерихме. Нещо с М беше името на тази банка.
Влизаме вътре на касите и обясняваме, че искаме да теглим с тази карта. Жената извади пост терминал и попита сомони ли искате или долари? Сомони. Ако взема долари, пак трябва да ги обменям. Вкарахме картата и въведох кода, и нищо. Не ще да дава. Дай да пробваме с долари тогава. Предложих. Пробвахме и пак нищо... Тази карта е празна. Обяви жената... Главата ти е празна. Помислих си аз. В тази карта има поне 1000 лева. Напуснахме банката.
- Абе маани ги тия. Каза шофьорът на таксито. Те са много малка и неизвестна банка. Дай да идем в голяма банка, която е член на асоциацията на банките и е много силна. И без това ни е на път към хотела. Добреее.
Отидохме в друга банка. На касите взеха картата и паспорта ми, провериха картата и казаха.
- Тази карта е на Юлка Чорбаджийска.
- Ами да. Рекох. Това е жена ми.
- А тя къде е?
- В България...
- Съжаляваме, но ние пари по тази карта можем да дадем само на фаворита на картата, а не на друг...
- Има ли начин да решим този проблем? Попитах.
- Пробвайте банкомата на входа на банката ни. Посъветваха ме служителите.
Излязохме пред банката. Пъхнах със свито сърце картата в банкомата. Въведох кода и сумата. Автоматът започна да джегърка и пусна 500 сомона (50 $).
- Малко взе. Каза шофьорът. Пак няма да ти стигнат. Вече го бях запознал с програмата ни. Пъхнах пак картата и изтеглих още 300 сомона. После ме откара до хотела ни. И така прибрах си картата и пари успях да изтегля, но загубихме още цял един ден от пътешествието.
Пак трябваше да променяме програмата си. Имахме намерение от Ош в Киргизстан да караме до едно езеро Сонг Кул, но вече нямаше време. Трябваше от Ош да се изнасяме максимално бързо по най-прекият път към Бишкек, за да бъдем на 25-ти след обяда там. На 26-ти рано сутринта излитахме за България.

[trapper]

Малий-й-й?!? Тия голи баири трябва да са много красиви, че човек да се върже, че и да повтори ...

[Esper]

Малий-й-й?!? Тия голи баири трябва да са много красиви, че човек да се върже, че и да повтори ...

По принцип може, ние напромер го повторихме.
Не беше такъв предварителният замисъл но на практика така се получи.
Колкото и да е яко наистина аз напромер почти сигурно няма да потретя там!

Не, че не ми харесва или ми е омръзнало от 2 пъти но финансовата щета е прекалено висока за краткото време, което поне аз имам.

Хората ходят в района за 2 и дори повече месеци - така вече е друго,
Въпреки, че нямам никаква идея от къде имат такова време!
Ние просто имахме 2 седмици което си беше чисто безумие предвид разходите за да се случи.
А разхода е почти еднакъв без значение дали отиваш за 5 дни или 3 месеца.

Ма пак е по-добре само от нищо

[vasil lazarov]

Миро, включихте ли се в бюджет от 10хил лв?

[Esper]

Да.

Преди 2 години записвах и под черта излязоха около 8К с мотори под наем.
Сега не съм си правил труда да пиша но вероятно пак разхода ще бъде в този порядък.
Все още не знаем колко ще ни струва да си върнем моторите от Азия - те на практика все още са в Бишкек.

Тоест все още начинананието технически не приключило, включително разходите.

[Advmoto]

На мен ми излезна 4700 лв всичко,виза за Русия документи за ГБАО,гориво,храна,хотели,всичко.За 28 дни на ход от България до там и обратно.

[Esper]

Нашият план беше подобен, поне като дни.
Обаче почти нищо при нас не протече според намеренията.
Да не споменавам, че отиване и връщане са грубо около 20К километра.
Което за млад човек е реалистично да се случи за месец но тук това не е така.

А преминаването през Казахстан на 2 колела дори на мен не ми липсва особено.
Бях се навил на пръста да обиколя е видя с очите си Арал но…
Не било писано, има вероятност и да е за добро.
Частта с минаването през Казахстан ми беше кошмар още по време на планирането!

[Advmoto]

14900 км направих за цялото пътуване.Относно Казахстан,на отиване не знаех какво да очаквам и някак си по добре го приех минаването през него,но на връщане беше гадна работа.

[Esper]

Ние навъртяхме само 4000 (3700 по-точно) но това е само около Памир и наоколо.
Не знам дали изобщо бих преживял два пъти преминаване на Казахстан но със сигурност не бих го предвидил по този начин.
Едно, че ми е крайно неприятно да отида някъде и да се върна през едно и също място.
Ако изключим нашият еднопосочен - почти няма друг освен Иран но там не само той е проблем.
После точно такъв път направо ненавиждам независимо къде е.
И последно нямам подходящ мотор дори да игнорирам някак горните 2 неща.

[Advmoto]

Ами ,то и аз не го бях предвидил по този начин но в предвид затвореният ГКПП между Казахстан и Узбекистан близо до Бейнеу така се получи.Иначе исках да мина на отиване през Хива и Бухара в Узбекистан и на връщане през Казахстан,но не се получи.

[drukman]

Благодаря.

[ВладиЧ]

22-ри август.
И така бяхме в Душанбе. Оставах ни 4 дни каране до Бишкек. Трябваше да успеем. Повече никакви неприятни изненади не трябваше да има. Нямахме никакво време. Тръгнахме на север към Худжент. Трябваше да минем през проходите във Фанските планини.

Фанските планини.


На върха на първият проход е този адски грозен тунел. Съседният тунел, изобщо не работи.


Това чудо е 5290 м дълго. Няма никаква вентилация. По рано нямаше и никакво осветление. Сега поне лампи са наслагали. Това, което излиза от тунела са изгорелите газове на МПС-тата, които преминават през него. Тези тунели са два. Има още един такъв на върха на следващият проход. Още тогава Миро ги определи, като черва адови...


Някъде из Таджикистан.






Из Фанските планини.




Преди малко бяхме там долу в ниското.


Фанските планини.


Има такива паметници по проходите. Изобщо не е майтап работата.


След обяда стигнахме Худжент и в покрайнините му се настанихме в този хотел с цена 400 сомони (40 $)стаята.
На другият ден трябваше да излезем от Таджикистан, да минем през част от Узбекистан и да влезем пак в Киргизстан при Ош.

[ВладиЧ]

23-ти август.
На другият ден рано сутринта към 7 часа тръгнахме да преминаваме границата на Таджикистан с Узбекистан. Тръгнахме по някакъв много гаден асфалт с много дупки и кръпки, и започнахме да се изкачваме към накакви хълмове. Викам му на Миро - Нямам спомени да сме карали по такъв път прединят път през 2023 год. Худжент - Коканд е 160 км. Предният път карахме през някакви царевици, лозя и овощни градини, а езерото на Сърдаря ни беше отляво по посока на движението. ГПС-ът показва че сега ще минем над езерото, каза Миро. Ако сега, изобщо го видим това езеро то трябва да ни е отдясно.

Никакво езеро не видяхме, а само голи баири по този отвратителен път.
По едно време се забихме през разни села, където, о чудо пътя беше оправен с чисто нов асфалт.

Все още сме в Таджикистан.
Та някъде из тези села и махали, след като минахме, около 100 км намерихме граничен пункт, който се оказа, че е само за местни хора и никакви чужденци от там не могат да минат. Ами сега? Обратно още 100 км към Худжент. Някъде из тези села и цигански махали объркахме пътя, и по някакви черни сокаци изскочихме край една река. Е успяхме да я прегазим с моторите тази река и малко след това изскочихме на "прекрасният" надупчен и грозен асфалт към Ходжент. Вече беше към 11,30 часа, а ние още се мотаехме в Таджикистан, защото бяхме много отворени и имахме много електроника да ни води.... А на гугъла да му -ба майката...
От Ходжент тръгнахме в съвсем друга посока към границата с Узбекистан. Минахме по пътя, който си спомнях по край езерото.



Езерото на Сърдаря.
След още едно кратко объркване, от около 20 км изскочихме пред граничният пункт. Тълпата беше много голяма, плюс ТИР-ове и леки коли. Промъкнахме се отпред с моторите и предредихме бая МПС-та. Отвориха вратата за ТИР-овете и ние първи пред тях. Започна едно чакане и мотаене по разни гишета с разни бележки. Навсякъде имаше опашки от народ. Накрая трябваше да платим някаква туристическа такса от няколко долара. Аз нямах долари. Имах само киргизски сомове и таджикски сомони. Може и със сомони каза чиновникът. Дадох му 100 сомона (10$) , а той ми даде бележката и ми върна 60 500 узбекски суми... Е на това му викам аз сделката на века. Даваш 100, а получаваш 60 000... Отнесох бележката на последното гише и ни пуснаха в Узбекистан. Вече беше мисля към 15,30 часа. През Коканд и Андижан до Ош имахме още 213 км и още една граница.