Памир - 2025

[slatanic]

Лек път.
Пък после ще споделите.

[the slow heart]

Как лек ве приятелю, гърч трябва да има за да хване дикиш и да става за споделяне

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Миро ти си по хакерските неща , ако знаеш как мога да ти прехвърля Есим, мога да взема с едни точки от Революта , да си ползвате нет.

[Esper]

Не е толкова голям проблем намирането на сим карта колкото обхвата.
Освен за Таджикистан, където и двете са проблем та не е добре да се разчита на GSM мрежа за каквото и да било.
Особено за навигация или карти.

Сериозни планини, респектираща природа.
Все още не сме се мотали много над 3000м но след някой ден и това ще се случи.
Живот и здраве!

Но към момента все още има хотели, топла вода, уй-фай, може да се ака седнал пък и все още ни връзва да излъжем някой с пластмасови пари.

След утре и след гр.Ош се минава в друго измерение

[Roninn]

Ихаа......снимки...снимки...

[ВладиЧ]

Понеже много бързате със снимките... Ето ви малко снимки от фейсбука. https://www.facebook.com/groups/road...=group_comment

[blackfirefly]

Безаварийни километри и много положителни емоции! Страхотно приключение! Качвайте снимки, моля!!!

[ВладиЧ]

Още през 2024 год започнах да проучвам, как да отида пак в Памир, но вече с моят мотоциклет, а не с мотоциклет под наем. Реших, че за отиване и връщане ще ми дойде много карането, освен това трябваше да карам два пъти по едни и същи пътища. Значи някой трябваше да ми достави мотоциклета до там.
Първоначално плановете ми бяха доста по-глобални от това да карам из Памир. Целех се в Монголия и търсех превоз до Улан Батор. Нямерих три български транспортни фирми, които оперираха в тази част на света (според рекламите им) и се свързах, и с трите. И трите фирми ми отказаха, след като разберяха, че става въпрос за един мотоциклет, а не мога да им осигуря товар за поне по един ТИР на седмица. Изключително "крупни" бизмесмени. Според мен смешници...
Тогава се сетих за DHL. Офиса им в Пазарджик, изобщо не бяха наясно. Свързах се с офиса им в София. Обясних на операторката. Мотоциклет. Толкова дълъг, толкова широк, толкова висок, толкова тежи. Дестинация Улан Батор. Момичето чукна на компютъра и обяви. Цената за доставката е 18 000 лева, като вие сами трябва да си пакетирате мотора... Видя ми се малко скъпо...
- А до Астана Казахстан возите ли? Попитах.
- Не. До Астана не возели.
- Добре дайте тогава да видим до Алмати. До там са около 2500 км по-близо от Улан Батор. Момичето чукна на компютъра и обяви:
- До Алмати доставката е 22 000 лева!?!?
Реших, че тия нещо не познават парите и живеят в някакъв друг свят... А времето течеше. Вече беше началото на юни.
Чрез една моя позната се свързах с турска транспортна фирма от Истанбул, които вердага ми дадоха цена и подробности за подобна доставка. Цената беше някъде от порядъка на 3000 долара, като казаха, че моторът може да бъде доставен, за около 20-22 дни в Улан Батор. Те щяха да пакетират мотора и да уредят митническите формалности.
Но моторът ми не беше напълно готов за такова пътуване. Трябваше да сменя веригата, венците, маслото в двигателя и в предните амортисьори, спирачната течност, гумите. Да подредя и стегна багажа, и чак след това да тръгна за Истанбул... Тогава все още бях с БМВ-то 650 Сертао.
Някъде тогава попаднах и на сайта на полската фирма https://advfactory.com/en/vehicle-transport/ . Обадих им се. Те не возят мотори до Монголия, а до Бишкек Киргизстан, за това пък цените бяха много изгодни. За доставка само до Бишкек от Варшава цената беше 1050 евро. Но имаха определени срокове, в които влизаха пратките им и до следващият срок на мен ми оставаха само няколко дена някъде в началото на юли месец.
За Монголия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Грузия и Турция за българи не се изискват визи. Остава само Русия, за която трябва да се вади виза и разрешителното за ГБАО в Таджикистан, без което няма да те пуснат в Памир. Не бях се занимавал с визата и разрешителното, и не бях готов документално за пътуването. Освен това изчислих, че ако тръгна някъде в средата на август към Улан Батор, то ще бъда в Памир на връщане към средата на септември. Това вече хич не ми хареса. Да карам над 4000 м нмв в средата на септември из Памир не е никак добро решение. Щеше да ме хване снегът. Разбрах, че просто съм изтървал сроковете на това пътуване за тази 2024 год и се отказах.
После в самият край на август сина ми ми купи ново Сузуки В-Стром 800 ДЕ и БМВ-то Сертао мина на втори план.

[ВладиЧ]

Дойде 2025 год. Този път започнах подготовката от по-рано. Още към краят на февруари започнах да ровя из нета и да правя планове. Зарязах Монголия и Улан Батор и се съсредоточих върху Бишкек и Киргизстан. Чухме се и се видяхме с Миро и решихме, че каквото и да правим ще го правим заедно.
Нагласихме първият план за пътуването. Свързахме се с поляците. Поляците имаха дати за транспорт от 5-ти юли до 25 -ти юли, когато моторите трябваше да са в Бишкек. Та първият план беше следният. Тръгваме на 26-ти юли от Бишкек. Минаваме през Таджикистан и Памир, а после Узбекистан през Самарканд, Бухара, Нукус, Хива, Ургенч, Муйнак, за да видим корабите в пясъка на несъществуващото вече Аралско море, от там Бейнеу и Атърау вече в Казахстан, после Русия от Астрахан до Владикавказ, а от там Грузия, Турция и у дома... Много хубав план беше за някъде към 8000 км каране.
После разбрахме, че граничният пункт между Узбекистан и Казахстан перед Бейнеу - пункта Тажен е затворен за ремонт. Това беше и първата промяна на този план. Трябваше да караме над Аралско море и от Самарканд да влезем в Казахстан. Пътя се удължаваше там с поне 1000 км, като щяхме да караме, почти само през пустинята.
Трябваше да извадим руска виза за карането през Русия. Електронна виза струваше малко над 200 лева, но само през гранични пунктове, които бяха определени със списък. За съжаление пункта пред Астрахан го нямаше в списъка. Искахме транзитна виза, която също е по-евтина и е за три дни. Ние имахме да минаваме, само около 700 км през Русия и щяхме да се справим. Но транзитната виза ни беше отказана. Трябваше да вадим 30 дневна туристическа виза с едностранен вход и изход. Със застраховката на мен тази виза ми излезе 605 лева. За мен това бяха пари на вятъра, но "братята" ни държеха за гушите и не можехме да мърдаме. Вече бяхме врагът за тях. Визата ни извади една тяхна фирма, която работи към посолството им. Аеротур ММ.
Освен руската виза ни трябваха и други документи за това пътешествие. Трябваше ни разрешение от Министерството на туризма на Киргизстан в Бишкек за преминаване на границата Киргизстан - Таджикистан през превала Кизил Арт пас. Трябваше ни и разрешително за ГБАО (Горно Бадахшанска автономна област), а именно Памир. Без такова разрешително в Таджикистан не те пускат из Памир. Намерихме туристическа фирма, която срещу 50 долара ни извади електронно и двете разрешителни. В последствие, когато стигнахме до преминаването на границата при Кизил Арт пас киргизското разрешително за преминаването на тази граница вече беше отпаднало и беше излишно. Но това нямаше, как да знаем няколко месеца по-рано, че ще го отменят това разрешително. Разрешителното за ГБАО, обаче си беше нужно и в сила.
И така към 1-2-ри юли подготвихме моторите за отпътуване към Варшава. Поляците ни предупредиха, че имали проблеми на границата с Беларус и в моторите не трябва да има електронни устроиства ГПС-и и други подобни, освен това много малко инструменти се допускали... В началото казаха без никакви инструменти, но ние вдигнахме джангър... Как ще карам 8000 км и няма да имам никакви инструменти с мен? Тогава разрешиха основни инструменти, там ключове за гуми, комплект шестограми и при мен три клещи... Резервни вътрешни гуми, компресор, въже за теглене, кабели за зареждане, спрей за веригата, всичко това щяхме да носим в чекираният багаж в самолета. Срещу 500 евро фирма ни откара моторите от София до Варшава, а ние взехме самолетни билети само за отиване до Бишкек през Истанбул на 25-26-ти юли.

[ВладиЧ]

Мирослав беше сложил датчик в своя мотор, така че следяхме по интернет, къде са моторите ни в момента. Поляците тръгнаха от Варшава към границата на 9-ти юли, а не на 5-ти. Стигнаха на около 30 км от границата и спряха. След това три дни се придвижваха по 10 км на ден. Най-вероятно това е била опашката от ТИР-ове преди границата. Стигнаха границата и отидоха някъде в Брест, който е почти граничен град там. И се започна голямото чакане...
Някъде към 20-22-ри получихме писма че няма да бъдат доставени моторите в Бишкек до 25-ти юли поради проблеми на полско-беларуската граница. Моторите щели да пристигнат в Бишкек след 30-ти юли. На въпросите ни, какво точно става, ни отговориха, че белоруските митничари бавят и мотат траспорта с разни измислени поводи и правят мизерии, за да помогнат на руснаците в тъпата им война. Не забравяйте, че ние бяхме запада и съответно врагът. Руснаците просто ползват тия помияри белорусите, за да им правят мизерийте и мърсотийте.
Били намерили включено ГПС устройство в някакъв мотор, а в друг имало половин литър масло сигурно за доливане и това били "огромни" митнически нарушения?!?!
Върнахме закупените самолетни билети за 26-ти юли и взехме други за 31-ви юли за полет до Бишкек.Променихме плановете си за маршрута на пътуването. Руската ни виза беше за целият август от 1-ви до 30-ти. Изчислихме, че, ако тръгнем някъде на 1-ви август от Бишкек ще бъдем пред Астрахан на руската граница някъде, около 25-ти август. Все още можехме да се включим в плана по маршрута, който бяхме начертали.
Да, ама 30-ти юли мина и замина, а камиона с моторите продължаваше да стои някъде по митницата в Брест...
Някъде 4-ти 5-ти август Мирослав обяви, че се отказва и изпрати писмо на поляците да му върнат мотора във Варшава, от където да си го прибере. Аз реших да почакам още малко... И оооо чудо. На 6-ти август камионът с моторите се размърда от Брест и потегли към Русия. Свързахме се с Кщищов Самборски и той каза, че са необходими 5 дни на камиона за да стигне до Бишкек, като там ще им трябва още един ден да освободят моторите от митницата. Става въпрос за 10-12 мотора нали, които са на този камион, а не само за нашите два.
Канцелирахме полета за 31-ви и върнахме самолетните билети. Взехме билети за 11-ти август за Бишкек през Истанбул с връщане на 26-ти. Вече нямахме време да се прибираме с моторите до България. Ако тръгнехме с моторите към България щяхме да сме на руската граница някъде на 29-ти, или 30-ти. Не можехме да си позволим такова нещо. Ако нещо се случеше и ни забавеше по пътя щяхме да изпуснем срока на визата, и да висим там до Коледа като хъшовете в Браила... Освен това от Астрахан до София са 3000 км. Мирослав трябвашеда бъде на работа в краят на август.
Поради тези причини променихме плановете за пътуването за пореден път. Решихме майната и на руската виза. Нямаше да се прибираме с моторите до България. Щяхме да караме само из Киргизстан и Таджикистан, и на 26-ти август да летим за България от Бишкек. Моторите щяхме да оставим на поляците за транспортиране и връщането им във Варшава. В последствие щяхме да решаваме как да си ги приберем от там.
На 11-ти август излетяхме от София през Истанбул и на 12-ти рано сутринта към 5,00 часа кацнахме на летище Манас в Бишкек. Отидохме в хотел Салют, където бяхме запазили стаи. Там трябваше да пристигнат и моторите. Това е базата на поляците там. Моторите ни още не бяха освободени от митницата и не бяха пристигнали в хотела. Там имаше доста голямо количество мотори, които чакаха за транспорт до Варшава. Това забавяне касаеше и тях.

[Edo]

Поздрави на Бишкек, бях там преди 25 години - дано се е поочовечил малко! Аз също имах проблеми тази година с обиколката на Турция, разболях се ненавреме и пропуснах удобния прозорец за тръгване и сега се чудя как ли ще е през есента на Арарат и дали си заслужава?! Успех с обиколката и дано се върнете живи и здрави!

[ВладиЧ]

Е ние вече се върнахме. На 26-ти вечерта кацнахме в София. А за Бишкек Миро може да пише. Той обикаляше пеша из тоя град. Аз хич не си падам по градовете, та камо ли да тръгна да ги обикалям пеш. Колкото по-стар ставам толкова повече избягвам всякакви големи струпвания на хора. Тълпите са ми противни.

[Shider]

Не е по темата на Владича, ама аз Арарат съм го обикалял и в края на септември, и в края на октомври и си е готино. Ако няма да се качваш много на високо не мисля, че е проблем. Около Карс, Ардахан ще е студено, по Ван винаги духа много, но пък в ниското към Ъгдир и Агръ сигурно ще е топло и ще видиш огромните им зелки с по над половин метър диаметър.

[ВладиЧ]

Да започнем със снимките.

Летище Истанбул. Ще летим с Пегасус.


Моторите пред хотела ни.


И стари и нови...


Почти всички мотори, които чакаха за транспорт и бяха приключили с пътешествията си имаха много явни следи от жестоките пътища там. Този си беше счупил и загубил регистрационният номер и си беше направил нов номер от кашон.


Тоя бидон с 30 литров резервоар беше изкъртил и строшил стойката на задният си куфар.


Старо, но запазено БМВ. Само единият куфар е привързан с колани.


Тоя е изкъртил пачият крак и масло тече от двигателя... Дреболия.


Тия са "почти" в ред...

[ВладиЧ]

Беше 12-ти август. Нашите мотори още не бяха пристигнали пред хотела. Някъде в късният след обяд ни се обадиха, че камионът е пред хотела и моторите ни вече са свалени. Най-накрая дочакахме...

Част от разтоварените вече мотори.


Третият в тази редица е Хондата на Миро.


Ето го и моето Сузуки.


Дедо Влади край мотора си все още не изваден от касата.


Късно вечерта вече бях така. Готов за път и приключения.


Ето го и мотора на Миро готов за път пред хотел Салют.
Вечерта успяхме да намерим време и направихме едно гости на нашата приятелка Ангелина Попова - Анджи в нейната квартира. Тя живее и преподава все още в Бишкек, макар че е от Велинград. Миро и беше донесъл концентрат на ракия, та спретнахме леко празненство, и си припомнихме младините.

[ВладиЧ]

13-ти август.
И така на 13-ти август рано сутринта тръгнахме от Бишкек към Ош. Но понеже това разстояние е 690 км нямаше начин да го минем за един ден. Трябваше да минем два тежки прохода над 3000 м нмв, разни дефилета и теснини с изключително много завои, така че го разделихме този път на две части.

Тръгнахме.


Към 50 км поле и се насочваме веднага към планините.


Започват дефилетата и планините.




Изкачваме се на високо.


Хей там долу бяхме преди малко.


Части от прохода.


Части от прохода.


Тунелът на върха на този проход е на 3200 м нмв.


Спускаме към Сусамир от другата страна на прохода.


Спускаме.

[ВладиЧ]

Номадите са излезли през лятото със стадата и юртите си из Сусамирската долина, на около 3000 м нмв.

Номадите продават част от продукцията си.


Миро си купува сирене.


Купих го!!!


Местен монумент.


Воинът Манас...


Таласъм ъикъик жерим... Това пише...


Следващият превал.


Тука ме валя як дъжд и градушка...