ГЪБИТЕ - лов или бране

[bgbul]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Честита нова 2010 година на всички гъбари !
Много кеф и през новата година !
Много гъби и никакви грешки с новата реколта !
Поздрави на всички !

[valkov.val]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Честита нова 2010 година на всички гъбари !
Много кеф и през новата година !
Много гъби и никакви грешки с новата реколта !
Поздрави на всички !

Честита и на теб

[Мещера]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Здравейте приятели!
Нека ви е спорна и щастлива новата 2010-та!
Тук се засегна въпроса с кладницата ,и искам и аз да споделя нещо.
От една година вече я отглеждам на тополови пънове,както описа това колегата от по-предните постове.Много съм доволен,а и цялото семейство-гъби вече не купуваме.Бланширам я във вряла вода с малко сол,и ако не се готви веднага-във фризера.Много държелива и вкусна гъба.Не губи от обема си при готвене.Ето и някои рецепти:
...........................
Сос от кладница с черен пипер
Продукти: кладница 600 гр., месен бульон 500 мл, кисело мляко 250 гр., олио 125 мл, 2 глави лук, сол, черен пипер.
Начин на приготвяне: гъбите се почистват добре, измиват се и се нарязват много ситно. В тиган с олио се запържват гъбите и лукът до зачервяването на лука. В закрита тенджера се сипва горещия бульон и се прибавя запържената смес. Вари се на слаб огън в продължение на 30 мин. След това се прибавя киселото мляко и се доварява на по-слаб огън.
Сосът може да се използва за заливането на основното ястие, а също така и като гарнитура!
---------------
Кладница омлет
Продукти: 500 гр. кладница, 30 гр. краве масло, 4 бр. яйца, 100 мл олио, листа от магданоз, сол и черен пипер на вкус.
Начин на приготвяне: гъбите се почистват добре и се нарязват на малки парченца. Поставят се в подходящ съд с олиото и част от маслото и се варят, докато се изпари водата им. Поръсват се с малко сол и се оставят да поемат цялата мазнина и солта.
В отделен съд се разбиват яйцата и се поръсват с малко сол и черен пипер.
В тиган със загрято олио се запържват гъбите. След като се зачервят се заливат с разбитите яйца, като тиганът се разклаща непрекъснато, за да не загорят яйцата на дъното. След това омлетът се обръща и се изпържва и от другата страна. Готовият омлет се поръсва със ситно нарязан магданоз.
-----------------------
Мариноване на гъби
Пролетните гъби са подходящи за мариноване. Технологичният процес протича при следния ред: Почистване от почва, сламки, полепнали листа и др., но по сух начин - не се използва вода за измиването им, освен в краен случай.
Попарване (бланширане). Нарязаните гъби на хапки (2-3 см) заедно с малките екземпляри, които остават цели, но без пънчетата, се попарват за 15 - 20 мин. във вряща вода. Времето за попарване се отчита от момента, когато водата заври на "ключ". Това се отнася за гъбите манатарка, масловки, или за всички тръбести гъби. Пластинчестите гъби (рижка, пачи крак, печурка и др.) се попарват около 10 мин. Правилно попарените гъби падат на дъното на съда.
Изстудяване. Попарените гъби се заливат със студена вода неколкократно и бързо, докато и най-дебелите резенчета или цели гъби се изстудят във вътрешността си.
Приготвя се марината. За 1 кг гъби са необходими 150 мл вода, 4-5 гр. сол (нейодирана!), 15 мл рафинирано олио, 70 мл чист винен оцет. Тази смес се кипва в отделен съд и се оставя да се охлади (обикновено се приготвя предварително).
Подготвят се следните подправки: 2-3 дафинови листа, начупени на парченца, 10-15 зърна черен пипер, 2-3 зърна бахар, малко свежи листа магданоз (може и изсушен).
Изстиналите гъби се нареждат в буркани тип "Омния 08", като се спазва следната последователност: ред гъби, подправки, отново гъби и подправки до напълването на 2/3 от обема на буркана, т.е. приблизително 600 гр. попарени гъби. Гъбите се заливат бавно с маринатата почти до повърхността, като се изчаква течността да се успокои и да излязат мехурчетата въздух от буркана.

След около 1 - 2 часа на повърхността се долива пласт от 2 до 5 мм олио, чрез което гъбите се изолират от въздуха и се подтиска развитието на ферментационни или други процеси в буркана. Бурканът може да се затвори с капачка или с фолио. При мариноването се цели да се запазят естествените вкусови качества на гъбите, особено техния аромат, затова не е желателно да се слагат скилидки чесън или други силни подправки, характерни за другите маринати.
Става и панирана по познатия начин.
...................................

Но мисълта ми е за друго-поради тая криза и яко безпаричие реших да опитам интензивно отглеждане на кладница в подходящо помещение,по висящия способ в торби със субсрат.Ще ви дам някои адреси за мицел или направо заразени пънчета,както и технологията за отглеждане.Може да е от полза на някого,пък и кой знае,можем да си помагаме с реализацията.

гр.Бяла
Георги Ганев
0885042319
Kladetel -СКАЙП
От този човек взех мицела за моите пънове.Има и готови пънове.

с. Айдемир
обл. Силистра
ул. Равнец 7
Борис Димитров
тел. 0878 368 379-актуален,говорено с човека.
e-mail: bulros@gmail.com
Също.Но като влезете в Гуглето,всичко си излиза при търсене за гъба кладница.
Поздрави!

[Мещера]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Опитвам да прикача файл...А,стана!
По-натам ще кача снимки на пъновете,както и на бъдещия гъбарник,може някой да даде полезен съвет.
Успех,и питайте!

[bgbul]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Опитвам да прикача файл...А,стана!
По-натам ще кача снимки на пъновете,както и на бъдещия гъбарник,може някой да даде полезен съвет.
Успех,и питайте!

Браво , колега !
Добре дошъл в отбора !
Полезна информация си пуснал . Поздравления !
Нашата тема за гъби е най-обширната и добронамерена тема в Гугъла , а е само на един сезон ( не година , а сезон) .
Почти всички колеги имаме отношение към гъбите , и то професионално ( правилно ) отношение .
За това всеки коментар е приятен .
Тук при нас ( в Родопите ) имаме няколко лаборатории за мицел и заразяване на хранителна среда с гъби . И то с доста видове .
В момента се опитваме да направим "чудо" с Манатарка и Трюфели .
Но за сега неуспешно вече 3 година . Но ..... човек никога не знае кога ще му се отвори парашута . За това продължаваме с експериментите.
По вашия край лабораториите работят ли с други видове ?
Пиши !

[Jamo]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Опитвам да прикача файл...А,стана!
По-натам ще кача снимки на пъновете,както и на бъдещия гъбарник,може някой да даде полезен съвет.
Успех,и питайте!

Страхотно полезна информация колега , благодаря ти.Ял съм гъбата , уникално вкусна е и в крайна сметка какво ми пречи да опитам да направя някой друг буркан

[Мещера]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Браво , колега !
Добре дошъл в отбора !
Полезна информация си пуснал . Поздравления !
Нашата тема за гъби е най-обширната и добронамерена тема в Гугъла , а е само на един сезон ( не година , а сезон) .
Почти всички колеги имаме отношение към гъбите , и то професионално ( правилно ) отношение .
За това всеки коментар е приятен .
Тук при нас ( в Родопите ) имаме няколко лаборатории за мицел и заразяване на хранителна среда с гъби . И то с доста видове .
В момента се опитваме да направим "чудо" с Манатарка и Трюфели .
Но за сега неуспешно вече 3 година . Но ..... човек никога не знае кога ще му се отвори парашута . За това продължаваме с експериментите.
По вашия край лабораториите работят ли с други видове ?
Пиши !

Благодаря много за добрите отзиви колеги!
Имах известно притеснение дане комерсиализирам темата и съм доволен че не се възприе така.
По нашия край за съжаление освен за кладница и печурка,не съм чувал да се правят опити с други щамове.
Искрено желая успех в начинанието,дано стане,пък ние ще сме готови с базата!

Щях да пиша още снощи,но ми попречи ето това:

[Мещера]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

А,и още нещо.Не видях в темата ето това:
http://1001gabi.com/


А то си плаче да е в нашата тема.
Поздрави на всички!

[bgbul]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

В този Форум дори и комерсиална информацията , ако е полезна на колегите ( не на всички , а на някои) се счита за нормално .
Няма лошо човек да помогне и насочи колегите . Спокойно !

[valkov.val]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

А,и още нещо.Не видях в темата ето това:
http://1001gabi.com/


А то си плаче да е в нашата тема.
Поздрави на всички!

Тези рецепти са уникални. Браво колега.

[Palazov]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Много хубава тема! Късно я открих и затова късно се включвам но за сметка на това я прочетох "от кора до кора".
Интересно е да споделиш познания в такава разтеглива сфера като разпознаването на гъбите, поради множеството видове и голямата полиморфност винаги съществува съмнение, особено когато ще ги ядеш ти.
На пазара:
-Бабо отровни ли са тези гъби?
-Откъде да ги знам, тия са за продан!

Та в тази сфера /и не само/, колкото и да знае човек, винаги има какво да научи.

А един от тези няколко вида гъби в торбичката са причината, преди три години .... по това време горе-долу на годината, Жената и Тъщата цяла нощ да разнищват аферата драйфус първо в клозета, после във всички възможни легени и легенчета в къщи И това защото не успях да стигна пръв до тигана. Тъй , че умната Тотална грешка беше,че ги смесвахме в една торба. И от тогава, парен каша духа. Но, гъби ядем.

Тука отровната гъба е тази червената точно в средата на снимката, Бясна гъба или Russula emetica, тя е от семейството на гълъбките /russula/ и е отровен двойник на червена, червеностебла, кавяфа и т.н. гълъбки две от тях ги има на снимката, тази в дясно от нея и долу м/у двата пачи крака. Признаците от отравянето са точно тези - як драйф, това значи и еметика.
От гълъбките събирам само от зелените.

[nestinar]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

http://www.idsetas.com/

[Palazov]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

http://www.idsetas.com/

Хубав справочник за вкусовите качества на гъбите.
Хубаво класифицирани по латинско и месно наименование.
На мене повечето думи са ми познати, но има някои, които не, не знам испански.
Тъй като гъбарството е неразделна част от планинарството и офроуда това да се отдели като отделен раздел, а да не е в риболова или знам ли къде е, вчера случайно открих темата, днес с мъка я преотрих и то с помоща на гугъл.
Затова предлагам на админа да се обмисли предложението, досега темата върви отлично, но почва да се задръства /20 страници/.
Да не е абстрактно предлагам:
-да се направи подобен справочник с латинските и месните наименования и качествата на гъбите;
-библиотека с фотоси на гъби с цел по лесното им разпознаване и латинските им наименования;
-рецепти
-местонахождение и сезонност;
и т.н.
Предлагайте!
Пролетта чука!
пп аз се наемам да преведа качествата на гъбите, имам и справочници, пък има и други

[derhunter]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Много е просто и лесно: Точно пред заглавието на темата има два символа.Единият е за нови мнения , другият е за абонамент за темата.Натискаш вторият и когато влезеш във форумът-персонални настройки Теми за които си абониран и в които имаш мнение ти излизат отделно.
Относно извеждането в отделен подфорум ми се струва безсмислено. Ако искаш мога да ти отворя нова тема за систематизирана информация.

[Мещера]

До: ГЪБИТЕ - лов или бране

Ето и от мен нещо:
...........................................
АЛБУМ "ПРИРОДА И ЗНАНИЕ" МИНЧО ПАНЧЕВ

ДЪРВО РАЗРУШАВАЩИ ГЪБИ

Много са пораженията, които дърво разрушаващите гъби нанасят на дървесината. Те са талусни организми. Тялото им е съставено от разклонени, тънки нишки — хифи, които образуват мицел. Всички гъби са хетеротрофни (не синтезират, а използват готови органични вещества от мъртви или живи организми).

Тъй като притежават характерни белези и на растения, и на животни, те са се отделили в самостоятелно царство — мицеталия. Делят се на низши (едноклетъчни) и висши (многоклетъчни) гъби. Тук се разглеждат само висшите, които предизвикват дървесинното гниене на корените, стъблото и клоните на живите дървета, на трупите в сечища и складове и даже на употребената в строителството и битовото обзавеждане дървесина.

Дървесинното гниене се предизвиква най-често от паразитни (дърво разрушаващи) гъби от клас базидийни гъби, от някои торбести и несъвършени гъби. Известни са над 30 000 вида, разпространени предимно на сушата, със сапрофитен и паразитен начин на хранене. Едни от тях са ядливи (манатарка, печурка, масловка), други са силно отровни (мухоморка), паразитни (ръжди и главни) или предизвикващи гниене. Размножават се предимно чрез спори, образувани по полов и безполов начин, и рядко — вегетативно — чрез мицел. Спорите се разнасят от вятъра, дъжда, насекомите и някои бозайници. Способността на гъбите да образуват спори за размножаване е изключително голяма: например на един боров иглолист, поразен от изсипване, могат да се преброят до 100 000 аскоспори, а едно средно голямо плодно тяло на същинската прахан (Fomes fomentarius) в периода на размножаване дава по 2—5 милиарда спори на ден. Като се прибави и способността им в съвсем малки количества да разлагат много дървесина в съотношение до 1:400 000, която използват като източник на храна, може да се види как стихийно напредва патологичният процес на гниенето. Той протича по следния начин: хифите отделят ензими, които превръщат неразтворимите въглехидрати и белтъчини на дървесината в разтворими и лесно усвоими от гъбите по-прости съединения.

Увреждат се предимно клетъчните стени и се разрушават или отслабват естествените връзки между тъканите на дървесината. Изменя се структурата и якостта на дървесината, биохимичният състав на клетките и тъканите и цветът им (от бяло, светложълто до кафяво или смесено). Дървесината става мека,
лека и ронлива (на малки кубчета) или се образуват хралупи. Настъпилото изменение на протичащите в нея нормални физични, механични и химични процеси я прави негодна за употреба.

Спорите проникват през рани или остатъци от сухи клони, в които може да се задържи влага. От външните фактори значение за по-нататъшното въздействие на гъбите имат влажността на въздуха (над 30%), температурата (3 до 35°), достатъчното количество кислород, киселинността на субстрата и други.


В зависимост от характера на гниенето то бива: деструктивно (предизвикано от гъбите, които разрушават целулозата — клетъчните стени) и корозионно (причинено от гъбите, разрушаващи лигнина).


По-важни дърво разрушаващи гъби, които предизвикват голем и стопански загуби, са:


Polystictus versicolor гъба, която причинява загниване на складираните трупи от иглолистни дървета.


Fomes fulvus предизвиква дървесинно гниене на костилковите овощни видове чрез мицела, който унищожава лигнина. Плодното тяло е единично, сплеснато копитовидно, отгоре сиво, отдолу ръждивокафяво.


Боровата гъба (Trametes pini) причинява кафяво стъблено гниене по иглолистните след 30-40 годишна възраст. Плодното тяло е многогодишно, копитовидно, корковидно-дървенисто, прикрепено странично към стъблото.


Смърчовата гъба (Trametes abietis) предизвиква кафяво стъблено гниене на смърча над 40 години. Понякога напада и бора, елата и други иглолистни дървета.


Окантованата гъба (Fomes pinicola) причинява кафяво смесено гниене по бора, смърча, елата и др. Храни се сапрофитно (върху пънове, трупи и обработени стъбла), както и паразитно. Тя е една от най-разпространените дърво разрушаващи гъби у нас. Плодното тяло (15—20 см в диаметър) е копитовидно, отгоре жълто или червено. Кафяво с характерен кремав или оранжев кант. Гниещата дървесина отначало е розова или червено-кафява, а впоследствие се изпъстря с кафяви чертички.


Слизестата пластинчата гъба (Pholiota adiposa) предизвиква кафяво централно гниене на дървесината както на иглолистните видове, така и на широколистните.


Същинската прахан (Fomes fomentarius) Причинява бяло смесено гниене по ореха, бука. брезата, тополата, липата и по други широколистни.



Лъжливата прахан (Fomes igniarius) причинява бяло сърцевинно гниене на много овощни и горски широколистни видове, особено по брезата, бука и трепетликата. Разпространена е в цял свят.


Кладницата (Pleurotus ostreatus) предизвиква гниене на бука, брезата, върбата, тополата и др. Плодното тяло е сиво-бяла или охрова изпъкнала бъбрековидна шапка на къса дръжка. Напълно изгнилата дървесина е бяла и мирише на ванилия.



Schizophyllum commune причинява повърхностно бяло гниене, като умъртвява тъканите на кората. Напада ореха, липата, ясена, акацията, гледичията, тополата и белия бор.


Trametes galica предизвиква гниене най-много на пъновете и пречупените стъбла на тополите и други широколистни и иглолистни. Плодното тяло има формата на полици (удебелени в основата си) с жълто-кафява или охреносива окраска, отгоре покрито с власинки.



Зимната гъба (Collybia velutipes) причинява жълтеникаво гниене по дървесината на клоните на много широколистни видове, между които и ореха. Появява се в началото на зимата. Плодното тяло е охрова шапчица.


Дъбовата гъба (Daedalea quercina) причинява кафяво гниене по дънерите на дъба (най-често), бука, явора, бряста и др., както и по отсечената дървесина.


Брезовата пореста гъба (Polyporus betulinus) е разпространена повсеместно по брезата, по която предизвиква кафяво червеникаво гниене.



Кореновата гъба (Fomes annosus) най-разпространената и свързана с най-големи стопански загуби гъба, която предизвиква червено гниене на корените на иглолистните дървета и на някои широколистни. Загниват главно корените и дърветата изсъхват.


Пънчушката (Armillaria mellea) чума по дърветата в най-масово разпространената гъба в света, която причинява бяло периферно гниене на корените почти на всички овощни и горски видове. Нанася най-големи поражения в сравнение с другите гъби. През есента развива едногодишни плодни тела.


Лъжливата дъбова прахан (Phelinus robustus) предизвиква жьлто-бяло дървесинно гниене на сърцевината на стъблата на много широколистни видове, но най-често на дъба след 20—30-годишна възраст. При проникването си гъбата предизвиква изсъхване на клоните, гнили язви, ракови образувания и кухини. Загнилата дървесина отначало е кафява с бели ивици, а в последния стадий става жълто-бяла с черни ивици.


Серножълтата праханова гъба (Polyporus sulphureus) предизвиква кафяво сърцевидно гниене предимно по старите дъбови дървета, по-рядко по кестена, ореха, брезата.


Люспестата (вдлъбната) гъба (Polyporus squamosus) причинява гниене на дъба, бука, бряста, явора, ясена, върбата, липата, ореха и др. Напада предимно живите дървета, но се развива и сапрофитно. Плодното тяло е едногодишна вдлъбната жълта шапка с кафяви люспи и месеста дръжка.


Polyporus hispidus причинява бяло дървесинно гниене по черницата, ябълката и други.


Складовата гъба (Lenzites sepiaria) причинява гниене преди всичко на складирания материал от иглолистни дървета и на стълбове, мостове и др. Среща се и в горите по смърчовите и белоборови пьнове като оранжеви, а впоследствие като кадифени теменуги, наслагани една върху друга. Близка по биоекологично значение е и Lenzites betulina, която причинява бяло гниене по широколистния дървен материал,



Жилавата (траверсна) гъба (Lentinus lepideus) Е най-опасният разрушител на дървесината на траверсите от иглолистен произход. Причинява кафяво гниене и на пънове, складиран материал и др. Изгнилата дървесина мирише на канела.


Истинска къщна гъба (SErpula lacrymans) е най-разпространената от домашните гъби. Предизвиква гниене на използван в постройки и съоръжения влажен иглолистен материал. Образува охравожълти плодни тела.


Пластинчатата къщна (Paxilus panuoides) и бялата къщна гъба (Poria vaporaria) причиняват гниене на дървесината от иглолистен и широколистен произход, използ вана в жилищното строителство и битовото обзавеждане, мините, складовете, траверсите и др. Мицелът им е бял.


Паразитните гъби Stereum hirsutum, Polystictus hirsutum и Polystictus velutinus предизвикват бледожълто дървесинно гниене по костилковите овощни видове, по бадема, ореха, ябълката, както и по дъба, бука, брезата и др. Плодните тела са дребни, светложълти, кожести шапчици, приседнали към кората.