Побой над дете (непълнолетен)

[Тодор (Zaarin)]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Въртите го, сучете го. Ама човек наистина трябва да може да се оправя сам. Не съм побойник. Абсолютно никога през живота си не съм започвал бой. Дори напротив, случаите в които не съм се опитал и да го избегна се броят на пръсти. Обаче ето ви една напълно реална ситуация(случвала ми се е). Седиш си с красива девойка в прилично заведение. Нито квартална кръчма, нито мутренско заведение. Просто ресторант скъп за кварталните пияници, но не достатъчно лъскав за баровците. Теоретично най-безопасното място от подобен род. Да, де, ама навсякъде се случва да попаднеш на хора с лошо пианство. От съседната маса някакъв идиот започва да тормози жената, с която си там. Опитваш се кротко да успокоиш нещата, но още на първата дума тъпака става, вади нож и тръгва към теб. Става толкова бързо, че неговата компания не успява да реагира. И какво правиш? Тичаш при мама(да, ама за изхода се минава покрай него)? Разчиташ на това, че все пак няма да го използва(нещо не съм комарджия до степен да си заложа живота на това)? Успокояваш се с мисълта, че после със сигурност системата ще го накаже и ще лежи по затвори, а твоята смърт е помогнала на обществото да се отърве по законов път от този си член(без коментар)? Или просто му строшаваш едно шише от бира в главата, плащаш сметката и си тръгваш... Да, ама не си ли свикнал от малък да се оправяш сам, най-вероятно последния вариант изобщо няма да ти дойде на ум и остават само предишните...

[iai-bg]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Въртите го, сучете го. Ама човек наистина трябва да може да се оправя сам. Не съм побойник. Абсолютно никога през живота си не съм започвал бой. Дори напротив, случаите в които не съм се опитал и да го избегна се броят на пръсти. Обаче ето ви една напълно реална ситуация(случвала ми се е). Седиш си с красива девойка в прилично заведение. Нито квартална кръчма, нито мутренско заведение. Просто ресторант скъп за кварталните пияници, но не достатъчно лъскав за баровците. Теоретично най-безопасното място от подобен род. Да, де, ама навсякъде се случва да попаднеш на хора с лошо пианство. От съседната маса някакъв идиот започва да тормози жената, с която си там. Опитваш се кротко да успокоиш нещата, но още на първата дума тъпака става, вади нож и тръгва към теб. Става толкова бързо, че неговата компания не успява да реагира. И какво правиш? Тичаш при мама(да, ама за изхода се минава покрай него)? Разчиташ на това, че все пак няма да го използва(нещо не съм комарджия до степен да си заложа живота на това)? Успокояваш се с мисълта, че после със сигурност системата ще го накаже и ще лежи по затвори, а твоята смърт е помогнала на обществото да се отърве по законов път от този си член(без коментар)? Или просто му строшаваш едно шише от бира в главата, плащаш сметката и си тръгваш... Да, ама не си ли свикнал от малък да се оправяш сам, най-вероятно последния вариант изобщо няма да ти дойде на ум и остават само предишните...

Затова се учиш да готвиш, и вместо в ресторанта си хапвате чудесна вечеря у дома... с дамата на сърцето ти ... шегувам се. Колкото и да е тренирал човек, се случват житейски ситуации които да го изненадат. И са травмиращи по различен начин - дали незнаенето коя от трите вилици на масата е за десерта, или притеснение при общуване, заекване или нещо друго. Общата култура е много важна.
Но универсална рецепта няма.
Не можеш да кажеш на детето си бий се мама, за да не те бият.
Защото се превръщаш в майката на хулигана.

[Тодор (Zaarin)]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Не можеш да кажеш на детето си бий се мама, за да не те бият.

Не е нужно да му го казваш, а просто да го оставиш само да съзрее до тази идея. Че винаги може да се случи нещо непредвидено, за което няма как да му помогне каквото и да е, освен самото то. Иначе остава осакатено.

[iai-bg]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Не е нужно да му го казваш, а просто да го оставиш само да съзрее до тази идея. Че винаги може да се случи нещо непредвидено, за което няма как да му помогне каквото и да е, освен самото то. Иначе остава осакатено.

Напътствия винаги е добре да има, иначе правият път лесно се бърка когато детето расте.
Не да правиш всичко вместо детето, но да му помогнеш да се научи само и правилно да се ориентира в ситуациите от живота.Да знае, че всяка житейска задача има по няколко отговора и да ги търси , а не да блокира и да се гипсира. Ако научиш детето да пада безопасно преди да проходи - няма нужда да го пазиш да не падне до първи клас.

[Тодор (Zaarin)]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Ако научиш детето да пада безопасно преди да проходи - няма нужда да го пазиш да не падне до първи клас.

Всяко нещо е нож с две остриета. Например научиш ли детето да пада безопасно, то може да загуби страха от падането. А дали това е добре? Труден въпрос. Естествено всеки родител иска детето му да няма рани, но пък по-добър учител от болката няма. Интелигентноста и възможноста да предаваме знания на поколенията, не бива да изкоренява всичките ни инстинкти.

[Hala]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Или просто му строшаваш едно шише от бира в главата, плащаш сметката и си тръгваш...

Правилно,Зарине,това е решението в тая ситуация.Забавиш ли се с приказки,ще скочат и другите.Няма й нищо на маймуната от бирено шише(и от бяло вино-проверено).Единствен риск - ако бутилката е от шампанско,тогава ще му размажеш тиквата и ще трябва добър адвокат.

[LOVECH]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Имали ли сте подобни случаи, какво сте направили, какво трябва да се направи още? Споделете моля, всеки съвет ще ми е добре дошъл [/quote]

Фани, искрено съжалявам за това, което Ви се е случило! Съжалявам и, че едва сега взимам отношение по въпроса, но отдавна не бях преглеждала форумите!
Та:независимо че работата ми досега винаги е била свързана с деца, предпочитам да дам мнението си на потърпевш. Мисля, че така ще бъда по-близко до ситуацията...
И на мен в тинейджърските години ми се случи подобно нещо. При това, не от едно, а от три момичета. И до ден днешен това е един от най-болезнените ми спомени! Момичето, от което най-много го отнесох, всъщност беше тази, на чиято страна застанах, когато всички я посочиха с пръст като "приятелката на убиеца с доживотна присъда". Няма да навлизам в подробности. Ще кажа само: три пияни момичета, психическо и физическо издевателство... Последвано от болезнено осъзнаване, че нито на хората, които смятах за приятели и които бяха около мен тогава, можех да разчитам в този момент, нито на гаджето си, с което малко си бяхме развалили отношенията, но ВСЕ ОЩЕ ми беше гадже, нито на родителите и близките си! За мен това беше най-болезненото и жестоко осъзнаване, още докато лежах на студената земя и плачех безутешно...
Но, не искам повече да се връщам към този кошмар! А и не за това иде реч! Независимо че съпругът Ви го е нямало в този момент, според мен сте реагирали много адекватно и с изключително мъжество! Не случайно употребявам думата "мъжество" - според мен тя не подлежи на сексистка дисекция! Силни могат да бъдат и двата пола по своему, независимо че от общоприетото определение за "силния" пол! Много важно е в този момент детето да ЗНАЕ, че не е само!!! Че, дори и физическите му сили да не позволяват да се изправи срещу противника, има хора, на които да разчита тогава, когато НАИСТИНА има нужда от тях! И това не е прищявка, глезотия, нито пък го прави "мамино синче"! Просто никой не е всесилен, всеки има свои лимити, силни и слаби страни и че, ако не може да се пребори с дадена ситуация, е по-добре да се примири и оттегли, вместо НА ВСЯКА ЦЕНА да иска да е победител!
Много добре сте реагирали и спрямо първосигналното решение на мъжа си! При все че на всеки загрижен родител първата му мисъл със сигурност би била да накаже жестоко онзи, който е наранил (в сл.: пребил) любимото му дете. Но, Вие добре сте си дали сметка, че "насилието поражда насилие" и не заличава белега, т.е., станалото. Съгласна съм напълно, че, щом детето няма ресурси да се изправи само срещу гамена, е добре съпругът Ви да го респектира - не с бой, а така, че НАИСТИНА да разбере, че втори път НЯМА ДА ИМА (подобна ситуация с Вашето дете). Тук споделям мнението на колегите, че един ИСТИНСКИ мъж ги умее тези неща!
И накрая: позволете да Ви задам един въпрос, на който е достатъчно сама да си отговорите. Защо, след като това не е прецедент, синът Ви не е споделил нито с Вас, нито със съпруга Ви?! Притеснява ли се от нещо или пък му липсва доверие?!
С това ни най-малко не целя да подроня авторитета Ви на майка! Напротив, мисля, че успях да израза възхищението си пред постъпката Ви! Само смятам, че за мълчанието на сина Ви все пак има някаква причина...

[Фани]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Благодаря колежке, не се притеснявам да отговоря на въпроса Ви: явно не съм го обяснила добре - сина споделяше как ги тормози побойника (не само него, но и останалите деца), само за щипането и ударите е премълчал, призна след като забелязахме няколко пъти, че има странни синини по тялото. Тогава го заразпитвахме настойчиво и той разказа и допълнението. След това го посъветвахме да не се дава и да започне отпор срещу онова момче, което тогава не беше толкова едро - стърчеше само с една глава над другите. Сина ни започна да се посбива с него и чат-пат излизаше победител, но другия се озлобил и започнал повече да го тормози. Посъветвахме го да се обединят с другите тормозени момчета и да му дадат отпор. Нашият се опита да ги обедини, но с променлив успех, затова пък стана нещо като първа мишена на побойника. Тъкмо решихме, че вече е време да се намесим ние (мъжа ми) и учебната година свърши, а всички се успокоиха, че Тошко вече няма да го има в училище и ще си отдъхнат. За всички тези неща ръководството на училището знаеше, непрекъснато викаха родителите на побойника, говореха с него - той имаше страх само от една учителка, която много го строяваше. За известно време наставаше мир, но за около месец. Предполагам, че сина ми е го е било срам от нас и най-вече от баща му, че не може да се справи сам и затова не е споделял за по-сериозните схватки. А първоначално за щипането и удрянето разказваше за другите деца, но за себе си премълчаваше. Не знам защо, обаче и другите деца не са казвали на родителите си, че са удряни и обиждани, това се разбра впоследствие... Някаква много криворазбрана идея за приятелство, съмишленост, общност; също много висок праг на търпимост към подобни просташки изяви и това се получи откакто са в пубертета, мисля...

[iva_kx]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Ето ви един нагледен пример на подобна ситуация - той ви дразни умишлено, както едно време е дразнел и съучениците си, а вие рипвате като квачки една през друга да му обяснявате как насилието поражда насилие. Същото е и при децата, но като за начало се почва първо с физически разправи, после се минава на ниво словесен многобой

Иходите от ситуацията са следните:
1. Казвам на мама и тате и заедно решаваме проблема
2. Мълча си и се опитвам сам да се справя.
3. Предаваме решаването на проблема на съответната институция

или

1. Аз и всичките ми приятели вкупом се засилваме да убеждаваме лошия колко е лош.
2. Не държа да убеждавам някого в правотата си, особено ако го смятам за недостоен за думите ми.
3. Въпрос на време е някой да се обади "някой модератор няма ли да изчисти спама"

ПС: Закъснях, вече се обадиха

[Тихомир]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Придържайте се към темата! Всяко следващо мнение, което не е в пряка връзка с нея ще бъде изтрито като спам!

[penka]

До: Побой над дете (непълнолетен)

@iva kx, не разбрах ти какво предлагаш? Ако имаш някакви идеи за ползотворен ход в подобна ситуация, може би да ги споделиш /само че по-простичко - като за квачки/.

[Петя]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Ето ви един нагледен пример на подобна ситуация - той ви дразни умишлено, както едно време е дразнел и съучениците си, а вие рипвате като квачки една през друга да му обяснявате как насилието поражда насилие. Същото е и при децата, но като за начало се почва първо с физически разправи, после се минава на ниво словесен многобой

Ивче, извинявай, ти си умно момиче, ама малко си далече от ситуацията в случая.
1. Децата в училище живеят в един затворен кръг. Те са принудени да общуват помежду си. За разлика от тях възрастните имат много по-голяма свобода и възможности да избират с кого да комуникират.
2. Един възрастен човек има изградено самочувствие, сравнително стабилна психика и вече натрупан житейски опит. Предполага се, че знае как да реагира в една или друга ситуация и докъде да отиде. Детето тепърва се учи и често размива границите между словесно и физическо.
П.П. Това за "квачките" опит да дразниш аудиториума ли беше?

Иходите от ситуацията са следните:
1. Казвам на мама и тате и заедно решаваме проблема
2. Мълча си и се опитвам сам да се справя.
3. Предаваме решаването на проблема на съответната институция

1. Естествено, че дете, което вярва на родителите си, ще почерпи от техния опит. Което не значи, че няма после да се оправя само.
2. и 3. всъщност изобщо не противоречат на 1. Ако сме последователни и проблемът е устойчив, минаваме през всички етапи.

1. Аз и всичките ми приятели вкупом се засилваме да убеждаваме лошия колко е лош.
2. Не държа да убеждавам някого в правотата си, особено ако го смятам за недостоен за думите ми.
3. Въпрос на време е някой да се обади "някой модератор няма ли да изчисти спама"

1. Това е много неправилна формулировка! Не бива да убеждаваш лошия "колко е лош", а "че не постъпва добре в дадена ситуация". Само при такъв подход можеш да се надяваш на успех.
2. Браво, това беше мъдро! Значи ако някой скача по главата ти, просто се спасяваш с бягство. Какво пък, често пъти това е най-доброто решение!
Колежките, обаче, явно не смятат недостоен zbytsam и затова се опитват да водят разговор с него.

Прави ми впечатление, че хората с деца подхождат по сходен начин към проблема (по-спокойно, рационално ), а тези без деца - по различен, по-агресивен начин.

Моите деца съм ги учила следното:
1. НИКОГА не започвайте бой!
2. АКО някой ви тормози, не се колебайте да го поставите на мястото му, дори ако трябва - с юмрук. Не търпете да ви унижават и умейте да се защитавате!
3. Изпадала съм в ситуация да ми се оплакват от побойници или агресори в училище. Първата ми мисъл е била да отида и да говоря с детето. Дори ако трябва да го набия. (сега ще кажете, че не е правилно и ще сте прави, но една майка би направила дори глупост, за да защити детето си, особено ако е момиче) Все пак първо дадох указания да не се обръща внимание на насилника, да се избягва контакт и в краен случай - "с юмрук и в окото!". Също така при силно асоциално поведение да се говори с учителката - все пак тя е възрастния там, поверили сме й децата си, да направи това, което трябва и може.
Подкрепям Фани за това, което е направила. Успоредно с жалбата до властите да успокои момчетата, да ги увери, че са обичани и има на кого да разчитат, да им внуши след взетия житейски урок(че не всичко е "цветя и рози" ), че те са бъдещи мъже и стъпка по стъпка следва да се научат да се справят сами. Няма формула, за съжаление. Във всяка ситуация се взема съответното, най-подходящо в случая решение.
Това е моето женско мнение. Мнението на мъжете-бащи сигурно е малко по-различно.

[iva_kx]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Не мисля, че си ме разбрала правилно.
Ситуациите са напълно аналогични - имаме провокатор имаме и провокирани.
Чесно да ти кажа колкото и да ми се иска, не мога да бъда Майка Тереза и да се опитвам да обяснявам на възрастни хора отново и отново кога и защо преминават границата на цивилизованото общуване, и не смятам да го правя. И не ме дразни присъствието на подобен субект, просто подбирам, както казваш правят възрастните хора, с кого да комуникирам и на какви теми.
Демек аз прибягвам до вариант 2. Ако е необходимо - вариант 3, който не разбрах къде съм го класифицирала като недопустим, просто изброявам приемливите за мен начини за справяне с проблема, които не е задължително да са взаимноизключващи се.
Човек е социално животно и ако не успее да се справи сам с проблема, търси външна помощ. Ако остане сам в такива моменти, може да се превърне в социопат.
С думи прости и без кавички, опитах се да кажа (с лека хумористична нотка) че ако някой ви дразни, игнорирайте го и не му давайте повод да продължава да ви дразни.

[Фани]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Ива, така е безспорно, аз те разбрах правилно още отначало .
Както и да е - като прочетох мненията ви и се сетих какво ми писа по повод темата една приятелка, която е от 2 години в Германия с детето си и доста обикаля из Европа. Няма да преразказвам, а направо ще го поставя тук: “Съжалявам много за случилото се със сина ти... Много правилно, че си тръгнала да си търсиш правата по институциите. Проблемът на нас българите е, че винаги мислим, че знаем повече и че сме по-умни от някакви си чиновници и служители, и че сами можем много по-добре да се оправим, но това е толкова нерационално и глупаво! Ние живеем в едно общество където има норми на поведение, закони и който ги наруши обществото трябва да го накаже. Но органа на това общество е държавата и нейните институции. Те са длъжни в такъв случай да раздадат правосъдие! Само първобитните хора са се оправяли сами, след което са възникнали съответните йерархични структури, после цивилизацията с всички нейни атрибути – управление, закони...
Побойникът трябва да знае, че той е нарушил определени правила и срещу него не е вече само някой ядосан баща, а цялата държавна машина, което е много по-страшно. Това са дет. педагог. стаи, полицаите, това е заплахата от въдворяване в някой дом за малолетни престъпници.
Проблемът е разбира се, доколко добре функционира държавата, но с такова мислене на някои хора от изказалите се в темата във форума, тя няма как да функционира добре. Ако случая беше в Германия, просто това момче и родителите му (нищо, че са разделени) тръгва по каналния ред от институция на институция и докато не му изпилят мозъка и не го накарат да осъзнае постъпката си и да не прави повече така, не го оставят на мира – без емоции, без бабаитлъци, систематично - само ще му цитират кои параграфи е нарушил. Родителите ще ги проверяват къде работят, каква е семейната среда, дали са благонадеждни като родители, ще им пращат непрекъснато инспектори вкъщи и пр., така че накрая те самите ще сложат сина си място, защото институциите ще ги побъркат... Това е една работеща държавна машина в която хората имат доверие и се оплакват непрекъснато и разчитат, че държавата ще ги защити, както и тя го прави наистина.
Постъпила си много правилно, обясни това на децата си – те трябва да растат интелигентни и цивилизовани, така, както са техните връстници тук, в Европа!”.
Преди време тук избухнаха разгорещени спорове за правилата, нарушаването и спазването им и т.н., накрая стигнахме до извода, че правилата са за всички и всеки трябва да ги спазва, нали? Същото важи и за този “частен” случай, който ви споделих – предполагам ще се съгласите! За да няма недоразумения - имам предвид не дразнителя в темата, а как да се постъпи спрямо момчето-побойник.

[iva_kx]

До: Побой над дете (непълнолетен)

За радост или за жалост, това все пак е България, мааалко по на изток от Европа, и нещата съвсем не протичат по каналния ред, характерен за Германското управление. И тук законите ги има, и тук се санкционираме но дали по същия начин, както в така желаната и недостижима Европа?
Помисли си малко, преди да започнеш да учиш сина си на доверие в държавната институция, за да не се окаже разочарован след време.
И друго - затворите и ТВУ-тата не ни избавят от престъпниците, напротив- създават ги. Това дете, попаднало в "дом за малолетни престъпници" ако до сега е имало шанс да се осъзнае, след пребиваване в такова заведение гарантирано ще го загуби.
Просто тук нещата са малко по-различни.