Побой над дете (непълнолетен)

[Ясен]

До: Побой над дете (непълнолетен)

При мен ще отнесе конско за притежание и проява на Адска Глупост и преследване на Лесна И Отрицателно Полезна Цел.

Ако изобщо. Лично аз като малък съм нямал и двете страни на проблема с училищното насилие. Е, потрудих се за това. Родителите ми ясно ми дадоха да разбера, че ще ми решават евентуални проблеми с възрастни хора, но не и с деца. А стотинки все едно нямах, та не бях и интересна цел.

[господин никой]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Размишлявам, размишлявам....и ми хрумва един реципрочен въпрос.
А как ще постъпите, ако изведнъж научите, че Вашето дете се е държало последователно гаменски? Ще опитате ли да го покриете и замажете положението с домашно (закъсняло) възпитание или ще го оставите да си изсърба попарата, та белким се научи?

Първо ще събера всички факти, защото за годините съм научил, че истината има много лица... а фактите са си факти. След това ще има конско и обществено полезен труд... Това след наказанието от "ДПС" де...

[sabin]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Как ще постъпим?!Ами обикновено родителите на такива деца не предприемат нищо,просто абдикират от задълженията си(което е по-приемливия вариант).Втората група родители дори поощряват отрока си-зер е станал вече мАж.И му набиват в простата главица че е по-добре той да бие,вместо да го бият....

Всичко идва от първите 7 години и средата в която е израсло детето. То е ясно че в тази среда си е "у дома", така че няма кой да му пили за "нормалните" неща според мама и татко. Единствено може да го набият че пак са го хванали в крачка

[Доби]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Фани много съжалявам за преживяното от детето и от семейството ти.
Мисля че насилието ражда насилие и омраза. Смятам че "малкият" насилник най вероятно е насилван у дома си,следва омраза, невъзможност да се защити и изяви, след което идва насилието над по слабите физически от него. Правилно си постъпила че си се обърнала към прокурор, и МВР, но мисля че трябва да продължиш да търсиш отговорност от тези служби защото те много скоро забравят след първите разговори за старите случаии.Също като някои колеги мисля че съпругът ти трябва да вземе отношение с респект и да си поговори с насилника да му подскаже че в следващ опит ще последва адекватен физически контакт с него.
От личен опит знам че тези деца ги оправя единствено физически труд, когато малко се потруди и шефа не го жали, нека се прибере у дома уморен,да видим ще мисли ли за насилие. Но не в трудовите училища там мисля че се произвеждат бъдещите гамени и мутрички.
Успех в разрешавене на проблема не е маловажен.

[sabin]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Donia, все едно че слушам някакво предаване по телевизията - без да се обиждате!

Нещата които могат да повлияят малките разбойници са по-добра среда, по-добри приятели и по-мъдри учители. Боят в къщи не ражда насилие срещу невинните! Не помня да съм бил някога някой несправедливо, а мен са ме били и в къщи и на улицата не малко и понякога несправедливо! Мисля че когато ядеш несправедливо бой още по-добре знаеш колко е гадно и още повече внимаваш да не направиш грешката която са направили тези които са те били без да си виновен!

[Вальо]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Колеги,колеги....
Дайте да не потвърждаваме поне тук правилото,че сме малък,но за сметка на това изключително ПРОСТ народ,моля Ви.
На N-брой страници изписани по темата си личи как всеки пише без въобще да е чул другия...Всеки говори и чува единствено себе си-не случайно пишещите тук сме се разделили на два лагера и хвърляме камъни по дворовете си.А истината е ТОЧНО ПО СРЕДАТА.
Малко теория и практика и от мен.
Има един български учен-Юлия Кръстева,която има една знаменита фраза,че "Българската майка задушава момчето между краката си още със самото му раждане"-изключително точно наблюдение,което корелира напълно с вековната фраза "да се държиш за полата на майка си".Едва ли има друга държава в света където да се използва толкова често безумният аргумент(от бащите) при възпитанието на едно дете:"Детето си има майка-не ме занимавай с глупости..." ДЕЦАТА СЕ ВЪЗПИТАВАТ ОТ БАЩИТЕ,А СЕ ОТГЛЕЖДАТ ОТ ДВАМАТА РОДИТЕЛИ!Причината е проста-бащината фигура е фокуса през който социума и културата навлизат в детето...Проверено и потвърдено от времето.
Драги бащи,колеги-хайде да не абдикираме от задълженията си за да не изчезне нацията ни.
Отглеждането на дете най-много прилича на засаждането на дърво-първо го поливаш и го обгрижваш за да се прихване,когато пусне корени и тръгне да расте започваме да го подкастряме за да расте на горе,а не да се криви настрани...
Майката има изключително важна роля в първите години на детето си за да инвестира у него усещането за обичан и значим субект...след тези години обаче трябва да отстъпи мястото на бащата за да може този субект да се развие и да се впише в културата...А културата винаги идва с "насилие"..."Културизаторът" може да бъде единствено бащата,защото няма начин ръката,която гали и дава същевременно да наказва и забранява.
Драги майки,колежки-моля Ви-оставете на съпрузите си да заемат полагащото им се място,за да имаме здрава нация.
Няколко щрихи и по въпроса за тренировките:има една фраза"насила хубост не става"-много е вярна,но пък е вярно и че личния пример е най добрият аргумент в спора.Няма начин в семейството да битува ненавист към спорта или въобще към физическото натоварване и децата ни да копнеят да са спортисти.Аз ходя един-два пъти седмично в една зала и синът ми се е въртял около ринга сигурно от 5-годишен.Виждал е как съм бил,но е виждал и как са ме смазвали от бой....Естествено че понякога изпитва страх да не го набият по-силните-но това не е онзи парализиращ страх,а по-скоро разумно чувство за самосъхранение...Ако обаче никога не са те били фантазията за това чувство ражда ужасни демони...Та личният опит в ръкопашните схватки е доста важен,стига разбира се да не се стига до откровено издевателство над детето...и в този случай боксовата зала(или друга подобна) е разумен ход,който обаче без личен пример е обречен на неуспех...
Хубав ден,колеги!

[Петя]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Колеги,колеги....
......Хубав ден,колеги!

Браво! Чудесно казано. Обаче какво правят ония, за които проклетият баща отсъства като възпитателен фактор??
За моите деца аз винаги съм била и майката, и бащата. Учила съм ги да са самостоятелни и да не се страхуват и съм ги гушкала, когато имат нужда от подкрепа. През цялото време се стараех да ги възпитавам, а наоколо всички ми пречеха. Как да преодолеем вредното влияние на бабите и дядовците? И колко от нас са чували дежурната реплика пред децата "ти си ги възпитавай, ние ще ги глезим", а след години следват упреци, че "децата не са добре възпитани"...
На деца с отсъстващ баща явно им липсва авторитетната фигура на бащата и има опaсност момчетата да възприемат старанието на майката като феминизъм и да почнат да се противопоставят, а в по-тежки случаи има опасност и от асоциални прояви.
Кажи, Вальо, как се процедира в такива случаи? Какво може да се направи за децата в такива семейства?

[iai-bg]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Размишлявам, размишлявам....и ми хрумва един реципрочен въпрос.
А как ще постъпите, ако изведнъж научите, че Вашето дете се е държало последователно гаменски? Ще опитате ли да го покриете и замажете положението с домашно (закъсняло) възпитание или ще го оставите да си изсърба попарата, та белким се научи?

Аз си имам такъв юнак в къщи.
На други години и и с други изяви - но е подобна ситуацията.
Започна да хапе децата в детската градина охапа около 6-7 три от тях за едини същи ден. Родителите обвиниха мен . Препоръчаха ми да го водя при психолози и какво ли не още.
Нито Аз съм го учила да хапе, нито съм гледала децата градината през този ден (които на всичкото отгоре бяха около 38 в групата и гледани на две смени от 2 госпожи в предпенсионна възраст).
Обаче ми се е връщал нахапан преди да започне да хапе и той. Оказа се , че поради райониране и препълненост на детските градини, няма начин да го преместя в друга градина. От година и половина си го гледам у дома. В началото изпитах ужаса - да търсиш детегледачка ... после покрай бебето си се гледаме играем и учим същите книжки както в детската градина. Всяко дете си иска вниманието , както и търси границите - кое и до колко може, всяко дете е различно и си иска отделеното специално за него внимание. Лошите неща се учат за секунди, а вредните навици се преодоляват за много време и с много усилия. Ако няма родител, който да обръща специално внимание(било поради незнаене как или поради липса на време) вредните навици се трупат лавинообразно, особенно ако средата в която играе или учи детето предлага "лоши примери за подражание".

Пример от моето детство. Около втори клас едно момче започна да ми дърпа шала през зимата - и редовно се връщах бягайки - за да не ме настигне... Когато казах на мама - тя ми каза да му прасна един шамар и да не я занимавам с глупости.
На следващият ден на излизане от училище, когато малкият дон Жуан дойде да ми дърпа шалчето - аз дръпнах неговото и той се озова на земята - без да съм тренирала нещо - може би това, че беше заледено помогна - не знам... но дълго време никой не ме притесняваше. Две години след това се появи още един закачливец, който ми дърпаше опашката, и понеже не ми харесваше да ми дърпат опашките накрая го бутнах на земята, после и той ме бутна , но след това не ме закачаше... дърпаше опашките на други момичета ...
Така , разбрах , че мога и сма да се справям със ситуациите от живота, без да търся помощ от Мама и Тати ... Още един опит за търсене на помощ от родителите имах - пак около втори клас - имаше една задача по математика - да се намери лицето на триъгълник, като се преброят квадратчетата върху които е нарисуван, но страницата не беше отпечатана добре и това ме беше объркало . Мама и Тати като инженери не пропуснаха да ми обяснят Питагоровата теорема.
На другият ден като ме изпитаха, начертах на дъската Питагоровите гащи, и изведох теоремата, както ми я бяха обяснили.
Другарката гледаше с кръстосан поглед през цялото време, накрая каза, че не е вярно решението. След това доста време си мислех, че Мама и Тати не могат да обясняват задачи и внимавах какво говорят учителите , за да не ми се налага пак да питам...и да се излагам после ... И така докато не дойдоха задачите за време и скорост с влакчетата и тръбите в басейна ..... тях поне ми ги обясниха добре ... но бях пораснала доста ...

[Тодор (Zaarin)]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Хора, защо все трябва да се лашкате между двете крайности? Ако децата си решавали проблемите сами, било възпитаване в насилие... А не е ли по-скоро придобиване на навици за задружност и отговорност към другите? В моето училище проблеми с побойници на практика нямаше. Поне не и системни. Разчуеше ли се, че нещо, някой... и десетина човека веднага му "обясняваха" на неговия си език, че така не е хубаво. Дори, ако тормозения беше някой по-притеснителен или момиче, можеше и да не участва в "разговора". Дет се вика, правеше се за общото благо. И изводите от това остават, при това на прост и първичен език. На сложен биха звучали така: Противообществената дейност се наказва от обществото. В случая съвсем пряко, но принципа е същия. Като се съобразяваш с обществените норми, избягваш последиците от това.

[господин никой]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Чудесно казано... Все пак - не желая да озлобявам детето си... от времената в които дърпах момичетата за плитките минаха твърде много години и вече не ми е интересно... За съжеление някои никога не успяват да прескочат този период. В конкретния случай имаме дете с по-кротък характер и добро възпитание в сблъсък с "училищния идиот". Не е непознато и оставя дълбоки белези в по-късна възраст. Аз също съм имал подобен проблем - да не кажа същия... Имахме един повтаряч в училище - бил съм на около 12-13 - беше повторил 4-5 пъти и накрая бях го оставили да мине някой клас напред... та въпросния се заяждаше здраво с мен - бой и простотии... много пъти съжелих, че не го хванах като по-голям в някоя тъмна улица да си доуредим сметките... Е преди няколко години едва не умрях на операционната, но оживях по чудо... познайте кой лежеше до мен с отрязани крака? Е това е нещо което не спира да ме учудва... Не че това трябва да се подмине, не че боя НЕ е решение, но ако не друго поне е успокоение за мен. Може да звучи жестоко, но се радвам, че този смотльо няма да нарани никой повече... Та ако няма да го биете поне се погрижете да го спрете ефективно!

[bullet_pk]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Искам да ви разкажа какво се случи с един мой приател от детството.

В момента и двамата сме на по 26 години (ако има някакво значение)

Момчето се казва Данчо. С него бяхме съученици до 7-ми клас. Живеем на една улица. Бяхме заедно още в детската градина. Никога не съм чувал нищо за баща му. Той живееше само с майка си, а тя беше (без да я обиждам) малко по-лека жена. Напрактика данчо е израстнал без баща. В Училище минаваше за по-буен, често с още няколко момчета се заяждаха със зубърите, чат пат ги понабиваха, вземаха им закуските и т.н.

След 7-ми клас пътищата ни се разделиха. Не се виждахме, дори и във махалата.

Преди 2-3 години го видях отново. С бръсната глава, счупен преден зъб и много татуировки. Заговорихме се. Разказа ми че на 18 години е влезнал в затвора. Не знам за какво са го вкарали, но е лежал 3-4 години. Бяха го пречупили. Просто се изплаших като го видях. Не искаше да говори за затвора, въпреки че го подпитах малко. Явно е било отвратително.

Аз се замислих какво ли е да прекараш 3-4 от най-хубавите си години във затвора. Какво е вместо да ходиш по гаджета, ти да си "гадже" на някоя горила в затвора.
**********************************************

То е най-лесно да идеш да му хвърлиш един бой. Но това няма да реши проблема

Помислете какво може да се напарви за момчето. То напрактика няма бащинско рамо. Предполагам че се оповава единствено на треньора си по бокс. Той вероятно е човека който може да му повлияе наистина и от когото има някакъв респект.

[Вальо]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Петя,
въпросът Ви е доста сложен и за съжаления няма еднозначен или пък лесен отговор...
В най-общият случай,обаче има едно сериозно объркване между символично и реално,между бащина фигура и да речем физиологичният баща...
Символиката или езика като начин за общуване са една от главните разлика между хората и останалите животни.Бащината фигура е по-скоро един културалистичен елемент една функция на обществото от колкото реален субект.Разбира се за всяка една дама и майка е много по-добре бащината фигура да се изпълнява от съпругът и или пък от физиологичния баща.Когато обаче поради някаква причина това не може да стане се търси друга личност,която да въплъти бащината фигура.Това може да е полицаят,директорът,дядото или въобще някой мъж на,когото детето има респект и уважение.Вашата задача е да покажете ,че Вие също се съобразявате с тази бащина фигура,дори понякога това да не Ви се иска много.Т.е. трябва да въведете ТРЕТИЯТ,другата страна,която да триангулира отношенията Ви с детето,за да може То да разбере,че нещата,които го карате да прави или с,които трябва да се съобрязява не са Ваша лична прищявка,а е нещо с,което се съобрязавате и Вие и то е един закон,идващ от социума...Липсата на тази фигура е прекият "виновник" за "неприемливото" поведение у децата,тъй като Господ добре е измислил човешката психика,която винаги търси един коректив,някой,който да ни спре и да наложи границите макар,че на пръв поглед въобще не е така...

[Вальо]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Не забраявайте и факта,че зад агресивното поведение обикновено стои защитен импулс.
В практиката си съм забелязал,че обикновено хора,от които при първото посещение са ме побивали тръпки,в последствие се е оказвало че това поведение е било единствената,ако не и последната бариера пред лудостта,предизвикана от някакъв сериозен травматизъм...
Така,че бой над такъв "юнак" едва ли ще свърши работа,но може със сигурност да създаде един нов,"изпечен" престъпник...

[giorgio]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Ще споделя, как постъпваше моя баща в подобни случаи. Прибирам се у дома с видими белези от бой... На въпроса на баща ми, какво се е случило, започвам да се оплаквам, че еди кой си ме е бил... Следва порядъчна порция бой, с препоръки, да не се закачам с другите деца, щом не мога да се бия... На следващия ден се прибирам с нови белези, но горд, този път аз съм набил някого. За моя изненада следва по-голяма порция бой с "указания", да не бия другите деца... А какво се случваше, ако някой родител се оплачеше на нашите, че съм бил детето му... още ме болят задните части, като си спомня... Боят не бил средство за възпитания, нооо... е мощно средство за въздействие (Макаренко). Изпитано на собствения ми гръб!
Отгледах две дъщери, но вероятно заради пола, не се възползвах от завета на баща ми...

[bullet_pk]

До: Побой над дете (непълнолетен)

Ще споделя, как постъпваше моя баща в подобни случаи. Прибирам се у дома с видими белези от бой... На въпроса на баща ми, какво се е случило, започвам да се оплаквам, че еди кой си ме е бил... Следва порядъчна порция бой, с препоръки, да не се закачам с другите деца, щом не мога да се бия... На следващия ден се прибирам с нови белези, но горд, този път аз съм набил някого. За моя изненада следва по-голяма порция бой с "указания", да не бия другите деца... А какво се случваше, ако някой родител се оплачеше на нашите, че съм бил детето му... още ме болят задните части, като си спомня... Боят не бил средство за възпитания, нооо... е мощно средство за въздействие (Макаренко). Изпитано на собствения ми гръб!
Отгледах две дъщери, но вероятно заради пола, не се възползвах от завета на баща ми...

Обаче очевидно Побойникът няма баща който да му "хвърли бой" - било в прекия или преносен смисъл. От там идват проблемите на това дете. А чужд човек да го бие - няма да има такъв ефект, както собствения му баща. Най-много да го озлоби, дори и да остави конкретното момче, но ще посегне на някой друг