Tweet
Здравейте,
Реших да посветя една тема в проследяване на развитието на моето Сузуки Джимни. Ще се радвам да споделя премеждията си, в процеса на опознаване и градене на джипката и с вас. Надявам се за някой ще бъде полезно, а за други интересно.
Плана е това да стане един проходим, но също така грамотно направен, и естетически издържан проект. Бюджетът е ограничен, но Рим не е бил построен за един ден - лека полека, капка по капка ще добавяме по още някой чарк и подобрение към джипката.
Логически започвам разказа с ретроспекция от момента на избиране и закупуване на Джимнито, в следващите постове ще стигнем до вида му в ден днешен, а в бъдеще ще споделям тук последващите доработки и промени.
От доста време бях член на Сузуки агитката с моята дълга Витара V6, но в началото на тази година назря идеята да премина към нещо късо/малко и проходимо с цял преден мост само за офроуд. Тези критерии доста скъсиха списъка от потенциални кандидати до Патрол, Роки, Вранглер, старите Ленд крузъри, Г класа, Джимни/Самурай (а може би и пропускам нещо в момента). Имайки предвид, че щом е за гората няма нужда да се изсипят една шепа пари, но и съобразявайки се с ЕГН-то на някои от кандидатите (от гледна точка на запазеност и ръжди), достигнах до Джимни, което вярвам, че е златната среда - евтино, от нашия век, държи на тунинг, все пак някакъв комфорт вътре (ще търся модел с климатик)...
Започнах да следя обявите и то не само във Варна, но и из цяла България, защото реално не са толкова много Джимнитата в страната (има няма 30 обяви във всеки един момент).
Мина се немина 2-3 месеца и в светлия Март 2017 г. бях набелязал няколко броя и с моя приятел Денислав взехме по един-два дни отпуск и отпътувахме да разгледаме къде що има из страната, че да вземем най-читавото от наличните Джимнита.
Както обаче уж софиянеца единия ден ми обеща да пази едно червено с лети джанти, така на сутринта на следващия ден му се обаждам, че пътувам към него и вече го беше продал на семейство от Велинград - пфу... хайде към следващия кандидат тогава, здраве да е.
След разглеждане на първите 2-3 от набелязаните малко духа падаше, защото под лъскавите лакове се криеха къде по ръждиви ламарини, отколкото предполага възрастта, къде по протекъл двигател и от лейка, а за работа на мотора да не говорим...
Накрая стигнахме до Дупница, където поне във Варна им се носи слава, че колите, които продават не винаги са такива каквито изглеждат... Имахме едно наум, но оглеждайки се се спряхме на едно лъскаво и синьо - двигателя работи равномерно, отвън лъскаво, салона запазен, ръжда само минимални точки тук-там... Няма акумулатор, но не сме и очаквали да има - нов внос от Италия е.
Дадох си време да помисля до другата сутрин и използвахме да видим какво има из Дупница:
След здрав сън в Розовата къща (no homo
) беше вече решено, това ще е Джимнито! Отидохме в салона, броихме парите, черпиха ни един акумулатор, вадим транзитните номера и айде към Варна 
Честито!
Във Варна на знаем какво е сняг (освен в онази една ветровита седмица в годината, когато вземе та завали и разбира се сме в бедствено положение), така че нека да отскочим да видим що е то планина за 1 час поне - на Боровец, с лифта нагоре и...
Продължаваме чевръсто, че става късно.
Новият член на Сузуки семейството вече си е у дома.
Очаквайте продължение (вече по малко пътепис и повече тунинг
)
Реших да посветя една тема в проследяване на развитието на моето Сузуки Джимни. Ще се радвам да споделя премеждията си, в процеса на опознаване и градене на джипката и с вас. Надявам се за някой ще бъде полезно, а за други интересно.
Плана е това да стане един проходим, но също така грамотно направен, и естетически издържан проект. Бюджетът е ограничен, но Рим не е бил построен за един ден - лека полека, капка по капка ще добавяме по още някой чарк и подобрение към джипката.
Логически започвам разказа с ретроспекция от момента на избиране и закупуване на Джимнито, в следващите постове ще стигнем до вида му в ден днешен, а в бъдеще ще споделям тук последващите доработки и промени.
От доста време бях член на Сузуки агитката с моята дълга Витара V6, но в началото на тази година назря идеята да премина към нещо късо/малко и проходимо с цял преден мост само за офроуд. Тези критерии доста скъсиха списъка от потенциални кандидати до Патрол, Роки, Вранглер, старите Ленд крузъри, Г класа, Джимни/Самурай (а може би и пропускам нещо в момента). Имайки предвид, че щом е за гората няма нужда да се изсипят една шепа пари, но и съобразявайки се с ЕГН-то на някои от кандидатите (от гледна точка на запазеност и ръжди), достигнах до Джимни, което вярвам, че е златната среда - евтино, от нашия век, държи на тунинг, все пак някакъв комфорт вътре (ще търся модел с климатик)...
Започнах да следя обявите и то не само във Варна, но и из цяла България, защото реално не са толкова много Джимнитата в страната (има няма 30 обяви във всеки един момент).
Мина се немина 2-3 месеца и в светлия Март 2017 г. бях набелязал няколко броя и с моя приятел Денислав взехме по един-два дни отпуск и отпътувахме да разгледаме къде що има из страната, че да вземем най-читавото от наличните Джимнита.
Както обаче уж софиянеца единия ден ми обеща да пази едно червено с лети джанти, така на сутринта на следващия ден му се обаждам, че пътувам към него и вече го беше продал на семейство от Велинград - пфу... хайде към следващия кандидат тогава, здраве да е.
След разглеждане на първите 2-3 от набелязаните малко духа падаше, защото под лъскавите лакове се криеха къде по ръждиви ламарини, отколкото предполага възрастта, къде по протекъл двигател и от лейка, а за работа на мотора да не говорим...
Накрая стигнахме до Дупница, където поне във Варна им се носи слава, че колите, които продават не винаги са такива каквито изглеждат... Имахме едно наум, но оглеждайки се се спряхме на едно лъскаво и синьо - двигателя работи равномерно, отвън лъскаво, салона запазен, ръжда само минимални точки тук-там... Няма акумулатор, но не сме и очаквали да има - нов внос от Италия е.
Дадох си време да помисля до другата сутрин и използвахме да видим какво има из Дупница:
След здрав сън в Розовата къща (no homo
) беше вече решено, това ще е Джимнито! Отидохме в салона, броихме парите, черпиха ни един акумулатор, вадим транзитните номера и айде към Варна Честито!
Във Варна на знаем какво е сняг (освен в онази една ветровита седмица в годината, когато вземе та завали и разбира се сме в бедствено положение), така че нека да отскочим да видим що е то планина за 1 час поне - на Боровец, с лифта нагоре и...
Продължаваме чевръсто, че става късно.
Новият член на Сузуки семейството вече си е у дома.
Очаквайте продължение (вече по малко пътепис и повече тунинг
)
,а това е базата за сравнение преди Джимнито да почне да расте.
Надявам се да е безавариино и да се наложи да жертвам само лака по клоните.
мостовете скоро ще сдадат багажа. В твоите може и изобщо да не поддадат, знам ли те колко си душманин на колата си.
да бях запазил парите за окачване), подобаващото обслужване и смяна на всички масла, филтри, ремъци...
От къде влиза водата не знам, но излиза вътре в дясно, близо до колонката и тавана започна да висва. Започнах да оглеждам и дръпвайки уплътненията виждам, че заварките не са фабрични. Продължавайки огледа се усещам, че цялата дясна страна на колата е правена и то крайно некачествено и за продаване - дори не са сваляли задното стъкло, когато са боядисвали и по ръбовете му се вижда ръжка 
Когато избирах колата, толкова се бях загледал в шаси, ръжда, работа на двигател и ходова част, че въобще не обърнах никакво внимание на купето... явно е трябвало.
Коментар