Обява

**c0dy^** · 02-01-23, 18:55

Честита Нова Година! Пожелавам много здраве, щастие и късмет!

Тъй като при слагането на предната плоча за лебедката трябваше да махнем клаксона, реших, че трябва да му променя мястото и вече да не е закачен за гредата отпред.

В двигателния отсег бях видял едно място, където си мислех, че ще пасне.

За моя голяма изненада установих, че в джипа има два клаксона. Вероятно единият е с висока честота, а другият с ниска, но това са само мои предположения.

Та поразгледах мястото и установих, че сякаш този клаксон направо си е предвиден там да стои, заедно с планката.

Удължих само кабелите и го монтирах на новото място.

Благодаря!

**aldr** · 02-01-23, 20:20

Тоше , това не е клаксон а тромба . Те винаги са по два . Клаксона е един.

**c0dy^** · 09-01-23, 16:29

Бърз update.

Двете лебедки са монтирани. На предната лебедка не работеше модула за безжично управление, та реших и на двете лебедки да бъде сменен.

Благодаря!

**c0dy^** · 10-01-23, 23:50

Сигурен съм, че бързо ще отгатнете, но все пак да го направим малко по-интересно.

Някой може ли да познае, за какво съм предвидил тези кабели?

Отговор ще дам със снимка, когато го завърша.

Поздрави!

**c0dy^** · 14-01-23, 14:10

Правилно.

Набързо успяхме да го сътворим. Идеята беше да е нещо временно, но може и да се окаже постоянно. Ще видим, живот и здраве. Също така, ако остане постоянно, вероятно ще претърпи разни подобрения.

Ето и малко снимки.

Благодаря!

**BatGeorgeone** · 14-01-23, 14:28

Тоше, ако искаш, можеш да изкараш всички силови комутаторни връзки през релета скрити където искаш примерно зад таблото/долу в кракатата, под седалките и т.н..

После с тънки кабелчета да управляваш релетата от табло/панелче с ключета на странничната конзола в ляво на предното стъкло, прибрано, красиво, удобно и го има на пазара за десетки левчета

**c0dy^** · 14-01-23, 14:45

Благодаря, Жоре!

Ако говориш за тази конзола, вече там са сложени други копчета.

**c0dy^** · 16-01-23, 17:26

Някой знае ли, кой в България се занимава с доставки на Rough Country Lift Kit? Благодаря!

**c0dy^** · 18-01-23, 15:37

Имам още един въпрос. Двата кардана имат някакви маншони. Някой знае ли, какво има под тях?

**aldr** · 18-01-23, 21:03

Подвижната част на кардана ...там се разтягат и свиват

**BatGeorgeone** · 18-01-23, 22:49

Тоше, драсни ми ЛС ще ти споделя няколко ГБ с неща за джийп за четене. Става за секунди, отваряш инструкциите, диаграмата и всичко се вижда в детайли + инструкции за ремонт и т.н.

**c0dy^** · 19-01-23, 20:47

Една малка част от един бъдещ пост. Предположения за мястото?

**c0dy^** · 26-01-23, 00:54

Уж нямаше да подготвям много снимки, но сякаш пак много станаха. Казвайте, ако ви е досадно да гледате снимки, за да ги ограничавам още повече.

Бях планирал да сложа преден и заден блокаж на ARB, заедно с компресор, който да има опция да помпи и гумите. След няколко проведени разговора със служителите от Гладиатор, записахме час за 16.01.2023.

Реших да не е само работно, а и да си направя разходка отново до Пампорово.

Няколко дни по-рано ми хрумна идеята, че трябва да сложа предни подкалници. Исках отново нещо временно. Подадох информацията на майстора, а той за отрицателно време ги изработи. Трябваше само една бърза шкурка и боя да им ударя, защото бяха прозрачни.

Дойде ред и на тръгването. Пътят отново е същият - Варна - Шипка - Пловдив.

Като морско чадо, невиждало сняг отдавна, искрено се зарадвах на снега на Шипка.

После тръгвам към Пловдив, за да се настаня в апартамента, който бях наел за три нощувки.

След това се бяхме чули с колега от форума да се срещнем, да се запознаем и да си поговорим за Вранглери. Така и направихме.

После отидох към Гладиатора, за да оставя джипа. Предварително бяха казали на охраната, че ще пристигна вечерта. Паркирах го, хванах такси и се прибрах.

Хареса ми мострата, на която демонстрират устройството и функцията на блокажа.

След което през следващите три работни дни момчетата от сервиза са работили по джипа. Помолих ги да ми пращат по някоя снимка отвреме навреме, а ето и техните снимки.

А ето и няколко снимки от мен, когато освободих апартамента по обяд и отидох в сервиза, за да изчакам да приключат.

Имахме малко премеждия с плащането. Исках да платя с карта. Така и направих. ПОС терминалът мисли, мисли, след което каза, че транзакцията не е минала успешно. Влязох в приложението през телефона и видях, че сумата е дръпната. Последваха няколко разговора със служители и на двете банки. Нашата казва, че транзакцията е минала успешно, а тяхната казва, че тразнакцията не е минала успешно. Това става около 17:30 часа. Разбира се, ако не платя, няма как да тръгна. Наложи се да направя още едно плащане, но този път реших директно с банков превод. Всичко беше успешно. Когато тръгвах забелязах, че ръчната изобщо не работи. Добре, че момчетата не бяха тръгнали още. Споделих им, за какво става въпрос. За съжаление нямаше как да дойда на следващия ден, защото същата вечер пътувах към Пампорово. Момчетата веднага вкараха джипа в сервиза след работно време и оправиха ръчната, за което много им благодаря! На следващия ден оставаше да звъня на банката, за да видя, какво се случва със средствата, защото реално аз виждам това, че два пъти съм заплатил за услугата, а търговецът вижда едно плащане. Но това на следващия ден ще го мислим. Бързо зареждане на бензиностанция и потеглям към Пампорово. Тъй като бързо пристигнах, помолих хората от хотела в Пампорово, в който имах резервация, да ми приготвят една порция за вечеря, тъй като щях да изтърва вечерята. Влязоха ми в положение и така и направиха, за което и на тях много благодаря!

Дали от вълнение или от нещо друго - не знам, но се събудих рано, та реших да закуся набързо и да изляза. Както се вижда на снимките - няма сняг.

Копчетата са с друг модел от тези, които аз си представях, но не е от голямо значение.

Намерих едно местенце, на което успях да тествам блокажите.

Предварително знаех, че един приятел ще бъде в Пампорово, но той не знаеше, че и аз ще бъда там. Та реших да му звънна да го изненадам и се видяхме. Реално изкарахме почти целия ден заедно.Той с приятелката си беше и им споделих, че мисля да се кача до Вълчи Камък и ги поканих, ако искат да дойдат, а те се съгласиха.

Теренът не изглеждаше никак зле. В голямата си част го карах само на задно, но в даден момент трябваше да премина на бавните. Преминахме през 1-2 по-големи локви с коловози, където не беше нужно да включвам блокажи.

След което изведнъж пред мен се появиха два пътя - единият с голяма локва и коловози, а другият със страничен наклон. Дали от предните локви гумите се бяха напълнили с кал - не знам, но при опит да дам назад, за да се засиля леко, усетих, как джипът започва да се пързаля на една страна. Тъй като не бях сам, а с други хора, реших да не рискувам. Та трябваше да обърна, което също беше приключение. От местните разбрах, че предния ден се бил стопил снегът. Макар и с два включени блокажа, отново си беше трудно да обърна и да излезем, за да се приберем. А също така и започваше да вали дъжд. Не е било писано сега да се качим до Вълчи Камък. Вероятно друг път, живот и здраве.

А ето и една снимка, след като обърнахме и решихме да си тръгнем. Изглежда като нормален път. Вероятно е така, но с кални гуми, които ще видите на следващите снимки, нещата коренно се промениха.

А ето и я калта. Не разбирам особено много от видове кал и тяхната консистенция, но като гледам гумите и ми приличат на сликови. Без грам грайфер. А калта мазна, мазна. Няма измиване после, но и дотам ще стигнем.

След автомивката, отново имаше кал. Дори джантите не можаха хубаво да се измият, а водоструйката беше толкова силна, че на места по броните беше паднала боята. Да, броните са временни, боядисани са през пръсти, но все пак.

След това реших да релаксирам малко в хотела. Пробвах им сауната и парната баня. После вечеря и в леглото пред телевизора.

На следващия ден ставам, закусвам и виждам, че започва да вали. Помислих си, че няма да натрупа, но не бях прав. Натрупа си, макар и не много.

Целия покрив от вътрешната страна беше в конденз. Предния път не го бях забелязал, но този път ми направи впечатление.

Като цяло почти целия ден обикалях из Пампорово. Разходих се горе до пистите. Порадвах се на снега.

Няколко снимки от терасата в хотелската стая.

На следващия ден рано сутринта станах, за да си оправя багажа и да тръгна. Видях зор с отключването на колата. Шофьорското стъкло беше все едно в ледени висулки. Дали, защото е бил наклонен на една страна и водата се е стичала и после е замръзнала - не знам, но шофьорската врата не можах нито да я отключа, нито да я отворя. Пасажерската врата много лесно се отключи и отвори. После с доста внимателно бутане успях да отворя и шофьорската врата, та така влязох вътре. След това си натоварих багажа, закусих и потеглих директно към Варна.

После автомивка на естакадата, за да го измият отдолу, после отделно аз го мих още отвън и чак тогава го прибрах.

Оставих го да изсъхне в гаража. На следващия ден взех маркуч и пистолет за почистване.

Закачих ги към компресор за въздух, легнах отдолу и издухах всичката кал, където успях да я видя, а и също така и тази, която не се виждаше. Където можеше да бръкна - бръкнах.

Това е за момента от мен.

Благодаря!

**c0dy^** · 13-02-23, 12:28

Понякога става така, че, колкото и каквито планове да се правят, не винаги се реализират. А в други случаи нещата могат да се случат от обяд до вечер.

Така се случиха този път нещата.

Миналата седмица в петък предлагам на приятел да си направим уикенд разходка към Габрово, което предложение бе обмислено и прието. Бяхме трима с две коли.

След кратка подготовка в петък следобед, решихме да потеглим.

Кратка среща на входа на магистралата и потегляме.

Кратка пауза около Велико Търново.

Гледката от хотела, след като се настанихме вечерта. В бързината намерих хотел в Трявна, който се оказа доста приятно местенце.

Вечерта температурите бяха под -10 градуса, та всичко отдолу беше лед.

На другата сутрин беше -13 градуса. И двата джипа запалиха нормално, вратите също не бяха залепнали.

Имахме си и гости.

След това решихме да се отправим към Узана. Зададох на GPS-а тази дестинация и потеглихме. След около час бяхме там.

След което се отправихме към пистите.

След което се отправихме в друга посока, все още неизвестна за нас.

Ясен видя една пътечка и без много много да му мисли, реши да я пробва. Имаше някакви шансове да успее, но уви. После по станцията чувам - "Разпъвай лебедката". Така и трябваше да направим. Нямаше голяма опция за дърпане.

След което последва втори опит. Повече газ, но малко не му достигна, за да го вземе.

После отидох от другата страна. Отново на лебедка. Този път си има и помощник.

След което реших и аз да пробвам. Пределно наясно бях, че също ще закъсам. Макар и да бях пуснал блокажите, нямаше начин в конкретната ситуация. Единствено би помогнало, ако бях свалил налягането на гумите, но определено не ми се занимаваше.

Влязох без засилка, знаейки, че ще закъсам, та да не се налага много да излизам назад. След което имаше повторно даване на газ, което окончателно ме закопа в снега. Разбираемо.

След което го извадихме. В този случай ползвахме задната лебедка. И добре, че беше тя. Не, че беше невъзможно напред с лебедка да се излезе, но определено щеше да отнеме пвоече зор. А назад с дърпане също ми изглеждаше малко вероятно. Та тогава се наложи да ползваме и двете лебедки. Тук има и други снимки, но тъй като те са от друг телефон, конвертирани през Viber и качеството им не е особено голямо, ще ги пусна по-късно.

После отидохме на друго място. В случая Ясен слезе надолу с Тераното, обърна и излезе. Каза, че е видял зор, но е успял. А моите думи след това бяха: "Чакай да отида да заседна отново". Така и се случи. Тук снимката е вече, след като го извадихме.

После тръгнахме да се прибираме лека полека. Отбихме встрани от пътя, след което продължихме. В него момент задните гуми започнаха да буксуват, ESP-то разбира се се задейства, обаче таблото светна като коледна елха. След няма и 50 метра и всичко изгасна. Предполагам, че е записало някаква грешка. Имам съмнения, че някой датчик на ABS-а не е сработил нещо в даден момент и затова така се е случило. Само предполагам.

После отидохме на една приятна гледка.

След което си напазарихме и останахме в стаята да вечеряме, да пийнем и да разпуснем.

На другата сутрин станахме и потеглихме към Варна.

След това автомивка отвън и отдолу на естакадата. Тераното на Ясен и то чака да бъде измито.

После отново в гаража.

А сега идва и ред на другите снимки. Тях реших да ги оставя накрая, защото качеството им не е особено добро в случая, както споменах по-горе.

Обща снимка на първата гледка.

Тук вече разпъваме втората лебедка.

Тук сме в процес на теглене.

Тук ползваме задната лебедка.

Тук слагам колана около дървото, защото не искахме да рискуваме да сваляме Тераното долу, понеже после може да се вкараме в още по-голям филм.

Тук вече ползвам лебедката отново.

А тук вече е изваден.

Това е от мен за момента.

Благодаря!

**CITIZEN** · 14-02-23, 16:31

Браво, супер снимки и преживявания ! Вранглера е удоволствие за очите, но пък Тераното е доказателство че може и с далеч по бюджетна джипка да се кефиш и да те води на готини места и преживявания ! Мерси за снимките и поздрави !

Обява

Jeep Wrangler JK 2.8 CRD

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата