Tweet
От: Има ли хора желаещи или практикуващи разходки с АТВ из Сливенския Балкан ?
Ей тъкмо качвах снимките ... Пак ме изпревари със снимки и коментар
Каране наистина нямаше много но по скоро заради дърветата.
Такова такова тегаво каране не съм имал откакто карахме от Голямо Чочовен до Боров Дол с Бат Ванко и Симо
Но все пак си беше забавно посмяхме се, видяхме се, поразтъпкахме се ,е не видяхме Назлъто ама ... и все пак е нещо
Стига съм говорил глупости ето малко снимки :
Тук се събираме още. Кофти че Лукойла беше затворен но и него не го беше пропуснал вятъра за съжаление.
Това бяха първите ни срещи с падналите дървета. Почти през цялото време се движехме под тях и карах с глава забира в земята да не ме удрят клоните ..... Никъде не можах да пусна Хелмет камерата
Заслужена почивка с малко червено винце за загряване
и пак се започват мъките ...
Малко заслужена почивка вече бяхме прекарали няколко АТВ-та през дървото
И се започва пак ...
И една позьорска снимка :
Най накрая със сетни сили и в 2 часа се добрахме до Жълт Бряг. И заседнахме на маса с бира и мезета
Кристиян нямаше късмет днес и рано спука гума и се върна в града и после ни чакаше в Жълт Бряг и не пропусна възможност да се порадва малко на снега и калта
А на билото по пътя преди Бяла се натъкнахме на една голяма пряспа и се заиграхме малко
И на път за местноста Черковното ако не греша.
Съжалавам че не пуснах камерата по този път беше много красив живописен и с преминаванията през реката беше доста интересен и увлекателен. Имаше заигравки.
Малко почивка преди да слезем в града но изтървах предното салто на Кристиян в гьола
Добре му се е получило и се прибра мокър и кален
Той нарочно го направи иначе с толкова каране по асфалт ако се беше прибрал толкова чист щяха да го изгонят от Бургас, щяха да си мислят че е ходил по чуждо цял ден
Въпреки всичко беше един прекрасен неделен ден.Времето беше с нас.
Другия път с 1-2 Щилки 2-3 брадви и пак по същия път
Ей тъкмо качвах снимките ... Пак ме изпревари със снимки и коментар
Каране наистина нямаше много но по скоро заради дърветата.
Такова такова тегаво каране не съм имал откакто карахме от Голямо Чочовен до Боров Дол с Бат Ванко и Симо
Но все пак си беше забавно посмяхме се, видяхме се, поразтъпкахме се ,е не видяхме Назлъто ама ... и все пак е нещо
Стига съм говорил глупости ето малко снимки :
Тук се събираме още. Кофти че Лукойла беше затворен но и него не го беше пропуснал вятъра за съжаление.
Това бяха първите ни срещи с падналите дървета. Почти през цялото време се движехме под тях и карах с глава забира в земята да не ме удрят клоните ..... Никъде не можах да пусна Хелмет камерата
Заслужена почивка с малко червено винце за загряване
и пак се започват мъките ...
Малко заслужена почивка вече бяхме прекарали няколко АТВ-та през дървото
И се започва пак ...
И една позьорска снимка :
Най накрая със сетни сили и в 2 часа се добрахме до Жълт Бряг. И заседнахме на маса с бира и мезета
Кристиян нямаше късмет днес и рано спука гума и се върна в града и после ни чакаше в Жълт Бряг и не пропусна възможност да се порадва малко на снега и калта
А на билото по пътя преди Бяла се натъкнахме на една голяма пряспа и се заиграхме малко
И на път за местноста Черковното ако не греша.
Съжалавам че не пуснах камерата по този път беше много красив живописен и с преминаванията през реката беше доста интересен и увлекателен. Имаше заигравки.
Малко почивка преди да слезем в града но изтървах предното салто на Кристиян в гьола
Добре му се е получило и се прибра мокър и кален
Той нарочно го направи иначе с толкова каране по асфалт ако се беше прибрал толкова чист щяха да го изгонят от Бургас, щяха да си мислят че е ходил по чуждо цял ден
Въпреки всичко беше един прекрасен неделен ден.Времето беше с нас.
Другия път с 1-2 Щилки 2-3 брадви и пак по същия път
)
.Гадовете минаха без да затънат,но останалите не успяха,върнахме се да им помогнем,голямо бутане падна обаче нямам снимков материал защото след голямото зимно мързелуване направо бях останал без въздух и нямах сила да свалям раницата и да вадя апарата.Колегата с мотора прави снимки и клипове но не знам дали ще се появят в тази тема.След почти един час мъки всички се измъкнахме от ужасния път затрупан със сняг и продължихме напред с идеята да стигнем поне до перките над Бяла,Да ама Не.Колкото по напред отивахме толкова по големи и по дълбоки ставаха преспите и накрая в едно дере със половин метър сняг аз се забих в една рекичка и всички надежди да продължим нататък се изпариха.
Коментар