Прокълнатото злато

[tef4o]

От: Прокълнатото злато

А вие, приятели, намирали ли сте нещо?

бе ти сериозно ли го задаваш тоя въпрос в обществен форум?!?

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

бе ти сериозно ли го задаваш тоя въпрос в обществен форум?!?

Еееееее, няма нищо, де, кво толкова ? Нали сме приятели? И ние имаме вкъщи една златна, турска пендара с дупка в единия край, сигурно е била на гердана на някоя мома. Намерил я е дядо ми, когато ходил за риба по Марица.

[Жулиета]

От: Прокълнатото злато

Моя мъж намери едно златно дамско синджирче 14 каратово злато на улицата, сега е в къщи, някъде съм го захвърлила, аз не нося злато и само трупам, хи-хи-хи.
Ако ще идвате да ме ограбвате имайте предвид, че притежавам най-опасното оръжие на света :-)

[aldr]

От: Прокълнатото злато

А ако това е истина и го пазиш не е редно. Отиди при някои златар и не взимаи пари а доплати изработка и си вземи нов накит - чист. Това е начина да се отървеш от него; преживяли сме го.

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

Нищо не давам на златар, само събирам.
Тук има един грузинец, има пръстен, много масивен и в същото време много елегантен - представлява старинна златна монета, леко огъната по пръста и е споена върху самия пръстен, много красиво и оригинално, а не като сегашните боклуци дето ги продават по магазините, едни такива ръбести и безвкусни и толкова лошо изработени, ша кажеш, че малки деца са ги дялали.

[aldr]

От: Прокълнатото злато

Мишо нали няма да спориш със старите хора . Намереното злато трябва да се смени с ново иначе носи нещастие. Ако ме послушаш ще ти кажа къде се намира твоят двойник.

[tef4o]

От: Прокълнатото злато

Абе, сетих се за една друга история. като нищо може и да е истинска, още повече познавам лично човека за когото се отнаса, а човека е ... собствената ми прабаба
Или по-точно, втората жена на прадядо ми, реално нямам никаква кръвна връзка с нея (и по-добре).

Та значи, тая блага женица, която почина на 98 или 99 години, никой не знае със сигурност, беше легендарна със свойството си да не работи. Пъргава, жилава, може цял ден да обикаля и да клюкари, но работа в общоприетия смисъл да подхване - не! Въпроса беше принципен. А обяснението и по въпроса беше направо легендарно: била на около 15, когато все пак с 300 зора, успели да и връчат една мотика и да я пратят на царевицата. Навела се, копнала веднъж и изровила турска лира - от ония огромните, дето са около 3 сантиметра в диаметър. Приела това като знамение, че не е създадена за работа и никога повече работа не подхванала.
Естествено, може и да е пълна измишльотина, но наистина имаше такава монета и си я пазеше до последно.

Та .. късмет!

[белята]

От: Прокълнатото злато

интересно, защо умря преждевременно топ-археолога Китов. Нумизматите твърдят ,че има бая неща, които са появили на борсата от него, та се извинявам проклятие има, да не говорим за една гробница при пирамидите " Гиза" преди 75г. Знаете края.

[Atallaya]

От: Прокълнатото злато

Мишо нали няма да спориш със старите хора . Намереното злато трябва да се смени с ново иначе носи нещастие. Ако ме послушаш ще ти кажа къде се намира твоят двойник.

Преди години намерих на тротоара голяма златна халка, продадох я на един златар, а с парите взех касетофон за колата. След няколко дни я разбиха и го задигнаха...

[vladstudio]

От: Прокълнатото злато

По местата дето ходим на лов, Мишка има много копано от местни и вносни капацитети. Със сигурност намират разни неща. Лично аз съм намирал само няколко пъти лопатите и кирките прилежно скътани за следващият път. Веднъж сина ми до една такава разкопка намери връх от стрела, монета и някаква останка като от връх на меч и внимание.......един куп гилзи от калашник. не знам каква история се е разиграла, но намерените предмети бяха подредени на един плосък камък и явно бяха забравени. Още са в къщи.
А относно проклятието, със сигурност има нещо. Легендите винаги носят в себе си частица истина ! В случай че си намерил нещо, или си на път да го намериш, ВНИМАВАЙ ! Има си ора за всичко.

[Savov]

От: Прокълнатото злато

интересно, защо умря преждевременно топ-археолога Китов. Нумизматите твърдят ,че има бая неща, които са появили на борсата от него, та се извинявам проклятие има, да не говорим за една гробница при пирамидите " Гиза" преди 75г. Знаете края.

Не ме вълнува темата ви, но за Китов - това беше един голям учен, широко скроен човек, бохем. Бил съм две поредни години с него на разкопки. Археологическата бригата е от 20-30-40 човека. Археолози, студентки, доброволци и обикновени пияници. Един голям купон с почти денонощни запои. Как си представяте старши научен сътрудник Г. Китов с кирка в ръка да копае скришом иманета? Всъщност аз не помня въобще да съм го виждал с кирка. Има ли тайна, която може да се пази от 3 българи? А от 30?
Мир на праха му, чудно е че живя толкова дълго по този начин. Той не беше от хората, ценящи елементарните материални блага.
Поздрави.

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

Мишо нали няма да спориш със старите хора . Намереното злато трябва да се смени с ново иначе носи нещастие. Ако ме послушаш ще ти кажа къде се намира твоят двойник.

Зависи , стар не означава компетентен.
А иначе никога с никого не споря, ако аз самия не съм компетентен. Но и никога не се срамувам да попитам, когато нещо не разбирам, не схващам, не познавам .....................

[Dan7]

От: Прокълнатото злато

Чета с интерес и си спомням следната случка - преди доста години сънувам няколко пъти едно и също - в различни вариации, но винаги с един и същ край - малка съм, на двора на баба ми на село, играя си и разливам някаква вода от кофичка или нещо такова и водата отмива пръстта и отдоло се показват сребърни и златни монети и винаги на едно и също място... И така...минава време и аз забравям този сън...един ден обаче отивам да видя дядо и баба и се сещам за него и им го разказах. Те само се спогледаха, помълчаха и баба ми каза - "хм...ти да не бида идеш да ровиш там...да не си посмяла!" И аз естествено казах - не, но пък ми стана много интересно защо тя реагира така и почнах да ги въртя на ръжен да ми кажат. И накрая с дядовото съгласие баба ми разказа следното. Те били младо семейство, баща ми бил бебе още и една вечер баба ми сънува следният сън - един глас се появява от нищото и и говори в сънят и - "Стани булче, да те заведа и да ти покажа къде има заровено имане във вашия двор, че сте много бедни..." И баба ми сънува, как го пита - ами аз не те виждам - как така ще ми покажеш - и гласът отговаря - ще ти казвам откъде да минеш. И тя сънува как става и тръгва а гласът и дава ориентири - мини покрай сайванта, сега покрай чешмата, сега покрай ореха и така...по двора я развежда докато в един момент и казал спри - в краката ти е. Вечерта ще поръсиш едно колело брашно или пепел и сутринта - иди виж каквато стъпка се е отпечатила - такова животно курбан да заколите тук и тогава да го търсите..." Баба се събудила, но цял ден тоя глас кънти в главата и, и мира не и дава, но тя не смее да каже на дядо ми- върл комунист, атеист и ...изобщо абсурд да вярва в подобни глупости. Е да ...ама се побърква от напрежение до вечерта и дядо забелязал и я попитал какво и е, и тя хъката-мъката му разказала за съня. Той се смял и я понахокал, но тя му казала - не, аз ще ида довечера и ще поръся брашно, и не те карам да ми съдействаш, но на сутринта искам само да дойдеш с мен да погледнем заедно, че ме е страх нещо... И дядо - нали млада булка - да не и строши хатъра - обещал, мърморейки, че го занимава с простотии. Отива баба, поръсва плътно брашно един кръг на мястото и си ляга в тръпно очакване. Сутринта като просветнало, вече не я сдържало и замъква дядо до мястото. И като отиват там и двамата замръзват на място от ужас. В средата на кръга имало абсолютсно ясен отпечатък на мъничко детско стъпало. Имането искало човешка жертва - а те имали бебе. ..Дядо и казал веднага да го помете в една лопата и да го хвърли в канала и да забравят за това. Ужасили се и пазили тайната години- годишнини, до моят сън. Аз се втресох като ми го разказаха, чак тръпки ме побиха и се постарах да забравя това също както и те. Минаха години....отиваме на море с мъжът ми и детето в едно село Българево до нос Калиакра при приятели. На двора има беседка и вечерта в нея се събират на салати и ракийки всички съседи и ние. У съседите се оказва, че летува момче от Сандански - запален иманяр. И се започват едни разкази...едни случки...и се стига точно до проклятията върху заровените иманета. Аз си спомням разказът на моите старци, които вече не бяха живи и надавам ухо.. А момчето каза така - всяко имане е заровено с наричане - от сорта - "ако някой чужд, ами не аз или моите зеца го намери и открадне - да му изсъхнат ръцете, бял ден да не види, до девето коляно децата му да страдат, да пукне, да съхне да вехне" и от сорта гадости...които всъщност са си живи клетви, които хората може би несъзнателно са нареждали, криейки имуществото си от чужди ръце, но всички сме чували каква е силата на клетвата... После момчето каза, че когато тази проклетия е от човек, който вече е умрял, става десеторно по-силна, но си имало начини да се развали и да може да се вземат вещите или парите с различни ритуали, курбани и т.н. Каза, че обикновено се пали огън на мястото и сутринта се гадае по пепелта. Само едно нещо има, каза той, което с нищо не може да се повлияе - появи ли се бебешки крак върху пепелта- няма разваляне и няма мърдане - ако се разкопае, жертва ще има!

И така, аз притихнала и ужасена изслушах всичко това и дълго време потръпвах, когато си го спомнях... но сега темата ме подкани да ви разкажа тази странна и страшна - лично за мен история...

[Златко Илев]

От: Прокълнатото злато

Аз пък колко съм висял на тоя баир на Синеморец, където намериха колесница .....пууу, копай бе

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

Преди години намерих на тротоара голяма златна халка, продадох я на един златар, а с парите взех касетофон за колата. След няколко дни я разбиха и го задигнаха...

Е, то ако разбиваха колите САМО на тези, дето са намерили злато, ехееееееееееееее .....................