Прокълнатото злато

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

Чета с интерес и си спомням следната случка - преди доста години сънувам няколко пъти едно и също - в различни вариации, но винаги с един и същ край - малка съм, на двора на баба ми на село, играя си и разливам някаква вода от кофичка или нещо такова и водата отмива пръстта и отдоло се показват сребърни и златни монети и винаги на едно и също място... И така...минава време и аз забравям този сън...един ден обаче отивам да видя дядо и баба и се сещам за него и им го разказах. Те само се спогледаха, помълчаха и баба ми каза - "хм...ти да не бида идеш да ровиш там...да не си посмяла!" И аз естествено казах - не, но пък ми стана много интересно защо тя реагира така и почнах да ги въртя на ръжен да ми кажат. И накрая с дядовото съгласие баба ми разказа следното. Те били младо семейство, баща ми бил бебе още и една вечер баба ми сънува следният сън - един глас се появява от нищото и и говори в сънят и - "Стани булче, да те заведа и да ти покажа къде има заровено имане във вашия двор, че сте много бедни..." И баба ми сънува, как го пита - ами аз не те виждам - как така ще ми покажеш - и гласът отговаря - ще ти казвам откъде да минеш. И тя сънува как става и тръгва а гласът и дава ориентири - мини покрай сайванта, сега покрай чешмата, сега покрай ореха и така...по двора я развежда докато в един момент и казал спри - в краката ти е. Вечерта ще поръсиш едно колело брашно или пепел и сутринта - иди виж каквато стъпка се е отпечатила - такова животно курбан да заколите тук и тогава да го търсите..." Баба се събудила, но цял ден тоя глас кънти в главата и, и мира не и дава, но тя не смее да каже на дядо ми- върл комунист, атеист и ...изобщо абсурд да вярва в подобни глупости. Е да ...ама се побърква от напрежение до вечерта и дядо забелязал и я попитал какво и е, и тя хъката-мъката му разказала за съня. Той се смял и я понахокал, но тя му казала - не, аз ще ида довечера и ще поръся брашно, и не те карам да ми съдействаш, но на сутринта искам само да дойдеш с мен да погледнем заедно, че ме е страх нещо... И дядо - нали млада булка - да не и строши хатъра - обещал, мърморейки, че го занимава с простотии. Отива баба, поръсва плътно брашно един кръг на мястото и си ляга в тръпно очакване. Сутринта като просветнало, вече не я сдържало и замъква дядо до мястото. И като отиват там и двамата замръзват на място от ужас. В средата на кръга имало абсолютсно ясен отпечатък на мъничко детско стъпало. Имането искало човешка жертва - а те имали бебе. ..Дядо и казал веднага да го помете в една лопата и да го хвърли в канала и да забравят за това. Ужасили се и пазили тайната години- годишнини, до моят сън. Аз се втресох като ми го разказаха, чак тръпки ме побиха и се постарах да забравя това също както и те. Минаха години....отиваме на море с мъжът ми и детето в едно село Българево до нос Калиакра при приятели. На двора има беседка и вечерта в нея се събират на салати и ракийки всички съседи и ние. У съседите се оказва, че летува момче от Сандански - запален иманяр. И се започват едни разкази...едни случки...и се стига точно до проклятията върху заровените иманета. Аз си спомням разказът на моите старци, които вече не бяха живи и надавам ухо.. А момчето каза така - всяко имане е заровено с наричане - от сорта - "ако някой чужд, ами не аз или моите зеца го намери и открадне - да му изсъхнат ръцете, бял ден да не види, до девето коляно децата му да страдат, да пукне, да съхне да вехне" и от сорта гадости...които всъщност са си живи клетви, които хората може би несъзнателно са нареждали, криейки имуществото си от чужди ръце, но всички сме чували каква е силата на клетвата... После момчето каза, че когато тази проклетия е от човек, който вече е умрял, става десеторно по-силна, но си имало начини да се развали и да може да се вземат вещите или парите с различни ритуали, курбани и т.н. Каза, че обикновено се пали огън на мястото и сутринта се гадае по пепелта. Само едно нещо има, каза той, което с нищо не може да се повлияе - появи ли се бебешки крак върху пепелта- няма разваляне и няма мърдане - ако се разкопае, жертва ще има!

И така, аз притихнала и ужасена изслушах всичко това и дълго време потръпвах, когато си го спомнях... но сега темата ме подкани да ви разкажа тази странна и страшна - лично за мен история...

Абе аз не се сещам на кой идиот изобщо /ако това е верно, де/ му трябва да заклина заровено /скрито/ имане, след като вече си е отишъл от тоя Свят ? Като умреш за кво ти е злато? Защо другите да не го ползват и да живеят доволно и на широко? И защо въобще трябва да се заравя, скрива, покрива? Защо просто не се даде на някой, който да го използва? Тва се едно да имам супер кола и малко преди да се спомина да я наджаскам с експлозив, та като се качи в нея някой невинен човечец да И се порадва, да полети с кеф и на високо ?

[Тихомир]

От: Прокълнатото злато

Проклеването на златото не се прави точно преди да се споминеш само и само за да не го извади друг, а в момента на заравянето. Така собственикът го "предпазва" в случай, че преди него или децата му го намери друг и го изрови. Така че си е напълно в реда на нещата почти всичкото заровено злато да е кълнато.

[Atallaya]

От: Прокълнатото злато

Е, то ако разбиваха колите САМО на тези, дето са намерили злато, ехееееееееееееее .....................

Друга ми беше идеята - че от където дойде, там и замина, доста бързичко при това

[Dan7]

От: Прокълнатото злато

Проклеването на златото не се прави точно преди да се споминеш само и само за да не го извади друг, а в момента на заравянето. Така собственикът го "предпазва" в случай, че преди него или децата му го намери друг и го изрови. Така че си е напълно в реда на нещата почти всичкото заровено злато да е кълнато.

Точно! Хорицата, заравяики златото си са били с идеята, че някой ден ще се върнат, ако не те - поне децата им...но минават столетия и клетвата остава вече от човек, който не е жив...това исках да кажа.

[Dimitar.Dimitrov]

От: Прокълнатото злато

Абе има хора който са извадили и нищо им няма, а има хора който им има нещу....!
Доста странно и чичо гугъл не помага.

[Тихомир]

От: Прокълнатото злато

Естествено. Има хора, които знаят какво и как да направят, а има и такива, които не знаят или само си мислят, че знаят. Обикновено вторите са в пъти повече. Оттам и приказките.

[Кольо]

От: Прокълнатото злато

На мен ми е малко смешно...
Големи хора, разумни, а суеверни като стара мома...

Дани, ако ме заведеш на мястото където е било детското краче съм готов да извадя златото. Не ме е страх, и нищо няма да се случи никому. После златото ще го дадем в музея, или където се дава.
Навита ли си?

[Тихомир]

От: Прокълнатото злато

Не си внимавал. Суеверието е само част от легендата. А миенето с оцет и с маска е задължително. Защото гробищата са пълни с хора, на които им е било смешно. Та и иманярството, колкото и смешно да ти изглежда от даден ъгъл си иска сериозното внимание, както всяка останала дейност.

[монио]

От: Прокълнатото злато

Dan 7 по злокобно нещо не бях чел одавна . Ама щом се явява в сънищата и на тебе и на баба ти значи си е ваше -иначе защо ще се явява - ще си седи скрито .Логично нали ? Но щом си решила да споделиш вече имаш идея какво трябва да правиш така че смело .
Замислял съм се колко голямо трябва да е съкровище за да ми стигне и стигам до заключение че няма такова имане . За това и не търся .

[Кольо]

От: Прокълнатото злато

Тишо, ти си пристрастен, не можеш да даваш критерии.
Да оставим настарана метафизиката, дай пример с какво може да ми навреди изравянето на заровено на метър-метър и половина грънче с някакви "иманета" в него?
Колкото и да се говори за разни биопроцеси с отделяне на страшни газове(да са страшни, да са страшни, колко да са) не мисля, че в такъв обем може да има достатъчно колчество за увреждане на човешки организъм. Друго какво може да е, освен, че човек се поддава лесно на стрес заради това което го е сполетяло, и оттам до инсулт или инфаркт е близо... Нали се сещаш за онзи случй дето някакъв запалянко умрял на стадиона заради загубата на неговия отбор? Бразилец мисля беше, но не съм сигурен. Та и със златото е така-който го има за някаква цел в живота може и да се капичне пред вида на намереното.
На мен не ми действа, даже го мразя...

[Тихомир]

От: Прокълнатото злато

Казвам аз, че не внимаваш ама ти не ми вярваш. Не става дума за газове. Всеки, който е ровел имане е слагал нещо вътре, кой каквото е имал. Отровите не са измислени от днес. В древни времена са знаели много по-добре кое какво е и защо такова е. Както и как да стане отровно. Газовете са газове, страшното е не туй дето излита, а туй дето остава. Затуй хората са казали - намериш ли имане мий няколко пъти с оцет и после с вода. Иначе патиш.
А че съм пристрастен, вярно е, такъв съм. И тъкмо затова не давам критерии, а съвети. Пък всеки може да прави каквото си иска.

[Кольо]

От: Прокълнатото злато

Хи, хи, онзи ден в една агроаптека една жена пита продавачката(стар и опитен агроном) дали ако напръска крастваиците с оцет белокрилката ще изчезне...
И двамата с продавачката се посмяхме, после на въпросната женица се каза да не пробва, ако иска да бере краставици...
Това извън темата, ама този оцет го имате за универсален пенкилер.
Нали се сещаш, че не може различни отрови да имат един и същ неутрализатор? Или всички криещи злато са ползвали една и съща технология за "тровене" на неканени гости. Тези от римски времена, и тези от 1878 година?.. А не са ли предполагали, че може техните внуци или правнуци да се доберт до златото, та рискуват и техния живот?

В разните теории за развитие на болестотворни бацили в гробници и пирамиди може да има някаква част логика, но за някакво глинено гърне-не ми се вярва.
Другото е суеверие и слуайност.

[Dimitar.Dimitrov]

От: Прокълнатото злато

За оцета, моят комшия бог да го прости, беше златар!
Като много малък бях намерил, синджирче. Та попитах го така и така, златно ли е. Той каза сега ще проверим, сложи една паничка в оцет и каза, нека стой тука 24 часа, ако е злато ще си остани цветат, а ако не е ще промени най - вероятно цветат и блясъка! Та за оцета - незнам точно формулата за дейноста.
А за изравянето на златото от земята, то наистина има някакъв ефект към човека. Имах един вестник който го пазех и ще ви снимам една статия, спомням си само че мъж от Свиленград, намира злато и до 3 дни умира. НИто инсулт, нито инфаркт, нито рак на кожата, а просто дихателен проблем от незнам си ква химична реакция.

[Кольо]

От: Прокълнатото злато

Е, те вестниците са храмове на истината...
Особено пък местните.

А комшията трябва да е бил пишман златар-щом проверява дали някакъв жълт метал е злато посредством оцет...

[Жорката]

От: Прокълнатото злато

Имах един вестник който го пазех и ще ви снимам една статия, спомням си само че мъж от Свиленград, намира злато и до 3 дни умира. НИто инсулт, нито инфаркт, нито рак на кожата, а просто дихателен проблем от незнам си ква химична реакция.

Аз пък познавам един иманяр който извади толкова злато,че децата и внуците му живеят като лордове, здрави и читави са всички, вече чукна 70-те, но от проклятието още няма и следа..............
Ако трябва да отговоря сериозно, мисля че по-голямо проклятие от човешката алчност няма...