Прокълнатото злато

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

Друга ми беше идеята - че от където дойде, там и замина, доста бързичко при това

Не си имала късмет. Кражби стават постоянно и навсякъде.
Знаеш ли, когато бях в 8-ми клас намерих под една кола доста скъп часовник, електронен, марков, аларма, 7 мелодий, навремето беше голяма работа преди близо 25 години. Имаше ги само в КОРЕКОМ, в оказионните магазини вървяха по 200-300 лева . Спомням си, че като го взех в ръка ушите ми писнаха, а сърцето ми риташе на пощурия . Никога не го носех в училище да не ме одрусат големите и да ми го гепят, слагах го само вкъщи.
Дойде казармата - наряди, ремонти в гаража, масло, грес, студ, сняг ........... не мръдна, работеше като Мерцедес . Вече на уволнението си разменяхме подаръци с наборите и го подарих на едно момче от Добрич - Киро се казваше. Та този часовник ми служи 6 години като самурай и нищо лошо не ме е сполетяло, или пък някакви други там аномалий.
Да, да, знам, сега ще кажеш, че не е бил златен, нали? Ами да ти кажа, тогава по онова време, ако някой ми дадеше злато в замяна нямаше да си го дам - първо беше много скъп, второ беше истинско бижу, такива часовници носеха само по-заможните хора, а като идеш на ресторант околните само в ръката те гледат.

Та честно казано аз лично не вярвам, че като намериш нещо такова задължително трябва да го разкараш. Това си е чисто суеверие. Колко пъти черни котки ми минават път ..................... И кво? Нещо лошо има ли?

[Dan7]

От: Прокълнатото злато

На мен ми е малко смешно...
Големи хора, разумни, а суеверни като стара мома...

Дани, ако ме заведеш на мястото където е било детското краче съм готов да извадя златото. Не ме е страх, и нищо няма да се случи никому. После златото ще го дадем в музея, или където се дава.
Навита ли си?

Не, страх ме е, а и там все още живее баща ми, който абсурд да позволи...

[tef4o]

От: Прокълнатото злато

Да ви стресна малко. Не, не като Dan7, то от това роман може да излезе и С. Кинг ряпа да яде. По-скоро малко предразполагане към размисъл.

Ако сте намирали много парчета меден проводник и нищо не ви се е случвало, дали това е достатъчно основание да се твърди, че е напълно безопасно да се пипат всички медни жици и че вероятността да те тресне ток е само суеверие и нищо друго? Просто пример.

Не си падам по суеверията, но незнанието (ха! те таков дзвер нема!) съчетано с безгрижен подход (ха, баш на мен ли?), могат да имат печални последствия.

----

Я като сте я подкарали на легенди и съкровища, някой чувал ли е за Чирпан Бунар? Самото място е близо до с. Гранит, между Пловдив и Чирпан. Разказват, че под хълмовете има пещери, а в най-голямата някакъв воевода (не помян кой и защо) оставил 2-3 каруци, натоварени с разни интересни неща. След което взривил входа.

Пещери наистина има, има и рекичка. Влизал съм до първата водна тапа, която е на 15-20 метра навътре. Познати бяха решили да проверят какво има по-нататък и бяха влезли до 4та или 5та тапа. Не знам колко навътре е, нямаше ги около час и излезнаха толкова премръзнали, че въпреки топлото време (27-28 градуса) и запаления огън, им трябваха около 30 минути, преди да се размръзнат достатъчно, за да могат да говорят. Това с все екипировката.
Казаха, че без кислородни бутилки, нататък няма начин да се продължи, а за бутилки просто няма място в тапите.
Това последното го разказвам, за да не се юрне някой да се пробва само по гащи - там ще си остане и няма и да има кой да го намери, водата е адски студена, а тапите са доста дълги.

Иначе по тия земи е нормално да има скрити или заровени богатства, все пак от край време е било оживен търговски път и също от край време е било неспокойно. Та който има желание - дерзайте, копайте, знае ли се, може пък да имате късмет. Само си трайте. Голямата уста може да докара неприятности по-сигурно от всичките проклятия, взети заедно

[Hala]

От: Прокълнатото злато

Ще разкажа един истински случай, не точно иманярски, но...
Преди точно 39 години живях 2 години в гр.Габрово. И там ето какво стана - един багерист както си копа, гребва едно гърне. Веднага вдига кофата горе и обявява багера за повреден. След работа, когато всички си отиват се качва и си взима гърнето. То е запечатано и тежичко. И той решава, за да не се мине да го влачи до вкъщи, а да е пълно с клинци, го носи във фургона(дето им е съблекалнята) и пали лампата да види какво има вътре. Разпечатва го и вижда, че са жълтици. Веднага го опакова в чувалче, мята го в "Москвича", носи го у дома си и го скрива - дали там, дали по пътя, не се знае.
Обаче не знае, че когато пали лампата във фургона, пазачът на строежа я вижда и надниква през прозореца. На другия ден го дърпа настрани, казва му че е видял златото в гърнето и иска да делят на две. Ако не - ще го изтропа на ченгетата. Багеристът го сиктирдосва, казва му че няма такова нещо и толкоз. Пазачът обаче наистина отива в милицията и го издава. На минутата го арестуват. Той отрича и започват да го бият. Бият го и го измъчват близо седмица, но човекът мълчи. Тогава идва в килията шефът на управлението и му казва, че няма да излезе жив от управлението ако не каже къде е златото. А на другия ден ще приберат по някакъв повод и сина му и него го чака същото, защото със сигурност е съучастник. Човекът се огъва от страх за детето си и издава мястото. Кой е прибрал златото не се знае, но на другия ден вечерта го пускат. Близките му го закарват вкъщи(той не може да движи) и той повече от месец се лекува.
Историята свършва така - когато оздравява, грабва брадвата, отива у пазача и когато оня му отваря, го убива на място. След това се предава и отива в затвора до живот.
Та такива работи ставаха...

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

А какво казва Закона? В случай, че намериш нещо, на кого принадлежи намереното?
Питам, защото мой приятел германец ми показа намерен от него бронзов връх на копие, занесъл го в някакъв институт, там го изследвали и му казали, че пущината е на 5000 /пет хиляди/ години . Момци, това нещо съм го държал в ръката си, усещането е много особено.
Та в същия този институт казали на моя човек, че по закон всичко, което изкопаеш принадлежи на Държавата, но ако е на повърхността си остава твое. Така е в Германия. Та на приятеля ми му провървяло, понеже намереното е било на земята, а на в нея. Въпреки всичко, обаче, от института отишли на мястото, направили скица и опис на намереното, което, както вече казах си остава на този, който го е намерил.
А как е в България? На кого по закон принадлежи намереното съкровище, или старинни предмети?

[Жорката]

От: Прокълнатото злато

А как е в България? На кого по закон принадлежи намереното съкровище, или старинни предмети?

На по силния

[tef4o]

От: Прокълнатото злато

Докато си треаш - твое си е. Като се похвалиш неправилно - както каза колегата по-горе, на по-силния

[LilSaint05]

От: Прокълнатото злато

Ха ха Хора намерили имане в следствие получили психични отклонения от прокълнато злато Вие наистина ли вярвате в това по склонен съм да вярвам, че е получил психично отклонение не от проклятие а от радост е превъртял не мислите ли?

[Теодор МБ]

От: Прокълнатото злато

Иманярството и съкровищата са забулени от приказки и легенди, творени столетия наред. То са нишани, то са товари злато, заклани помагачи, затрупани входове, огньове, проклятия, богатство, смърт и лудост... Лично за мен това всичко е фолклор. Като се огледам наоколо, колко народ измря просто така, от знайни или незнайни причини, след боледуване или адски внезапно и неочаквано! Колко народ пък е луд, някои по рождение, други от по-късно... И всички тези луди и умрели, не са и помирисвали съкровище! Отрови пък - невъзможно! 500, 1000 или 1500 години, в не-херметично пространство, ежегодно измиване от дъждовете... това радиоктивен материал да са били сложили, пак е щял да изветрее до днес. А да не говорим за разни билки и лук и т.н.! Уважаемият Китов, лека му пръст, беше човек в рискова възраст. Не беше и особено здрав на вид. България така и така е абсолютен първенец в Европа по смърт от сърце, а той беше пък и в много застрашена възрастова група. Да не говорим, че в жегите като се работи, дори и здрави, млади хора понякога не издържат и си заминават от инфаркти! Тъжен случай... и толкова! Вижте, музеите ни са пълни със съкровища, копае се от над 100 години, от безброй археолози. Обаче е умрял един-единствен, при това от нещо, вероятността за което е изключително висока. Обичайният инфаркт. Романтика, мистерии, легенди - човек има нужда от такива неща, съзнанието ги търси, предава нататък и доукрасява. Но това е моето мнение - поверия и толкова. Фолклор.
Впрочем, да добавя, напълно е възможно някой като намери имане, да започне да се разболява или побърква. Разбира се, не заради друго, а заради собствената си силна вяра, че имането и прокълнато и ще се разболее/полудее! Това разбира се няма нищо общо с клетви, отрови и т.н., а с добре познатия ефект на самовнушението, което има много голяма сила.

[мишоци]

От: Прокълнатото злато

Дето викат кой каквото сам си направи .....................

[losangeles]

Смята се че онези които го закопават хвърлят отгоре му въже синджир или пояс и уш с магически слова го превръщали във змия и ако някои познае от какво е станала змията разваля магията и отнася със себе си златото . А ако не успее , го чакат болести и смърт.

Щом съкровището е отредено за някого по Божия воля, то му се „всънява” – насън му се открива мястото, където е заровено. Има обаче и много иманяри (малджии), които сами търсят скритите богатства. Повечето са мъже, но има и жени иманджийки. Старци си спомнят, че цар Борис III (1918-1943 г.) също бил изкушен в иманярството. Малджиите вярват, че нощно време, най-вече срещу Еньовден (24 юни), над заровеното злато се явява огън или светлина. Ако човек е на правилното място в правилното време, има шанс да открие тайната му. Понякога иманярите водят със себе си и „вражалец” – гадател, който им показва точното място. При разкопаването се вземат специални мерки: работи се при пълна тишина, иначе съкровището потъва надълбоко и никой не може вече да го открие. Трябва да се даде и жертва, за да може имането да се откупи. За да се разбере каква, мястото се поръсва с пепел или брашно, а на сутринта се гледат следите върху нея. Ако са от добитък или птица, се коли съответното животно. Ако обаче има стъпки на човек, това значи, че имането иска човешка жертва – онзи, който го извади от земята, ще умре.
Някои щастливци успяват да избегнат проклятието, като правят „хаир” – раздават част от парите на сиромаси, правят чешми, строят църкви или манастири. Повечето хора обаче сами стават жертва на имането. И до днес из цяла България се разказват истории за иманяри, застигнати от проклятието на намереното съкровище. Те полудяват и умират, а беди сполетяват рода им до девето коляно. Затова се твърди, че намерено злато носи радост и късмет само на сираци.