Все ми повтарят да не се ядосвам, да гледам философски на живота...
Е, хубаво де, но как да стане?!?
В трамвая: Мъж псува и бие жена си.Трамвая е пълен. Никой дори не се обръща да погледне...сякаш нищо не се случва. Сякаш всички са глухи...Повтарям си съветите, които чувам всеки ден/ГЛЕДАЙ ФИЛОСОФСКИ НА ЖИВОТА, НЕ СЕ ЯДОСВАЙ /. Гледам...обаче побеснявам и скачам. И изведнъж пътниците в трамвая се събуждат, обръщат се и ме гледат...с поигравка и съжаление. Никой не се намесва, никой не реагира. Гледат...сеир....
На трамвайната спирка пред Строителния техникум: Делник,часът е около 14.30. На тротоара по корем лежи млад мъж. Добре облечен, но раздърпан. По дрехите петна от кръв и улична прах. Не помръдва. На главата рана и засъхнала кръв. На спирката поне 10 души. Поглеждат крадешком и обръщат глава. Очевидно гледат философски и не се ядосват...
Любопитството обаче надделява. Приближава се една много стилна около 50-годишна "дама", протяга краченце и побутва лежащия със скъпарската си обувчица...чува се глухо изхриптяване. "Пфу, пиян"-с отвращение процежда през зъби "дамата" и отдалечава чевръсто марковите си парцалки. В това време идва трамвая и възмутените се спасяват с облекчение...Забравих, че трябваше да гледам философски...звъннах на 112. Линейката дойде след 7 минути. Загубих общо 15 минути от "безценния" си живот...не бил пиян, бил зверски пребит...
С подобни ситуации всеки се е сблъсквал.
На 42 все още не мога да разбера хорското бездушие. Сигурно съм глупава...Задавам тъпи въпроси и най-тъпото е, че очаквам някой да ми даде смислени отговори...
Защо сме толкова лоши? Защо сме бездушни, жестоки...безмилостни? Защо мразим? Защо човешкия живот не струва нищо? Живота ли ни направи лоши, или обратното...живота ни е скапан, защото сме лоши? Защо оскотяваме като нация?
Къде се корени злото ???
Е, хубаво де, но как да стане?!?
В трамвая: Мъж псува и бие жена си.Трамвая е пълен. Никой дори не се обръща да погледне...сякаш нищо не се случва. Сякаш всички са глухи...Повтарям си съветите, които чувам всеки ден/ГЛЕДАЙ ФИЛОСОФСКИ НА ЖИВОТА, НЕ СЕ ЯДОСВАЙ /. Гледам...обаче побеснявам и скачам. И изведнъж пътниците в трамвая се събуждат, обръщат се и ме гледат...с поигравка и съжаление. Никой не се намесва, никой не реагира. Гледат...сеир....

На трамвайната спирка пред Строителния техникум: Делник,часът е около 14.30. На тротоара по корем лежи млад мъж. Добре облечен, но раздърпан. По дрехите петна от кръв и улична прах. Не помръдва. На главата рана и засъхнала кръв. На спирката поне 10 души. Поглеждат крадешком и обръщат глава. Очевидно гледат философски и не се ядосват...

С подобни ситуации всеки се е сблъсквал.
На 42 все още не мога да разбера хорското бездушие. Сигурно съм глупава...Задавам тъпи въпроси и най-тъпото е, че очаквам някой да ми даде смислени отговори...
Защо сме толкова лоши? Защо сме бездушни, жестоки...безмилостни? Защо мразим? Защо човешкия живот не струва нищо? Живота ли ни направи лоши, или обратното...живота ни е скапан, защото сме лоши? Защо оскотяваме като нация?
Къде се корени злото ???
Коментар