Имах Nikon D70 с обективи 50/1.8 и 60/2.8 Micro, който ползвах само за макро и портрети, ама целия комплект падна от много високо преди време . От доста време се оглеждам за нов DSLR, обаче във всяка система(от любителския клас, 3000 лева за тяло няма да дам ) по нещо не ми допада и си седя с чуденето. В момента обаче се заглеждам много сериозно по олимпусите, въпреки безумните цени на свястната оптика за тях...
Грамотността е прозорец към интелекта, ако човек не може да усвои дори майчиния си език, то потенциала му за нещо повече е под въпрос.
За Новата 2000 година, имаше паника с "Ефекта 2000-на" и аз избрах да прекарам празника в Офиса (само там не бях карал нова година) беше готино, та сега по темата имаше и неочакван ефект един Виенски Колега ми подари заради "саможертвата" първиат ми Цифров апарат HP C200 - голяма "тояга", но за себеси открих "свободата" да щракам колкото ми се иска, а не да избирам "Прекрасният" момент който да запечатам на една от 24-те пози на филма. Вече бях "заразен", бързо разкарах подаръка и се започна (не всички си спомням добре):
.....Моторджиите си личат по големината на апаратите...
Аз сега съм с Canon PowerShot A460.
Преди мъкнах един голям и тежък Олимпус. Вярно, че снимките бяха нива нагоре, но грижата за апарат от 3000 лв. не ми позволяваше да се насладя на карането...
Ааа, аз забравих да спомена, че в крайна сметка практически основното средсто до което прибягвам за запазване на спомени е СониЕриксон К800 И го броя по-скоро за фотоапарат, отколкото за телефон. С тази идея го и взех. Така и не мога да си харесам компактна сапунерка
Грамотността е прозорец към интелекта, ако човек не може да усвои дори майчиния си език, то потенциала му за нещо повече е под въпрос.
Коментар