Как се вади болт със счупена глава

[sek.1]

От: Как се вади болт със счупена глава

Напичаш чугуна хубаво с резака да изгори ръждата и в повечето случаи се развива лесно .

[Кольо]

От: Как се вади болт със счупена глава

При моя метод се вкарва достатъчно топлина в скъсания болт(то на това се разчита) за да поизгори ръждата и вся остальная... и с усет и търпение, с леко напъване на развиване, завиване, развиване, завиване, колкото пъти трябва нещата се получават.
Не отричам никой друг метод за вадене на скъсани болтове, но от личния си опит(а той е стотици болтове) съм установил, че най-лесно става със заваряване.

А както Станьо каза-ако има с какво да нагрееш яко детайла, стига той да позволява нагряване до червено-ваденето става игра... Даже не ми прави кеф, че съм го развил.

[м20_маниак]

От: Как се вади болт със счупена глава

Обикновено и аз ги развивам със заварка, в 99% от случаите, обаче като видях как му се скъса главата с поглед, ми стана ясно, че тук това няма да помогне... Не знам каква "стомана" беше това, ама кашкавалът е твърд в сравнение с нея. Не ми се щеше да нагрявам всмукателния колектор до червено - първо, това е най-тъпия сив чугун и ще стане на юфка, второ - не исках да си съсипвам плочките в кухнята, както и самата кухня

[Кольо]

От: Как се вади болт със счупена глава

В кухнята се готви бе младеж...

Нямаш ли си като хората гаражче нещо... Познати със сервизче...

[м20_маниак]

От: Как се вади болт със счупена глава

Аз самата Варшава си я правя в гаража на майстора, обаче не мога за всяко болтче да търча при него. Освен това не винаги се засичаме в пространствено-времевия континиуум Тия гадни сиви чугунища колкото по-малко ги грееш и биеш, толкова по-добре. Имам опит със заваряването на разни чугуни и точно тоя е изключително гаден... Едно спукване и ми заминава цялата работа по напасване, оформяне и шлайфане на тоя колектор.

[sek.1]

От: Как се вади болт със счупена глава

Явно не си съвсем наясно със свойствата на чугуните . Колкото повече е седял и е подлаган на различни температурни шокове през годините толкова вече е по спокоен от към вътрешни напрежения . Чугуна понася без последствия температури които при другите метали са направо убийствени и за това причините са в желязо - въглеродната диаграма . За това котлоните на печката ; спирачните дискове и барабани са от чугун . Машинните фундаменти също . На времето след отливането отливките се хвърляха под открито небе в така наречения стареещ склад и се работеха след 2 до 3 години . За Декел-Махо казваха че отливка на по малко от 5 години не пипат . На моя С 11 горе средната част с паралелите е дълга 4 метра и на времето на цялата работна част 2 метра на подпрян между 2 центъра детайл даде конус 3 стотни .

[faster]

От: Как се вади болт със счупена глава

Сега виждам тази тема и мисля, че ще е полезно за някои хора, хем и Кольо ще види почти на живо гореописания процес.

Конкретен казус - един от многото налични колекторни тръби на Варшавата. Имам сигурно 8 броя, но тези бяха най-читавите от всичките. Материалът - русский чугуниЙ. След необходимите мероприятия по отстраняването на заводските недостатъци (изключително много ръбове, останали от леяковата система, почти никакво съвпадение на стиковете...) посредством изпиляване с дремел, последва песъкоструйка (вътре все още имаше остатъци от леярска пръст, макар, че това нещо е работило от 50-те докъм края на 80-те и през него са минали тонове бензин!), докарване на всички прилежащи повърхности до състояние наистина да прилягат плътно, а не по-русски и накрая - температуроустойчива боя.

Всичко супер, обаче отстрани на всмукателната част се закрепват щангите за привод на дроселовата и въздушната клапи, чрез проходен отвор, резба М8 в чугуняка и съотв. специфичен болт. Реших да го развия, тъй като имам една шепа такива нови. Подозирах, че ще има някаква съпротива от негова страна и го пръсках чат-пат с пенетриращо-смазващи флуиди. Нашего брата обаче го е направил от говнолин и той, естествено, се скъса на нивото на отливката. Изобщо не се и пробвах да заварявам гайка - просто щеше да се скъса по-надолу.
Ето как подходих аз:

1. Поставям някакъв приблизителен център с малко борче на дремела:
[ATTACH=CONFIG]870105[/ATTACH]

2. Пробивам отвор 4 мм, за да мога да внеса корекции ако нещо се изпокриви:
[ATTACH=CONFIG]870106[/ATTACH]

3. Не посмях да разпробивам без колонна бормашина до 6,4 мм, за това се задоволих с 6.0 и с отвертка подхванах витката, която тръгна сравнително лесно:
[ATTACH=CONFIG]870107[/ATTACH]

4. Продължавам да упражнявам усилие върху вече поизветрелият "болт":
[ATTACH=CONFIG]870108[/ATTACH]

5. Резбата получава все по-голямо разкритие:
[ATTACH=CONFIG]870109[/ATTACH]

[ATTACH=CONFIG]870110[/ATTACH]

6. Вече с нараснало самочувствие, отчупвам стърчащите остатъци и вкарвам комбиниран метчик М8, за да доизбута няколкото останали витки:
[ATTACH=CONFIG]870111[/ATTACH]

7. Ето това извадих отвътре:
[ATTACH=CONFIG]870112[/ATTACH]

Стана сравнително бързо и без хамалогия. Виждате каква корозия има по чугуна и по "стоманата". Обратен метчик или ляво свредло просто нямаха шанс.

То начини няма много и този е един от правилните,другият е с вадач за скъсани шпилки ,пак разпробиваш в центъра,но при всички случаи си иска греене както споменава СЕК 1 или накисване с "вълшебните "автомонтьорски отвари.В доста случаи дори не съм и разпробивал ,а с малък твърд секач или стоманено шило,след греенето или накисването с почукване в посоката на отвиване скъсаната част тръгва.Стигало се е и до крайният вариант ,стоманизиран болт гони бургията от центъра ,въпреки това разпробивам до крайна дълбочина ,вадя остатъка и ако има щети по резбата минавам на следващ размер резба и болт/шпилка/.

[rumbata]

От: Как се вади болт със счупена глава

[ATTACH=CONFIG]870111[/ATTACH]

Абе, Стояне, тоя върток-отварачка отде го извадИ?
То бива ретро бива, ама това е било в ЗИП-а на някоя римска колесница.

Иначе...относно ваденето на скъсани шпилкоболтове, руснаците имат едни комплекти,
които всеки може да си направи с подръчни средства.
Преди време подарих на Стефан един и видах в очите му душевен оргазъм
Ще изровя моя и ще пусна снимки /не обещавам да е днес /

[targa]

От: Как се вади болт със счупена глава

За шпилки като каро ли говориш? Голяма хитрина са, ама все не стигат кинтите. Има и Шведски, но не се пипат.

[м20_маниак]

От: Как се вади болт със счупена глава

Явно не си съвсем наясно със свойствата на чугуните . Колкото повече е седял и е подлаган на различни температурни шокове през годините толкова вече е по спокоен от към вътрешни напрежения . Чугуна понася без последствия температури които при другите метали са направо убийствени и за това причините са в желязо - въглеродната диаграма . За това котлоните на печката ; спирачните дискове и барабани са от чугун . Машинните фундаменти също . На времето след отливането отливките се хвърляха под открито небе в така наречения стареещ склад и се работеха след 2 до 3 години . За Декел-Махо казваха че отливка на по малко от 5 години не пипат . На моя С 11 горе средната част с паралелите е дълга 4 метра и на времето на цялата работна част 2 метра на подпрян между 2 центъра детайл даде конус 3 стотни .

Станьо, учил съм 3 пъти Материалознание. Първия път - в техникума, в края на миналото десетилетие. После в ПЖИ, а след това - в Техническия. Имам чувството, че и на 90 години, в краен стадий на старческа деменция, ще мога да начертая Желязо-въглеродната диаграма. Чугунът е страхотен конструктивен материал, но точно този, от който са изработени колекторните тръби, е просто отврат. Самият той се рони на места, все едно е пясъчен модел. Подозирам, че поради неспазените технологични процеси в завода-производител, скоростта на охлаждане е била висока и в някои зони, отливката има характер на бял чугун.

Всмукателните и изпускателните тръби са отделно отляти и после са закрепени по между си с 4 болта и гарнитура, между "уплътняващите" похвърности. Междуболтовото разстояние е около 85 мм и като сложиш линията, отдолу влиза пластина 0.20... Или от завода повърхностите не са добре шлайфани, или тая гад се измята в процесът на работа. Поради особеностите на двигател М20 и в частност употребата му с високооктанов бензин, изпускателните тръби се нагряват над допустимото, а всмукателните, които са "оплетени" между тях са студени... Челната повърност, чрез която лежат към блока (двигателят е със стоящи клапани), е крива още от завода - хващал съм дъга над 1 мм. На работили колектори съм измервал и бая повече. Това неминуемо поражда напрежения и много често се пукат изпускателните, в близост до леглата на шпилките или междинния фланец. Както казах, имам 8 броя и от тях 4 са спукани, и то към 50-60 мм.

Преди години си играхме да заваряваме точно такава пукнатина на един ГАЗ 69. Не стана нито по може би най-успешната технология - предварително загряване, заварка посредством ацетиленова горелка и за добавъчен материал - парчета стари сегменти и последващо бавно охлаждане, нито с електродъгово, нито с нищо. Накрая взех друг колектор, спукан на приблизително същото място, напрасках му един "американски шев" и нещата приключиха. На снимката даже се вижда и "керосиновата" проба (петното не се показа от другата страна, което говори за качеството на изпълнението):

Абе, Стояне, тоя върток-отварачка отде го извадИ?
То бива ретро бива, ама това е било в ЗИП-а на някоя римска колесница.

...
/

Тоя върток мисля, че ми е наследствен и датира някъде от 20-те години. Прадядо ми е имал дърводелска работилница тогава в района на ж.к. Красно Село, а по-късно се мести в ж.к. Красна Поляна. Интересното е, че унищожаването на частният бизнес след 47-ма него не го лОви.

Другият ми прадядо през 30-те и 40-те е държал фурната на бул. Христо Ботев, точно там където ти беше предишния магазин. Само дето той няма този късмет да се спаси и през 48-ма го пращат като рАботник в Хлебозавода за 60 лв на месец(преди това е бил баровец, 'щото, как тЕка ще бъде дребен боржуа, докато другите рАботници рАботят в името на Отечеството.

Въртокът е доста удобен, защото хваща 3 вида опашки на метчиците, капачките са му месингови, а "отварачката" е изключително идейно ухо за по-скоростно прекарване на метчика.

[sek.1]

От: Как се вади болт със счупена глава

Станьо, учил съм 3 пъти Материалознание. Първия път - в техникума, в края на миналото десетилетие. После в ПЖИ, а след това - в Техническия. Имам чувството, че и на 90 години, в краен стадий на старческа деменция, ще мога да начертая Желязо-въглеродната диаграма.

Абе и аз така ама в края на миналия век Вече спрях да се опитвам да помня и карам по най малкото възможно съпротивление . Както казваше горе един преподавател по известен с прякора си секирата (лека му пръст) не е важно да запомниш всичко а като ти потрябва да знаеш къде да го намериш . Щото бълдъзата е завършила горе с отличие и е електроинженер а един предпазител от старите не може да оправи . Чугуна е много особен материал и по някога няма нищо общо особено с теорията на заваряване . По миналото лято заварих пукнатини в блок на двигател Перкинз Д 3900 на място без подгряване с чугунени електроди с незнаен състав и не спука нищо до ден днешен си държат водата в блока . Тия блокове бяха лобното място на българската металургия . Всичките ЧЛКата на България ги правеха като е имало дни във Враца всичките отливки за деня да са брак .

[stypkata]

От: Как се вади болт със счупена глава

За да не пускам нова тема ще пиша в тази:

Вчера при развиване на болт на глава ми се заобли главата .Пробвах със заваряване на гайка върху главата,но материала на болта става крехък и се отчупва част от него.Пробвах и с разпробиване ,но свредлата ми не го ядат този материал.Дайде някаква идея как да го извадя? Иска ми се с нещо като малък отрезен диск монтиран на дрелка да изрежа главата на болта ,но не знам какъв ще ми свърши работа( Днес ще пообиколя да видя какво се предлага).

[faster]

От: Как се вади болт със счупена глава

Ако ще сваляш главата ,изпили главата на болта и после ще го отвиеш лесно и след това търси болт.За да се заобли така мисля че.трябва да издържи стабилна заварка ,ако требва и по -голяма гайка ,отвора и да е почти колкот главата на болта за повече натрпване на заварка и заварка отвътре ,за да запазиш шестограма.Набутай мокри парцали за да запазиш главата и я пази.

[ivo-police]

От: Как се вади болт със счупена глава

""Пробвах и с разпробиване ,но свредлата ми не го ядат този материал""
Пробвай с кобалтова бургия ,трябва да стане.

[kalin3000]

От: Как се вади болт със счупена глава

Ако се е закалил от заварката и не стане с кобалтова бургия,наостри си първата бургия за бетон която ти попадне ,като за метал.....ще го хапне за закуска тоя болт.