WEILER lzd 220 - новата ми "играчка"

[stefsab]

Някой да има ключ за 100мм универсал, квадрат 6х6 мм, с който може да се раздели?
Естествено ще му помогна да преживее раздялата с овъзмездяване

[I.Stoyanov]

Направи си! Тъкмо ще постържеш малко

[дядо владо]

1/4 от гедоре е 6.3 на 6.3 пробвай......П.П. ама моите миници униврАсали ( ф80 и Ф 100) са с 9х9 да не си обрЪкал нещо 🙄

[stefsab]

Колегите загубиха оригиналния.
В момента съм с твърд върток 1/4 - пилнат до 6мм. , но е много къс и ми се дере кожата по кокалчетата от каналите на челюстите. Става, колкото да закърпиш положението.
"Хобито" ще го издялка, но квадрата ми е "мъката". Не ми се пили на шмиргел, че ще е крив.
Имам други приоритети и Немеца не се вреди през септември.

[stefsab]

Малко движение по темата:

През годината имах много странични ангажименти и стягането на стругчето остана на заден план. Междувременно организирах външни изпълнители.

- Паралелите ги шлайфаха "до здраво" в фирма за производство на металорежещи машини, на шлайфхобел. - 0.19 мм
- съответните канали на супорта - фрезоване на CNC за да се "изправят" и съответните повърхности да имат нужната грапавост за последващо лепене на подложки. -0.85 , -0.95 мм за двете стени на трапеца.

"На око" - ще се подлага около 1.25 - 1.30 мм на супорта.
0.21мм на шпинделната кутия.
Голям плюс е, че имам к-т цанги за центроването на шпиндела.

Задното седло го оставям "за десерт"

В момента съм на етап мерене на текущото състояние. Оценка на новите размери и начините за тяхното компенсиране до нужните стойности.
Т.е. къде и колко трябва да се подлага, за да се получат основните размери.

Етапа на изчисления е проигран с очаквани стойности, възоснова на предполагаемото износване /частично измерено/. Сега трябва да го повторя с реалните размери ..

[stefsab]

Сдобих се с к-т луфтомерни пластини 180х12 мм. Ще ги ползвам за тестови подложки за "изправяне" и измерване положението на супорта. Т.е освен изчисленията, ще имам практически ориентир колко да се подлага. За финално залепване съм се спрял на материал Turcite за подложки.

[stefsab]

След малко зор пристигна материала за подлагане:



Остана да се сдобия и с лепилото.
Свързах се фирми в Бг, но имат само стара смола с изтекъл срок на годност - до 2018 - 2019 г.
Не смея да рискувам, защото Loctite, 3M и др. дават срок за съхранение (Shelf life) до 2 г. за този тип лепила.

Не намерих европейски фирми да предлагат в онлайн магазин нужното.

[stefsab]

За лепилото:
Двукомпонентно е - база и втвърдител.
Специално за целта в него има стъклени "перлички" за да се осигури мин. дебелина на лепилния слой.
След нанасянето му, двата детайла се притискат с нормирано усилие, за да се изравни дебелината на лепилния слой почти до диаметъра на "перличките".
Съставът му е такъв, че да има добра твърдост и еластичност, за да е "посредник" м/у линеното разширение на метала и на пластмасата.
Естествено е устойчиво на всички обичайни течности - масла, борьол, някои органични разтворители.

Корифеи пишат, че са лепили с разновидности на цианакрилатно лепило, но то има много малко отворено време.
Като начинаещ - действам по учебник

[stefsab]

Паралелите са подготвени за монтаж на шпинделната кутия.

Подложките са изрязани от мека медна ламарина с дебелина 0.2 мм.
За да не падат при сглобяването, са намазани откъм шпинделната кутия с Curil T2 - уплътнител за хлабини под 0.2 мм. При натиск остава лепилен слой около 0.05 мм. или по-малко.
Винтовете са М8 - съответно стегнати на 25Nm.

При измерване с индикаторен микрометър за съосност на шпиндела - отклонение под 0.01мм на 200 мм (Ф11 прът в цанга).

[stefsab]

Един въпрос към знаещите:
На стругчето ръкохватки, валове и др. са съединени и фиксирани с конусни щифтове. Водят се Щифт конусен по ISO 2339. Съотношението на конуса 1:50.
Съответно ми се наложи да избия част от тези щифтове.
В момента ползвам Щифт пружинен по DIN 1481 вместо конусните щифтове.
Отворите са около 2мм - 2.1 до 2.3 мм.

Въпросът ми е каква е разликата в механичните характеристики на двата типа фиксиране - с конусен и пружинен щифт?
Защо по "онова време" производителя е сложил конусни щифтове ?

Естествено външният вид на сглобката е по-добър, но дали е само това?

По отношение на сечението на щифтовете - конусния е с по-голямо напречно сечение от пружинния, но е от по-мек материал.
Пружинния щифт е с термообработка и е по-твърд.

[sek.1]

В повечето случаи конусните щифтове го играят като последен предпазен съединител който да се скъса една идея преди да се изрони зъбното колело или да се скъса вала .

[stefsab]

Вече и ремъци осигурих:



В различни документации четох, че когато последното предаване на движението към вала на шпиндела е ремъчно, не се получават "сенки" като от вал на шпиндела, директно зацепен със зъбни предавки ?

По отношение на опорите на вала - натягането на конусните лагери е малко, така че при работа 15 мин на празен ход и 1200 оборота темп. на лагерите да се повиши с около 8-12 градуса според книжката.

Оригиналния фланец е за 120 мм универсал. Челюстите са му износени.
Съответно мисля да направя нови фланци - за 125мм универсал и за 100 мм универсал.

И пореден въпрос - фланец за универсала от какъв материал да направя ?

[stefsab]

Обърнах "масата" на стругчето за сваляне на повърхностна ръжда и подготовка за боядисване.
Двама души с зор я "претъкулихме" - предполагам е около 90-100 кг.

Много приятно съм изненадан, че самата маса е от 5 мм щанцована ламарина.
Двете "колони" за шкафове е от 4 мм огъната ламарина.

В долния край двете колони са запънати с тръба около 3/4 , но с 5 мм стена.
Практически масата няма шанс да се усуче и да го предаде на стругчето отгоре.

Дясната част от "тавата", върху дясната колона, е подсилена значително и има винтове за настройка и нулиране на посукването на основата на стругчето.
Там основното захващане е с болт М10 и полусферични шайби.

[stefsab]

Някой колега да има шепинг под ръка?
Става въпрос за изработка на канали с дължина 160-200 мм в стомана.


Естествено възмездно!

[stefsab]

След дълга пауза пристигна с "300 зора" и смолата за лепене на подложките. Не се стърпях и проверих какво има вътре - в едното бурканче - черна, гъста и лепкава смес. В другото - бяла и по-рядка смес. И двете миришат гадно. Не съм ги опитвал на вкус .
Смесват се обемно 1:1.


Съответно се хванах и обезмаслих основата.
Обезмасляването го направих на 2 етапа.
На студено с органичен обезмаслител и изопропилов спирт.

След 15 мин на 100 градуса, отново , но вече на горещ чугун.
Температурата е контролирана с ИЧ термометър.
Предполагам, че след тази процедура, повечето повърхностно попито масло съм отстранил.

Изрязах по размер съответните подложки. Рязането го направих на сериозен нож за хартия, за да са максимално прави и перпендикулярни срезовете.


Утре ще им правя маслоподаващите отвори, така че да съвпадат със съответните отвори на чугуненото тяло.

Ще се опитам да ги изправя, така че при лепене да не са под напрежение.

Като се изправят подложките, ще има продължение....

[BatGeorgeone]

Браво Стефане, само напред и нагоре

[stefsab]

Продължението:
Днес ми дойде музата.

Разпробих маслоподаващите отвори и им обрах мустаците.

Надрапах чугунената повърхност, подлежаща на лепене, с шкурка Р80 както е по инструкция.
Обезмасляване с изопропилов спирт.

Приготвих си инструментите - две дървени вилици "подстригани", за да се ползват като шпатула.
И 2 клечки за шишчета, за да разбъркам и хомогенизирам съдържанието на двете бурканчета.


Смолата изглежда така

В черната смола има перлички, които се бяха утаили на дъното.

При смесване и разбъркване на двете части, става сива лепкава маса.

За разбъркване използвах подложка от пресован картон, върху която залепих широко тиксо. Така подложката няма да пуска власинки и ще може да се ползва отново.

Бърках с еднократен нож с една права страна и по-дълбоки зъби от другата.

Така мога както да "шпакловам" при нанасянето на лепилото, така и да го направя "на гребен" .

След 15-ина мин всичко е поставено и готово да съхне.

Върху паралелите залепих тиксо, че ако излезе лепило, лесно да го сваля.
И го оставих под натиск за празниците.

[ittso]

Не съобразих навреме за да споделя...
За нанасяна на подобни лепила "на гребен", за гребен моне да се използва парче лист от ножовка или нещо подобно с подходящ размер на зъбите. Ако това че зъбите са остри ще пречи, може да им се побае с шкурка и скочбрайт.
Друго което може да се използва и което няма остри зъби като "трионите", е винт с подходяща дължина и размер на резбата (размер на гребена).

[stefsab]

Благодаря за идеите!

При слой 0.4 -0.5 мм , гребена то ползвам за намазване със сравнително равномерна дебелина на слоя. А после с опакото на ножа го изравнявам. При ширина на слоя от 20-30 мм, всичко останало не си струва, за тази операция. Имах подготвени "алтернативни решения" като твойте, в случай че ножа не ми хареса как се справя...