Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

[sparkybg]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Тези дюзи смътно са ми познати от някъде , ама ше се сетя . Иначе за по-дългия живот ме съмнява . Контакта на тела в стените на дюзата е в 3 точки , т.е. 3 отсечки , докато в нормална дюза ( която е калибрована ) контакта е грубо около 80 процента по - висок , та ако се износят тези "отсечки" , тогава е нормално да се " разхлопа" дюзата , така че тела контактува където си поиска с нея ... та не знам . Освен ако не са от по-специален материал .

Да де, ама заради малкия контакт, дюзата се нагрява по-малко. От тук може би по-малкото износване, защото загрятата мед омеква и се износва по-лесно.

Освен това, през самата дупка тече и газ, който охлажда, и на всичкото отгоре излиза точно там, където е нужен.

Това е моето обяснение. Дали е така е друг въпрос.

[Vlado_Ts]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Да де, ама заради малкия контакт, дюзата се нагрява по-малко. От тук може би по-малкото износване, защото загрятата мед омеква и се износва по-лесно.

Освен това, през самата дупка тече и газ, който охлажда, и на всичкото отгоре излиза точно там, където е нужен.

Това е моето обяснение. Дали е така е друг въпрос.

Нъц. Загряването по принцип не идва от триенето на тела в мястото на контакт с дюзата ( то е пренебрежимо малко) , а от заваръчната дъга. Така че това условие е валидно и за двата типа дюзи. Медните съединения са топлопроводими във висока степен и нямат такова линейно разширение като желязото например. Освен това през тази "дупка" не тече газ . За газта си има дифузьор.

[sparkybg]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Нъц. Загряването по принцип не идва от триенето на тела в мястото на контакт с дюзата ( то е пренебрежимо малко) , а от заваръчната дъга. Така че това условие е валидно и за двата типа дюзи. Медните съединения са топлопроводими във висока степен и нямат такова линейно разширение като желязото например. Освен това през тази "дупка" не тече газ . За газта си има дифузьор.

Не съм твърдял че загряването идва от триенето. Сямо че телта се загрява и не само от дъгата, а и от тока, минаващ през него, в участъка от тел между дъгата и дюзата. По-малкия контакт с дюзата означава по-малко преминаване на топлина от телта към дюзата.

Медта се разширява топлинно близо 2 пъти повече от стоманата:
[α, k-1 x 10-6 ]

Стомана 10 – 12
Мед 17.1 – 17.5
Cu-Zn сплав 17.5 – 18.8
Cu-Sn сплав 17.5 – 18

Сребро 19.8

Алуминий 24
Порцелан 3.5 – 6
Стъкло - кварцово 0.5

Стъкло,съдържащоосновни окиси 6 – 9

Ама не мисля че това в случая ни касае по някакъв начин.

Другото - сигурен ли си, или предполагаш че от там не тече газ? И изобщо, дай твойто предположение за удължения живот на тия дюзи.

Аз приемам че може да бъркам. Само споделям какво ми идва на акъла. Ама не виждам за чий иначе ще ги правят с такъв отвор.

[Vlado_Ts]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Не съм твърдял че загряването идва от триенето. Сямо че телта се загрява и не само от дъгата, а и от тока, минаващ през него, в участъка от тел между дъгата и дюзата. По-малкия контакт с дюзата означава по-малко преминаване на топлина от телта към дюзата.

Медта се разширява топлинно близо 2 пъти повече от стоманата:
[α, k-1 x 10-6 ]

Стомана 10 – 12
Мед 17.1 – 17.5
Cu-Zn сплав 17.5 – 18.8
Cu-Sn сплав 17.5 – 18

Сребро 19.8

Алуминий 24
Порцелан 3.5 – 6
Стъкло - кварцово 0.5

Стъкло,съдържащоосновни окиси 6 – 9

Ама не мисля че това в случая ни касае по някакъв начин.

Другото - сигурен ли си, или предполагаш че от там не тече газ? И изобщо, дай твойто предположение за удължения живот на тия дюзи.

Аз приемам че може да бъркам. Само споделям какво ми идва на акъла. Ама не виждам за чий иначе ще ги правят с такъв отвор.

Ами мойто предположение е , че живота им не е по-дълъг от тези с кръглото сечение . За линейното разширение си прав - аз просто се изразих грешно . Имах предвид че поради по-голямата топлопроводност , градиента на температурата е по-нисък , от там - по- "бавното" раздуване спрямо желязото , но това не касае случая.
Иначе за преминаването на газта : През светлия отвор на "триъгълника" (като по груби сметки той е по-малък от 1 кв.мм. , щото все пак тела го "запушва" ) , как мислиш че ще преминат 6 литра/мин. газ ? . Освен това потока е ламинарен , което на практика означава , че "обдухването" отвътре е пренебрежимо малко.
Така че охлаждането отпада . Като прибавим и по-малкия контакт между тела и стените на дюзата , то е очевидно че износването е по- бързо от това на кръглото сечение.
А между другото - главното нагряване на дюзата си идва от дъгата .

PS. А от къде минава газта , можеш и сам да провериш - свали газовата дюза и огледай "човката" .

[Ясен]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Я кажете, през къде минава токът от кабела на шланга до телта?

[Scrapheap]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Я кажете, през къде минава токът от кабела на шланга до телта?

През дюзата - затова се и износва толкова

[Ясен]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Значи може да има много идея в триъгълния отвор. Острите контакти често имат по-малко съпротивление.

[Scrapheap]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Значи може да има много идея в триъгълния отвор. Острите контакти често имат по-малко съпротивление.

Има нещо такова, но за да има добър контакт е желателно да има по-сериозен натиск, което би довело до заяждане и неравномерно подаване на тела.
Реално дюзата не създава проблеми, та заигравката не си струва

[Кольо]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

В предната фирма в която работех имах един колега, който учеше новобранците, че контактната дюза трябвало да е хлабава. Иначе добър заварчик, но със слаби знания. На "научените" от него колеги обяснявах смисъла на понятието "слаба връзка". А именно, че при такава слаба връзка загряването е голямо.
При триъгълната форма на дюзата зоната на контакт е доста по-малка от кръглата. Познайте кое е общото между слабата връзка, и триъгълната дюза... Подозирам, че тази дюза е подобна на уреда за икономия на ток, или магнетизатора за гориво. Но без проби нищо не е сигурно. От къде може да се купят такива? Или поне коя фирма ги произвежда...

П.П. Работя с токове от порядъка на 220-240 А, и лесно се разбира кое издържа повече.

[Ясен]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Ето ви тема за размисъл:
в кръглата дюза телта опира винаги само в една точка. В триъгълната - в две.

[Scrapheap]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Ето ви тема за размисъл:
в кръглата дюза телта опира винаги само в една точка. В триъгълната - в две.

както и да е калибрирана се износва относително бързо, което реално не пречи кой знае колко (да не кажа хич). освен това телът е напрегнат спрямо дюзата и при кръглата също опира в две точки - все пак дюзата е дълга около 20мм, а телът не е идеално прав.
Съгласен съм с Кольо, че ако не е стегната ще загрява повече и даже може да развали резбата на шланга.

[joe007]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Ето ви тема за размисъл:
в кръглата дюза телта опира винаги само в една точка. В триъгълната - в две.

+1

както и да е калибрирана се износва относително бързо, което реално не пречи кой знае колко (да не кажа хич). освен това телът е напрегнат спрямо дюзата и при кръглата също опира в две точки - все пак дюзата е дълга около 20мм, а телът не е идеално прав.
Съгласен съм с Кольо, че ако не е стегната ще загрява повече и даже може да развали резбата на шланга.

Тела не е прав да.Той е на дъга затова опира в една точка,а 20мм не са достатъчно разстояние за да се получи още една дъга и да опре и на друго място.Някъде имах схема от теоретичен материял на SLV Mюнхен където беше изобразено ,ще потърся из бумагите.

[sparkybg]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Всъщност, ако приемем че телът има дъга, то в кръглата опира в 3 точки, а в триъгълната - в шест.

Относно газа - да, той минава основно където си минава. Но все пак някаква част минава и през дупката. Ламинарния поток не изключва охлаждането. На повечето инверторни машини въздуха върви точно ламинарно, между ребрата на охлаждащия радиатор на транзисторите, пък както се вижда се справя с охлаждането им. Обаче идеално ламинарен поток няма. На границата с твърдото вещество (дюза, или ребро на радиатор) се образуват завихряния, дори да е идеално гладък. Дори има теории според които с подходящо награпавяване на тая повърхност завихрянията намаляват, съответно и съпротивлението става по-малко.

Та, не бързайте да отписвате газа, минаващ макар и малко от там. На всичкото отгоре е и студен, макар че това по-скоро според някои теории пречи на заварката.

Ама, както каза Кольо, проба му е майката. Иначе можем тук да си чешаме езиците колкото си искаме, а практиката да покаже друго.

[kuzdov]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Всъщност, ако приемем че телът има дъга, то в кръглата опира в 3 точки, а в триъгълната - в шест. .......

Не е необходимо да го допускаме, защото той си има дъга по простата причина, че е навит на макара.... А освен точките в които контактува, значение има и площта, в които контактува, от там плътността на тока, температури и т.н. .....Та мисълта ми е, че количеството не винаги е от полза на качеството ...

[sparkybg]

До: Беседа за проблемите и трудностите при заваряване.

Не е необходимо да го допускаме, защото той си има дъга по простата причина, че е навит на макара.... А освен точките в които контактува, значение има и площта, в които контактува, от там плътността на тока, температури и т.н. .....Та мисълта ми е, че количеството не винаги е от полза на качеството ...

В идеалния стерилен случай си прав, но живота крие и изненади. Нито телта, нито дюзата са идеално чисти и без окиси. В тоя смисъл може да се окаже че по-малката площ води до по-голям натиск на единица площ, което пък по-добре чисти окисите.

А и на теория, телта в кръглата опира в 3 безкрайно малки точки. А при триъгълната в 6 също толкова безкрайно малки. От там нагоре са заигравки с натиска и деформацията.

Колкото по-голяма площ, толкова по-малък натиск не единица площ, съответно толкова по-малка площ. Демек площта и натиска на единица площ са 2 противостоящи си неща.