Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

[Жоро Нешев]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

Че какво му е на кълбото дим? Тороиден вихър. Близкородствен със смерчовете. Всъщност, във въздуха почти всеки вихър се опитва да стане тороиден, а обяснението на поведението му е много старо.

Аааа ..... хак да ми е , като задавам глупави въпроси. Иначе като си поприпомних малко , по-скоро им куца математическия модел на въпросния вихър. Но и това може да са глупости ..... бе чешам си пръстите. Я ме трий!

[sparkybg]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

Аааа ..... хак да ми е , като задавам глупави въпроси. Иначе като си поприпомних малко , по-скоро им куца математическия модел на въпросния вихър. Но и това може да са глупости ..... бе чешам си пръстите. Я ме трий!

Има компютърни модели разни, дето то някъде се справят, къде що годе прилично, къде - зле.. Обикновено искат и мощни компютри за тая цел. Ама в крайна сметка хората строят въздушни тунели за милиони пари и експериментират в реални условия. По принцип моделирането на реални физични процеси си е куца работа, поне в частта, която аз съм учил. Винаги се работи с приближения, никога няма достатъчно входни данни, а и да имаше, те ще са в огромен обем. И в крайна сметка, поне в геофизиката (което аз съм учил), винаги се стига до човешкия фактор, тоест нарочни интерпретатори с "шесто чувство" за тия неща. Виж например и метеорологичните прогнози - харчат куп пари, ползват мощни изчислителни машини, а току някой ги напсува че са го излъгали, демек - същата история. Има си цяла дисциплина "решаване на некоректно поставени задачи в геофизиката", дето съм я кълвал един семестър, ама нищо съществено и тя не казва, а просто показва евентуално правилните подходи към все пак решаването на поставените задачи, с максимално възможното приближение от това, което имаме като данни. А са "поставени некоректно", понеже входните данни все не стигат за пълното и и сигурно решаване, което пък си е невъзможно по дефиниция.

[//Радо//]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

Я да оспамя малко и аз. Някой знае ли дали науката аеродинамика успя да обясни и опише кълбенцето от цигарен дим? Щото някога ми бяха казвали , че според тая наука това явление е невъзможно.

Прегледай избухването на ядрена бомба и си представи че земната повърхност е устата ти.

[giorgio]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

Вчера с Коцето(the slow heard), си поиграхме на измервания... Идеята беше да определим коефициента на аеродинамично съпротивление, на BMW F800 GS. Направихме серия от измервания, всички по хоризонтална, права отсечка, в двете посоки. Измерванията бяха направени при практически спокойно време (вятър под 0.2 м/сек.) и температура 18 градуса по Целзий. Мотоциклетът беше без куфари, а аз със стандартна екипировка.

При нормална, изправена стойка, коефициентът на аеродинамично съпротивление се оказа около 0.43, нооо... при залягане напред, коефициентът падаше стремително, достигайки почти 0.30.

[//Радо//]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

А как ги правихте?Не е ли нужен тунел за целта?

[giorgio]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

Аеродинамичния тунел е лукс. Има и други методи. Примерно, измерва се времето(или пътят) за спиране, от различни скорости до нула, на свободно движесто се превозно средство. Останалото са изчисления.

[cecoa1]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

Останалото са изчисления.

Според мен такъв метод е твърде неточен поради много причини.
Например при спиране до нула,както описваш,под определена скорост,аеродинамичното съпротивление е прекалено малко в сравнение със съпротивлението от търкаляне на колелата.Съпротивлението от търкаляне на колелата зависи от много фактори(налягане в гумите,тегло,скорост на движение) и на практика няма как да се отдели достатъчно точно от общите пътни съпротивления,за да може да се изчислява само силата на аеродинамичното съпротивление,та да може да се съди за коефициента на аеродинамично съпротивление.Отделно опити с постоянно променяща се скорост на движение(в случая закъснително),не са много подходящи за измерване на силата на аеродинамичното съпротивление.Мисля че не е нужно да споменавам,как точно се изменя аеродинамичното съпротивление в зависимост от изменението на скоростта.
По принцип е възможно да се определи приблизително въпросният коефициент на въздушно съпотивление,и без използване на аеродинамичен тунел.Но за целта трябват определени уреди за направата на определени опитни постановки.Според постановките,силата на въздушното съпротивление може да се определя пряко(като в аеродинамичен тунел) или косвено–с достатъчно точно измерване на някои от компонентите на общите пътни съпротивления(за да се разделят коректно от общите) и с достатъчно точно измерване на ускоренията(в случая от спирачното въздействие на въздушното съпротивление) на превозното средство в определени моменти.За целта се използват чувствителни акселеромери(както и за разни други измервания с други цели).

Ндявам се написаното от мен да не се възприеме като заяждане,просто ми е интересна темата.Ако има нещо което пропускам или бъркам в разсъжденията си,нека бъда поправен или допълнен.

P.S.В крайна сметка,всички измервания на тоя свят са с някаква относителна точност,според принципа за неопределеността.

[giorgio]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

Според мен такъв метод е твърде неточен поради много причини...

Колко твърде и колко неточен?

Ккато сам сте отбелязали:

... под определена скорост,аеродинамичното съпротивление е прекалено малко, в сравнение със съпротивлението от търкаляне на колелата...

Това е чудесно, защото точно по тази причина може да се определи, срвнително точно, съпротивлението от търкаляне на колелата.

Относно прецизността на измерванията, гумите бяха проверени предварително с няколко манометъра и бяха с налягането, препоръчано от производителя, за един човек, без багаж. Теглото на мотоциклета и моето не бяха измерени, но там грешката едва ли е повече от 2-3%. Скоростта се измерваше с два GPS-a, при това с различен софтуер, плюс предварително сверения скоростомер на мотоциклета и на автомобила, участващ в експеримента. Направени бяха над 20 измервания с различни скорости.

Колко са вярни сметките, преценете сам, защото след изчисленията и получения "приблизителен" коефициент на аеродинамично съпротивление 0.43, направихме още една сметка, на база този коефицент и коефицента на триене при търкаляме на колелата, включвайки мощността на двигателя (измерена на задното колело), дадена от производителя и получихме възможната максимална скорост, при норлмална стойка на мотоциклетиста... Е, проверихме я. Изненада! Оказа се точно толкова - 219 км/час. Проверка на максималната скорост, при залягане върху мотоциклета, не направихме, защото такава беше извършена преди тези опити, макар и не до край...

[cecoa1]

От: Някои разсъждения по съвременни двигатели с вътрешно горене

С тези уточнения,вече съм съгласен,че могат да се проведат сравнително точни измервания(от практическа гледна точка).
Коментара ми беше към лаконичното и неточно(непълно) обяснение на метода на измерване.
Иначе методът който сте използвали и на мен ми мина през главата,като вариант(горе споменах),ама с това описание от един ред...