Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

[vlageo]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Спам:Много ви се радвам как двамата си обяснявате колко е безопасно и каква манна небесна е фракинга и как никой не се връзва!Вклчючително и аз.

Да пропагандирам развитието на добива на шистов газ в БГ е много далеч от моята цел. Тук търсим истината в техническо отношение - останалото е политика.
Фракинга сам по себе си е един метод и нищо повече.
Той може да създаде бели, може и да не създаде такива...
Едноот приложенията му е намяляванена екологичните щети от добив на уран например - с него повишават проводимостта на формацията за да може инжектираната неусвоена киселина да се резорбира по-бързо. По този начин възстановяването на формацията се ускорява...Интересно приложение, нали?
Друго приложение е намаляването на риска от скални срутвания в подземните мини - а това спасява човешки животи...

Без връзка с горното - интересна информацияза т.нар валанж която ми попадна наскоро:
Подземните водни тела в малм-валанжски скали реално се подхранватповърхностнов Разградска област и изтичат в посока черно море и плевен.
При плевен - валанжа вече е неизползваем за питейни и напоителни цели тъй като солеността му надвишава двойно солеността но водатта в черно море.
От страната на добруджа пък - има сезонност и има връзка на пласта с черно море, като през дъждовния сезонсолената вода бива отблъсната, а през сухия - засмукана...

[Фред]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Механизмът е следният: основната част от използваната в хидравличният разрив вода остава в самите пукнатини като ги запълва. Макар и малки като разтваряне те са доста дълги също и много на брой. Големият обем вода в пукнатините се потвърждава от факта, че след образуването им рязко спада налягането и се увеличава обема нагнетявана течност в сондажа, това е един от основните признаци че разрива е направен успешно. Големият обем течност в пукнатините е също понеже се използва технологията на многоетапният хидравличен разрив а също и дългите хоризонтални участъци на сондажа които го правят възможен. Всичко това многократно увеличава обема на нагнетяваната течност в сравнение със същата технология при обикновените сондажи.

След снемането на налягането пукнатините имат стремеж да се затворят и изтласкат водата в тях като това се възпрепятства от зрънцата пясък нагнетявани в пукнатината заедно с течността. Именно това е и функцията му, да не допуска затварянето на пукнатините осигурявайки канал за газа. Все пак известно затваряне на пукнатините има което води до обратен поток, колко е ще зависи от свойствата на скалите и пукнатините. По принцип за хидравличен разрив се използват добавки които да повишат вискозитета на течността така че тя да не прониква в пласта и запълва порите което ще доведе до намаляване на притока на газ. Но все пак нещо ще проникне. В началото на експлоатацията има изнасяне от газа на част от намиращата се в пукнатините течност, така нареченото "очистване на пукнатините" поради тази причина в самото начало дебита на газа е примерно 80% и постепенно се увеличава при очистването на пукнатините. Именно разликата между нагнетената течност и останалата в пласта /пукнатини+пори/прави обратният поток.

Изключително богата област за изследвания и разработки - създаването и управляването на развитието на пукнатините и микро пукнатините защото от тях зависи проницаемостта и съответно дебита. Отделно че дължината им трябва да се контролира за да не се излезе от зададената област в пласта.

Аз възлагам доста големи надежди на използването за хидравличен разрив на т.н. gel propane. Това е добре известният ни газ пропан който с известни добавки е доведен до състояние на гел. Като такъв той има добра носеща способност за пясъка а също добре предава хидравличното налягане върху пласта за да се образуват пукнатините. След като се създадат тези пукнатини той се изнася от потока газ обратно на повърхността където може да се изгори защото основната му част е газ или да се рециклира. Напълно отпада използването на тези големи количества вода което е едно от основните обвинения на "еколозите".

[vlageo]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

...

Не смея да се правя на специалист по промивни течности - това си е точно твойта част май...

Вискозитета има общо и с носимата способност на течността да носи разбъркания в нея пропант (пясък).
Колкото повече пропант искат да инжетират - толкова по-вискозна трябва да е течността за хидроразрива. Това обаче пък създава други проблеми...
Отделно - като престои долу - агента вдигаш вискозитета трябва да се разпадне, за да може водата да излезе.

Явно една от грешките които правят в Русия е да искат да напомпат всичкия пропант. В резултат на което при така поставената задача - контрактора вдига вискозитета - набъхва всичките 60-70 тона пропант на сегмент и получава широки но къси пукнатини от които около 50% от пропанта се утаява в долната им част.

[Фред]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Да, вискозитета подобрява и носещата способност за пясъка. Понеже става дума за капилярни явления се слагат и други добавки което се избират от голям набор химикали в зависимост от конкретните скали и задачи /страховитият набор от 2000 химикала/. Но понеже става дума за повърхностни явления количеството им не е голямо основната част е водата която трябва да ги занесе до необходимото място. Е, и да осигури предаването на хидравличното налягане върху скалата.

Руснаците действително са доста загрижени че не могат да управляват добре процеса на създаване на пукнатините. Широките къси пукнатини са неефективни защото земният натиск бързо ще ги затвори до размера на пясъчните/кварцови зърна а те са десети от милиметъра. По-добре е пукнатините да са тесни но дълги. Също и да са гъсто разположени за да дренират добре зоната. Руснаците говорят за пукнатини с дължини около 30м докато в американската литература се говори за зона с радиус стотици метри. Въобще процеса на формиране на пукнатините е доста по-сложен от просто надуване с помпите. Затова и руснаците обикновено наемат чужди компании за тази цел.

Относно възможността нагнетяваният флуид да достигне от пласта до водоносните хоризонти говорих с колеги от катедрата Хидрогеология. За такава вероятност те са силно скептични и това е най-мекото определение. Най-малкото защото за да има движение на течността нагоре трябва да има непрекъснат приток на течност а в тези шисти няма и следа от такова нещо. Те не са водонаситени по дефиниция а в момента който се направят пукнатините ние спираме да нагнетяваме. Просто няма какво да изтиква течноста нагоре още повече че зоната с ниско налягане е в сондажа, всяка течност ще се стреми да попадне там а не да върви нагоре.

[mongo_dim]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Наистина е изумително колко лесно се манипулират хората. С един познат спорихме за шистовия газ и неговите доводи бяха доста плитки, но не бях подготвен да споря с него. Излиза че има доста митове и легенди които се тиражират от така наречените природозащитници и еколози, а те са:

- използват се над сто вида химикала които щели да замърсят подпочвените води. Пред погледа ти веднага изниква образа на менделеевата таблица. А защо премълчават че химикалите са с концентрация 1 процент и всъщност основния компонент е вода и пясък. и Какви са тия подземни води на почти три километра дълбочина. Най дълбоките сондажи за подземни води достигат до 200 метра !!!!!. До шистовите змени пластове има 2 000 метра и кусур. Вероятноста земни пластове разделени от два километра скали да имат хидравлична връзка по която да стане замърсяване няма да я коментирам въобще. Има риск от замърсяване ако циментацията на сондажната колона се компрометира. Но такъв риск има при всеки един сондаж независимо какъв. Що не забраниме всички сондажи тогава.

- сполучливо преименуват метода от хидравличен фракинг (което не говори нищо на чичо гошо от бусманци примерно) на доста въздействащото хидравлично рабиване или още по звучното взривяване. Целта е да се въздейства на хора които ги мързи да четат и съответно да вникнат в същността на метода. Много сполучлив психологичен подход нали така. В действителност това са физикохимични методи които се използват за увеличаване на добивите и при конвенционалните добиване.

- Вайкането на споменатата по горе пасмина прилича на приказката за неродения петко. Никой не е казал че ще се добива шистов газ в природни паркове или до минерални извори. Обаче ни надуха главите как ще разсипеме природата, ще затрием добруджа итака нататък.

- добивът на шистов газ предизвиквал земетресения, пример за използване на вродения страх на хората. В ума несъзнателно изникват образи на срутени згради и паднали мостове. Сондирането е на дълбочина от порядъка на 2,5~3 километра под земната повърхност, а епицентровете на плитките земетресения е на 15 ~ 20 километра дълбочина. Как точно едното предизвиква другото не е ясно (може би и американците са намесени, неможе да не са нали имат проекта HAARP). Принципно съществува така наречения тригерен ефект, при които незначително по величина въздействие отключва натрупано напрежение в разломните зони. Този ефект е много труден за изследване и описание но може да се избегне като просто не се сондира в разломни зони. Тоест отново се преекспонира нещо без да се вниква в същността и да се търси разумно решение, просто забраняваме и толкос.

Методите за тази еко пропаганда са много прости и ефективни, като предизвикват натрапващи се образи и картини в съзнанието на хората. Това ме навежда на мисълта че целият този вой и рев не е плод на непросветеност и незнание от страна на ораторите, а е абсолютно целенасочена и професионална манипулация на общественото съзнание с цел постигане на определени икономически интереси. Представете си какво ще се случи с приходите на руските газови компании и на русия въобще ако се разработят шистовите находища в европа. Руските олигарси и чичко путин сигурно сънуват кошмари и едва ли ще спестят средства и усилия да ликвидират тази заплаха за отслабването на газовата хватка в която са стиснали европа, за тях това вече не е политика а въпрос на бизнес.

Разберете ме правилно не бива да се омаловажават рисковете от замърсяване и увреждане на природата и здравето на хората, но също така не е редно да се мери с двоен аршин. Добива на шистов газ чрез хидравличен фракинг не е крие по голяма заплаха от който и да е друг добив чрез сондиране. Рисковете могат да се сведат до разумни граници ако се вземат адекватни мерки и контрол, а ползата от по евтино и екологично гориво като природния газ както за икономиката така и за околната среда мисля че едва ли има нужда ада се обяснява.

[vlageo]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

...сполучливо преименуват метода от хидравличен фракинг (което не говори нищо на чичо гошо от бусманци примерно) на доста въздействащото хидравлично рабиване или още по звучното взривяване.

Метода се нарича "Хидроразрив" и съществува в научната литература от време оно. Еквивалентният термин в руската специализирана ритература е "гидроразрыв".
Ако решим да се поамериканчвама - може да го наречем просто "Фракинг".
Хидравличен фракинг е тафтология - нещо като яйчен омлет.
На английски се използва или "hydraulic fracturing" (хидроразрив) или просто "fracing" (нарочно за елиминирали "к"-то).
Това за протокола.

Водни сондажи в Добруджа има и по 1200 метра. Това за протокола.

Някои от планираните концесии за проучване на нефт и газ са близо до съществуващи минерални извори. Конкретно - врайона на вонеща вода (която воин заради отделящия се в нея метан и сероводород)

Научно доказано е че е възможно съществуването на хидравлична връзка между пластове на дълбочина над 5 км с разлика между тях от порядъка на 3-4 км по вертикал. Тук някъде имаше тема за Колския сондаж и свръхдълбоките сондажи в Германия - там е описано.
Така че да се отрича възможността за връзка между пластовете е ненаучно.
Това което е научно обаче е че:
- при липса на силен вертикален поток водните тела се утаяват според плътността си и не се смесват. Поради тази причина плътните води с примеси са отдолу, а свежите води годни за пиене са отгоре.
- естественото движение на водите в земята е отгоре надолу, а не обратното. Затова замърсяването на пластовете с питейна вода е основно отгоре надолу, а не обратното...

Газовото сондиране специално търси възможността да се сондира в разломни зони, защото там пропускливостта на пластта е по-висока заради съществуващите естествени пукнатини. В добива на шистов газ конкретно - големият трик е да се намерят т.нар. sweet spots, където има съществуващи пукнатини в резервоара, които действат като дренаж за газа и свалят разходите по добива.

Причиняването на т.нар. man-made земетресения ("антропогенни" е сигурно) с нисък магнитут е изцяло във възможностите на фракинга. Става дума за земетресения от 1 до 3,5 по рихтер. Достатъчно за да се уплаши някой или пък да падне някоя незакрепена картина...
Обаче всички изследвания в посока да се задействат големи разломи с метода на хидроразрива (с цел да се освободи напрежението и да се избегне голямо земетресение) удрят на камък поради липса на технологични възможности за такова яко помпане.
Специално в това отношение - сеизмика - хидроразрива има огромно значение като метод за освобождаването на напрежението (стреса) в саклната формация - но приложението му е основно в подземният добив на минерални ресурси.

Шистите в Добруджа са на дълбочина от 4 до почти 6 км
На дълбочина 2000 м има въглища, които също са газоносни.
Това което не знам е дали тези въглища са сухи или не.

Водоносните пластове там са от 100 до 1000м и са използваеми за питейни цели. Повърхностното подхранване на този пласт е в района на разград където е и най-плитко. В добруджа пласта слиза надолу спрямо кота нула заради издигането на терена. Обаче хидростатичното налягане на пласта е едно и също навсякъде - мисля че е нещо като десет-двадесет метра над морското ниво.
Същият пласт в частта му в Плевенско вече е неизползваем.

Пиша всичко горе защото ми се привидя малко политическо звучащо репчене срещу еколозите без правилна аргументация.
Темата не печели от това.

И именно ползата от евтино гориво за икономиката трябва да се обяснява според мен.
Както и да се аргументира добре колко екологично гориво е газът добиван от шисти - защото доста еколози спорят именно за това всъщност.

[Rabin]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

...
- Вайкането на споменатата по горе пасмина прилича на приказката за неродения петко. Никой не е казал че ще се добива шистов газ в природни паркове или до минерални извори. Обаче ни надуха главите как ще разсипеме природата, ще затрием добруджа итака нататък.
...

Интересно как такива мнения достигат аудитория. Особено като за първо мнение на потребител.

[Фред]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Кратки уточнения по мнението на vlageo и само същественото:

- В България в професионалните среди използваме термина "хидравличен разрив на пласта" което си е превод или по-точно побългаряване на съответният руски термин. Защо е така е ясно, тогава практически цялата литература по сондирането беше на руски отделно многото завършили там сондажни инженери. Впрочем днешно време това се оказа ценност защото английски вече всички знаят а тези с руски намаляват. А полезни изкопаеми там има доста.

- В момента масово се сондират от бившите "Геологопроучвателни предприятия за нефт и газ" хидрогеоложки сондажи именно на дълбочини до 1200 м, това е зоната на т.н. Валанж който е мощен водоносен пласт започващ от 100-200м и стигащ до тези дълбочини. Впрочем сондирането става с абсолютно същите машини и технология които се използваха за нефт и ще се използват при сондирането на вертикалният ствол на евентуален сондаж при сондиране за газ от шисти /ако ние го сондираме/.

- Валанжа е именно пласт а не езеро както често се представя и възприема от масовото съзнание. Като всеки пласт той има проницаемост която съответства примерно на варовиковите скали и съответно доста ограничава разпространението на замърсяванията през пласта. Подхранва се от повърхностните води и е добре изолиран от долните пластове защото в противен случай щеше да изтече надолу. Има и доста каверни или пукнатини които пък подобряват движението на течности през пласта но категорично не са с дължина чак до Румъния както ни го представят еколозите. Ако беше така прясната вода отдавна да е изтекла някъде включително в морето. Естествено ако има загуба на промивна течност в сондажа /т.е. замърсяване на пласта/ веднага се вземат мерки защото технологията на сондиране изисква в сондажа да има промивка и тези загуби на промивката се забелязват веднага. Опитва се със специална промивна течност която да запуши пукнатините, ако не помогне се извършва циментиране/тампониране на пласта, т.е. нагнетяване под налягане на тампонажна смес която да запуши пукнатините. В особено тежки случаи се спуска и циментира обсадна колона която да херметизира този участък.

- Проникването на течността от хидравличният разрив който правим на дълбочина 5 км през 4км плътна скала до Валанжа на дълбочина 1км на практика е невъзможно защото скалата няма добра проницаемост. Ако тя има естествена напуканост на теория е възможно движение на течност по пукнатините нагоре /минералните извори/ но най-малкото трябва да има подпор /налягане/ и дебит отдолу който да изкара тази течност до Валанжа. Това специално съм го уточнявал с хидрогеолози, те изрично подчертаха необходимостта от подпор /налягане/ и захранващ дебит. Такива няма защото всяка загуба на течност при сондирането и хидравличният разрив мигновено се забелязват и се вземат мерки. Ако има естествени пукнатини просто няма да може да се вдигне необходимото налягане за да се разкъса скалата защото течноста просто ще тръгне по тези пукнатини нагоре, това веднага ще бъде забелязано и процеса на нагнетяване на течност спрян. Нещо повече, със съответните геофизични методи /микросеизмика/ и компютърна обработка на данните растежа на пукнатините се контролира в режим на реално време с точност до няколко метра, ако има проблеми веднага се спира нагнетяването.

Отделен въпрос е, колко течност ще е необходима да напълни тези естествени пукнатини за да стигне чак до Валанжа на 4 км разстояние. Ако приемем, че радиуса на предизвиканите от хидравличният разрив пукнатини е 400м то според закона PI*R^2 за да се запълни зона с радиус 4000м колкото е до Валанжа ще е необходима 100 пъти повече течност отколкото е използвана за хидравличният разрив, т.е. колкото сме вкарали долу. И още много други проблеми.

- Въздействието върху пласта за да се освободят естествените напрежения /тригерен ефект/ е доста съмнително и се нуждае от допълнителни изследвания. Ако това беше възможно ние вече щяхме да го използваме за да предовратяваме земетресенията вместо да се получават такива катастрофи. Говоря за микропукнатините които се получават при хидравличният разрив, ако се говори за взривовете при откритите рудници или подземното обрушване мащабите са по-различни. Но дори при тях не са забелязани катастрофални последици. Впрочем тези "взривове" при хидравличният разрив са типично объркване /по-скоро манипулация/ на некомпетентни хора. Ставаше дума за перфорирането на обсадните тръби с цел достъп до пласта. Но там зарядите са с размер на ловджийски патрон и е абсолютно невъзможно да има някакви последици от тях.

- Личният ми опит от сондирането за въглищата в Добруджа на дълбочини 1200-2000м показа, че там нямаше забележими прояви на водопритоци или загуби на промивната течност. И това при положение, че се сондираше с кортан в промивката който няма особен запушващ пукнатините ефект. Интензивни водопритоци /евентуално загуби на промивна течност/ имаше във Валанжа /100-1200м/ но за ликвидирането им си има технологии които отдавна са усвоени. Ако понякога има някакви проблеми при сондирането във Валанжа където е водоносният пласт те се дължат изключително на небрежна работа и нямат нищо общо със шистите.

[Ясен]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Интересно как такива мнения достигат аудитория. Особено като за първо мнение на потребител.

Както и всички останали.

[vlageo]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

- Въздействието върху пласта за да се освободят естествените напрежения /тригерен ефект/ е доста съмнително и се нуждае от допълнителни изследвания. Ако това беше възможно ние вече щяхме да го използваме за да предовратяваме земетресенията вместо да се получават такива катастрофи. Говоря за микропукнатините които се получават при хидравличният разрив, ако се говори за взривовете при откритите рудници или подземното обрушване мащабите са по-различни.

На това ще обърна малко повече внимание.

Всички знаем за инцидента с Quadrila в Англия преди известно време, когато проучвателните сондажи за шистов газ предизвикаха микроземетресение с магнитуд 1 и малко.

Такива неща обаче са се случвали и по-рано, преди да се заговори за шистов газ, като причинита за инцидента са именно екологичните подбуди на народонаселението - ето един линк от подобен казус в Базел, Швейцария:

http://www.nytimes.com/2009/12/11/sc...asel.html?_r=0

Правили са хидроразрив за геотермални цели - т.нар dry hot rocks - идеята е да се инжектира вода в сухи дълбоко разположени скали и после да се изпомпва вече нагорещена. За целта е трябвало да им подобрят проводимостта на скалата и са я фракнали (то няма как иначе всъщност).
Резултата е земетресение с магнитут 3 по Рихтер, щети за 9 млн Долара (Швейцария е скъпа страна) и спиране на инвестиционен проект за над 60 млн долара.
И най-вече - дотук с идеята за достъпна геотермална енергия от този вид...

Що се отнася до използването на хидроразрив в подземните мини за намаляване на стреса в скалите - дълга тема, конфиденциална и не за публичен форум ... може на кафе ...

А за големите разломи и възможността да се раздвижат с хидоразрив за да не се натрупва напрежение - има изследвания, и даже са правени и експерименти.
Проблема е, че няма как да се изолира разлома за да се вдигне налягането на флуида. Или по-точно - има как, обаче стойността на операцията може да надвърли щетите от яко земетресение моногократно...

[Фред]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

От спомените които имам англичаните приеха, че връзката между хидравличният разрив на пласта и микроземетресенията не е ясно доказана и вдигнаха забраната. Имам линкове но не ми се рови. Необходимо било повишено внимание и допълнителни изследвания но то на учените им дай да изследват, цял живот могат да се занимават с една пеперуда и пак няма да им стигне. Като се вдигне обществена дандания всеки гледа да си сложи нещо като застраховка особено когато въпроса е неясен така че това с повишеното внимание е разбираемо. Те по принцип учените никога не говорят категорично а винаги в условно наклонение защото има много примери когато смятани за непоклатими научни догми са рухвали, например че атома е неделим. Така че въпроса със земетресенията при добива е определено психоза. В крайна сметка направени са стотици хиляди хидравлични разрива и само покрай някакъв английски град се проявява нещо и то едва го хващат уредите. Но се нагнетява истерия сякаш е някаква катастрофа.

За геотермалните проекти и земетресенията при тях не съм се интересувал. Вероятно процеса е по-различен защото там има обилна естествена водонаситеност и естествена напуканост /гейзерите/ поради което пласта е по-нестабилен и склонен към естествено разместване. Така че отново трябват изследвания за да се види доколко тези евентуални земетресения са естествени и доколко предизвикани от човешка намеса. Доколкото разбирам тук става дума за сухи скали но информацията е много недостатъчна. По принцип геотермалната енергия е много съблазнителен източник защото я има навсякъде. Засега сондажите са прекалено скъпи така че икономически е неизгодно. Но то и газа от шисти доскоро се смяташе за икономически неизгоден а видяхте какво стана. Така че и там трябва да се има едно на ум.

Всичко това иска доста продължителни наблюдения преди да се даде аргументирано мнение, с единично изследване няма да стане. На публикации в широката преса не вярвам, рядко са компетентни и доста често манипулират. Там се намесват и много други фактори включително икономически и политически. За обективни смятам научни статии от специалисти в съответната област и подложени на оценка и дискусия от научната общност.

Естествено всяко въздействие ще води до преразпределение на напрежения, въпроса е колко значимо е това човешко въздействие в сравнение с мащаба на природните сили. Все на ум ми са взривовете при откритият добив и как се тресе земята на километри разстояние в сравнение с тях хидравличният разрив и перфорирането на обсадните колони са детска игричка. От тази гледна точка цялата тази истерия с хидравличният разрив съвсем определено играеше със страховете на хората и по този начин ги манипулираше.

Като краен извод ще кажа, че тези които се бориха срещу шистите всъщност ще постигнат обратният ефект. Тези доста необосновани нападки само стимулират научните изследвания и развиват технологиите така че съвсем скоро в масова употреба ще навлязат технологии при които тези съмнения ще отпаднат. Отново повтарям, няма начин под краката ни да лежи богатство за стотици милиарди и то да не бъде използвано. Особено в условията на изчерпване на обикновените ресурси. Дали това ще стане веднага, след 10-15г или след 40-50г няма принципно значение, в крайна сметка тези ресурси ще се използват. В областта на горивата определено предстоят значителни промени и първите признаци вече ги има.

[Ясен]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Аз пък друго се чудя.

По принцип разломите натрупват енергия с течение на времето. Това така ли е, или има много условности? Ако по-често бъдат подсещани да се разклащат, било то с хидравличен разрив или по друг начин, дали това няма да намали щетите от земетресенията?

[Фред]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Да, действително земетресенията представляват освобождаване на натрупаната енергия. Тази енергия е причинена от деформацията на скалите при движението на плочите една спрямо друга. Тази деформация е най-силна в зоната на разломите където едната плоча се качва върху другата. Понеже контакта на плочите една с друга е именно при разломите там това натрупване на енергия е в най-голяма степен. В определен момент напреженията превишават определен праг и скалите се приплъзгват една спрямо друга /включително и се разрушават/ това именно е земетресение. Всеки който е учил механика знае, че има триене при плъзгане и триене при покой, второто е по-голямо затова се получава т.н. "тригерен ефект". Т.е. натрупва се енергия докато се преодолее триенето при покой и след това вече плъзгането е по-лесно. Това е при първият тласък, изразходва се определено количество енергия и следва спиране докато някъде пак прищрака и така доста пъти. Това е механизмът в общи линии.

От тази гледна точка действително има теоретична възможност да се индуцират земетресения още в начален стадий на натрупването на енергията и по-този начин те да са по слаби ако се стимулира тръгването на плочите още при ниски енергии. Въпросът е в това, че енергията която сме в състояние да внесем в разломите е многократно по-малка от тази на енергията която е необходима да ги раздвижи. Освен това представяте ли си десетки хиляди сондажи които нагнетяват там невъобразими количества вода със съответните химикали за смазване? Радиуса на проникване на течността от един сондаж е от порядъка на стотици метри до 1-2 км а разломите са стотици километри дълги имат и широчина, не са цепнатини от порядъка на милиметри, някои са дълги хиляди километри. Накратко мащабите на природните сили и нашето въздействие са абсолютно несъпоставими. Може би ако можехме с хирургическа точност да уцелим някаква критична точка като при акупунктурата можеше и да има някакво въздействие но това си е фантастика защото как ще я определим тази точка? Енергията необходима за да тръгне разлома е огромна затова са толкова разрушителни тези земетресения когато тя се освобождава. Мащаба на нашето въздействие спрямо нея е като ухапването от комар затова съм толкова скептичен относно хипотезите за земетресения причинени от хидравличният разрив.

[vlageo]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Има разломи и РАЗЛОМИ.

Да се предизвика микроземетресение от локално значение с магнитуд 1-3 и дълбочина няколко километра си е съвсем в рамките на възможностите за хидроразрива.
Линка за Базел е по повод на разговор с хората участвали в проекта на страната на инвеститора.
Подобни земетресения са и нещо нормално в областите с дълбок подземен рудодобив и въгледобив.
Конкретно в Полша, в Силезия - са си доста често явление.

Да се предизвика земетресение в разлома Сан Андреас вече не е по силите на човека в рамките на финансовите му възможности. Основният проблем е изолацията (херметизацията) на разлома, за да се нагнети флуида, както и количеството флуид, което трябва да се напомпи.

По принцип разломите натрупват енергия с течение на времето. Това така ли е, или има много условности? Ако по-често бъдат подсещани да се разклащат, било то с хидравличен разрив или по друг начин, дали това няма да намали щетите от земетресенията?

Метода на хидроразрива има практическо приложение единствено в микромащаб - основно с цел освобождаване на натрупането напрежение близо до галериите на подземни рудници, както и при намаляване на риска от скални срутвания (което не е точно наименование за явлението rock burst, защото всъщност става дума за експлозивно пръсване на напрегнати скали).

Това което не е ясно обаче е дали фракинга отнема стреса от скалите или го премества на друго място.
Една презентация на руснаците казваше че математическите модели показват, че след стимулиране с многостъпален разрив на пласта - настъпват изменения в напрежението на формацията близо до сондажа, но напрежението далеч от сондажа остава непроменено.
В случая близо и далече са от порядъка на 200-300м. Емпиричното потвърждение на това заключение е скъпичко...
Много математика има в тая наука...като пилотиране по уреди е.

[Ясен]

От: Неконвенциални газови и нефтени ресурси - Част 1 - Газ от шисти

Т.е. с една дума, сме твърде малки, за да предизвикаме даже и тригерен ефект в голям разлом, а в малките каквото и да правим е все тая.

Аз още не си представям как земетресение с магнитуд 3 по Рихтер прави щети за милиони, но в Швейцария всичко е възможно.