От: Да обсъдим автобусите
Е при всички случаи сте имали, но със сигурност може да ти отговори само някой дето е бил вътре в нещата там при вас. Даже мисля, че там имахте някакъв АРЗ, но не помня за кои марки беше... А някъде съм чел, че първите автоматици идват в средата на 80те години. Оттатък в другата тема няколко пъти се спомена за плановата икономика -такава беше системата. Нещо като се докаже, че отговаря на някакви показатели и като се вземат съответните решения, баавно и полека започва да става масово. Унгария в рамките на СИВ беше определена да развива автобусостроенето, по същия начин ние - каростроенето. Икарус бяха за София и окръжните градове, Балкантурист, някои ведомства. Съответните модели, модификации и комплектации също се разпределяха по някакви правила и принципи... Например в Търновското автостопанство имаше Икаруси съчленени и няколко солови за дългите линии, а в нашия ДАП /Свищов/, никога не е имало Икарус. За сметка на това нови Чавдари, вкл. и съчленени "аквариуми", пристигаха редовно. Старите рейсове пък, към края на ресурса, отиваха по ведомства и ТКЗС-та да си доработват. Така последния Чавдар М-80 /мисля беше модела/, пърпори допреди 10ина години към ДЗСто и ако не си бяха ликвидирали кравефермата сигурно още щеше да е в движение /всъщност не знам дали закона щеше да го позволява/. Заводът в Ботевград си беше профилиран да задоволява вътрешните потребности на страната и добър-лош това беше и си беше наш български. Имало е и инцидентни износи, мисля че в Гърция, Авганистан и от тоя род, за повече нито сили, нито разрешение. Това е до към края на 80те , разбира се.
Сега случайно се зачетох и открих това:
http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~kapi...agt/?q=node/51
А иначе и нещо което на пръв поглед няма връзка с темата, но е показателно за някои процеси които станаха пред очите ни, пък и гледам, че колегата е от Кърджали. Точно в Кърджали, 90 година около 8 декември трима човека искахме да пътуваме до Смолян. Автобус от автогарата, по редовна линия и разписание и доста пътници, шоферът просто отказа да тръгне, не помня вече по какви причини, но със сигурност времето беше супер. Еми завъртя се едно частно такси /имаше ги масово вече след Указ 56/, прикачи се и един войник към нас и си стигнахме до Смолян на цена на пазарлък и долу горе двойна на държавната.
Е при всички случаи сте имали, но със сигурност може да ти отговори само някой дето е бил вътре в нещата там при вас. Даже мисля, че там имахте някакъв АРЗ, но не помня за кои марки беше... А някъде съм чел, че първите автоматици идват в средата на 80те години. Оттатък в другата тема няколко пъти се спомена за плановата икономика -такава беше системата. Нещо като се докаже, че отговаря на някакви показатели и като се вземат съответните решения, баавно и полека започва да става масово. Унгария в рамките на СИВ беше определена да развива автобусостроенето, по същия начин ние - каростроенето. Икарус бяха за София и окръжните градове, Балкантурист, някои ведомства. Съответните модели, модификации и комплектации също се разпределяха по някакви правила и принципи... Например в Търновското автостопанство имаше Икаруси съчленени и няколко солови за дългите линии, а в нашия ДАП /Свищов/, никога не е имало Икарус. За сметка на това нови Чавдари, вкл. и съчленени "аквариуми", пристигаха редовно. Старите рейсове пък, към края на ресурса, отиваха по ведомства и ТКЗС-та да си доработват. Така последния Чавдар М-80 /мисля беше модела/, пърпори допреди 10ина години към ДЗСто и ако не си бяха ликвидирали кравефермата сигурно още щеше да е в движение /всъщност не знам дали закона щеше да го позволява/. Заводът в Ботевград си беше профилиран да задоволява вътрешните потребности на страната и добър-лош това беше и си беше наш български. Имало е и инцидентни износи, мисля че в Гърция, Авганистан и от тоя род, за повече нито сили, нито разрешение. Това е до към края на 80те , разбира се.
Сега случайно се зачетох и открих това:
http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~kapi...agt/?q=node/51
А иначе и нещо което на пръв поглед няма връзка с темата, но е показателно за някои процеси които станаха пред очите ни, пък и гледам, че колегата е от Кърджали. Точно в Кърджали, 90 година около 8 декември трима човека искахме да пътуваме до Смолян. Автобус от автогарата, по редовна линия и разписание и доста пътници, шоферът просто отказа да тръгне, не помня вече по какви причини, но със сигурност времето беше супер. Еми завъртя се едно частно такси /имаше ги масово вече след Указ 56/, прикачи се и един войник към нас и си стигнахме до Смолян на цена на пазарлък и долу горе двойна на държавната.
Коментар