Ценков разказва за Дакар 2011

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Да, но денят на изненадите още не беше завършил....

Разбрах че законите на физиката са нумолими...Е, само с предно не ходете да изкачвате 30 метрови дюни. Не става.
Дори и със спаднати гуми. Дори със засилка.
Зпочнах да търся обиколни маршрути за да стигна до финала. И в това обикаляне не успях да валидирам 3 точки - и ето 9 часа наказание.
НО ФИНИШИРАХ и то преди залез слънце.

Ето малко снимки от машината преди да започне ремонта









Предстоеше дълга нощ за механиците.
Ситуацията се усложняваше от липсата на камиона с резервните части. Не знаехме дали ще имаме дифернециал.
Но със сигурност знаехме че гуми няма да имаме - поне до почивния ден.

Така че в най-добрият случай на другия ден щях да имам преден и заден мост, но трябваше да се оправям с гумите с които бях минал през обелиска на старта. Е, това че трипа не работеше си беше вече нещо обичайно.....

След като си нашарих роудбука, си легнах със свито сърце - щеше ли Давид /механика/ да се справи в оставащите 5 часа до старта с машината? Дали щеше да дойде задния мост?

На сутринта с един бърз поглед видях че Давид още работи по машината, но че имам полуоски и диференциал...ура...ще се кара...

Е, закъснях за старта с 15 мин- Давид още имаше работа, но това беше дреболия - АЗ ПРОДЪЛЖАВАХ СЪСТЕЗАНИЕТО

[targa]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Баси филма. Респект.

[Стефан Слабов]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

..... като си спомня какви безсънни нощи бяха, ГОЛЯМ кеф за нас и ГОЛЕМИ перипети за Вас с Тодор ....., но определено си заслужаваше всеки миг СИГУРЕН СЪМ!

ПП ФОТОРАЗКАЗЪТ ТИ Е УНИКАЛЕН !!!

[edoors]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Еееей, нямаш съвест! Баш сега ли спря....?
П.П. Уникално е и ще чакам колкото трябва!

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

E, не съм прекъсвал, просто време не остава....

Тука искам да кажа и няколко думи за психологията на състезанието.
Да, основната борба си е с природата и техниката която управляваш. Но все пак като стигнеш до лагера, поглеждаш и класирането.
Ето тука направих една извадка от моето резултати.
N° 261 - MD RALLYE SPORT Petar Cenkov



http://www.dakar.com/dakar/2011/fr/pilote/261.html


Доста добре се вижда всичко :
- лекото окопитване с неработещият трипмастер - вече в четвъртия етап стигам до 9 то място.
- счупения заден диференциал - падам на 19-то място.
- разпадналата се задна гума в етап 6 - 13то място
- после пак постепенно стигам до 8-мо....
- е, всички знаете за кормилния прът в етап 12....

Такова беше и настроенито ми - надеждата за по-добро класиране растеше, но след съответния проблем - всичко започваше отново.
Непрекъснато си повтарях, че най-важно е ЗАВЪРШВАНЕТО, но пустия му адреналин друго правеше в трасето...
Като цяло съм доволен че успях да се опазя от травми. Успях да оправя и с навигацията. Едно губене имах - за около 15 минути.

[paksss]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Браво Петре. Ето това е репортажът който чакахме. Заслужаваше си. Благодаря ти.

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

E, има още, най-интересното предстои.....

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

И така, след драмата с диференциала в 5ти етап, ми предстоеше един доста сериозен етап - 722км.
От тях отново огромен СС - 460 км...

Ето го представянето на този последен 6ти етап преди почивката...

Започнах го с много оптимизъм защото шанса който имах в преодоляването на мега проблема от предния ден ми даваше надежда за успех и в бъдещите етапи.
Е, все пак машината имаше и "ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОДОБРЕНИЯ":
- ПРОСТО ЛИПСВАШЕ ЗАДНАТА СПИРАЧКА - резервният спирачен апарат е останал в камиона, и за етапа моят Ренегад беше някава олекотена версия...Лошото беше че моят стил накаране доста използва задната /лява ръкохватка/ спирачка. Но, и с това се свиква...
- Гумите си останаха НЕ Сменени - бяха доста парцаливи и нарязани...Все пак на старта на 6 етап бяха на около 3500 км...
- Основния резервоар беше скъсан - все пак спирачния диск го беше прорязал. Давид го беше лепил с някави тайни смеси, и се надявах да не протече. Е, ПРОТЕЧЕ....

Обещавам повече да не досаждам с този НЕ РАБОТЕЩ ТРИП МАСТЕР - защото това му беше последния отпускарски ден преди уволнението - на почивката го СМЕНИХА.

Ето с тези технически проблеми но с вяра в това което предстои аз се наредих на стартовата линия и даже дадох едно бъзо интервю на нашите "журналисти".

От този етап си спомням че в началото имаше "малко" дюни и пясъци....За един момент се затрих, но за кратко...за щастие...
После - след около 1 час взех да настигам предните атв-исти . Все пак аз стартирах от последните мотористи и атв-исти заради дифернциала и късния финал предния ден.
Настигнах и Тодор който тъкмо се изтупваше и се оглеждаше - преди минути се беше отъркалял в една пясъчна "нива" - леко набраздена с пясъчни гребени под 45 градуса. Нямаше никави щети по машината и продължи след мен - до следващата станция за зареждане с гориво оставаха 70-80 км.
След няколко изчаквания по 5-6 минути, виждайки го на хоризонта реших че няма проблем с него и той ще се движи в трасето но по-бавно и внимателно. Още повече че на всяка зарядна станция има задължителна неутрализация 15 минути. Отделно на всеки 10-20 км имаше коли на организатора които следяха състезателите.
Но както знете, повече Тодор не го видях на Дакар. Изтощението, обезводняването и спуканите ребра са си казали думата.

Не си мислете че на мен ми е било лесно
На 100 -тина километра преди края на СС настигнах Липароти, кимнах и и продължих. След малко усетих едно много гадно носене на задницата - ЯВЕН ПРИЗНАК ЗА СПУКАНА ГУМА....
Терена беше прашен, без много камъни и с доста прави участъци. Ставаше за даване на газ без една гума....
Така завърших етапа - на 3 гуми.
Бях доволен до момента в който видях какъв лиезон ме чака - 228 км....Асфалт.... Все едно да тръгна от София до Стара Загора със спукана гума....Но нямах избор....Пък и се надявах да има попътни сервизи или гумаджийници.....
Не, само серпентини, изкачвания и спускания...
Гледах да не давам много газ за да не се разхвърчат и малкото останали парчета от гумата. За баланс седнах от едната страна на седалката и увиснах на страни за да разтоваря максимално спуканата гума.
Много гадна вибрация, шляпане и подскачане ме придружаваха до бивака в Арика - най-северния чилийски град.

Стигнах по тъмно. Не съм сигурен за колко взех тези 230 км - мисля е за около 4,5 часа, но ми се видяха като 500. За мое учудване като слязох от атв-то земята ми се "въртеше" - трудно пазех равновесие от умората, вибрациите и изтощението.
Отбора - франсетата - бяха сипали вече по едно Перно - нали утре е почивния ден. Тъкмо реших и аз да се присъединя - и зазвъняха телефоните - трябваше да организирам спасяването на Тошко.
За негов късмет - съвсем наблизо до него се намираше медицински екип. Така заедно са дочакали на сутринта хеликоптера, който го е откарал в болницата в Икике.

Аз мога само да ви покажа няколко снимки от "останките" на спуканата гума и от лагера.
Така стигнах до заветния почивен ден, който наистина ми помогна да се възстановя физически.
Също така помогна на механика ми да приведе Ренегада в пълен ред - ВСИЧКО МУ РАБОТЕШЕ СЛЕДВАЩИТЕ 2 ДЕНА....ДОКАТО НЕ СЕ СТОПИ ОТГОРЕ ЕДИНИЯ КРАЙ НА ОСНОВНИЯ РЕЗЕРВОАР...Но това е по-нататък...




На тази снимка добре се вижда и "обезобразената" муцуна - счупения преден нерфбар при тегленето из дюните с блокиралия диференциал предния ден....





Това е един от "старите кучета" - състезател с кола - Филип - с многобройни участия на Дакар. Виждате ли как попивам ...


Ето така Давид успя този ден да поправи всички дефекти по машината...



Вече отпочинали може и да се усмихваме..



Но да не си помисли някой че бивака е почивен дом, детски лагер или място за отмора - ето такъв прах е винаги, а вие си представете шума и движението и бивака които не стихват 24 часа....



Та така - оставаха още 7 етапа - постепенно се завръщахме към Буенос Айрес....

[Ilarioncho]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Браво г-н Ценков! Удоволствие е да се четат репортажи от мястото на събитието. Оценявам труда положен пред компютъра не по малко от неимовернте усилия по време на самото състезание. Благодарение на разказа съпреживяваме събитията и Dakar оживява отново, независимо че са минали вече няколко месеца.

[s_s1]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

...Но това е по-нататък...


Та така - оставаха още 7 етапа - постепенно се завръщахме към Буенос Айрес....

Кога ще прочетем следващите части от вълнуващият разказ?

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Разбира се, че ще има продължение....а мен е много важно да разкажа за всичко което се случи през този ПЪРВИ за мен Дакар.
Няма да се оправдавам, но наистина просто времето не ми стига...

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Ето че с наближаване на следващият Дакар, вълнението става все по-голямо и започвам да си припомням моментите от 2011г.
Ето по традиция за припомняне официалното резюме на деня. Там добре се виждат и пясъците и коварната пустиня където Оскар Теранова размаза БМВ-то си. Аз бях на това място малко преди да дойде хеликоптера. И двамата пилоти бяха без драскотина, но видимо разочаровани от катастрофата

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Иначе какво си спомням за този 7 етап?

Стартирах с напълно работещо АТВ... Да не повярва чоевек...

Да, освен това организатора намали специалния етап на 273 км - всичко друго се превърна в лиезон...Затова и резултатите на всички продължаващи в клас АТВ - 17 машини беше в рамките на 2 часа.
Излишно е да казвам че бях доста внимателен през този етап - вече бях останал сам в ралито и освен това бях изпитал на гърба си последствията от спукана гума както и от повредена машина.
Друго интересно от този етап беше красотата на тихия океан - от края на СС до Антофагаста пътят се движеше по брега и силно бях изкушаван от мисълта да спра на някое от хилядите заливчета и да се гмурна в лазурното море.
На фона на целия прах и пустош тези гледки бяха някак си несъвмстими...

Това е - нищо май друго не се сещам за етап 7....

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Следващият 8 ми етап 10.01.11 - Антофагаста-Копиапо - беше свого рода маратонски - лиезон 268 км и СС - 508км...при това - яки дюни трудна навигация. Самият факт че Карлос Сайнц няколко пъти е затъвал говори за трасето особено в последните километри преди Копиапо.

Започвам с тази интересна снимка - нашият фотограф - г-н Драев беше в началото на етапа /или някъде в средата, където се пресича асфалта с нашето трасе/ и ме е щтракнал СС-а....




Това е резюмето на деня - то дава също добра представа за това кото се случва през този етап

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

В класирането за етапа бях 11ти, което ми показа че имах шанс за по-предно класиране. Но не ме напускаше мисълта че най-важно е да се завърши и да не се поемат излишни рискове.

Ярък спомен е пристигането в Копиапо - пътят беше прплетен през огромни пясъчни дюни и гледката беше доста внушителна. За щастие атв-то беше във форма и безпроблемно стигнах до бивака.

Това е за този етап