Ценков разказва за Дакар 2011

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

В предварително уговорения час трябваше да седнем на една от трибуните за обща снимка. Не знам как се завъртяхме така че до нас седна Сирил Деспре и компания от отбора на РедБул. Е, не че сме кой-знае кави приятели, но се поздравяваме и си пишем чат-пат. Нали той ни свърза с рекламния отдел на "Kenny" за екипа с които сме на снимките и ни уговори отстъпка 25%....та снимахме се



Има още много снимки - надявам се Драев да избере по-интерсените от общите и да ги пусне. Така ще може да видите накуп всички СТАРТИРАЛИ учасници.
Много народ - това са само състезателите.

После трябваше да отидем на първият и то ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН БРИФИНГ. Пак за неявяване - глоба.

Даже имаше и доста чакане за раздаване на първите роудбуци...






След това - почти като на концерт - всички се събрахме в огромана климатизирана зала - даже имаше устройства за превод на английски и испански.



Този състезател /с мотор/ на тази снимка - с надпис "Србия" - в последствие стана мой добър приятел - няколко етапа ги карахме заедно - това на него му беше 3 дакар

Ей ги и братушките от Камаз....внушителна група.... но всеки си вършеше работата както трябва



На трибуната също имаха напрегнати моменти...



Чехския отбор на Махачек - с много опит и рутина....
После като си говорехме с Махачек и ученика му /до него на снимката/ на старта на един от етапите, се оказа че е почти 2 пъти по-върастен от Laskawiec. Все пак "падуана" стана 3 ти в крайното класиране.



Както предполагате - след брифинга следваше - СТАРТА.....................

[s_s1]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Много увлекателно. Очаквам с интерес продължението...
А сигурно не само аз.

[Жоро Танев]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Много сме, но търпеливо чакаме Пепи да продължи!

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

E,

няма да Ви карам да чакате
Не се оправдавам, но наистина си крада от времето за да попиша - а много искам да споделя всичко преживяно...

И така - СТАРТА

Всички отивахме по реда си в Парк Ферме -то - оттам ни пускаха последователно да стартираме и да се придвижваме по маршрута до ОБЕЛИСКА....

Вече беше към обяд и напичаше страшно, плътен шпалир от публика беше оградила трасето и ревеше мощно при появата на всеки състезател.

Преди да излезем на трибуната до обелиска, спирахме в редичка да изчакваме представянето на всеки един състезател....

Затова имахме време да се щракнем за кратко




ето и машината приготвена със знамето за да го развяваме



Там ми беше първият контакт с другите състезатели от нашия клас - атв.

Запознах се с номер 260 - ESTANGUET Julio - готин пич който доста добре знаеше къде е България.
За негов мал-шанс, още на първия специален той се омята, почти пред очите ми, приблизително по начина по който сте виждали от евроспорт и сайта на Дакар - омятването на Рафал Соник - пак на СС1.
Обратно на него, номер 262 PLECHATY Martin - изобщо не пожела с никой да си контактува и високомерно отиде при "шампионите" да си комуникира. Негова си работа.

Е, да ви казвам ли че когато си чух името да ехти над площада и се изкачвах с атв-то по рампата вече наистина се разтреперих от вълнение. Едвам с треперещи ръце подадох знамето на Етиен Лавин - да ми помогне да го опъне та всички да видят нашия трикольор...





Всичко това като че се случваше без моето участие - нищо не чувах и нище не разбирах от това което ми говореха, сърцето ми искаше да излезе през ушите, и нито ръцете нито краката ме слушаха. Но някакси успях да продължа и долу вече на рампата чух бесните викове на нашата агитка - от 3 те жени, които успяваха да надвикат хилядното множество от фенове...








Поспрях се за малко да им помахам, и ....продължих....знаех че най-рано ще се видим след ...18 дена...


Пътят нарочно се виеше на зиг-заг из улиците на Буенос Айрес за да може по-голяма публика да аплодира всички състезатели. След 15-на минути развяване на знамето и каране с една ръка, ръцете ми изтръпнаха. Затова прибрах знамето, сложих си каската и газ- до първият бивак - все пак ме чакаше етап 480 км...

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Отново са дъ-ълги празници...
После се чудим защо парите все не ни стигат. Четох официална статистика, че в Евопейския съюз сме старната с най-много почивни дни. И страната с най-много болнични на работник. Айде че се отклоних

Та ето продължението:

Първият досег със състезанието - денят 01.01.2010 - само един лиезон до един голф резорт във Витория.
Първото впечатление - НЕВЕРОЯТНА ПУБЛИКА - навсякъде, по цялото трасе.
Така беше и до края - отвсякъде аплодисменти, пожелания "suerte" -късмет, усмивки и знамена.
Единствения проблем беше по бензиностанциите - поне в началото, докато организатора се усети да ги отцепва - там зареждането беше много тягостно - от стотиците фенове които искаха автографи и снимки с пилотите, просто не можеше да се измъкнеш с часове.
Но всички бяха културни и внимателни и не прекаляваха повече от необходимото.

Първият Бивак - най-хубавият, както казах беше в голф резорт, имаше ТРЕВА навсякъде, нямаше прах и ...на машините им нямаше нищо и всичко беше спокойно.
Пожелах си така да е до края...но не стана така...

След като се подготвих за другия ден, установих че единственото нещо което трябва да направя сутринта е да заредя гориво....бях почти на резерва. В роудбука имаше на 7 км бензиностанция от старта.
Викате си - лесна работа - сипваш - караш...
Да ама веднага след старта на ден 2 - етап1 беше разделен в 2 дена - започна Дакар...

На бензиностанцията която беше от 4 колонки, спираха ВСИЧКИ СЪСТЕЗАТЕЛИ, и сигурно имаше 1000 човека публика - това става в 05:30 сутринта...

Е, отседях си там 40 мин по часовник, а лиезона беше голям и времето за минаване искаше 80 км/ч средна скорост.
Оттогава започнах внимателно да подбирам и премислям къде и колко да зареждам.

После в самият лиезон имаше сложна навигация със скрити точки....Оправих се и стигнах на време за специалния....около 15 мин по-рано...докато се обърна и ме викнаха да стартирам....

И ЕТО ГО НАЙ-НАКРЯ СЪСТЕЗАНИЕТО, САМОТО ТО, ВЕЧЕ ЗАПОЧВАШЕ ЗАСИЧАНЕ НА ВРЕМЕТО...
ТОВА СЪСТЕЗАНИЕ ЗА КОЕТО ВСЕКИ СЕ ГОТВИ МЕСЕЦИ ПРЕДИ ТОВА, ТОВА СЪСТЕЗАНИЕ ЗА КОЕТО ВСЕКИ Е ИЗХАРЧИЛ ПО ЕДНА КАМАРА ПАРИ. ДАКАР ЗАПОЧВАШЕ........

SS1.
И сега като Ви кажа - на самият старт, ми отказа ТРИП МАСТЕРА. Просто изгасна, изчезнаха цифрите.....няма никой...

Не знам дали някой може да си представи шока който изпитах в самото начало на на този маратон. Просто се гипсирах, не знаех какво да правя - да карам ли, да спирам за да го поправям по някакъв начин....
Общо взето докато се чудех, аз си карах, не бързо но не и бавно....Установих че трасето горе-долу е ПЪТ, земен път както в България. Даже на СС-а имаше публика.... Поокопитих се и взех повече да се оглеждам наоколо за да се ориентирам къде е пътя. Даже съвсем игнорирах пътната книга и взех да раздавам газ....скоро обаче изхвърчах от пътя на един разклон под 90 градуса. За щастие беше равно и без щети продължих, но разбрах че трябва да гледам о роудбука и да го следя НЕПРЕКЪСНАТО, нищо че НЯМАМ трип мастер.
Това каране беше доста изнервящо, бавех се доста, но карах.....

Скоро минах покрай Рафал Соник - отръскваше се от прахта и тъжно оглеждаше АТВ-то си. Все пак е жалко световния шампион да се отъркаля първия ден, на първия СС...

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Соник не беше единствения атв-ист който приключи още тук - номер 260 - Julio Estanguet - също се заигра пред многобройната публика и неговият КанАм доста лошо се отъркаля на едно скокче...
В бивака ми обясняваше че много го боли рамото и в последствие прекрати участието си.
Така че Дакар си взе първите жертви още на разгрявката. Адреналина и желанието за изява са лоши съветници.

Аз криво-ляво завърших този етап - хич не бях доволен от карането, но така е без трипмастер...Нямах наказания, нямах щети и се прибрах в бивака рано-рано...Бяхме в Кордоба...
Механиците обещаха да поправят трипа - даже пред мен смениха батериите и го тестваха....Работи ....

ето малко снимки от това място






Вече свиквах с живота в Дакар - винаги има храна и напитки, но битовите условия са ...като на война...както се шегуваха франсетата.

Ето как стартираме за етап2 - подредени в редица чакащи реда си.





През това време техниците се подготвят за тръгване защото трябва да ни чакат в следващият пункт.




Така започна етап 2 - също премина относително гладко.
Като изключим разбира се - своенравния трипмастер - работщ на лиезона, гаснещ на СС.
Отново изчезнаха показанията на трипа. Добре че след кратък курс по GPS-а знаех как да вадя километрите на местоположението си. Така вече не бях в шок от липсата на трип. Е, бавно се караше, но пък се справях.
Целия ден се заканвах на Морел и ел. механика на отбора.
За съжаление и след етап 2 не можаха да поправят устрйството......поне станах специалист по каране на ....сляпо

[bochkata]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Много увлекателно,а като знам,че е от първа ръка,е още по увлекателно!Поздравления!
Пожелавам през 2012-още по-добро класиране!

[Стефан Слабов]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

............. e давай де

[Явор-Vromos.com]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Чакай да вземе въздух, всички чакаме

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Почивни дни, да за възрастните - почивни.
Но я някой да се опита да обясни на ония - дето са на 2г. и 4 м. - на малките хали които са като големи торнада в къщи... За тях почивка - никаква, от 7:30 сутрин до 22:30 вечер.
Та искам да обясня че времето за което мога да седна пред компютъра, да се опитам да си събера мислите, да подредя снимките и картинките ми е доста лимитирано, и така да се каже зависи от благоволението на децата и съответно на жена ми - така че моля за извинение.

Тука исках да вмъкна малко снимки от "журналистите". Те бяха подложени на не по-малък стрес от нас - трябваше да се ориентират много бързо в една тотално непозната среда, да намират време за сън, да намират трасето, да намират интернет и изобщо бяха под тотален напън. Това ги беше изнервило на макс но ....се държаха....











Разстоянията които минаваха на ден бяха съизмерими с нашите.

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

За етап 3 - и той беше нормален за мене като етап 2...
Разбира се - без трип мастер - безспорно беше дефектен и не можеше да се поправи. Но нямах избор и затова карах по gps-а.
Ето видеото за деня от организатора:

И този ден бях доволен защото не виждах в СС нито колите нито камионите - това означаваше че темпото ми е добро.
Освен това така гълтах по-малко прахоляк и не се налагаше да изчаквам след сигнала на сентинела профучаващата кола да се отдалечи в облак прах като от ядрена бомба....
Бивака съм го запомнил добре - доста кошмарен - един стадион - по-точно - хиподрум. Отвсякъде те гледаха хиляди фенове а един водещ гърмеше по мощната уредба и непрекъснато обясняваше нещо на публиката. Толкова силно ехтеше, такова ехо се получаваше че не можех дори мисъл да завъртя в главата си, камо ли да си говоря с механиците...Преживяхме го - след залез слънце всичко утихна.....

Ето малко снимки







Вечерта трябваше да се оформят митническите работи - на другия ден щяхме да минаваме Андите....

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Да,

предстоеше ни :
- лиезон над 500 км
- в тези 500 км се минаваха Андите - прохода беше над 5000 метра
- специалния етап - около 200 км - беше в едно плато с надморска височина 3300 метра....

Това което не знаех предварително :
- Студа в 6:00 сутринта на 5000 м. н.в. - убийствено смразяващ - особено когато си тръгнал с летните си дрехи и не си грам подготвен. Не знам с кой-акъл разсъждавах че тука е лято и ние просто минаваме ....бързо през прохода....
Чесно да си кажа - чудя се как намерих воля да не падна замръзнал тази сутрин.
- Не подозирах че единия от новите асистентски камиони на Морел, няма да издържи на прехода и ще прегори бутало.... Така отбора остана доста куц и рискувахме ремонта на всеки, защото пикапите които Морел нае, не можеха да поберат количеството рез. части необходими за нормалното каране в трасето. Но затова - малко по-късно....

Та ето пак официалното видео за етапа:

А, да не пропусна - по средата на най-злокобното вкочанясване, минавахме и ....МИТНИЦА....Няма да обяснявам как съм си вадил документите, добре че всички граничари и митничари знаеха за какво иде реч и повече гледаха да се снимат с нас....

Малко преди да стигна началото на СС, една джипка взе да кара с мене, да ми обясняват нещо от прозорците...Аз ги поздравих и им дадох знак да карат....беше ми чак досадно от толкова много фенове.

Каква беше изненадата ми когато установих на края на лиезона, че това е Българска група - нашия патрон, Пламен Петров и приятели - дошли чак до Чили за да ни видят.......

Следващите снимки са от тях, може да им се наслаждавате:









Това се развива на 3300 метра над морското равнище - не забравяйте...

Етапа беше техничен - трудна навигация....За края на етапа - след малко...

А ето и малко снимки за пейзажите в Андите - направени от нашите гости от България:












А ето това съм аз - докато се опитват да ме заговорят.....







Тук още се размразявам.....

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Да, оправих се с етапа на 3300 м.н.в.....
Да, на края на етапа се оказахме в едно плато, в истинска пустинн местност. Освен това имаше и прашна буря. Слънцето печеше безмилостно, но вятъра носеше само облаци от фин прах...

Както вече ви казах - единия камион беше дал фира и повече не го видяхме в биваците. Но заради този камион изобщо никой нямаше от асистентския екип. Аз с едно от бъгитата оградихме едно място за бивак и се чудехме къде да се сврем на завет и сянка....трудна и непосилна задача...НИКЪДЕ....
Освен това си бях с кофража и нямаша какво да облека....Чудна ситуация....

Ето бивака




И добре че Българският екип - от туристи - дойде...Така взехме решение да ни закарат с наетата от тях кола до близкия град - да си наемем хотел и да се върнем по-късно когато дойде асистенцията....

Ето една култова снимка. На път за града...



Там си купихме дрехи - тениски, джапанки и шорти, изкъпахме се и по тъмно се върнахме в лагера - още оцелелите камиони не бяха дошли, но скоро дойдоха. след подготовка на роудбука и дрехите за другия ден се върнахме към полунощ в хотела.
Е, на сутринта в 5 часа едно такси ни чакаше да се върнем в бивака и да стартираме.

Вътрешно ме гризеше съвестта че ТОЗИ ЛУКС не е заслужен и нещо неприятно ще се случи.
И така и стана

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

И така спал на ЛЕГЛО /макар за 4 часа/, взел душ в НОРМАЛНА баня, сутринта седнах в добро настроение и готов така да се каже ЗА НОВИ ПОДВИЗИ.

Добре че не знаех какво точно ме чака....

Спомням си че всичко вървеше добре, вече липста на трипмастер не ме дразнеше.
Имам спомен за едни безкрайни "сухи реки" - а те са много гадни, защото страшно друсат, имат непредвидими прагове и много скрити камъни.

ето да придобиете представа

Една мисъл ми се бе загнездила в главата - да пазя машината да не се счупи.

И разбира се на км 250 от СС /а този ден беше 450 км СС/ усетих една необичайна вибрация. Но не бях сигурен изобщо от какво е. Можеше да е от кал и прах по джантите, можеше нещо да се е разхлабило.
НАМАЛИХ ТЕМПОТО.
Вибрацията не беше постоянна, поуспокоих се и тогава......грозно изтракване и атв-то спря - даваш газ а не върви.

Първата ми мисъл беше - нещо в скоростите или CVT-то /не беше шум от скъсан ремък/.
Разглеждах, разглеждах - нищо не се виждаше на атв-то. Нито масло беше изтекло, нито нещо счупено се виждаше. През това време двигателя си работеше а и аз бях забравил да изключа от скорост. Тогава забелязах че задния кардан се върти, а както си представяте атв-то не вървеше. ЗАДЕН МОСТ. Морел ми беше казал че няма да издържи задния мост и трябва да имаме резервни за смяна.

В първия момент изпитах някакво облекчение - предвидим ремонт.
Щракнах копчето 4х4 и газ - пак бях в трасето. Голяма работа - ще карам на предно, си мислех, все някак си ще стигна до бивака, а после механика да му мисли.

Тази идилия продължи около 50 км. Докато не се чу едно още по-грозно тракане......
Спирайки пак видях че задния спирачен диск, който е монтиран на задния диференциал се опитва да влезе в резервоара за гориво - видимо задния дифернциал започваше да се разпада.

Който познава устройството на Ренегада знае че свалянето на кардана е доста трудна задача за опитен монтьор който има всички необходими инструменти и условия в работилница.
Започнах отчаяни опити за свалянето на кардана и спирачния диск. Кофражиран, заврян под атв-то. Бях освен това зад една много неприятна бабуна и колите зад мен ме виждаха в последния момент. Активирах сентинела да издава постоянен сигнал - така всички които ме доближаваха разбираха че има спряла състезател. Това допълнително доста ме изнервяше.

Отнякъде дотичаха едни чилийски журналисти, които много ми помогнаха като крепяха атв-то под ъгъл.









Както Виждате вече Чагин ме застигна - този ден той се движеше наред с първите няколко автомобила.




В крайна сметка успях да ДО-СТРОША ДИФЕРЕНЦИАЛА И КАРДАНА, и така премахнах задния спирачен диск и опасността за резервоара. Благодарих сърдечно, превързах частите за нервбара и ....газ.....

Мислех си че най-лошото е зад мен....Уви - пак грешах.....

[pepino c]

От: Ценков разказва за Дакар 2011

Та

какво предстоеше?
Ами още по-гадна повреда - да ми блокира диференциала....

Тъкмо навлязох в големите пясъчни дюни преди Икике и се стремях да подържам равномерна скорост без да спирам за да не затъвам когато все едно някой натисна ръчна и аз се окопах.

Наоколо имаше един екип на френската телевизия. След големи молби те ме дръпнаха до най-близката група публика - но с голям зор - даже ми отпраха предните рога на предпазителя. Оказа се че задните гуми са блокирали и ситуацията е извън контрол. Нправо си отваше на отказване.

Това беше драмата.
Но имаше и добри неща - тази група зрители говореха английски
Имаше и много добър механик.

Така с моите нови приятели успяхме за около 2 часа да направим нов модел ренегад - без заден мост

Ето тука се ремонтирахме


Ето така съм изглеждал в този момент



ето

тези хора ме спасиха от отпадане




Ето ги моите ИСТИНСКИ приятели



Така вече без заден мост си мислех че остава само ....да завърша....