RFC BALKANS 2015

[dragomir_68]

От: RFC BALKANS 2015

Браво Коле! Ти си скрит талант!

[Стоян Францов]

От: RFC BALKANS 2015

Да си кажа и аз двете приказки за състезанието.

Отлична организация и хубави емоции всичките дни.

Зоната на здрача - най-доброто, което съм виждал досега на състезание. Не е само до трасета, а до изживяване - 12 часа нощно каране, спускания - 55 м на лебедка (мерихме по моето въже), всички състезатели помагат, няма злоба. И накрая като стигнахме до плажа в 6 сутринта .... няма такъв кеф. Двата екстрема хитро бяха замислени да се карат през нощта, по светло няма толко луди хора да се пуснат.

Трофистите от клас Експерт, които не дойдоха, наиситна много изпуснаха. Както каза Луис, нищо, че сте малко - вие(т.е. ние) сте първите

[zzlatev]

От: RFC BALKANS 2015

Коле, равнени по колчета бяхте, щото трябва да е еднакво за всички. Някой като е половин метър по назад или напред, може после да се сърди. Затова равни и с муцуната направо, че ако се сещащ, първото препятствие беше в завой, ако ви оставех да си вирите предниците насам-натам, щеше да стане каша. А така еднакво за всички. На Деко взе ли му картата за фитнеса

[deko les 1]

А бе Коле ти да неси бил отличник по литература както си трьгнал и роман ще напишеш продьлжавай напред много ми хареса и не забравяй последната зона най трудна за мен но преудолима Франко

Коле, равнени по колчета бяхте, щото трябва да е еднакво за всички. Някой като е половин метър по назад или напред, може после да се сърди. Затова равни и с муцуната направо, че ако се сещащ, първото препятствие беше в завой, ако ви оставех да си вирите предниците насам-натам, щеше да стане каша. А така еднакво за всички. На Деко взе ли му картата за фитнеса

От карта няма нужда отслабнал сьм 4 кг но важното е както казва Стоян до голямото изживяване наистина беше нещо невероятно който не е участвал само може да сьжалява

[PETER BLIZNAKA]

От: RFC BALKANS 2015

Искам да споделя с вас едно специално послание, което Луис Уии отправи към всички участници в първото състезание RFC Balkans и всички членове на Offroad-Bulgaria.com.



"Благодаря и поздравления към всички участници в RFC Balkans 2015. За мен наистина е чест да бъда тук и да наблюдавам първото събитие в България. Всички вие, участници в класовете „Състезателен“ и Touring Adventurer, записахте имената си в историята на RFC Balkans като пионерите, които се посветиха на своята 4х4 страст и отборния дух напълно!!! БЛАГОДАРЯ на всички участници, на партньорите на състезанието: LAND ROVER и MOTO PFOHE, EXTREME 4X4.EU, FLORINA, FLORINA, HOTEL SHIPKA & VIVIENT (Слънчев бряг), КЛУБ LAND ROVER ENTHUSIASTS и всички официални лица от организационния комитет на първото, историческо RFC Balkans състезание, 12-тото събитие от календара на RFC Global Series. Едно паметно и незабравимо RFC събитие!!!"
Луис Уии



"Blogodarya & Congrats to all participants of RFC Balkans 2015, it is indeed a pleasure to be here to witness this inaugural event happening here in Bulgaria. For all of you as participants (race & touring teams) – you have made a historic record for RFC Balkans as the pioneer 4x4 participants for living out your passion, true grit & team spirit to the full! BLOGODARYA to all participants (race, touring & SUV), sponsors: LAND ROVER by MOTO PFOHE, EXTREME 4X4.EU (off road media), FLORINA, HOTEL SHIPKA & VIVENT (Sunny Beach, Nessebar), LAND ROVER ENTHUSIASTS CLUB (BUL) & all officials from org cmttee of RFC Balkans 2015 1st historic edition, a no. 12 event from RFC Global Series.!! A memorable & unforgettable RFC – cheers!!!"
Luis J.A. Wee

[kok4o1]

От: RFC BALKANS 2015

Бих искал да изкажа благодарност към Петър и Теодора, че направиха възможно това нещо, да има състезание по офроуд в България и всички да са като едно цяло. Искам да благодаря и и на хората в хотела, които видимо не спаха през цялото време, докато бяхме там. Благодаря и на Ивайло, че се грижеше за групата на семкаджиите.

Благодаря на хората от клуба на Роувър, които ни стопанисваха като малки деца и постоянно ни обгрижваха.

Специални благодарности искам да изкажа на Дидо, който като ме видя спрял покрай пътя в очакване на помощ, просто слезе, извади джака и ми помогна да си сложа гумата, която беше изпаднала с над 80 километра в час. Благодаря му за това, че ме дундурка до Айтос, докато не се убеди че вече джипа няма да се разпада и ме предаде в ръцете на Ивича, който заради мен се върна от Бургас, само за да донесе още няколко гайки за гумите, че вече 10 броя бях загубил.

Благодаря и на Масо, който ми се обади да ми каже, че ми капе горивния филтър.

Благодаря и на Бай Иван и Жоро, които бяха готови веднага да ме ремонтират.

Благодаря на Влади и Ивчо, които зарязаха яденето и тръгнаха към мен веднага, след като им се обадих....................ама ровъра ги изпревари

Благодаря на всички, за това че нещата се случиха и бяхме част от това преживяване. Надявам се догодина да има пак, а тогава и Адвенчъра ще сме по-добри.

И само да вметна, че ако не беше Jeep, Land Rover щяха да скучаят.


Още веднъж, БЛАГОДАРЯ ДИДО!

[zzlatev]

От: RFC BALKANS 2015

Ленд Ровър винаги помага на Джийп, защото реално само и единствено Джийп е по-стар като офроуд история Шегувам се естествено, нормално е да се помогне на другарче в беда, важното е, че всичко е наред вече.

[PinMaster]

От: RFC BALKANS 2015

Кокич, ние не се делим, нито в, нито извън гората

[edin_lyd]

От: RFC BALKANS 2015

Кокич ,няма за какво да ми благодариш.Мисля че,всеки нормален човек ще спре да помогне или поне да попита дали с нещо може да помогне.Хубавото в цялата работа е че няма пострадали ,защото на този мръсен завой където беше аварирал можеше да стане страшна касапница.Ето ти малко снимки за спомен Не знам дали се вижда колко е крив предния калник ... и на мен ми се случи същото (скъсах фланец ) преди 4-5 месеца ... та знам какво е

[Иван Жоров]

От: RFC BALKANS 2015

Дойдох леко скептично настроен, но си тръгнах много доволен! Състезанието много ми хареса и вярвам, че ще стане традиционно!
Мисля, че на румънците също им хареса и догодина ще има по-голямо чуждестранно участие. Зоната на здрача много ми хареса и мисля, че трябва по някакъв начин поне частично да бъде внедрена и в други състезания.

Ще си позволя малко критика с която предполагам, че организаторите са наясно и ще коригират всичко за догодина.
Още докато видях програмата бях наясно, че няма как да бъде спазена. Доколкото си спомням нито един от обявените часове не можа да бъде спазен. Първия ден преди старта повечето съдии не знаеха какво точно да правят, но бързо влязоха в час.
В зоната на здрача мисля, че екипажите трябваше да бъдат спрени още след 2-я екстрем(около 2 часа) и да продължат сутринта. След 2-я екстрем на всяко спиране имаше спящи пилоти и навигатори и мисля, че това е опасно! За щастие се размина без инциденти, но риска от неадекватни действия заради безсъние беше реален.

Благодаря на всички виновни за реализацията на това събитие и възможността да бъда част от него!
Догодина обещавам да присъствам на състезанието, дали като участник, съдия или просто публика е рано да се каже.

[Кольо]

От: RFC BALKANS 2015

Ден втори:
Сутринта на закуска преядох. Така става винаги когато съм в хотел, и закуската влиза в цената. На масите наредени всякакви вкусотии, искам да ям от всичко по много...
Задоволявам се с по няколко пачета пържени колбаси, някакви сусамени питки, малко салам, и две пържени яйца. Лека закусчица...
Обличам си бойния гащеризон и слизам пред хотела при другите, а там Таргата ми връща дадения за съхранение акумулатор, че щели да тръгват-имат строшен лагер на пиньона, а нямат резервен... Гадно, ама няма какво.

Бърза проверка на течностите по Франко-всичко е в изобилие, дъра-бъра, и стана време за тръгване. След 2 километра по асфалт слязохме по черно, и се започна голямото каране. Не знам колко километра карахме из пепелака, но не е по-малко от 30. Не видях смисъла от толкова каране по равен черен път, още повече, че накрая се оказахме на 10 км от Слънчев Бряг, можеше още в началото да отидем по прекия път. Имам си някакви обяснения защо беше така, ама са си за мен...
Този ден караме три зони, и трите покрай една малка рекичка, не повече от метър. Оглеждаме първата зона, и ми стана ясно, че още след старта пак ще прибягна до лебедката-има остър бряг, с последващо стръмно изкачване. Като стръмност-нищо особено, но да има поне два метра да се позасилиш малко, а то веднага след рекичката започва катеренето. Другите джипове минават на ход, кой по-лесно, кой с няколко опита и много газ, като отново румънския джип минава като по асфалт. Просто машина с класове над нашите.
Бях четвърти на тази зона, и долу-горе видях кое как се минава. Минава се, ама с по-сериозна машина. Франко не може да се качи на брега, та Деко се заема с добре познатото упражнение-опъване на въжето на лебедката. Закача за дърво, излизаме от реката, дърпам се докато прибера въжето, презакачане на второ дърво, за да сменим посоката, пак нагоре, и излизам на равното горе. Следва гадничко спускане със страничен наклон, като накрая правим и завой на 90 градуса, пак с обратен наклон. Отначало мислехме там Деко да ме държи с колан, но като започнах да слизам-опита от многото състезания ми каза, че няма да се обърна, както и стана. Стана ми кеф, че благодарение именно на опита мога да преценя вярно колко е страничния наклон, вътрешно се усмихвах, а може и външно, не помня. Изкачване, слизане, вече много по-леки, и пак в рекичката, и пак остро излизане. Първи опит-предните гуми горе, задните не се качват. Втри опит, с повече газ-пак не ще. Връщам назад, брега зад мен позволява да изляза малко и да се засиля. ГАЗ!!! Предницата подскача и тръгва леко вдясно, виждам, че ще съборя колче, но нямам шанс да мина чисто, за това не пускам газта, и Франко излезе на брега. Следват 100 метра равна поляна успоредно на реката за да финишираме. Гледах как преди мен Краси раздава газ като изоглавен по равното, и се наложи да чака навигатора, та нямаше никаква полза от толкова бързане, и аз яваш-яваш карам след Деко, който пък ще си счупи краката да бяга бързо за да спре хронометъра. Ма така е де-да не се е писал за навигатор...
Финал, още една премината зона.
Втората зона е каране по коритото на рекичката, нищо особено, но има излизане на 90 градуса през стръмния бряг. Тук даже машината на румънците не можа да се справи без лебедка, та аз ли... Идва моя ред, опитвам да се кача(без бой не се предавам), естествено не може, и хайде пак лебедката. Баси, това май е най-употребяваната дума в разказа миJ.
Поради недобро първоначално положение на джипа-лебедката иска да ме обърне настрани. Презакачаме, излизам до някъде, пак презакачане, че инак ме дърпа извън лентите, и пак нагоре. Обаче право пред лявата гума има висок пън. Предния джип също се натъкна на него, но 35-цата лесно се покатери и минаха. С моите аспиринчета това беше почти невъзможно.
Но друг проблем ме изхвърли от тази зона-докато мъча лебедката да ме качи върху пъна-двигателя угасна, а изпод таблото започна да мирише на ток. Започна да пуши, по едно време се появиха и пламъци... Изключвам ключ масата, после по най-бързия начин откопчавам пожарогасителя, издърпвам щифта, и с две духвания успявам да угася огъня. Включвам масата за проба-пак започва да пуши... Ясно, ще трябва друг джип да ме евакуира от зоната, а на равното ще видя кое какво е, и дали може да се ремонтира, та да продължа.
Дидо(единия луд) докарва дискавърито, вързва ме с някакво въже, и при първото опъване му къса ухото. Дава друго въже, а аз викам да се обърне и да ме вади с лебедка, че да не скъсаме и това въже. Ма на него главата му е по-дебела и от моята, та не чува... Някак си ме извадиха, през финала на въже, и на поляната. Там се заемам да отсранявам пораженията, като Стефко от Стара Загора(всъщност от Шумен, но живее от години там) и сина му-ники ми помагат. За сведение-Ники е шампион по дрифт на Австрия, в някакъв по-малък клас, не знам кой точно, но ШАМПИОН НА АВСТРИЯ. Звучи сериозно... Момчето е в час с колите, и оказва голяма помощ. Благодаря ви приятели, оказахте ми голяма помощ.
Изолирам изгорелите кабели, пускам нови, проба с ключ масата-нищо не пуши, всичко е спокойно. Контакт, стартер, и бръм. Набързо събирам инструмента, че съм пратил Деко да гледа кога ще изтекат 15 те минути в които трябва да се явя на старта, и ако трябва-да поиска още 15 за ремонт които обаче ми струват 10 точки. Не знам дали съм ги ползвал, но като стигнах до зоната всички ме посрещнаха сякаш съм най-скъпия и очакван гост, много се радваха... Заставам на старта, няма време за оглед на зоната, каквото се изпречи пред Франко-това ще карам. Старт, и следва спускане към рекичката, по ерозирала вада. Франко се накланя наляво-надясно, но без проблеми слиза долу. Газ през рекичката, и съм на другия бряг, на високото. Пак спускане, стръмничко, ама като тръгнеш по него-нище страшно, Пак се влиза в рекичката с ляв завой, и след 2-3 метра с десен трябва да изляза, като след кратко изкачване е финала. Пробвам по диагонал-не ще. Малко по-под прав ъгъл-пак не ще. Брега е остър, и разлигавен от водата която предните джипове са извадили, та се пързаля, и няма сцепление. Усещам как ме ухапва кучето(адреналина), и започвам бясно превключване на първа и задна. Успявам да си направя някакво място на което да се засиля, а още повче ми помогна използването на инерцията-когато давам назад, идва момент в който джипа спира, и тръгва напред, от силата която е противостояла на движението назад. Не знам дали го обяснявам разбрано, но който е карал повечко-знае за какво става дума. Успявам да се възползвам от инерцията, и Франко под рева на мотора, и още по-силния рев на публиката излиза на брега, удрям колчето за финал, а народа реве от кеф, идват да ме поздравяват, даже близнака ми вика, че съм имал може би второ или трето място... Не мога да разбера защо толкова се радват и викат, защо са тези поздрави, според мен си карах съвсем нормално, и зоната не беше кпй знае колко трудна.
Оказа се, че всички са изпитали сериозни затруднения на финалното излизане, даже някои са ползвали пътечки. Усещам как започвам да се надувам... Горд съм от себе си и Франко, И отново кефа е на много високо равнище. Но пък нали именно за това сме там-да си правим кефа.
По указанията на близнака стигаме до хотела, пием по кафе след пицата, и се прибираме в стаята да починем малко, че следва зоната на здрача.
Уж всичко ми е ясно за нея, ама такова се прави за пръв път в България, и неизвестността малко ме притеснява. Знам, че няма да ме изоставят в гората, изобщо не го мисля това, просто човешката психика е така устоена, че се плаши от неизвестното. Успокоявам се с това, че вече съм видял почти всичко в екстремния офроуд, та почти няма с какво да ме изненадат. Лъжел съм се... Минахме през препятствия които и през ума ми не е минавало, че може да се минат.

[Кольо]

От: RFC BALKANS 2015

След 2-я екстрем на всяко спиране имаше спящи пилоти и навигатори и мисля, че това е опасно! За щастие се размина без инциденти, но риска от неадекватни действия заради безсъние беше реален.

Това означава, че адреналина им е бил малко. Но така е когато си седят по джиповете а не се бутат в голямото меле. На мен например ми се доспа малко преди да спрем в Обзор, до преди това активно участвах във всичко което се случва по трасето, та не ми се спеше. То и не усетих кога минаха тези часове де...

[kok4o1]

От: RFC BALKANS 2015

Кольо, ръкопляскахме ти, свирихме, радвахме се, крещяхме, снимахме те.................всичко това, не щото си най-добрия, а щото имате баси духа с навигатора, щото Витарата се счупи, разпадна, запали, отвори задната врата, загасна..................и всъщност, ти финишира първи, на първия Рейнфорест.

Супер беше, ти си подправката на това състезание, без която то нямаше да е същото..........................както и нямаше да изпиташ отборния им дух в зоната на здрача на останалите

[Кольо]

От: RFC BALKANS 2015

Разбира се, че не съм най-добрия. То... Най-добрия победи.

Знам защо ми се радвате, аз също се кефя на такива хора, и за 45 години съм се изградил като човек който не се предава, опитвам се да мисля(много е трудно, да знаете), действа за да преодолее трудностите, а не философства как е било по-лесно да се избегнат, именно заради мерака да приличам на тях.
Явно успявам.

Баси, как ми се иска да се върнем, и да повторим цялото това каране... Имам над 40 състезания зад гърба си, но никога не ми се е искало да се върна обратно.
Може би сплотеността в зоната на здрача ми хареса толкова, не знам. Тя приличаше повече на разходките ни, на които не се продължава докато не излезе и последния джип... И именно в това е духът на RFC, за това съществува и зоната на здрача, с коренно различната си философия спрямо другите състезателни етапи.

[flamini]

От: RFC BALKANS 2015

Ще помоля някой модератор да премести снимките от пост 289, 293, 307, 309 в отделна тема или в http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=201864 (както прецени), за да е по-подредено, пък и да не затруднява зареждането на страниците.
Предварително благодаря